КСБ

Отличените обекти от конкурса „Строителен обект на Черноморието“ бяха представени в Европейския парламент

Форумът в Брюксел постави акцент върху ролята на строителството за развитието на регионите

Мирослав Еленков

Емил Христов

 

Делегация на Камарата на строителите в България (КСБ), вестник „Строител“ и отличени фирми от първото издание на конкурса „Строителен обект на Черноморието“ представиха наградените проекти в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел. Събитието се проведе на 9 юни по покана на евродепутата Андрей Новаков от ЕНП, който е член на Комисията по регионално развитие в ЕП. В него участваха евродепутатите Емил Радев, зам.-председател на Комисията по правни въпроси в ЕП, Андрей Ковачев, член на Комисията по външни работи в ЕП, и Илия Лазаров, зам.-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. КСБ бе представена от председателя на Управителния съвет инж. Любомир Качамаков, почетния председател на Камарата и председател на Съвета на настоятелите на Фондация „Български строител“ инж. Илиян Терзиев, зам.-председателя на УС на КСБ инж. Николай Николов, който е и изп. директор на Фондация „Български строител“, инж. Тодор Андонов, председател на Контролния съвет на КСБ, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. Представители на възложители и изпълнители на отличените обекти бяха Денис Диханов, зам.-кмет на община Царево, инж. Илия Недев, главен инженер на „Битумина ГмбХ-България“ ЕООД, Петя Андреева, мениджър корпоративна политика в „Планекс“ ЕООД, Георги Джендов и Свилена Семова от „Смарт Груп Холд“ ЕООД.

В началото на събитието Андрей Новаков приветства участниците и подчерта, че представянето на победителите в конкурса „Строителен обект на Черноморието“ в Брюксел е възможност добрите примери от България да достигнат до по-широка аудитория. Той изтъкна, че инициативата дава заслужена публичност на постиженията на българските строители извън националните граници. Новаков отбеляза, че екипът му ще съдейства за популяризирането на събитието, така че високото качество на българското строителство да получи международно признание. В изказването си Андрей Новаков открои и водещата роля на българските строителни компании в изграждането на ключовата инфраструктура на страната.

Инж. Любомир Качамаков изрази благодарност към Андрей Новаков за участието му като член на журито в конкурса „Строителен обект на Черноморието“ и за възможността отличените обекти да бъдат представени в Европейския парламент. Той изтъкна, че за КСБ и за наградените фирми това е признание и възможност да бъде показано какво може българският строителен сектор, който е натрупал сериозен опит и е реализирал редица мащабни проекти.

Илия Лазаров приветства гостите в Европейския парламент и направи по-широк исторически преглед за мястото на България в ЕС. Той припомни периода, в който европейската интеграция е изглеждала далечна цел за страната ни, и подчерта, че членството ни в Съюза е резултат от дълъг процес, последователност и усилия на различни правителства. По думите му днес България е част от най-развитата общност в света, а

фактът, че български строителни компании могат да представят своите постижения в ЕП, е показателен

за извървяния път.

Емил Радев също приветства участниците в събитието и отбеляза, че като зам.-председател на Комисията по правни въпроси в ЕП участва в обсъждането на важни теми, свързани с върховенството на закона, миграцията, вътрешната сигурност и правната рамка на ЕС. Той обясни, че новите правила по Пакта за миграцията и убежището въвеждат механизъм за солидарност, който премахва пълната тежест от „първата държава по маршрута“, през която е преминал мигрантът. Радев посочи, че новият подход предвижда по-бързи процедури по външните граници, създаване на центрове за задържане и механизми за връщане на хора, които нямат право на убежище. По думите му целта е да се създаде по-балансирана система, единен набор от правила за управление на миграцията и изграждане на обща европейска система за убежище.

