Екип на в. „Строител“

Перспективите, предизвикателствата и възможностите пред строителния сектор до 2027 г. и в следващия програмен период бяха обсъдени на Десетата кръгла маса, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“. Форумът, който се проведе на 16 септември в „София Балкан Палас“, представи инвестициите, които ще се реализират по европейските програми, актуални за строителния бранш въпроси и новини за договорите на FIDIC. Събитието бе открито от инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията, Манол Генов, министър на околната среда и водите, и Марин Киров, кмет на Царево.

„За мен е изключително удоволствие да открия днешната кръгла маса, която е 10-а поред. Форумът се утвърди като най-важната годишна среща на бранша и институциите, на която традиционно дискутираме перспективите и предизвикателствата пред строителния сектор, като на всяко следващо издание добавяме и една нова ключова тема. На десетия форум те са две. Първата е свързана с изкуствения интелект (ИИ) и отражението от неговата инвазия във всички индустрии, в това число и строителството. А втората е въвеждането на еврото и възможностите и предизвикателствата, пред които се изправя бизнесът, включително строителният“, заяви инж. Илиян Терзиев.

„Без строителния бранш нито един регион няма как да се развива и да постига икономически напредък. Без АМ „Тракия“ нямаше да ги има индустриалните зони, които концентрират 75% от цялата индустриална мощ на Южна България“, изтъкна Гроздан Караджов. Той акцентира, че важните инфраструктурни проекти в страната могат да се реализират чрез концесии. „Това е модерен механизъм, който Европейската комисия поощрява. Той ще е в помощ и на нас – институциите, и на строителния бранш. В момента всички сте свидетели къде са ни затрудненията. Неритмичните плащания, ограниченията на държавния бюджет, изчакването за актуализации на финансовата рамка“, подчерта Караджов и прикани строителите да участват в концесии.

„За мен е чест да съм на тази кръглата маса, на която сме се събрали представители на бизнеса, държавните институции и общинската администрация. Искам да Ви уверя, че МОСВ е ключов партньор на строителния сектор“, се обърна към бранша Манол Генов. Той отчете, че е постигнат напредък по дългоочакваните проекти за строителство на последния участък от АМ „Струма“ и тунел „Шипка“, както и че са сключени договори за 800 млн. лв. за ВиК проекти по Програма „Околна среда“.

Участие в събитието, организирано от КСБ и в. „Строител“, взеха Ренета Колева, зам.-министър на околната среда и водите, Дончо Барбалов, зам.-министър на икономиката и индустрията, Мартин Георгиев, ръководител на Управляващия орган на Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ (ПТС), Нели Андреева, и.д. заместник генерален директор „Стратегия и администрация“ в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), Доброслав Димитров, председател на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), и д-р инж. Адриана Спасова, съдружник в „ИКюИ Контрол“ ООД, член на Комитета за договорите по FIDIC.

От страна на КСБ в кръглата маса се включиха инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София, инж. Живко Недев, зам.- председател на УС на КСБ, инж. Благой Козарев, председател на Комисията по професионална етика на КСБ, Пламен Петров, председател на ОП на КСБ – Габрово, д-р ик.н. Николай Иванов, член на КС на КСБ и председател на УС на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, инж. Валентин Зарев, председател на секция „Консултантска дейност, проектиране и строителен надзор“ към КСБ, инж. Виктор Шарков, председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани, акад. Ячко Иванов, почетен председател на Научно-техническия съюз по строителство в България, инж. Таня Каменова, член на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя, Мартина Кръстева, началник-отдел „Професионална квалификация и пазар на труда“ в КСБ и прокурист на „Строителна квалификация“ ЕАД, Елена Недева, експерт „Професионални секции към КСБ“, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.

Събитието уважиха и Мая Косева, управител на „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД, доц. д-р арх. Гичка Кутова – Каменова, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“, Борислав Тодоров, председател на УС на Асоциацията на търговците на едра строителна техника, Боян Николаев, зам. изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Ирина Йорданова, КРИБ, представителите на: „Главболгарстрой Холдинг“ АД – Димитър Карамитрев; на „Геострой“ АД – инж. Цветослав Петков, изп. директор, Антица Ранчева, директор дирекция „Правна“, инж. Светослав Пехливанов, гл. инженер, Николай Ценов, ръководител проект, Радослава Димитрова, връзки с обществеността; на „Пътстрой-92“ АД – Аспарух Лепичев, изп. директор, Диана Марини, връзки с обществеността; на „Планекс София“ ООД – инж. Здравко Кардашев, управител; на „Битумина ГмбХ – България“ EООД – инж. Илия Недев, гл. инженер; на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД – инж. Любка Денева; на „БИАД–С“ ООД – Диана Глосова, управител, и др.

В изказването си по време на откриването инж. Илиян Терзиев подчерта, че темите, които традиционно вълнуват бранша и по които очаква да получи най-актуалната информация на форума, са няколко. Той посочи, че

строителите трябва да знаят какво предстои в сферата на развитието на регионите, транспорта, околната среда, конкурентоспособността.

Също така кои са проектите по НПВУ и по европейските програми, по които има възможности за работа за строителите. „Важно е и как въвеждането на договорите на FIDIC може да подобри строително-инвестиционния процес и какво прави Камарата в тази насока. За всички Вас сме подготвили и по един екземпляр от изданието с автор д-р инж. Адриана Спасова, представящо основните книги на FIDIC, което смятам, че ще Ви бъде интересно и полезно. Вестник „Строител“ е издател на книгата, а отпечатването й се реализира с подкрепата на КСБ“, съобщи инж. Терзиев.

Той обърна внимание, че при провеждането на кръглата маса в предходни години една от препоръките, които са получавани от участниците, е да има повече време за дискусии. Затова в десетото издание е предвидено повече време за въпроси след презентациите и изказванията. „Убеден съм, че начинът за справяне с проблемите е именно този – като се поставят на масата и с общи усилия и добронамереност се търсят най-добрите решения. Пожелавам да проведем един успешен и ползотворен форум“, завърши инж. Терзиев и даде думата на вицепремиера Гроздан Караджов, като му благодари за доброто партньорство с КСБ и участието в кръглата маса.

„Темата на форума е бъдещето на строителния бранш у нас, аз бих я формулирал направо бъдещето на България. Защото представете си България без строителния бранш – тя ще е без пречистена питейна вода, със замърсен въздух, лоши пътища, ще липсват магистрали и поддръжка на железниците. Давам тези примери, защото всеки, който присъства тук, работи като строителен инженер, надзорник или ръководи фирма, която извършва строителни работи. България без тунели, пътища и магистрали, без водопроводи не е моята България. Спомняте си как в един момент всичко спря. Видяхме колко е лошо, когато няма кой да оправи пътя и когато десетилетия не се правят нови водопроводи. Кризите стават все по-тежки заради климатичните промени, а ние продължаваме да си говорим за програмни периоди, за милиарди европейски средства, за програми на ЕС, за Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Когато няма синхрон между изпълнението, всички тези милиарди могат да отидат на вятъра. Затова аз много се радвам, че го има строителния бранш. През годините съм чувал да Ви слагат всякакви епитети, имаше такива унизителни времена. Ние сме едно цяло, строителните фирми са българската способност да се справяме с големи национални инфраструктурни проекти, а и с малки, които също са важни“, заяви Караджов.

Той добави, че без строителния бранш нито един регион няма как да се развива и да постига икономически напредък. По думите му без АМ „Тракия“ нямаше да ги има индустриалните зони, които концентрират 75% от цялата индустриална мощ на Южна България. Вицепремиерът Караджов бе категоричен, че това е пример за директната полза от построяването на АМ „Тракия“.

