Законът

Петко Петков: Специални текстове в НК ще уреждат материята, касаеща кражбата на фирми

Напът сме да се справим със сградния проблем на Софийския районен съд

Ренета Николова Г-н Петков, какви са законодателните приоритети в работата на Министерството на правосъдието в началото на новия есенен сезон? Безспорно най-важният ни приоритет е Законът за съдебната власт. Както знаете, той беше публикуван за обществено обсъждане на 29 май. Промените, които засяга, са съществени и те ще структурират съдебната власт занапред. Позволихме си да дадем сравнително дълъг период за обсъждане на закона. Това значи, че в рамките на следващите месеци работата по него ще приключи. Той трябва да намери пътя си към парламента, за да бъде разгледан от депутатите. Друг основен приоритет е внасянето на няколко готови нормативни акта. Един от тях е Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Още преди парламентарната ваканция Министерството на правосъдието изготви неговата поправка. Тя регламентира начина, по който електронните гривни като средство за мониторинг ще помагат за осъществяване на надзора върху изпълнението на мярката „забрана за напускане територията на страната“ и най-вече „домашен арест“. По този закон текат преговори с Министерството на финансите поради факта, че през следващите три години се налага да се отделят по 3 млн. лв. годишно, за да бъдат осигурени устройствата. На настоящия етап средствата не могат да бъдат предоставени от държавния бюджет. Пред внасяне са измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, така че регистрацията на неправителствените организации да получи облекчен режим и да излезе извън рамките на съда. По Наказателния кодекс също сме изготвили две промени. Те са внесени за разглеждане в Народното събрание. Предстои заедно с изготвянето на концепцията за наказателна политика на държавата да работим по текстовете, свързани с корупцията, а и по нови престъпни състави, като например кражбата на фирми. Трябва да преценим и дали някои от най-леките деяния трябва да бъдат декриминализирани. По този начин ще се освободи капацитет на Министерството на вътрешните работи да разследва по-тежки престъпления. Казахте, че са внесени две промени в Наказателния кодекс. Какво касаят те? Едната от тях се отнася за международния тероризъм. Тя е във връзка с рамковото решение, което има за цел да му противодейства, както и на т.нар. пътуващи бойци. Второто изменение е свързано с въвеждане на международни изисквания в националното ни законодателство. Ако не отговорим на препоръките и не въведем европейските директиви, ще подлежим на наказателни процедури. Подготвят се и промени в Гражданския процесуален кодекс, които обхващат голям кръг хора. Какво предлагате там? В рамките на работна група, ръководена от зам.-министъра на правосъдието Вергиния Мичева, се постарахме да прецизираме текстовете, свързани с изпълнителното производството по Гражданския процесуален кодекс. Това е въпрос, който изключително вълнува всеки човек, предвид финансовото и икономическото състояние, в което се намира държавата. Все повече хора биват обект на осъдителни решения, а впоследствие на изпълнително производство срещу тях. Справедливостта тук е от изключителна важност. Мисля, че Министерството на правосъдието намери начин да прецизира някои от текстовете в ГПК, така че длъжниците да бъдат третирани максимално справедливо и да не усещат негативи, повече от необходимото, свързани с безрадостното положение, в което са попаднали. Другата част от предложенията засягат бизнеса. Свързани са с Регистъра БУЛСТАТ и Търговския регистър. Промените в двата регистъра предвиждат най-общо облекчаване на административната тежест спрямо бизнеса. Те няма да създават спънки за фирмите. Готови сме с двата проекта. В момента тече съгласувателна процедура, както и одобряване на финансовата обосновка. Дали държавата ще намери пари за реализиране на политиките, които предлагаме, тепърва ще видим. Как ще гарантирате сигурността на фирмите? Какво ще предприемете? Във връзка със зачестилите наскоро случаи на кражби на фирми възможностите пред нас са две. На първо място е включването на специален наказателен състав в Наказателния кодекс, който да урежда материята, касаеща тези деяния. Това ще се случи, но оттук-нататък, разбира се, стои въпросът правоохранителните органи да намерят бързо необходимия капацитет да разследват тези престъпления. Сигурен съм, че ще успеят. Втората възможност, която би могла да ограничи тези действия, е свързана с по-стриктни мерки и по-висок контрол в рамките на процедурата при регистриране на промени в Търговския регистър. Това за съжаление няма да е много удобно за гражданите. Ако в противодействие на кражбата на фирми предвидим необходимост определен тип документи, които подлежат на вписване, да получат нотариална заверка, то това ще доведе до административно затруднение сред хората. Но е важно да си поставим тази цел, защото сигурността трябва да е над дребните удобства. Част от мерките няма как да бъдат реализирани, без гражданите да усетят допълнителна тежест. Антикорупционните мерки са на дневен ред отново, включително и около обсъждането на антикорупционния закон в парламента. Предвиждат се промени по отношение на текстовете, касаещи подкупа. Разкажете повече по темата. На този етап не бих могъл да кажа нищо повече, тъй като все още работната група, която се занимава с промените в Наказателния кодекс, не разполага със съществена концепция, с която да оперира. По-скоро