Андрей Ковачев се спря на няколко европейски теми с пряко значение за България. Той посочи, че от години работи по въпросите за разширяването на ЕС и защитата на българските исторически общности извън пределите на страната, включително в Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Молдова и Украйна. Депутатът обърна внимание и на дейността на Специалната комисия за европейския щит на демокрацията, която разглежда рисковете от дезинформация, манипулиране на обществени нагласи чрез социални мрежи и намеса в демократичните процеси.

Ковачев коментира и значението на европейското финансиране за България, като отчете, че от присъединяването си към ЕС страната ни е получила значителен нетен финансов ресурс, а брутният вътрешен продукт е нараснал многократно. Той подчерта, че членството в ЕС носи значителни ползи за България и че

европейските средства са ключов инструмент за развитие на регионите, инфраструктурата и конкурентоспособността.

В отговор на въпрос на инж. Тодор Андонов за това какво се предвижда в Многогодишната финансова рамка по отношение на енергийната ефективност на многофамилните и еднофамилните жилищни сгради, Андрей Ковачев поясни, че МФР определя основните направления и ресурс, но националните правителства имат ключова роля при избора на конкретните мерки и проекти. Той изрази надежда, че България ще продължи политиката по обновяване на сградния фонд, защото тя се приема положително в много населени места и има важно значение за хората.

Последва изказване на инж. Любомир Качамаков, който благодари за възможността строителният бранш да представи своите добри примери в Европейския парламент. Той подчерта, че КСБ обединява компаниите от един от най-важните сектори на българската икономика. „Имаме над 8000 фирми, които са вписани в Централния професионален регистър на строителя“, посочи инж. Качамаков и добави, че от създаването си Камарата се бори да има правила, законност и ред в отрасъла.

Инж. Любомир Качамаков подари на Андрей Новаков албума „Колю Фичето. Българският строителен гений“, издаден от в. „Строител“ и ИМ – Дряново, с подкрепата на КСБ

Председателят на УС на КСБ припомни, че целта на първия конкурс „Строителен обект на Черноморието“ е да покаже добри примери от региона. „Със събитието в Брюксел ние правим достоен завършек на конкурса, който се проведе през 2025 г. в Царево. Идеята беше да съберем обекти, които са построени от български строители, и да ги покажем на обществеността. „Строителен обект на Черноморието“ беше изключително успешен и в него се включиха сериозен брой участници. За щастие инициативата продължава – тя стана политика на Камарата на строителите в България “, заяви той.

Инж. Качамаков съобщи пред евродепутатите, че

на 5 юни е проведен и първият конкурс „Строителен обект на Дунавския регион“,

който е отличил проекти по поречието на р. Дунав. „Предстоят още подобни инициативи, насочени към различни региони на страната, включително Родопите и Южна България. Идеята е да показваме хубавите неща, които правят българските строители“, подчерта той.

В изказването си инж. Качамаков коментира проблема с недостига на работната ръка в строителството. Той посочи, че свободното движение на хора в ЕС е едно от основните достижения на европейската интеграция, но същевременно поставя и сериозни предизвикателства пред българския строителен сектор, защото много квалифицирани кадри са избрали да работят в Западна Европа. „Трябва да насочим усилията си към вдигането на стандарта в България, за да създадем условия нашите сънародници да изберат да се завърнат и да се реализират професионално в страната“, каза председателят на УС на КСБ. Инж. Любомир Качамаков добави, че са необходими повече инвестиции, достъп до европейски ресурс и ясна държавна политика, която да насърчава строителството, повишаването на стандарта и задържането на кадрите в България. Той подчерта, че за сектора е от ключово значение да бъдат осигурени устойчиво финансиране и навременни разплащания, които да гарантират нормалното изпълнение на строителните дейности.

Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“,

представи историята на конкурса и ролята на изданието в реализирането на инициативата.