„Да, минават десетилетия, за да се развият индустриалните възможности, но е ясно защо Северна България е по-изостанала икономически от Южна България. Защото нямат същите инфраструктурни мрежи, не се модернизира железницата, а доизграждането на АМ „Хемус“ се проточва вече 50 г. Няма свързаност между юг и север, нямаме пътен и жп тунел, по който да тече икономически и човешки обмен между Северна и Южна България. Сега наподобяваме времето, когато се съединяват Княжество България и Източна Румелия. Княжеството – западнало, а Източна Румелия процъфтяваща за периода си. Не може да продължаваме да стоим на едно място, трябва да се развием. А развитието на България минава през строителния бранш. Няма кой друг да изгради инфраструктурна свързаност, да обнови градовете и да подмени водопроводите на Плевен, както и на още доста други населени места“, каза Гроздан Караджов и уточни, че проблемите с водоснабдяването не са сериозни само в Плевен, но там е изразено най-голямо обществено недоволство. Според него държавата трябва да намери начин да осигури финансиране за нужните за изпълнение проекти и да ги възложи на строителния сектор, за който изрази увереност, че ще се справи. Той добави, че да се намери финансиране е голямо предизвикателство в година, в която страната ни трябва да спази 3% бюджетен дефицит и не повече от 3% инфлация.

„Единственият изход, който за момента виждам, е механизмът на концесията. Когато няма публични пари, трябва да се обърнем към частни средства. Пари на пенсионни фондове, на международни фондове и т.н. Те могат да бъдат привлечени в т.нар. концесия за строителство. Предполагам сте запознати с утвърдения Актуализиран план за действие за държавните концесии. В него са включени и

вече текат проучвания за АМ „Рила“ от Дупница до Гюешево и за АМ „Черно море“,

за която от 15 г. нещо се проектира или се съгласува. Предвиждаме и бързи жп връзки през Стара планина – пътища през Столник – Мездра, Троян – Христо Даново и Дъбово-Горна Оряховица, тунел, който ще е някъде в частта на Хаинбоаз, за да преминем централно през Балкана. Не може Стара планина да продължава да е икономическа и социална преграда на една модерна европейска страна, каквато е България. Влизаме в еврозоната, където са най-разумните и богати държави. Надяваме се и ние като тях да станем богати, но преди това трябва да станем разумни. За целта трябва да си премахнем пречките, които съществуват. Виждам голяма роля на строителния бранш в процеса на концесиониране като участници в консорциуми, а защо не някоя от българските фирми да събере кураж и финансиране и да участва за някои от бъдещите големи проекти“, каза вицепремиерът Гроздан Караджов.

Той информира, че в Актуализирания план за концесии са включени три ПАВЕЦ – „Доспат“, „Равногор“ и „Батак“. и съвсем скоро за тях ще тръгнат процедури за търсене на консултанти. Те по най-прозрачен начин трябва да определят възможностите на проектите и какво ще е най-добро за държавата. „Целта е да се направят договори, но много по-гъвкави от стандартните контракти по Закона за обществените поръчки и доста по-продължителни. В тях трябва да се заложи възможност държавата да доплаща проектите, когато средствата не достигат от събираните такси, за да се изравнява икономическият баланс на концесията“, поясни Караджов и подчерта, че този финансов механизъм се подкрепя от Европейската комисия и прилагането му у нас ще е в помощ и на институциите, и на строителния бранш.

„В момента всички сме свидетели къде са ни затрудненията. Неритмичните плащания, ограниченията на държавния бюджет, изчакването за актуализации на финансовата рамка. Сега се чака октомври да се гледа бюджетът за следващата година, за да знаем с какъв темп ще вървим. Докато при едно осигурено частно финансиране такива затруднения няма и всеки строител си работи с темпа, който може да постигне. Сигурен съм, че можем да имаме и по-високи темпове от настоящите, които се диктуват от националния бюджет. Затова първо благодаря, че Ви има, че издържате на всички напрежения. Справяте се чудесно, понасяте стоически и политическите, и природните проблеми. Приканвам Ви да се включите активно и в новите концесии и Ви пожелавам на добър път“, се обърна към строителите Гроздан Караджов и благодари на инж. Терзиев за поканата. „За мен винаги е било чест да се срещам и с Камарата на строителите в България, и с представителите на бранша“, добави вицепремиерът.

Министър Манол Генов също благодари за възможността да се включи в кръглата маса, организирана от КСБ и в. „Строител“, за да разкаже пред строителния бранш за свършеното от МОСВ от началото на мандата на правителството, който започна на 16 януари т.г. „През този период най-после се разсече гордиевият възел по автомагистрала „Струма“ и в момента вървят дейностите по строителството на обходния път на Кресна. Знаете, че преминахме през екологична сага, която продължи повече от 25 г. Много усилия бяха положени и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Агенция „Пътна инфраструктура“. Стигнахме до споразумения с жалбоподателите, получихме зелена светлина и бих казал, че топката сега е в проектантите и строителите. От тях зависи нещата да се случат по-бързо и качествено. Подобно беше положението и с тунела „Шипка“ – и за проектирането на съоръжението, и за начина, по който ще се изпълнява, но и за него вече имаме решение на проблемите. Този проект също ще се реализира“, информира Генов.

Той

коментира и темата за концесиите, като обърна внимание, че обикновено очакванията у нас, а и практиката е концесионерът да плаща

и че трябва да се обмисли въпросът кога и държавата трябва да осигурява финансиране. Според министъра на околната среда и водите предимството на концесията е, че при нея няма как да има недобросъвестност по отношение на качеството. „При дадена концесия, независимо дали е за път, водопровод или друго, строителят на съответния обект трябва да си гарантира качество и добри условия по време на експлоатацията, защото той ще носи отговорност за него дълги години. С концесии за държавата ще е по-лесно да си планира бюджета, защото ще знае колко точно средства в кой момент ще трябва да разплаща за строителството на определен проект. Но политиката на много места е в режим на блокиране на строителните процеси“, сподели той.

Манол Генов подчерта, че от 16 януари до сега

усилията на МОСВ са били насочени към облекчаване на екологичните процедури и законодателство,

като съкращаване на срокове за най-големите обекти, бързо произнасяне по оценки на доклади по ОВОС. Той отчете, че МОСВ е постигнало пълен синхрон с останалите министри и ведомства, сред които МРРБ, МИИ, МЕ. „Когато имаме проблем, заедно с тях намираме решение и правим така, че то да се изпълни по най-бързия начин. Разбира се, Вие сте хората, които могат да ни дадат оценка дали сме се справили, но мисля, че двата примера за напредъка с АМ „Струма“ и тунел „Шипка“ са достатъчно показателни за ново отношение и нова политика в МОСВ“, изтъкна Генов.

За Програма „Околна среда“ той посочи, че през февруари са сключени договори за 800 млн. лв. със седем ВиК дружества, които са бенефициенти. Ведомството работи активно и по Приоритет „Отпадъци“ на ПОС, по който са отворени процедури за надграждане и разширяване на общински и регионални центрове за разделно събиране на отпадъци. В ход са и мерки за изграждане на системи за разделно събиране.

Министър Манол Генов заяви, че често се коментират финансовите корекции, които се налагат по Програма „Околна среда“. „Бих искал да е ясно, че за разлика от другите европейски програми ПОС е под силно наблюдение от ЕС. Ние редовно се съпротивяваме на констатирани нередности, защото за нас не е добре да се налагат финансови корекции. Но когато има допуснати нарушения при процедурите, тъй като възложителите не са спазили условията и насоките на програмата, е изключително трудно да оспорваме. Като ръководител на Управляващия орган на ПОС на мен ми е крайно неприятно да изпращам писма до кмет или ВиК управител, че сме забелязали нередности. Те са констатирани не само от нас, но и от европейския орган, който непрекъснато следи процедурите за обществените поръчки и реализацията на проектите. Наблюдението и контролът идва от него. Всяка забелязана нередност дава възможност за финансова корекция, чрез която да се направи икономия в ограничения европейски бюджет. Затова всички трябва да сме изключително внимателни и прецизни“, разясни Генов.

Той се обърна към строителния бранш, че в лицето на МОСВ има надежден партньор. „Може да разчитате на нашата помощ при възникнал проблем, свързан с екологичното законодателство. Не бива да виждате в Програма „Околна среда“ враг, а напротив. Ние сме партньорът, с когото да строите съвременна България. Екологичното законодателство винаги е най-отпред, ние сме точка първа от строително-инвестиционния процес“, завърши Манол Генов и благодари на КСБ и в. „Строител“ за организираното събитие.

