Законът

Доц. д-р Ана Джумалиева: Увеличават се жалбите от сферата на заетостта и за множествена дискриминация

Организираме международна кръгла маса за стандартите на Съвета на Европа в практиката на националните институции по равенство

Ренета Николова Г-жо Джумалиева,как оценявате изминалата 2015 година от гледна точка на дейността на КЗД? Изминалата 2015 година бе успешна за Комисията за защита от дискриминация (КЗД) както в дейността й като орган по равнопоставеност, така и в нейната превантивна работа. През годината в Комисията са постъпили общ брой жалби, сигнали и запитвания 995, образуваните преписки са 474. В сравнение с 2013 г. (454) през 2014 г. (452) имаме увеличение на образуваните преписки. През 2015 г. КЗД постанови 466 решения, сред които и такива с обществено значим характер. През 2015 г. Комисията за защита от дискриминация приключи изпълнението на проект „Функционален анализ и оптимизиране структурата на звената на КЗД“, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Реализирането на проекта имаше за основна цел оптимизирането на административната структура на институцията и избягването на дублиращи се функции. Разработихме и доведохме докрай специфичните цели на проекта, а именно да се проучи и оцени организационната структура на звената на КЗД, като се подготви функционален анализ, организационна стратегия, отчетат се силните страни в работата на КЗД и се изготвят предложения за промени. Необходимо е да добавя, че направеното води до институционалното укрепване на Комисията за защита от дискриминация, като по този начин значително ще бъде повишено качеството при прилагането на водените от България политики в областта на антидискриминацията. Не на последно място трябва да се подчертае, че направеният в рамките на проекта сравнителен анализ сочи три пъти повишение на ефикасността на работата на КЗД. През изминалата година бе даден старт и на работата по проект „Повишаване на капацитета на пенитенциарния персонал за превенция на дискриминация и зачитане на човешките права чрез обучение по европейски стандарти”. Той има за цел да допринесе за повишаване на компетентността на персонала в затворите в София, Плевен и Сливен чрез обучение и актуализация на програми за начално/продължаващо обучение в съответствие с европейските стандарти и чрез трансфер на норвежки опит, свързан със зачитане на човешките права и недопускане на дискриминация. Бе подписан меморандум за сътрудничество между КЗД и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието. Този меморандум се утвърждава с убедеността, че обмяната на опит, осъществяването на съвместни дейности и оказването на взаимна подкрепа са най-­подходящите мерки за постигане на общите цели, а това сътрудничество ще подпомогне съблюдаването и утвърждаването на европейските стандарти в тази област. През 2015 г. се осъществи контакт и бяха проведени срещи с ръководството на Организацията на евреите в България „Шалом”. В началото на новата година бе подписан и меморандум за сътрудничество между Комисията за защита от дискриминация и „Шалом”. С този документдвете институции обединяват усилията си да развиват политики за противодействие на проявите на ксенофобия, расизъм, антисемитизъм, омраза и други форми на нетолерантност, слово на омраза и престъпления от омраза, както и превенция на тези прояви. Какви тенденции могат да се очертаят, кои са сферите, за които постъпват най-много сигнали, от какво найчесто се чувстват дискриминирани хората? Статутът на КЗД като независим държавен орган представлява своеобразна гаранция за безпристрастно вземане на решенията в качеството й на орган по равнопоставеността. Българският законодател справедливо е предприел формулата на социална насоченост на производството пред Комисията. Тя се изразява в освобождаването на подателите на жалби или сигнали от държавни такси при завеждането им. Направените разноски в хода на производството по закон са за сметка на бюджета на Комисията. Не на последно място е законодателно регламентираното задължение на КЗД да оказва независима помощ на жертвите на дискриминация. Традиционно в КЗД преобладават оплакванията по признак „лично положение”, „увреждане” и оплакванията за множествена дискриминация. От защитените признаци най­често срещани в образуваните преписки за 2015 г. са:  „лично положение” – присъства в 228 преписки (този признак, както вече сме казвали, е комплексен и е интересно съчетание на различни персонални характеристики на отделния човек – например семейно положение, образование, местожителство и др.);  „увреждане” – в 109 преписки;  „етническа принадлежност” – в 88 преписки;  „обществено положение” – в 59 преписки;  „възраст” – в 41 преписки. 