„Изключително ми е приятно, че можем да презентираме пред тази аудитория една от най-успешните инициативи на вестника, който е официалното издание на Камарата на строителите в България“, посочи тя. „Конкурсът „Строителен обект на Черноморието“ стартира след разговор с кмета на Царево Марин Киров. С него обсъдихме как можем да подобрим партньорството си, а той разказа, че се строят много хубави обекти в региона, но хората не знаят за тях. Тогава си дадохме сметка, че това важи не само за Черноморието, а за цяла България“, разказа Николова и допълни, че в България се реализират важни проекти във всички видове инфраструктура, но често те остават познати само на местно ниво. Главният редактор на в. „Строител“ изтъкна, че конкурсът има за цел да популяризира професионализма, опита и капацитета на българските строители. „Нивото, на което българските компании строят, е европейско. То може да се съревновава с най-добрите европейски практики, както и със световните“, бе категорична Ренета Николова.

Тя припомни, че идеята е била подкрепена от Съвета на директорите на „Вестник Строител“ ЕАД и от Камарата, след което е започнала и подготовката на конкурса – избор на състав на жури, събиране на кандидатури, представяне на обектите и организация на церемонията. Николова обърна внимание и на ролята на подкаста „Код Строител“, в който е гостувал Андрей Новаков. По време на участието си във формата евродепутатът е научил за инициативата и я е подкрепил. „Той видя потенциала на „Строителен обект на Черноморието“ и предложи, след като конкурсът премине, победителите бъдат избрани и отличени, техните обекти да бъдат показани не само в България, а и в Европейския парламент. Така се стигна до днешната среща“, сподели Николова и благодари на Андрей Новаков и на неговия екип за поканата и оказаното съдействие при организацията на събитието в ЕП.

Главният редактор на в. „Строител“ обърна внимание, че конкурсът е обединил усилията на строителния бранш и местните власти. По думите ѝ това партньорство е в основата на успешното реализиране на инициативата и на нейния силен обществен отзвук. „Обектите са впечатляващи като изпълнение и качество. Те обхващат широкия спектър на инфраструктурата, която българските компании изграждат“, каза тя. „Надявам се нашите усилия да допринесат още млади хора да бъдат привлечени от строителната професия, да разберат какви възможности предлага тя и да изберат да се развиват в бранша“, посочи Ренета Николова.

Тя специално подчерта партньорството и домакинството на конкурса на Община Царево и даде думата на зам.-кмета на общината Денис Диханов. От своя страна той благодари на членовете на Европейския парламент за поканата и посрещането, както и на в. „Строител“ и Камарата на строителите в България за организацията. Диханов подчерта, че ще говори не като строител или администратор, а като човек, който е бил част от домакинството на първото издание на конкурса. „Строителен обект на Черноморието“, който се проведе през 2025 г. в Царево, премина прекрасно. Присъстващите изглеждаха щастливи и доволни, няма как да бъде другояче – намираха се край морето, обградени от хора, с които споделят същата страст, с която горят в своята работа, а имаше и емоции, музика и награди“, заяви Диханов и добави, че за община Царево е било чест да посрещне дебютното издание на проявата и да е сред организаторите на инициатива, която трябва да се развива. Денис Диханов пожела на в. „Строител“ да продължава да показва добрите примери и да обединява бранша.

Специален акцент в изказването му бе

награденият обект на община Царево в категорията „Обекти от здравната инфраструктура“ - Общинският медицински център.

На събитието в ЕП присъстваха и изпълнителите на обекта от фирма „Смарт Груп Холд“ ЕООД Георги Джендов и Свилена Семова.

Диханов определи проекта като изключително тежък и труден за администрацията, който включва преустройство на незавършена сграда, някога проектирана за автогара. Зам.-кметът на Царево припомни, че проектът е започнат в края на предходен мандат на местните власти без осигурено финансиране, но е бил сред първите задачи на настоящото ръководство на общината заради важността на здравната грижа и заради условията, в които са работили медицинските специалисти и са били посрещани пациентите. „Успяхме и на 2 юни 2025 г. новият медицински център на Царево беше открит. Преди тази дата често чувахме: „Няма да стане“, а после: „А кой ще работи в центъра, кой ще преглежда пациенти?“ Действителността сега е, че лекари от 12 специалности преглеждат по график – някои веднъж месечно, други ежеседмично. Сградата се изпълни със съдържание. Индивидуалните практики, нашите лични лекари, местните хора, на които поверяваме здравето си и това на децата ни, вече работят в приветлива и нормална среда“, заяви зам.-кметът на Царево.