„Радостен съм, че имам честта да присъствам на 10-ото издание на кръглата маса на хората, които изграждат България. Трябва да си даваме сметка, че през изминалите 10 г. строителният бранш, държавата и общините преминаха през редица трудности – ковид криза, война, политическа нестабилност и засилени институционални кризи. Въпреки това днес сме тук. Радвам се, че общините намират все по-голямо място на този форум. Ние не сме две страни на монетата, а партньори, защото общините също сме в позицията на изграждащите. Ние сме на терен при хората. Заедно работим и със строителите, и с държавата и това се видя на конкурса „Строителен обект на Черноморието“, организиран от КСБ, в. „Строител“ и община Царево. На него показахме силата на строителния бранш, и то на национални компании. Със сигурност тази инициатива ще продължи“, сподели кметът Марин Киров.

Той подчерта, че двете нови интересни теми на форума – изкуственият интелект и въвеждането на еврото, са изключително актуални, особено ИИ. „Той е като голяма океанска вълна, която идва без никакво значение дали ни харесва или не. Има части в света, където ИИ вече изпълнява ролята на лекар, на икономически съветник, в САЩ дори на правен съветник“, коментира Киров и подчерта, че българският учен доц. д-р Мариана Тодорова ще участва в Ню Йорк в екип на ООН, който ще регламентира под някаква форма изкуствения интелект, ще направи опит да създаде правна и морална рамка. „В Сингапур използват ИИ и за строителство и съм убеден, че не в бъдеще време, а съвсем скоро това ще навлезе и на Европейския континент“, каза кметът. Той добави, че визиите на общините за бързо и устойчиво развитие зависят от профила им. „Ние сме черноморска община и наблягаме на пътна и транспортна свързаност, на постигане на перфектни условия за туризъм. За нас перспективите и предизвикателствата са едно и също нещо. Ако има устойчивост, ако работим заедно с правителството, перспективата е много по-лесна, а предизвикателствата ще бъдат една рутина“, изтъкна Марин Киров.

Кръглата маса продължи с

представяне на възможностите пред строителния сектор за периода до 2027 г.

Първа думата взе зам.-министър Ренета Колева разгледа напредъка по ПОС, която информира, че до края на годината ще бъдат обявени 5 процедури по програмата. Тя сподели, че форумът показва ангажираността на строителния бранш към всички предизвикателства, в това число и околната среда. „Считам, че строителният сектор е двигател на икономиката и ключов партньор в усилията ни за устойчиво развитие и опазване на околната среда“, добави Колева.

Модератор на първи панел бе прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Тя даде думата на Мартин Георгиев, който  запозна участниците с изпълнението на Програма „Транспортна свързаност“ и с големите инфраструктури проекти, които ще бъдат реализирани с финансиране от ПТС. Той сподели и предизвикателствата, които се срещат при изпълнение на проектите. „Често се сблъскваме с проблеми, които идват от недостатъчно добри технически задания. В момента тече инициатива с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за подобряване на публичните инвестиции в страната. Смятам, че процесът ще се подобри значително, ако освен техническото проектиране се засили и икономическият анализ“, заяви той.

Нели Андреева подчерта, че

железопътната инфраструктура в България е в период на най-активната си трансформация от десетилетия.

„За строителния бранш това означава стабилна заетост, дългосрочни договори и възможности за внедряване на нови технологии. Работата ще бъде разнообразна – от тежко инженерство като изграждане на тунели и мостове до модернизация на гари и системи за сигнализация“, посочи Андреева.

„1 трлн. долара ще бъдат изразходвани тази година за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект“, обяви Доброслав Димитров, който постави акцента върху изкуствения интелект, Закона на Мур и техния отпечатък върху всички индустрии. Той сподели, че в Министерския съвет вече има междуведомствена група, която работи по предложение за гигафабрика за ИИ. „Предвижда се Европа да инвестира 20 млрд. евро за изграждане на такива структури. България е поставена в уникална позиция и може да привлече инвестиции за подобен вид обект“, бе категоричен той.

Вторият панел на кръглата маса бе посветен на въвеждането на еврото и пред какви възможности и предизвикателства поставя то българския бизнес, както и актуални новини за договорите по FIDIC. Водещ на панела бе инж. Любомир Качамаков. В него се включиха зам.-министър Дончо Барбалов и д-р инж. Адриана Спасова.

„С въвеждането на еврото ставаме и член на голямото европейско семейство. Но това членство трябва да се използва, за да реализираме българските интереси. ЕК активно работи за защита на европейския бизнес, като налага антидъмпингови мита за внос на суровини от Китай, дори и от Египет. Това е нещо, към което ние като държава и министерство също се включваме. Ние се стремим да защитим българския интерес. Ползвайте ни като Ваш съюзник“, зави Барбалов.

Д-р инж. Адриана Спасова направи презентация на новостите за договорите по FIDIC.

Ренета Колева, зам.-министър на околната среда и водите: Строителният сектор е двигател на икономиката и ключов партньор за устойчиво развитие и опазване на околната среда

За мен е изключително удоволствие да участвам в организирания от КСБ и в. „Строител“ форум. Той показва ангажираността на строителния бранш към всички предизвикателства, в това число и околната среда. Строителният сектор е двигател на икономиката и ключов партньор в усилията ни за устойчиво развитие и опазване на околната среда.

Съвременните предизвикателства не са малки. Те са свързани основно с климатичните промени, ресурсната ефективност, кръговата икономика и качеството на въздуха и водите. Затова от ключово значение е възстановяването на връзката на хората с природата в урбанизираните райони, включително и с оглед на здравето и благосъстоянието им. Има разнообразни начини това да се случва – от изграждане на екологични градове през използване на устойчиво добити природосъобразни материали до иновативни решения. Други методи са грижа за почвата, повторно използване или рециклиране и управление на отпадъците, изграждане на градски зелени коридори за активна мобилност, усъвършенстване на транспорта и инфраструктурата.

Природосъобразните решения в градовете могат да помогнат за справяне с всички последици от наводненията и други екстремни метеорологични явления, като същевременно направят застроената среда по-привлекателна. През последните години страната ни беше засегната от предизвикателства, свързани с климатичните промени, и затова и усилията ни са насочени към преодоляването им с ресурсите, с които разполагаме по Програма „Околна среда 2021-2027“.

За да могат устойчивите решения в строителството, особено тези с иновативен характер, да намерят добра пазарна реализация, е важно да се създаде и подходяща инвестиционна среда. МОСВ допринася за това чрез преки инвестиции в населените места. По линия на „ПОС 2021-2027“ се финансират редица важни за опазването и подобряването на околната среда мерки.

Към момента имаме обявени 5 процедури. Едната е по Приоритет „Води“. Тя е за

изграждане на ВиК инфраструктура в Столичната община – етап 2,

като СО е директен бенефициент. Заделеният ресурс по нея е 100 млн. лв., а срокът за кандидатстване е до края на септември. По „Води“ имаме и друга отворена процедура по програмата за изграждане, доизграждане, реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително и пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерации между 5 и 10 хил. е.ж. Това е мярка, която беше предвидена да се осъществява по линия на НПВУ, но впоследствие поради напредване на сроковете и забавени процедури се прехвърли към ПОС. По нея

могат да кандидатстват 7 ВиК оператора до
3 ноември 2025 г. и да се възползват от финансовата подкрепа от 363,5 млн. лв.

В сектор „Отпадъци“ имаме 2 процедури за рекултивация на регионални депа за битови отпадъци. Допустими са всички общини, които имат заповеди или решения за преустановяване на експлоатация на регионални депа или клетки до 15 април 2027 г. Втората процедура продължава да бъде отворена с два срока за кандидатстване – 15 април 2026 г. и 15 април 2027 г. Ресурсът, който е заделен, е малко над 87 млн. лв.

Следващата процедура е свързана с риск от изменението на климата и включва мерки за превенция и защита при неблагоприятни геодинамични процеси: свлачища, срутища, ерозии, абразии. Насочена е към проектиране и изпълнение, укрепване, защитни мерки и дейности, изграждане и възстановяване на контролно-измервателни системи за мониторинг на неблагоприятни геодинамични процеси.