123123123 Последната година зачестяват случаите на образувани преписки по жалби и сигнали на лишени от свобода лица. Оплакванията са свързани както с условията в местата за лишаване от свобода в общ смисъл, така и с проявено отношение от длъжностни лица и други затворници. Наблюдава се увеличение на жалбите на родители на деца със специални образователни потребности, с хиперактивно поведение, които срещат спънки в адаптацията си в детските заведения или в училище и не се приемат от педагогическия състав с оправданията за липса на ресурсен учител, или пък родителят не е съгласен с комбинирана форма на обучение – дневна форма на обучение и индивидуална форма по един или няколко предмета. Чести са оплакванията на хора с увреждания, които се чувстват дискриминирани от социалните служби по места заради това, че са лишени от личен асистент. Не са малко и жалбите от областта на образованието по различни признаци. В Комисията станаха традиция и оплакванията от уволнения по време на бременност, от предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно, от опита за тенденциозно отношение на работодател и изолация на младите майки, завърнали се след майчинство. Разбира се, вече години наред най­много са жалбите в КЗД за практики на дискриминация по различи признаци в сферата на заетостта. Като изреждам всичко това, искам да разбия стереотипа, изградил мнението, че приоритет на Комисията са проблемите, свързани с етническата принадлежност, и че дискриминацията е само проява на етническо разделение и нетърпимост. Богатата палитра от защитени признаци в нашия антидискриминационен закон предполага и голяма всеобхватност на производството пред Комисията, като разпространеното мнение за ограничаване на дейността на нашата институция само и единствено в сферата на етническото неравенство е крайно погрешно. А какви са наистина на този етап преобладаващите оплаквания в жалбите за дискриминация по етнически признак? Тези оплаквания напоследък са свързани преди всичко с твърдяно слово на омразата в медиите, което според жалбоподателите създава застрашителна среда и засяга честта и достойнството на личността на основата на признак „етническа принадлежност”. Други оплаквания са свързани с бюрата по труда и твърдяно негативно на места отношение основно към ромите при търсенето на работа, има оплаквания заради недопускане в заведения и плувни комплекси, налице са оплаквания при предоставяне на здравни услуги. Интересното е, че през годините се увеличават жалбите, свързани с достъп до заетост, упражняване правото на труд, равно заплащане и прекратяване на трудовото правоотношение. Тук оплакванията са за тормоз по време на работа, за товарене с несвойствени задачи, за ощетяване в заплащането с мотива „Остави го, той не заслужава повече”, за изборно съкращаване на хората от малцинствен произход и др. Вече са налице установени случаи на неравно третиране заради етническа принадлежност при предоставянето на финансови услуги от банка, достъп до услуги на мобилен оператор. За отбелязване е и наличието на оплаквания в сферата на образованието. От какво се оплакват лишените от свобода? Едно от първите оплаквания в КЗД на лишен от свобода беше на румънски гражданин, който твърдеше, че се дискриминират чуждите граждани – лишени от свобода, тъй като те могат да бъдат настанявани само в затвора в София, без да се отчитат тежестта на присъдата, видът на извършеното престъпление, личността на чуждия гражданин и неговото семейно положение. В друго оплакване лишеният от свобода заявява, че затворническата администрация му е отказала да отрази в затворническото му досие неговото вероизповедание. Въпреки многократните отправени устни и писмени искания до началника на затвора храната, която му се дава, да бъде съобразена с изискванията на неговата религия, това не ставало. Според жалбоподателя на лишените от свобода в друг затвор е осигурявана храна, съобразена с изискванията на религията. Друг жалбоподател, лишен от свобода, се оплаква, че в болницата на затвора му отказали лечение, а той е със 100% изгубена трудоспособност с решение на ТЕЛК, с неподвижни долни крайници и пожизнена необходимост от чужда помощ. Поради това изтърпява наложеното му наказание в тази болница. Твърди, че не получавал адекватно на състоянието му лечение. От болницата към затвора подчертават, че грижите за жалбоподателя са съобразени както със здравословното му състояние, така и с препоръките на лекари и специалисти от други лечебни заведения. Това е второ оплакване на този жалбоподател до КЗД. Казусът е свързан и в двата случая с неговото увреждане. Друг жалбоподател твърди, че е нарушено правото му за осигуряване на престой на открито не по-малко от час. Кой беше казусът, който бихте определили като най-голямо предизвикателство? Аз разглеждам всяка жалба до Комисията като послание за помощ – хората търсят упование и опора в институцията, много често като последна инстанция на надеждата. Затова всяка една образувана преписка е предизвикателство. В случая ще поставя акцент върху обществено значими решения на КЗД. Ще започна с преписката за инсулиновите помпи, образувана по жалба на Сдружение „За инсулиновите