Той подчерта, че здравната инфраструктура е особено важна за курортна община като Царево, в която през летните месеци населението се увеличава многократно, а натискът върху всички системи, включително здравната, става значително по-голям. Денис Диханов обърна внимание и на новия слоган на града „Царево - Повече от море“. По думите му общината е с добре функционираща администрация, достъп до медицинска грижа и социални услуги, развита образователна и спортна инфраструктура, богата културна програма и качествени спортни събития, поради което Царево е предпочитано място за закупуване на ваканционен имот и втори дом.

Инж. Илия Недев, главен инженер на „Битумина ­ГмбХ-България“ ЕООД,

представи проекти от ВиК и пътната инфраструктура, които бяха отличени в конкурса. Един от тях бе свързан с

подобряване на условията в курортен комплекс „Златни пясъци“ – модернизация на пречиствателната станция за отпадъчни води,

реализирана от „Хидрострой“ ООД с възложител община Варна. Инж. Недев обясни, че е изпълнена цялостна реконструкция на съоръжението, чиято цел е да се осигури надеждно пречистване на отпадъчните води при променливо натоварване, характерно за курорта. Той отчете, че след модернизацията ПСОВ работи ефективно както при малък поток посетители през зимните месеци, така и при значително по-голям наплив на туристи през лятото. Инж. Илия Недев обясни, че внедрените нови системи позволяват гъвкаво и ефективно пречистване на водата, като това допринася за по-надеждната работа на инсталацията, за ограничаване на замърсяването и за опазване на Черно море.

Другият проект, на който той обърна внимание, бе

обходният път на Бургас, който има изключително значение за развитието на района,

защото извежда основния трафик от морския град и осигурява свързаност между две ключови направления от републиканската мрежа – път I-6 и път I-9. По този начин се подобрява достъпът към Поморие, Несебър и Слънчев бряг. „Участъкът е с дължина 4672 м, с габарит Г-20 и проектна скорост 80 км/ч. Проектът ни изправи пред поредица от предизвикателства, тъй като освен две ленти във всяка посока са изградени пет локални платна, няколко възела и пресичания, както и надлези с дължина над 50 м. Важна част от него бе екологичното влияние върху околната среда. Осигурени са съоръжения за миграционния път на бозайници и земноводни, както и екраниращи съоръжения за безопасността на птиците“, допълни инж. Недев. Той отбеляза, че ландшафтното оформление е съобразено с местната среда, като са използвани подходящи растителни видове. Изпълнител на проекта е „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, а инвеститор е община Бургас. „Този проект дава така необходимата свързаност между магистрала „Тракия“ и едно от ключовите курортни селища и затова е много ценен за района“, завърши инж. Илия Недев.

Петя Андреева, мениджър корпоративна политика в „Планекс“ ЕООД,

представи два отличени проекта в жилищната и туристическата инфраструктура – комплекса „Панорама Парк“ и „Вива Маре Бийч“.

Тя отбеляза, че обектите демонстрират по различен начин възможностите на съвременното строителство по Българското Черноморие. „Панорама Парк“ е разположен в кв. „Бриз“ във Варна – район, който през последните години се утвърждава като една от най-желаните жилищни зони в града. Комплексът се намира в близост до Морската градина и непосредствено до новоизграждащия се стадион „Варна“. Андреева поясни, че той включва две жилищни сгради с по три входа, изградени върху естествено наклонен терен с гледка към Варненския залив. Според нея именно денивелацията, която би могла да бъде възприета като строително предизвикателство, е превърната в основно предимство на проекта. „Почти всяко жилище получава панорамна гледка към Варненския залив и естествена светлина. Фасадите са решени в съвременен стил с ясни геометрични форми и топли цветове, а морската панорама се превръща в своеобразна част от интериора“, посочи тя.