Бенефициент е Агенция „Пътна инфраструктура“, а ресурсът е близо
32 млн. лв.

Имаме обявена процедура и по Приоритет „Въздух“, насочена към подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез намаляване на нивата на фини прахови частици от транспорта на територията на общини с нарушено качество на въздуха. Бенефициенти са Пловдив и Столичната община. Бюджетът е 15 млн. лв. Срокът за кандидатстване е декември 2025 г.

До края на годината предстои да бъдат обявени процедури и в сектор „Управление на отпадъци“. Те ще са за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински и регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци. Това ще е третата процедура, която ще обявим по тази мярка, с бюджет от почти 85 млн. лв. Бенефициенти по нея могат да бъдат 64 общини в 13 регионални сдружения за управление на отпадъците, включени в Приложение 8 към Националния план за управление на отпадъците.

Ще има мярка за изграждане на центрове за разделно събиране на отпадъци и подготовка за повторна употреба и поправка. Там финансирането е 145 млн. лв.

Следващата процедура е в сектор „Биоразнообразие“, насочена към осигуряване на условия за опазване на застрашени видове.

Планираме октомври да бъде обявена процедура за природосъобразни мерки за превенция и управление на риска от наводнения. Те са свързани с изграждане, реконструкция, ремонт и/или рехабилитация на природосъобразна инфраструктура, зелени решения за превенция и управление на риска от наводнения, сиви инженерни мерки за защита от наводнения, например възстановяване на речни легла, възстановяване на проводимост на речното легло и други. Общини, областни администрации, партньори и асоциирани партньори ще бъдат допустими бенефициенти, а бюджетът ще е 74,5 млн. лв.

Последната процедура е свързана с въздуха – за зелени мерки в градската среда. Тя ще бъде отворена до края на септември с ресурс от 3,45 млн. лв.

В допълнение всяка община може да кандидатства и пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
(ПУДООС), където продължават регулярно да се финансират с бюджет от близо 100 млн. лв на година мерки за изграждане на регионални депа за битови отпадъци, разделно събиране на биоразградими отпадъци, изграждане на инсталации за производство на биогаз от отпадъци.

По ПУДООС финансираме и мерки за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания. Там средствата, които се предоставят, са 65% от стойността на техническата рекултивация. Има и мерки, насочени към домакинствата – предоставяне на компостери.

Знаете, че има неконсолидирани ВиК дружества и сме в много напреднала фаза на наказателната процедура срещу страната ни във връзка с директивата за пречистване на отпадъчни води за агломерации над 10 хил. е.ж., а същевременно и в начална фаза – за агломерации между 2 и 10 хил. е.ж. В същото време европейските средства са недостатъчни за покриване на всички нужди в сектора и затова финансираме изграждането и доизграждането на канализационни системи, изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерации над 10 хил. е.ж., както и населените места между 2 и 10 хиляди.

По линия на Предприятието подкрепяме също строителството и доизграждането на канализационни мрежи и пречиствателни станции в населени места, селищни и курортни образования до 2000 постоянни жители, които заустват в Черно море или оказват негативно въздействие. Финансираме или съфинансираме ВиК обекти, които са съпътстващи при изпълнение на проекти по европейски програми, с държавни или общински средства. Подкрепяме и проекти за подобряване на ефективността при използване на природния воден ресурс чрез реконструкция на водоснабдителни мрежи за населени места между 50 и 2000 жители или изграждане на нови водоизточници, строителство и реконструкция на довеждаща инфраструктура към съществуваща водопреносна система при констатиран недостиг на вода или липса на резервни водоизточници.

Последните години наблюдаваме, че пред ­ПУДООС се подават основно проекти за водоснабдяване заради предизвикателствата в недостига на питейна вода.

Има нов финансов инструмент, който е по линия на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Той е с бюджет 23 млн. лв. и е насочен към реновация и превръщане на планинските хижи на територията на Национален парк „Рила“ в близки до климатична неутралност сгради. Тепърва ще се разработват мерките. Това е наистина интересно и ново решение, което можем да приложим иновативно именно в парковете, с което да подобрим условията и да приобщим все повече хора към екологосъобразния туристически живот.

На финала искам да Ви уверя, че ние от Министерството на околната среда и водите оставаме Ваш партньор. Смятам, че всички тези предизвикателства можем да превърнем във възможности, и за нас е изключително важно да продължаваме да работим заедно, за да постигаме устойчиви резултати, а не да се противопоставяме.

Мартин Георгиев, ръководител на Управляващия орган на „ПТС 2021-2027“:  Големите проекти, които носят ползи за обществото, започват да се случват

Първо бих искал да се спра на темата за индексацията. Ние каквото можахме да индексираме, го направихме в предишния програмен период и го разплатихме. Да се плащат индексации през европейските програми за втори път, при положение че не са били заложени при възлагането на договорите, е абсолютно невъзможно. Уведомили сме колегите в Министерството на финансите, че ако платим нови индексации, ще изхарчим всички пари за шест месеца и проектите ще останат незавършени. Този въпрос обаче трябва да се реши по някакъв начин. На предишен форум на КСБ и вестник „Строител“ се говореше необходимите средства за индексация да се залагат в бюджета. Тази тема е важна, защото не може да се разчита единствено на европейските програми да поемат подобни неуредици или извънредни обстоятелства. Това е въпрос на държавен бюджет.

Ако има разбирателство на ниво Европейски съюз, както беше през периода 2014-2020 г., могат да се направят промени и да се поемат някои допълнителни разходи. От там нататък обаче това е наш вътрешен проблем. Най-доброто решение е предмет на разговори и обсъждане. Министерството на финансите трябва да бъде убедено, че проектите не могат да бъдат оставени така. Макар да са започнати с европейски средства, те са на българската държава. Говорим за ключова инфраструктура, не за дребни неща като закупуване на компютри. Затова

темата за индексацията трябва да се постави в по-широк контекст –

щом сме започнали тези проекти, трябва да намерим начин да ги завършим, а не да се чудим какво да правим в средата на програмния период. Тенденциите сочат затягане на бюджетната дисциплина, което означава, че проектите трябва да се случват в определени срокове, иначе стават безсмислени, ако ги влачим 10 години. Необходимо е да изговорим добре как се подготвят, възлагат и изпълняват, защото в някои отношения не се представяме добре.

Бих искал да коментирам и корекциите, нанасяни по Програма „Транспортна свързаност“. Не знам да има случай строител да е понесъл лоши последици от наложените корекции. Това е проблем на бенефициентите – за Агенция „Пътна инфраструктура“, за Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Корекциите не са в колосален размер, но все пак тези ситуации са крайно неприятни. Необходимо е да се анализира защо се стига до тях. В Управляващия орган правим вътрешни проучвания. Според нас най-доброто и лесно решение е да има паралелни проекти, които да могат да се включат и да усвоят средствата, освободени от наложените корекции. Не можем да избягаме от темата, тъй като непрекъснато вървят проверки и одити. Дори  понякога ни питат защо не сме налагали корекции. Пак казвам - на фона на общия размер на „ПТС 2021-2027“ сумите не са чак толкова големи и ситуацията е управляема, но не е приятно.

Що се отнася до моментното състояние на Програма „Транспортна свързаност“, мога да отчета, че след различните неуредици се даде управленски тласък и сега големите проекти, които носят ползи за обществото, започват да се случват.

Бих искал да обърна внимание на дискусиите за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034 г. и приоритетите на ЕС. Необходимо е и бизнесът да участва активно в тях и да изрази своето мнение. Според информацията, която получаваме от колеги в Европейската комисия, има разбиране за необходимостта от инвестиции в транспортна инфраструктура, особено в променения геополитически контекст. Вероятно ще има изменения в приоритетите на МФР. Прави се разграничаване между проекти с трансграничен ефект, които обслужват съседни държави, и такива във вътрешността на страната. Възможно е вътрешните проекти да получат по-нисък приоритет или по-малко финансиране, но дискусиите са в начален етап.

