Инж. Качамаков, на 5 февруари като председател на УС на Камарата на строителите в България (КСБ) поехте ротационното председателство на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“. Как приемате тази нова отговорност?

Радвам се, че в началото на мандата ми начело на Управителния съвет на Камарата поемам и ротационното председателство на Консултативния съвет (КС), което е шест месеца. Работата на КС е ключова за бранша. Неслучайно КСБ е един от инициаторите за създаването на Съвета през 2020 г. Идеята е всички професионални организации, свързани със сектор „Строителство“, да работим заедно, да търсим съвместно решения на проблемите в строително-инвестиционния процес и да сме обединени, особено когато институциите променят регулациите и процесите, без да се допитат до нас.

През изминалите години Консултативният съвет доказа, че е работещ коректив. Неведнъж организациите в КС сме излизали с общи декларации и позиции „за“ или „против“ дадено предложение за нормативни изменения. Последният пример е от септември миналата година, когато строителният бранш се обедини в подкрепа на проекта за постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. КСБ бе първата организация, която излезе със становище, подкрепящо предлаганите промени, а след това последва положителна позиция в подкрепа на становището и от Консултативния съвет.

Надявам се по време на стартиращото ротационно председателство да постигнем напредък в преодоляването на трудностите, пред които е изправен браншът.

Какви ще са основните Ви приоритети по време на ротационното председателство на КСБ?

Задачите ще са в четири направления. Първото е усъвършенстване на нормативната уредба на основния закон, регламентиращ осъществяването на инвестиционния процес във всичките му фази, а именно Закона за устройство на територията (ЗУТ). Сред основните промени, които следва да бъдат обсъдени, са ускореното приключване на процеса на електронно управление на всички услуги, осъществявани по ЗУТ, както и завършване на Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а от закона. Необходимо е да обърнем внимание и на актуализирането на статута на органите, прилагащи ЗУТ, в светлината на противоречиви практики в различните общини. Важно е да коментираме и как да бъдат оптимизирани фазите на проектиране, както и обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти и редът за тяхното съгласуване и одобряване. По отношение на ЗУТ Консултативният съвет трябва да насочи вниманието си и към внасяне на някои наложителни промени в статута на участниците в строителния процес – авторски надзор, строители, строителни техници и консултанти (строителен надзор), както и към създаването на специални процедури по изграждане на важни обекти на техническата инфраструктура, включително специализирани органи и процедури по междуведомствено съгласуване на устройствени планове и инвестиционни проекти.

Второто направление е формулиране и обсъждане на належащи промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) с цел облекчаване на процедурите по избор на изпълнители на поръчки с предмет проектиране и/или строителство. Тук също трябва да обхванем няколко въпроса:

• Отчитане спецификата на труда на проектанти и строители при изпълнение на обществените поръчки, свързани с целия инвестиционен процес;

• Наложени от практиката промени в изискванията към кандидатите за изпълнители на обществени поръчки за проектиране и строителство, както и промяна на методиките за оценка на офертите им, както и на доказателствата, изисквани от тях;

• Ограничаване във времето на срока за приключване на работата на оценителните комисии, както и на срока, в който следва да бъде определен изпълнителят на поръчката;

• Въвеждане на нови принципи за регламентиране на основанията за промяна на вече влезли в сила договори за обществени поръчки, отчитайки проблемите при прилагането на сега действащата нормативна уредба;

• Изменения и допълнения на регламентацията в ЗОП, относно т.нар. индексация на договорите за проектиране и строителство, включително и усъвършенстване и на подзаконовата нормативна уредба в тази област.

Кои ще са останалите две направления, по които ще работите?

Третото е промяна на техническите изисквания при проектиране и изпълнение на СМР в процеса на санирането на обществени и частни сгради с цел по-пълна защита интереса на потребителите и постигане на по-високо качество на крайния продукт.

Ключов приоритет ще е и при констатиране на съответната необходимост да постигаме консенсуални предложения за актуализиране и оптимизиране на различни технически правила и норми, регулиращи проектирането и изпълнението на различни видове СМР.

Как ще продължи сътрудничеството на Консултативния съвет с институциите и техните структури?

Моето намерение като председател на КС е не само да продължим взаимодействието на Съвета с ресорните министерства и агенции, но и да го задълбочим. Диалогът е важен за развитието на строителния сектор. Реформите в нормативната уредба, касаеща строително-инвестиционния процес, трябва да се правят с активното участие на браншовите организации, ние сме професионалистите, хората на терен. Всички участници в КС имат много експертиза, от която могат да се възползват институциите, за да се стига до най-добрите решения и за бранша, и за обществото.

През 2025 г. КС на браншовите организации в сектор „Строителство“ подкрепи становището

на КСБ относно проекта за постановление на Министерския съвет и промените в Методиката

за индексация

За Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство”

Консултативният съвет (КС) на браншовите организации в сектор „Строителство“ е създаден през октомври 2020 г. Той обединява професионалните камари в строително-инвестиционния процес с цел заедно да решават проблемите в бранша и да ги поставят пред отговорните институции, както и съвместно да инициират и да участват в законодателни промени, касаещи отрасъла. В състава на Съвета влизат Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти
(БААИК), Съюзът на архитектите в България (САБ), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). Всяка организация има по един постоянен представител в Консултативния съвет, а председателството на КС е на ротационен принцип.

Скоро след създаването си структурата приема регламент за работа и започва да провежда регулярни заседания. Фокус на първите срещи са предложения за решения за регулация на сектора, за които КС изразява своето несъгласие в обща декларация. Ключови теми в следващи заседания са необходимостта от промени в законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес. Сред най-обсъжданите е Законът за устройство на територията, за който се създава специална работна група, ангажирана с изготвянето на цялостни промени.

През годините Съветът активно развива диалог с изпълнителната власт. Провеждани са срещи с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол, Националния институт за недвижимо културно наследство и др.

През януари 2022 г. Камарата на строителите в България поема координаторската роля в Съвета за срок от шест месеца. По това време Консултативният съвет представя на пресконференция в БТА седем ключови приоритета за устойчивото развитие на сектора. Основният е необходимостта от интегриране и оптимизиране на важни нормативни документи в отрасъла с цел намаляване на административната тежест и облекчаване на инвестиционния процес. В тази връзка е разработен проект за концепция на кодекс, обединяващ темите на основните законови норми в бранша, включително Закона за регионалното развитие, Закона за устройство на територията, Закона за устройството и застрояването на Столична община и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Важен елемент от работата на Консултативния съвет е усъвършенстването на Методиката за индексация на договорите в строителството. През 2025 г. Съветът заедно с други работодателски и браншови организации изразява подкрепа за измененията в Методиката, създават по-справедливи условия за изпълнение на договорите по обществени поръчки и гарантиращи устойчивото реализиране на инвестиционни проекти.

През годините КС се утвърждава като един от ключовите механизми за формиране на общи позиции на бранша и за водене на институционален диалог по стратегически теми за развитието на строителния сектор у нас.

На пресконференция през 2022 г. Консултативният съвет предложи 7 приоритета за устойчиво развитие