се набелязват проблемните области, за които трябва да бъдат взети мерки. Част от тях са и престъпленията, свързани с подкупи. По-конкретен отговор бих могъл да дам в края на годината. Важно е да се отбележи, че в проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт разработихме режим, доста сходен на отхвърления в Народното събрание на първо четене закон, предложен от вицепремиера Меглена Кунева. Той се отнася за проверката на имотното състояние и конфликт на интереси сред българските магистрати. В този ред на мисли искам да отбележа, че те никога не са били против режим на деклариране на тяхното имотно състояние и наличие на конфликт на интереси. Те са наясно, че това е единственият начин да бъде изчистена репутацията на българската магистратура, а „черните овце“ сред редиците им да бъдат разобличени. При откриването на есенната парламентарна сесия беше посочено, че един от основните приоритети ще бъдат промените в Конституцията на България. Как те ще рефлектират върху цялостната реформа в нормативната уредба за съдебната власт? По отношение на имотните проверки и тези за конфликт на интереси, както и по отношение на структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) като кадрови орган на съдебната власт измененията не могат да бъдат приети единствено със закон. Необходима е и промяна в Конституцията. Това е причината Закон за съдебната власт да бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет и Народното събрание едва тогава, когато видим окончателния вариант на промените в Конституцията. Изглежда за момента е ясно, че измененията ще рефлектират върху структурата на ВСС. Предвидено е разделянето му на две камари – прокурорско–следователска и съдийска, както и даване на нови правомощия на Инспектората на Съвета за проверка на имотното състояние и конфликта на интереси на магистратите. Това може да се случи само след като депутатите извършат необходимите промени в Конституцията. Какви са намеренията на министерството по отношение на условията в местата за лишаване от свобода? Ще се извършват ли ремонти и реконструкции на затворите? От години се говори за изграждането и на нова сграда с такава цел. Има ли възможност за реализирането на подобен обект? Както всички знаем, през март Европейският съд по правата на човека излезе с пилотно решение по делото „Нешков“, което касае състоянието на българските затвори. В Министерството на правосъдието е създадена работна група, която да набележи мерки по това дело, чрез които да се справим с лошото състояние на българските затвори. За съжаление в системата има проблеми, които са натрупвани през годините. Благодарение на Норвежкия финансов механизъм разработихме отделни проекти за ремонт на някои места за лишаване от свобода и за изграждането на нови общежития в Бургаския и Варненския затвор. Проблемите там са свързани с пренаселеността. До края на годината ще е готово и зданието в Плевен. Трябва да се отбележи, че неудобствата са не само битови. Изключително важно е да разполагаме с добре подготвени специалисти, които да могат да работят с лишените от свобода. Необходими са хора, които да помагат на затворниците да успеят след изтърпяване на присъдите да си намерят работа, да се върнат обратно в обществото и да изкоренят престъпните си възгледи. Много от международните ни партньори отделят голямо значение на превенцията - както първоначалната, така и след извършване на престъплението. Това са умения, които тепърва ще трябва да градим. Няма как да не Ви попитам и за състоянието на съдебните сгради. Къде са най-големите проблеми и какво се случва със сградата на Софийския районен съд? Безспорно най-големите проблеми бяха на територията на София. За щастие сме напът да се справим със сградния проблем на Софийския районен съд (СРС). От март тази година всички граждански отделения правораздават в новото здание на бул. „Цар Борис III“. Мисля, че от март 2016 г. наказателното отделение на СРС и Софийската районна прокуратура ще могат да бъдат настанени на ново място - в така нареченото Военно НДК, намиращо се на бул. „Скобелев“. Ремонтът на тази сграда ще приключи в края на годината. Натрупаните проблеми по отношение на съдебните сгради в страната са същите като в затворите. Почти липсва населено място, където да няма неудобства, свързани с течове, с лоши битови условия, недостатъчно място за съхраняване на архива или веществените доказателства. Бюджетът на министерството за поддръжка и ремонт е 8 млн. лв. За тази година те са изцяло усвоени. Сумата не е достатъчна, за да бъдат решени натрупаните проблеми. Така че този процес ще отнеме повече време, като ще се започне от местата, които се нуждаят от спешни ремонти дейности. Кое от нещата, за които говорихме, ще се реализира до края на годината? По отношение на законопроектите, за които споменах, че ще са готови - те ще бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание съвсем скоро. Оттук-нататък въпрос на приоритети в работата на парламента е да бъде взето решение кои закони ще бъдат разглеждани преди другите. По отношение на сградите – ясно е, че веднъж построено, всяко здание има нужда от поддръжка. Този процес никога няма да спре, но аз смятам, че в следващите две до три години при съществуващото положение, при наличието на парични средства по Норвежкия финансов механизъм и тези, които Министерството на правосъдието е заделило в бюджета си, бихме могли съществено да преобърнем представите за това как трябва да изглеждат затворите и съдебните сгради в страната.