Една от традиционните теми на форума са предизвикателствата пред проектите, изпълнявани по „ПТС 2021-2027“. Често се сблъскваме с проблеми, които идват от недостатъчно добри технически задания. В момента тече инициатива с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за подобряване на публичните инвестиции в страната. Смятам, че процесът ще се подобри значително, ако освен техническото проектиране се засили и икономическият анализ. Ползите от проектите трябва да са ясни от самото начало, както и да има горна граница на стойността, за да се взема информирано решение дали даден проект да се реализира. Така ще избегнем ситуации, в които след изготвянето на техническия проект цената се оказва 3 пъти по-висока от предвидения бюджет, което прави ситуацията трудна за управление. Трябва да имаме по-дългосрочен, стратегически поглед. Изпълняваме проекти, някои от които са разработени като концепции преди повече от 15 г.

В момента има обявени поръчки, за които се опитваме да освободим бюджет – става въпрос за

жп връзката с Република Северна Македония и жп линията Перник – Радомир.

Работим и по изграждане на жп връзките с летищата в Пловдив и Бургас. Поздравления за колегите от НКЖИ, които успяха да изберат изпълнител за участъка от жп линията Видин – София, финансиран по Механизма за свързване на Европа. Този вертикален коридор е изключително важен и се водят разговори с Румъния и Гърция за подобряване на трансграничното сътрудничество по него.

Отворихме две схеми за частни оператори. Едната е за инфраструктура за алтернативни горива по републиканската пътна мрежа с първоначален бюджет от 10 млн. лв. Постъпилите предложения се оценяват, а до края на годината ще обявим процедура за още 30 млн. лв. В рамките на септември очакваме предложения по схема за подпомагане на съществуващи интермодални оператори, които са ключови за движението на товари и за намаляване на тежкотоварния трафик по пътищата.

Предстоят и малки инвестиции за реконструкция на кея на пристанище Лом. Те са свързани с предпазване от наводнения, както и за радарни системи за наблюдение на пристанищната инфраструктура. В тази област сме доста над средноевропейското ниво.

Нели Андреева, и.д. зам. генерален директор „Стратегия и администрация“ в НКЖИ: В процес на изпълнение са железопътни проекти за над 3 млрд. лв.

Благодаря на организаторите на кръглата маса за поканата да представя възможностите пред строителния сектор в България до 2027 г. в областта на железопътната инфраструктура. Ще се спра на ключовите инфраструктурни проекти, които предстои да стартират. Основните инвестиции са насочени към трасета, които са част от двата основни  европейски коридора, преминаващи през нашата страна, а именно Балтийско – Черно – Егейско море и Западни Балкани – Източно Средиземноморие. Реализацията им ще е от решаващо значение за българската икономика, тъй като ще повиши капацитета на железопътната инфраструктура, ще подобри свързаността и ще стимулира цялостното икономическо развитие на страната.

В процес на изпълнение са железопътни проекти за над 3 млрд. лв., основно по направлението София – Пловдив – Бургас, като проектите се финансират от различни източници – Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“, Механизма за свързване на Европа и държавния бюджет. Реализиращите се обекти ще осигурят съвременна инфраструктура по най-натовареното направление за пътнически и товарни превози.

По трасето София – Пловдив се строят едни от най-дългите жп тунели у нас, изграждат се нови мостове и модерни гарови комплекси.

По направлението от София до границата със Сърбия са в процес на реализация два проекта – модернизация на жп линията Волуяк – Драгоман и развитие на жп възел „София“ в участъка София – Волуяк. Това трасе е ключово за връзката ни със Сърбия и Западните Балкани.

По направлението Видин – София, което се очертава като основен приоритет за следващия програмен период, успяхме да сключим единия от двата договора за реализация на участъка Медковец  – Срацимир. В кратки срокове предстои сключването на втория договор за изграждане на обекта.

Работим и по удвояване и електрификация по линията Карнобат – Синдел, която е стратегическа, тъй като е връзка между черноморските ни пристанища Варна и Бургас. За нея имаме сключени договори в участъка Лозарево – Прилеп.

Успоредно с тези инвестиции усилията ни са насочени и в посока дигитализация и енергийна ефективност. До края на настоящия програмен период предвиждаме подмяна на остарелите тягови подстанции с ново поколение съоръжения. Вече се изпълняват проекти в Русе, Разград, Варна, Враца, Перник, Димово, Бойчиновци, Червена вода и Хитрино. Изграждат се и SCADA системи, и дигитални платформи за енергиен мениджмънт.

Активно работим и по въвеждане на ERTMS. Предстои да сключим договор за Русе – Каспичан, както и да стартира проект в участъка Волуяк – граница с Република Сърбия.

По отношение на предстоящите ключови жп проекти мога да откроя Перник – Радомир. Обявена е тръжна процедура за избор на изпълнители. Прогнозната стойност на целия проект е 555 млн. лв. със срок на изпълнение 5 г.

Друг значим проект е Гюешево – граница със Северна Македония. Обявена е процедура за изграждане на липсващата връзка от 2,4 км от гара Гюешево до границата, до входа на трансграничното тунелно съоръжение. Самият тунел предвиждаме да бъде в отделна обществена поръчка, след като постигнем договореност с македонската страна. Обявената поръчка е със срок на изпълнение 3 г., а стойността на целия проект е 131 млн. лв.

Един от

най-мащабните предстоящи обекти е София – Перник, стойността на строителството е около 1,2 млрд. лв.

Линията е изключително натоварена, тъй като обслужва ежедневно хиляди хора. Модернизацията ще съкрати времето за пътуване и ще осигури по-безопасна и надеждна инфраструктура и ще намали автомобилния трафик. Планираме обявяване на процедурата за строителство до края на годината.

Интермодален терминал Русе е ключов за региона обект, който ще превърне Русе във важна пресечна точка по поречието на Дунав. Проектът е на стойност близо 98 млн. лв., като планираме обявяване на обществената поръчка в рамките на 2025 г.

Предстои и проектът за железопътен участък Видин – Срацимир, който е логично продължение на модернизацията на трасето от Видин към София. Той е на стойност 631 млн. лв., като планираме обявяване на обществената поръчка през 2026 г.

Железопътна линия Радомир – Гюешево е друг важен елемент от Коридор 8. Решението по ОВОС е издадено, а техническият проект и подробният устройствен план са във финална фаза. Прогнозната стойност на проекта е 1,8 млрд. лв.

Удвояването на участъци по линията Пловдив – Свиленград е сред обектите, предвидени за отдаване на концесия. Концедент ще бъде Министерството на транспорта и съобщенията, а отдаването на обектите на концесия става след решение на Министерския съвет.

От изброените инвестиции става ясно, че железопътната инфраструктура в България е в период на най-активната си трансформация от десетилетия.

За строителния бранш това означава стабилна заетост, дългосрочни договори и възможности за внедряване на нови технологии.

Работата ще бъде разнообразна – от тежко инженерство като изграждане на тунели и мостове до модернизация на гари и системи за сигнализация. Въпреки че за повечето проекти имаме осигурено финансиране и институционална подкрепа, тяхното изпълнение се сблъсква с редица пречки – тежки терени, сложни инженерни решения, забавени административни процедури и не на последно място инфлация. Затова, когато говорим за бъдещите планове и новите проекти, трябва да сме наясно, че успехът им не зависи само от технически решения, а и от навременни политически и финансови решения, които гарантират стабилност на целия процес. НКЖИ подкрепя Методиката за изменение на цената на договорите за обществени поръчки. Наясно сме, че голяма част от договорите са сключени по оферти, подадени преди повече от 7 години, и цените по тези договори следва да се индексират. Прави впечатление обаче, че в предложеното изменение на Методиката, публикувано за обществено обсъждане, отново се посочва, че проектът на акт не води до отражение върху държавния бюджет. Като се има предвид, че европейските средства за индексации в сферата на жп инфраструктурата са изчерпани, единствената възможност остава те да бъдат разплащани именно от бюджета. В случай че за следващите години не бъдат разчетени средства за изменение на цената по сключените договори, това ще доведе до невъзможност за прилагане на Методиката от публичните възложители.