помпи”. Оплакването е заради това, че родителите на децата с диабет тип 1 са принудени да купуват тези инсулинови помпи и месечните консумативи към тях с лични средства. Помпите са с цена 5000 – 7000 лв. и се сменят на 4 години, а консумативите са разход по 300 лв. всеки месец. От сдружението твърдят, че във всички страни от ЕС помпите и консумативите към тях се заплащат изцяло от държавата или са реимбурсират. По този въпрос Здравното министерство, НЗОК и Център „Фонд за лечение на деца” не били направили нищо, независимо че лечението с инсулинови помпи стартира преди 7 години, твърдят от сдружението. Установена е дискриминация по признак „увреждане“ и „възраст“, като е направено предписание към НЗОК да предприеме всички възможни мерки за поетапно въвеждане на пълно или частично финансиране на лечението с инсулинови помпи на деца с диабет. По друг случай решение на КЗД установи, че тарифата на БДЖ за превоз на пътници създава по-неблагоприятно третиране спрямо български граждани, които се обучават в учебни заведения извън територията на Република България, като те не ползват отстъпка от 50% във втори клас на пътническите и бързите влакове, както това право имат техните колеги от всички категории училища и висши учебни заведения на територията на страната. Това според заседателния състав представлява пряка дискриминация на основата на признак „лично положение”. С нарочно писмо до КЗД управителят на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД ни уведомява за нанесената поправка в тарифата, след като нашето решение бе потвърдено от съда. В няколко оплаквания от родители до КЗД се твърди за възрастова дискриминация спрямо техните деца в Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, като се ограничавала възрастта за получаванена стипендии от даровити деца в рамките на 14 – 18 г. В свое решение след няколко такива оплаквания КЗД постанови, че лишаването от право на стипендия на ученици с изявени дарби до VII клас включително, въведено посредством чл. 10 от наредбата, представлява форма на непряка дискриминация по признак „възраст“. Решението е потвърдено от Административен съд Софияград в началото на тази година. Налагат ли се промени в Закона за защита от дискриминация и ако да, какви? Ние имаме един от най-добрите закони в областта на антидискриминационното право в Европейския съюз. Това, което би могло да подобри още повече дейността на КЗД, е нейната по-голяма финансова независимост и увеличаване на администрацията й предвид нарасналия брой оплаквания и образувани преписки в институцията. Какви са приоритетите пред Комисията за новата 2016 година? Основният наш приоритет е свързан с производството пред КЗД. Той е и наш ангажимент и задължение да помогнем на всички граждани на територията на страната да използват пълноценно дадената им възможност да търсят защита на правата си при нас. Нашата институция заедно със своите регионални представители перманентно предоставя адекватна правна консултация на потенциалните жертви на дискриминация. Наш приоритет в тази посока е препоръката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността да се създадат работещи регионални служби на КЗД във всичките 28 области на България, като им се предоставят подходящи финансови и човешки ресурси, за да функционират те ефективно. Друг приоритет е свързан с председателството на България на Комитета на министрите на Съвета на Европа (СЕ). През април КЗД организира кръгла маса с международно участие на експертно ниво на тема „Стандартите на Съвета на Европа в практиката на националните институции по равенство в държавите – членки на Съвета на Европа”. Целите на събитието са да се покажат механизмите за насърчаване и осъществяване на правата и основните свободи за всички хора, уязвимите групи, чиято реализация е свързана с нови предизвикателства, резултат от развитието на политическите и социално-икономическите процеси в Европа. В рамките на кампанията срещу ксенофобията и расизма и словото на омразата проведохме с организация „Шалом” една кръгла маса по повод 27 януари – възпоменателния ден за жертвите на Холокоста. Съвместно пак с „Шалом” в Министерството на младежта и спорта проведохме дискусия „Не на ксенофобията, расизма и омразата в спорта” под патронажа на министъра на младежта и спорта Красен Кралев и на кмета на София – госпожа Йорданка Фандъкова. Мисля тези инициативи и тези кампании срещу ксенофобията, срещу расизма и въобще срещу речта на омраза и престъпленията от омраза да продължат през цялата година. И особено важно е както институциите, неправителствените организации, така и хората като част от това общество, всички те да осъзнаят, че са отговорни за гарантирането и прилагането на човешките права. Защото, както казва Ален дьо Беноа, френски философ и политолог: „Най-големият израз на демокрация не означава нито най-голямата свобода, нито най голямата равнопоставеност, а най-голямата степен на участие”.