„Вива Маре Бийч“ е хотелски комплекс с различна функция, но със сходна философия. По думите на Петя Андреева предизвикателството при него не е било как да се открие гледка към морето, а как новата хотелска сграда да бъде вписана в среда с вече утвърден характер и богато озеленяване. Тя допълни, че архитектите са избрали подход, при който сградата не се стреми да бъде визуален акцент на всяка цена, а се вписва естествено в парковата среда и образува ансамбъл със съществуващите вили в комплекса. „Хотелът разполага със 70 стаи и апартаменти и се отличава не само с архитектурата си, но и с технологичните решения, които го превръщат в един от смарт хотелите по Българското Черноморие. Сред тях са интелигентно управление на стаите, енергийна ефективност и автоматизация, заложени още на етап проектиране и изграждане“, подчерта Андреева.

„Ако трябва с едно изречение да опиша двата проекта, бих казала, че „Панорама Парк“ показва как жилищното строителство може да използва максимално природните дадености на терена, а „Вива Маре Бийч“ представя как туристическата архитектура може да се впише в природна среда, без да я нарушава. Именно това според нас от „Планекс“ ЕООД е посоката на съвременното строителство – не просто да изграждаме сгради, а да създаваме среда, която остава ценна и след години за нашите деца“, завърши Петя Андреева.

Инж. Николай Николов представи

„Арена Бургас“ – емблематичният обект, изпълнен от консорциум ДЗЗД „Дворана“ с управляващ партньор „Билдникс“ ООД , награден с приза в категорията „Спортна инфраструктура“.

Той определи залата като сложно и многофункционално съоръжение, което отговаря на високите изисквания за провеждане на спортни, културни и масови събития, и изтъкна, че вече има официално становище, че залата отговаря на всички изисквания за домакинство на „Евровизия“. Инж. Николов поясни, че разгънатата застроена площ на обекта е 54 000 кв. м, което го прави най-голямата сграда в Бургас към момента. Комплексът се състои от три блока – А, Б и C. В блок А е разположена основната спортна зала, а блокове Б и C представляват открит паркинг на три нива с 800 паркоместа. В основната част има две тренировъчни зали със самостоятелен вход, тренировъчен блок с фитнес, СПА, съблекални, зали за любителски спортни занимания, помещения за медицински център, допинг контрол и други обслужващи функции.

„Основната зала е многофункционален затворен обем за всички видове спортове на закрито, събития с публика и организирани мероприятия“, обясни инж. Николай Николов. Той допълни, че залата включва 14 000 кв. м покривно пространство, а височината от ниво игрално поле до покривното покритие е 35 м. Размерът на основната зала е 90 на 60 на 32 м, а площта на игралното поле е 5400 кв. м. Капацитетът е до 6060 седящи места за спортни мероприятия и до 14 000 души при събития с масова публика. Конструкцията е едрогабаритна, скелетно-пространствена, а покривната конструкция е около 1200 тона. Инж. Николов обърна внимание, че обектът е построен на много комуникативно място близо до магистрала „Тракия“ и до летище Бургас. „Бургас разполага с прекрасно съоръжение, с което се гордеем“, заключи той.

Инж. Тодор Андонов представи отличения проект в категория „Образователната и социалната инфраструктура“ –

Център по оцеляване на море във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“.

Той благодари на журито на конкурса, което е оценило високо сградата, и подчерта, че на пръв поглед обектът може да изглежда като басейн, но всъщност е много повече от това. Съоръжението е с дълбочина 5 м и може да генерира вълна с височина 1 м. В него има две корабни палуби със съответните нива и стълби, системи за дъжд, мъгла и имитация на гръмотевици. Един от най-впечатляващите елементи е кокпитът на хеликоптер, който се използва за обучение на военноморски пилоти при аварийно приводняване.

