Мирослав Еленков

Ренета Николова

Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки (АОП) Михаела Крумова и ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) обсъдиха възможностите за сътрудничество. „Строителният бранш е сред водещите възложители на обществени поръчки. Затова е изключително важна и навременна нашата среща. Ние сме отворени за конструктивен диалог, за да създаваме и поддържаме подходящата среда за развитие на българската икономика и бизнес“, заяви Крумова при откриване на срещата.  От КСБ участие взеха председателят на УС инж. Илиян Терзиев, зам.-председателите на УС инж. Любомир Качамаков, който е и председател на ОП на КСБ - София, инж. Живко Недев и инж. Иван Моллов, директорът на Дирекция „Нормативна политика и анализи в строителството“ в КСБ Савин Ковачев и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. От страна на АОП присъстваха директорите на дирекции „Контрол на обществените поръчки“ Веска Христова и на „Законодателство и методология“ Боряна Евлогиева. Сред акцентите в разговорите бяха нормативната база, касаеща обществените поръчки в строителството, и начините за нейното усъвършенстване. Коментирани бяха предимствата на типовите договори и инициативата на Камарата за въвеждане на правилата на FIDIC в Закона за обществените поръчки (ЗОП) за договорите за строителство. Обсъден бе и проблемът с индексацията на строителните договори. „Много са темите, по които можем да си сътрудничим - от изготвянето на общи позиции при установяване на недобри практики до провеждането на съвместни инициативи за усъвършенстване на нормативната база“, каза председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той засегна актуални за бранша въпроси, като забавянето на старта на програмите, усложнените административни процедури и скъсените вече срокове за реализация на проектите, както и липсата на работна ръка. Инж. Иван Моллов също посочи, че вече сме в четвъртата година от програмния период, а проектите във ВиК сектора, както и в други сектори все още не са стартирали. Той коментира и задължителния контрол за тръжни процедури над 5 млн. лв., като посочи, че за строителството този праг е нисък, попадащите за проверка проекти са многобройни и това води до сериозно забавяне. Според инж. Моллов може да се работи в две посоки – едната да се обучават възложителите, а другата с обединени усилия да се върви към типови документи и договори. Инж. Любомир Качамаков информира, че Камарата работи за въвеждане на правилата на FIDIC за строителните договори, което да залегне и в законодателството. „Насочили сме се към Зеления FIDIC. По дефиниция той е за обекти, до 5 млн. долара, които на българския пазар са може би 80% и повече. Зеленият FIDIC е изключително лесен за администриране, въвежда правила и ясни отговорности за всички участници в процеса, спестява пари на инвеститорите“, подчерта инж. Качамаков. Той обясни, че Камарата е подкрепила превода на български на Зелената книга и че започват обучения за членовете на КСБ и представители на възложителите – министерства, общини и други администрации. „Нашата амбиция е FIDIC да стане норма за договорите за строителство“, каза още инж. Качамаков. Инж. Живко Недев постави въпроса за липсата на справедлива индексация за строителните договори. „В момента Методиката за индексация позволява изменение на цената на договорите за обекти, които се изпълняват, а не за такива, които са завършени“, каза той и посочи, че това създава проблеми пред възложителите, които не могат да направят индексация след издаване на Акт 16, тъй като обектът вече е завършен. „Необходимо е да има тълкуване и указания, които да се ползват от възложителите “, добави инж. Недев. Той коментира и вредния ефект на критерия „най-ниска цена“, който се залага при обществените поръчки, без да се отчита характерът и естеството на предмета на конкретната поръчка. „Има остра необходимост от промяна на нормативната уредба“, категоричен бе Савин Ковачев. По думите му не са стиковани нито ЗУТ със ЗОП, нито постановлението на Министерския съвет и ЗОП. „Знаете, че Камарата е създадена главно за да осигурява борба със сивата икономика, качество и безопасност на строителния продукт и в тази връзка се изисква от строителите, които изпълняват обекти от 1-ва до 5-а категория, задължително да бъдат регистрирани в ЦПРС. Също в ръководената от мен дирекция в КСБ правим анализ на всички обществени поръчки с предмет строителство, които взимаме от Вашата информационна система, и виждаме, че за някои търгове възложителят не изисква регистрация в ЦПРС. Това е сериозен проблем“, каза Ковачев. Той допълни, че КСБ е реагирала с писмо до институциите, с което е алармирала за нарушението на закона. Участниците в срещата обсъдиха и въпроса за финансовите корекции и разнопосочните становища на различните контролни органи, както и за необходимостта от общи указания, валидни за всички, така че да се избегнат финансовите санкции, които се отразяват изключително негативно върху бенефициентите и изпълнителите. В края на срещата двете страни заявиха, че тя е била много полезна, и препотвърдиха, че са отворени за конструктивен диалог. Ръководствата на КСБ и АОП дадоха заявка за редовна комуникация, за да работят по решаването на обсъжданите проблеми.