Доброслав Димитров, председател на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии: Бъдещето принадлежи на бързите, не на големите

Вече всички говорят за изкуствения интелект, но това съвсем не означава, че разбират какво точно се случва. В краткото време, с което разполагам, ще Ви разкажа как ИИ касае всички нас и че нещата не са спрели до използването на ChatGPT.

Какво представлява изкуственият интелект? Той е технология с общо предназначение. За да разберем колко извънредна е ситуацията, в която се намираме, трябва да знаем, че от времето на Homo sapiens до сега са се появили само 24-26 технологии с такава дезигнация. Като започнем от огъня, говоримия език, облеклото, електричеството – всички те са в една група. А при някои технологии има спорове дали да ги приемаме като такива с общо предназначение. Какво означава това? Технология, която е в джоба на всеки един от нас, който може да се докосне до нея и да я ползва, като тя сама по себе си се самоподобрява и успява да промени други области. Например електричеството, което е трансформирало цялата ни икономическа и военна сфера, електрифицирайки и нашите инструменти.

По-интересното е, че повече от половината от тези технологии са се появили през последните 250 г., а голяма част от тях – през последните 60-70 г. Ако преди една технология е възниквала веднъж на 10 000 г. като земеделието, в момента това става веднъж на десетилетие, като тенденцията е да са по няколко на десетилетие. Това означава, че светът се прекроява по няколко пъти за 10 г.

Друг тип технологии са тези, които пренареждат световния ред – например стремената, барутът, ядрените оръжия. Не ги ползваме в ежедневието си, но те диктуват как да изглежда светът. Технологиите за критично предимство предопределят световния ред, защото преместват центъра на властта. Ако някога мощта е била в масовите армии, това е означавало демокрация, егалитарно общество, с появата на стремената силата се прехвърля към бронирания конник, съответно към елита, и изчезва демокрацията. Барутът пък разрушава предишния ред. В момента имаме технология, която е и двете. Всеки ползва изкуствения интелект по различни начини. Същевременно държавата, която притежава най-добрия модел, ще има критично предимство и ще диктува дневния ред. Затова в момента американците правят в ИИ по-големи инвестиции спрямо БВП, отколкото по време на строителството на жп линиите или междущатските магистрали. Същото се случва и в Китай. Говорим за умопомрачителни суми, защото ако изостанат, е все едно да участват в световния ред без ядрено оръжие, а другите да имат.

Това е факт заради така наречения Закон на Мур – наблюдение на Гордън Мур, съосновател на Intel, че на всеки 18 до 24 месеца мощта на компютрите се удвоява.

Макар да звучи невинно, това е геометрична прогресия. Много пъти е предричано, че тази прогресия ще спре, тъй като опираме във физически лимити, но тя продължава вече 60 г. Когато това се случва, получаваме експоненциалност. Имаме три квадрилиона пъти повече изчисления в секунда за един долар от 1943 г. насам.

В момента

мощта, с която разполага изкуственият интелект, се удвоява на всеки 5,7 месеца.

Това се случва вече 12 г. Откакто започнахме да говорим за изкуствен интелект преди две години и половина, той е станал 10 пъти по-мощен. Това е като мигване за един инфраструктурен проект.

Ние реално имаме Закон на Мур във всичко. Всеки процес, който цифровизираме, следва тези експоненциални тенденции. Например цената на батериите е паднала с 97% от 1991 г. до 2025 г. Това променя реалността. Плътността на енергията на килограм батерия се удвоява на всеки 8 г., което означава, че скоро електромобилите ще минават по 1200-1300 км с едно зареждане и тези с двигател с вътрешно горене ще станат излишни.

Слънчевите панели са друг пример, където има спад на цената с 99%. Извеждането на килограм в орбита също е паднало с 99%, което прави възможно индустриите да се пренесат в Космоса. Разгадаването на човешкия геном от 1 млрд. долара сега е достигнало до само 100 долара.

3D принтирането също е интересно. Материалите, които могат да се ползват в 3D принтирането, се удвояват на всеки 5 и 7 г. В момента е ограничено до високотехнологични сегменти, но след 5 г. ще имаме два пъти повече материали.

Всичко това води до нещо много интересно. Фриц Махлуп въвежда термина „полуразпад на знанието“ – колко години отнема половината от знанието ни да загуби актуалност или да стане невярно. Той разглежда знанието като актив със срок на годност. За инженерните науки през 20‑те г. на миналия век полуразпадът е бил 25-40 г. През 60-те – 15-20 г. В момента е между 7 и 10 г. Човек учи 5 г. висше образование и когато завърши, е изостанал. В компютърните науки е най-тежко – от 2 до 5 г. Тоест, ако човек не е любопитен и не учи постоянно нови неща, излиза от играта. Имаме нужда от повече IT специалисти отвсякога, но ги няма, защото много от тези, които са работили в сферата, не са се развивали.

При лекарите полуразпадът в образованието е 5 г. Ако Вашият лекар не е забравил половината от нещата, които е знаел преди 5 г., и не ги е заменил с нови, може би не е добре да Ви преглежда. Това е ситуацията, в която се намираме. Няма сфера, в която да не се случва „полуразпад на знанието“.

Всичко изброено води до Икономика Супернова, защото имаме огромна експлозия на нова ситуация. Дори в консервативен бранш като строителството това ще „разбърка картите“. Военното дело, което може би е най-консервативно, за 3 г. се промени. Украйна, например, тази година ще произведе между 6 и 8 млн. дрона сама с 3D принтери. Руснаците от своя страна също ще произведат подобен брой дронове. В момента там войната е изцяло роботизирана, изцяло автономна.

И сега всички си представете как Вашите служители ще станат 10 пъти по-ефективни, бизнесът ще тръгне, а Вие ще си лежите на плажа. Проблемът е, че тази добавена производителност я няма в счетоводния баланс. Програмистът, който е вършил работата си за 5 часа, сега я върши за 1 час, но останалите 4 не ги използва за работа. Тоест добавената производителност не отива във фирмата, а се превръща в свободно време за служителя, защото бизнес моделът на компаниите е изготвен спрямо друго отминало време. Всички наши процеси са планирани според човешката скорост. Имаме физическа инфраструктура и ограничения. Законът на Мур е предвидим, но когато нещата се случват през няколко месеца, това чупи начина ни на мислене.

В IT компаниите на бюрото на програмиста вече има втори компютър, на който работят софтуерни инженери-агенти, синтетични служители, които качват код наравно с физическите служители. На всеки 7 месеца се удължава задачата, която може да бъде свършена автономно от агент. Вече има залагания кога ще се появи първата милиардна компания с един служител – основателя.

Така че

единственият отговор на това е, че ни трябват нови бизнес модели.

За всеки бизнес е различно. Хуманоидните роботи на Илон Мъск вече правят доста плашещи неща. Автономните роботи и коли се движат заедно, защото е едно и също – едното е на колела, другото на крака, но интелигентността им е еднаква. И така както в природата, така и в бизнеса бързите изяждат бавните, а не големите – малките. Ние имаме шанс да сме от бързите, защото никой не е в час напълно, все още. Има шанс за хората, които бързо се ориентират, учат и променят начина, по който са строили нещата досега. Така че - да грабнем този момент.

 Дискусия

Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“:

 Г-н Димитров, в предишни разговори с Вас споделихте, че ЕС има планове за построяване на огромни енергийни центрове. България също има шанс, ако се ориентира бързо, да се включи в изграждането на такъв гигацентър. Бихте ли ни казали нещо повече по темата.

Д. Димитров: Благодаря за въпроса. Той е много важен. В Министерския съвет вече има междуведомствена група, която работи по проект за предложение България да се позиционира така, че да търсим инвестиции за така наречените хайпърскейлъри. Компаниите, които могат да строят подобни центрове, са 5-6 в света и те си търсят терени, където могат да изградят така наречените гигафабрики за ИИ. Не са много местата по света, които разполагат с подходящите условия, а всъщност ние имаме такива. Това ни поставя в уникална позиция и ако сме бързи и амбициозни, бихме могли да се позиционираме и да привлечем подобна инвестиция. За сравнение - само техниката в една гигафабрика струва между 20 и 30 млрд. долара. Така че подобен проект е по-голям от АЕЦ „Козлодуй“. Ако привлечем такава инвестиция, завинаги приключва въпросът дали страната ни е добро място за инвестиране. Работи се в тази посока и от страна на правителството, и от нас като бранш, който повдигна темата.