„Пилотите влизат в кокпита, той се пуска в басейна при тежки условия, имитира се завъртането на хеликоптера при приводняване и те остават обърнати с глави надолу при пълен мрак. Те трябва да се ориентират къде е горе и къде е долу, да се откопчаят и да покрият нормативите за спасяване“, обясни инж. Андонов. Той уточни, че тренировките се провеждат със съответните водолази, които осигуряват безопасността на пилотите.

В центъра тренират не само военноморски пилоти на хеликоптери, но и водолази, специални части, подводни диверсионни формирования, както и екипи, работещи с подводни морски дронове. Съоръжението позволява покриването на стандарти на НАТО, които преди изграждането му българските военнослужещи са изпълнявали в чужбина, включително в Холандия и Турция. „До построяването на този център нашите военни покриваха тези нормативи извън страната, за което се плащаха значителни средства. Сега не само че се спестява този разход, но и чуждестранни военни идват тук и плащат, за да покриват тези нормативи при нас“, посочи инж. Тодор Андонов. Той допълни, че сградата разполага с подземна част с няколко етажа, обслужващи помещения, барокамера за дълбоководни водолази и други специализирани пространства.

„Щастлив съм, че в България има подобни съоръжения. Най-хубавото в нашата професия е, че това, което направиш, остава и се вижда за поколенията“, каза инж. Андонов.

В края на събитието Ренета Николова благодари на всички участници за представените проекти и подчерта, че те доказват възможностите и капацитета на българските строителни компании. Тя отбеляза, че обектите са впечатляващи не само като мащаб, но и като обществена значимост, инженерни решения и принос към развитието на регионите.


Инж. Любомир Качамаков, председател на УС на КСБ: В последните години българските строители натрупаха сериозен опит

Инж. Качамаков, българските строители представиха в ЕП качествени проекти, които са реализирали. Какви са предизвикателства на терен в момента?

В последните години българските строители натрупаха сериозен опит и в България се направиха наистина големи обекти. Проблемите, които срещаме напоследък, са свързани не толкова със самото изпълнение, колкото с редовните плащания. Важно е обаче да знаем, че има и осигурено финансиране.

 

По време на срещата заявихте, че трябва да се вдигне стандартът в България. Как политиците и институциите могат да помогнат за това?

Всъщност всички трябва да помогнем. Политиците и институциите, които следват държавната политика, трябва да разберат едно: ако не вдигнем нашия стандарт, няма как като работодатели да повишаваме заплатите. За хората, които търсят реализация в чужбина, основният фактор е финансовият. Ако не им предложим по-добри условия, те няма да се върнат.


Андрей Новаков, ЕНП: За кохезионна политика за България са заложени два милиарда евро повече  от първоначално предложеното от ЕК

Господин Новаков, кои са големите инфраструктурни обекти у нас, които получават зелена светлина от Брюксел, и защо присъствието на строителния ни бранш тук е ключово точно сега?

Не е случайно, че Камарата на строителите в България е с нас точно сега. В този момент договаряме бъдещето на кохезионната политика и за страната ни са заложени 2 млрд. евро повече от първоначално предложеното от Европейската комисия. Изключително важно е да покажем тук, че има кой да изпълни тези проекти с високо качество.

В една от работните групи стана ясно, че магистрала „Черно море“ ще бъде топ приоритет за ЕС като цяло и за отбраната на източния фланг. Наред с нея са изграждането на високоскоростната железница до Бургас, магистралата от Русе до Маказа, както и тунелът под Шипка. Надявам се тези инвестиции да останат в ръцете на български компании – това ще подкрепи икономиката ни и ще им даде портфолио, с което да излязат успешно извън пределите на България.