Доц. д-р арх. Гичка Кутова – Каменова, ректор на УАСГ:

Г-н Димитров, представихте ни доста полезна информация, която показва, че бъдещето е пред нас и е много перспективно от гледна точка на някои технологии, предимно високи такива. Но аз искам да погледнем конкретно към строителния бранш и инженерното образование. Като ректор на УАСГ смятам, че може би е дошъл моментът, в който трябва да направим ново обучение, в което строителната технология и новите перспективи да вървят заедно с теорията. Имам предложение към КСБ да започнем да мислим за такова обучение и да го наречем суперобучение. Както казахте, много е важно студентите да вървят в крак с новото.

Д. Димитров: Повечето лекции, които съм водил последните две години и половина, са били пред учителски състави.  Аз самият съм съосновател на академия за програмисти, така че имам много опит в обучение на хора. Преди 2 г.  въведохме ИИ като интегрална част от обучението. Това, което се случи, е, че кривата на научаване се изправи под прав ъгъл. Хората, които за 5 месеца учеха Х материя, се оказаха няколко пъти по-способни с помощта на ИИ. Какво става? Когато един човек иска да учи и има до себе си ментор 24/7, който да му обяснява така, че той или тя да го разбере, нещата почват да се получават наистина в гигантски размери. Когато човек учи в 2:00 сутринта и нещо не му е ясно, не звъни на учителя, но ChatGPT е буден. Така че аз Ви поздравявам за предложението и се надявам да го реализирате.

Панел 2

Инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София: Въвеждането на условията на FIDIC в договорите за строителство е моя кауза

Във втория панел на десетата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитието на строителния сектор“ ще коментираме как може да се повиши конкурентоспособността на българските фирми и какви стъпки прави държавата за намаляване на бюрократичната тежест. Искам да приветствам зам.-министъра на икономиката и индустрията Дончо Барбалов и д-р инж. Адриана Спасова. Надявам се темата, която ще дискутираме заедно, да бъде интересна. Очакваме г-н Барбалов да разкаже за въвеждането на еврото и как това би се отразило на българския бизнес. С инж. Адриана Спасова, с която работим доста добре в областта на договорите по FIDIC, преведохме на български език Зелената и Бялата книга. Заслугата е нейна, КСБ само подпомогна процеса, целият бранш е много благодарен. С нея ще си поговорим за договорните условия по FIDIC и въвеждането им у нас, бих казал, че това е моя лична кауза. Целта ни е да наложим като норми договорните условия по FIDIC. Те няма да могат да заменят Закона за обществените поръчки, но поне могат да бъдат приети условията на FIDIC, които дават равнопоставеност между възложител и строител. КСБ работи основно за това, защото така ще се решат и много проблеми с индексацията, за която в последните 2-3 години положихме сериозни усилия. Вече постигнахме някакъв резултат. Очакваме приемането на предложените промени на Методиката за индексация, които на 90% отговарят на това, което ние искаме, и се надяваме те да бъдат одобрени в този вид.

По отношение на въвеждането на еврото смятам, че това ще е полезно за нас като бранш. Ние стартираме сериозна кампания, с която да върнем строителните работници, които упражняват професията си в Германия, Италия и Испания. Влизайки в еврозоната, повишаваме стандарта на живот. За строителния бранш беше трудно, но вдигнахме заплатите. Мога да кажа, че възнагражденията в сектора вече са привлекателни. В разговорите, които водим с аташета, с Министерството на труда и социалната политика, едно от много добре приетите неща е въвеждането на еврото в България. На хората, които работят в чужбина, това им дава сигурност, а на нас ни позволява да се опитаме да ги върнем в нашите фирми. Това е нещо, което предстои да се случи.

Имаме също така идея в края на годината във вестник „Строител“ да направим рубрика, в която да запознаваме бранша какво го очаква след въвеждането на еврото, за да няма сътресения. Например може да разгледаме какво се случва, когато има текущи договори в лева и как те се трансформират в евро. Също да се разработят материали за това какво може да се очаква като проблеми и как те да бъдат избегнати. Тогава ще ни е нужно партньорството на Министерството на икономиката и индустрията.

Дончо Барбалов, зам.-министър на икономиката и индустрията:  Мислете за Министерството на икономиката и индустрията като за съюзник, който иска да помага на българския бизнес

Благодаря много на организаторите КСБ и вестник „Строител“ за възможността да обсъдим заедно въвеждането на еврото в България. Изключително е важна връзката между държавата и строителния бранш. И преди да говоря по темата, искам да поздравя инж. Любомир Качамаков за инициативата за широкото прилагане на договорните условия на FIDIC у нас. Това от една страна ще помогне много на бизнеса, но и

ще направи нашите фирми експортно ориентирани.

Така те ще натрупат допълнителни умения, които ще повишат конкурентоспособността на икономиката ни.

Откакто съм част от екипа на Министерството на икономиката и индустрията, провеждаме много срещи с делегации, компании и виждаме как действат различни търговски споразумения между Европейския съюз и групи от държави. Ще се радвам, ако може да помогнем на българските фирми, включително и строителните, да са по-експортно ориентиран бизнес. Вие имате опита и уменията, които можете да прилагате в други страни. Когато организацията на строителния процес се прави добре тук, може да се постигне същият успех и на други места в чужбина. Нямам предвид да изведем работниците от България и да ги накараме да строят в Южна Америка. Опитът, натрупан в страната ни, трябва да се прилага и в други държави. България разполага с доста търговски представителства в чужбина, благодарение на което

притежаваме информация, която можем да предоставяме на фирмите.

Така че мислете за Министерството на икономиката и индустрията като за съюзник, който иска да помага на българския бизнес. Нашата основна работа и на търговските ни представители е да експортираме българския бизнес и услуги, а не толкова да привличаме инвестиции в страната. Това е отговорност на други ведомства и агенции.

По отношение на въвеждането на еврото, което е изключително важна тема в момента, на мен ми се падна по-лесната задача да обясня как тази валута ще помогне на бизнеса. Разбира се, първоначално може да очакваме някакви сътресения, даже те донякъде вече настъпват. Свързани са с нестабилност на цените и натиск върху заплатите, който се забелязва. Това, което правим от края на юни, е да

следим 28 стоки и лихвените проценти в страната и Европейския съюз.

Стоките са разходоемки за бизнеса. Наблюдаваме международната цена на твърдата стомана, на медта, както и на заплатите. Забелязваме, че последните се стабилизираха и това е положително за бизнеса. Следим и други стоки, които са в хранително-вкусовата промишленост – пшеница, царевица, захар, за да отчетем има ли в световен и регионален план някакви условия, които да са предпоставка за притеснения. Тези наши действия се отнасят също за петрола и бензина, както и за електричеството на свободния пазар. На този етап цялостният анализ на всички изброени фактори показва, че няма сериозни външни условия, които да може да повлияят негативно на цените в страната. Изключение е палмовото масло, което се очертава да е с висока цена през тази година. Оказва се, че то е суровина за много индустрии.

Ползите за бизнеса от въвеждането на еврото са ясни. Но колкото и да се правим, че няма валутен риск, такъв съществува. Доскоро си мислехме, че няма инфлационен риск, но се оказа, че това не е така. Много от договорите, сключвани до 2022 г., нямаха инфлационна клауза, защото десетилетия преди това инфлацията беше с ниски нива. Всички си казваха, че няма проблем, но всъщност имаше. От тази гледна точка валутният риск съществува и винаги може да се получи някакво сътресение.

С въвеждането на еврото ставаме и член на голямото европейско семейство и това трябва да се използва, за да реализираме българските интереси.

ЕК активно работи за защита на европейския бизнес, като налага антидъмпингови мита за внос на суровини от Китай, дори и от Египет. Това е нещо, към което ние като държава и министерство също се включваме, защото се стремим да защитим българския интерес. Ползвайте ни като Ваш съюзник. Както казах, имаме представители в много държави и тяхната работа е да помагат на българския бизнес. Помислете как бихме могли да популяризираме Вашите услуги извън страната. Доколкото знам, има немалко български строителни фирми, които работят в чужбина, но капацитетът в тази посока далеч не е изчерпан. Преди 10-15 години чужди компании идваха в България и участваха в търговете, а Вие вършехте тяхната работа. Сега е време и ние да направим същото в други държави. Отново казвам - гледайте на нас като на съюзник и мислете как можем да презентираме Вашата дейност в други държави.

Инж. Д-р Адриана Спасова, член на Комитета за договорите на FIDIC и член на УС на Българското общество по строително право: Надяваме се с помощта на КСБ Зелената книга да стане златен стандарт в България

Позволете ми в началото на своето изложение да Ви представя какво ново се случва в България по отношение на договорите по FIDIC.

Първо искам да благодаря на Камарата на строителите в България. С нейната подкрепа БОСП направи превод на български език на Зелената книга и Бялата книга на FIDIC. Голямата помощ от тяхна страна е свързана и с популяризирането, представянето на добрите практики на FIDIC и желанието им да се обучат хората да работят с тези договорни условия. КСБ организира обучения по FIDIC и се водят разговори с публичните възложители за ползите от прилагането на Зелената книга.

Чудесно е, че зам.-министър Дончо Барбалов също в своето изказване отвори темата за възможностите български фирми да работят в други държави. Ние сме работили в Черна гора като Инженер по Жълта книга. Има български строителни компании, които оперират в Украйна, също и в страни от Западните Балкани, където работят с договори на FIDIC. Радвам се, че след много години намерихме съмишленици за въвеждането на договорите по FIDIC и в нашата страна. Намерихме специалисти с опит в строителното право и това ни помогна да направим специфични условия за Жълтата книга и те вече се използват в някои търгове за проекти за ВиК инфраструктура с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост. Това също беше инициатива на инж. Любомир Качамаков отпреди 2 г.

Много съм доволна, че вече може да се похвалим и

с изпълнени проекти с договори по Зелената книга,

още преди да я преведем. Операторът на Летище „Васил Левски“ - „СОФ Кънект” АД, много хареса документа и го приложи. Надяваме се с помощта на КСБ Зелената книга да стане златен стандарт в България. За да се използват тези договори, няма нужда да се променя Законът за обществените поръчки. В него има процедура как да се използват типови условия за изпълнение на поръчка. Зелената книга всеки път я рекламирам, тъй като за мен тя е бижуто на FIDIC. В нея правилата са разписани по ясен и опростен начин и няма бюрокрация като в Жълтата и Червената книга. Според този договор проектирането може да се възлага на изпълнителя, но може да се извършва и от възложителя. Тя е много гъвкава и лесна за използване. В нея има и разпоредба, която дава възможност със застрахователния сертификат застрахователят да гарантира, че са изпълнени условията на договора, така не е необходимо да се прави проверка дали сключената полица покрива рисковете на обекта.

В Зелената книга има разписани процедури за промени в договора между възложителя и изпълнителя. При всички договори на FIDIC, дори и според Сребърната книга, изпълнението на обекта има цена, която не е фиксирана. Това е така, защото винаги по време на реализацията има непредвидени обстоятелства, може да възникнат ситуации, в които да трябва да се компенсира изпълнителят. Договорената сума се променя, както е уговорено в подписания договор между възложител и изпълнител. По този начин се изпълняват и изискванията, които са заложени в ЗОП. В договора има опционна клауза за индексация, която може да стане задължителна, когато се уговори формулата за индексация. Разписани са и различни опции за ценообразуване. Рисковете на възложителя са събрани в таблица, а не са в различни разпоредби на Зелената книга, както е при другите книги. Другото иновативно нещо в Зелената книга е, че има

лесна формула за заплащане на дължими разходи на изпълнителя при удължаване на срока на изпълнение,

при определени събития, риск на възложителя.

Друга книга, която искам да Ви представя, е Бялата книга. Тя вече е преведена на български език и е за услуги. Може да се използва и за проектиране, и за управление на проект, за услугите на Инженера по FIDIC, за консултанта по ЗУТ. Строителите, ако работят на инженеринг, може да я ползват за възлагане на проектиране на своите подизпълнители, които не са им партньори в консорциум. При Бялата книга най-важно е заданието за проектиране да бъде добре подготвено и съобразено със спецификата на услугите. Работната група на БОСП подготви Специфични условия, които хармонизират Зелена и Бяла книга с българското законодателство.

Позволете ми да поканя присъстващите на 2 октомври на конференция, организирана от БОСП и КСБ, на която ще бъде направено представяне на преводите на Зелена и Бяла книга и новото издание на Наръчника по строително право. В него всяка глава дава практически съвети за приложението на българското законодателство, като накрая свързва темата с добрите практики на FIDIC. По време на събитието освен Наръчника ще се продават книгите на FIDIC, които ще бъдат представени в различните панели на конференцията. Участието в конференцията е безплатно, изисква се само регистрация в КСБ или в БОСП, програмата е качена на сайта на БОСП.

По отношение на договорите на FIDIC искам да Ви препоръчам да следите страниците на в.  „Строител“.

Имаме съвместна рубрика „Месечна порция FIDIC“, материалите от която се качват и на сайта на в. „Строител“ www.vestnikstroitel.bg. Taм посетителите първоначално бяха няколко хиляди души, а сега са се увеличили до 30 хил. Хората продължават да откриват тази рубрика и в печатното издание, и в сайта на медията. Предстои да бъде публикувана статия за информационното моделиране и FIDIC.

Също така на сайта на FIDIC има безплатни уебинари на английски език, където ще представяме Ръководството за управление на въглеродните емисии. Това е материал, който подготвяме за публикуване. Като член на Комитета за договорите на FIDIC мога да кажа, че се подготвят 6 нови договора за подизпълнение, за да може, ако работите например със Зелената книга, да използвате и съответния договор. Предстои през тази година да публикуваме и Златните принципи за услуги. Работим и по нов договор за ПЧП, както и по Бронзовата книга, която е за експлоатация, проектиране, строителство и последваща експлоатация. Други наши разработки, които са планирани да бъдат издадени след 2026 г., са Договор за офшорни вятърни паркове, Наръчник за договорите, Договор за обединение за изпълнители на работи, Ново издание на Ръководството на FIDIC за възлагане на поръчки, EPCM договор (Проектиране-доставки-управление на строителството). Работим във всички тези направления, но процесът е бавен, защото се извършва от доброволци и преминава през много цикли на прегледи и редакции.

В откриващия панел вицепремиерът Гроздан Караджов говори за концесиите като възможност за устойчиво възлагане на изпълнението на инфраструктурни проекти. Затова мисля, че е

належащ моментът да се въведе Златната книга.

На мен много ми се иска да се отвори дебатът за концесиите и за въвеждане на Златната книга.

В Златната книга на FIDIC освен проектирането и строителството изпълнителят отговаря за 20-годишната експлоатация на обекта, като този срок може да се увеличи на 25 или 30 години. Така, когато изпълнителят поръчва материалите и оборудването за обекта, трябва да съобрази, че те ще подлежат на подмяна по-често, ако са с по-ниско качество. По този начин се стига до устойчиво строителство, без да се оскъпява обекта. Известен икономист публикува книга, в която има статистика от десетки пътни проекти, от която става ясно, че обектите с традиционно възлагане са средно с 15% по-ниска цена от тези, възлагани чрез концесия. Освен това у нас няма опитни концесионери, докато нашите строителни компании с опит по Жълтата книга на FIDIC могат да работят по Златната книга, която има подобни разпоредби. За мен подобен разговор е много важен. Златната книга се използва по света от 2008 г. Световната банка и Азиатската банка са издали специални ръководства за приложението на този договор за водни проекти. В Ирландия Златната книга се използва задължително за пречиствателни станции, защото е констатирано, че така се постига по-добра ефективност и по-добро използване на обществените средства.