Регистърът на длъжниците е готов и ще стартира от края на м. февруари, това съобщи за в. „Строител” председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев. Информация за 300 длъжници вече е въведена в регистъра, като бройката ще се променя в зависимост от заведените и прекратените дела.
Целта на регистъра е на първо място да подобри ефективността на самите съдебни изпълнители, тъй като в момента се работи  „на тъмно“ и всеки един съдебен изпълнител не знае дали неговият длъжник не е длъжник и на някой друг съдебен изпълнител, който може да е напреднал вече в изпълнението.
„Това е добре както за бързината и ефективността на съдебното изпълнение, така и за самите кредитори и най-вече за длъжниците, защото в момента има случаи, поради липса на тази информация, няколко съдебни изпълнители описват едно и също имущество на длъжника, без да знаят предварително, че то вече е описано от друг колега”,
коментира Дичев. Основната и най-важна цел на регистъра обаче е да се даде възможност на гражданския оборот, на бизнеса и на банките да имат по-добра информация относно статуса на контрагентите отсреща. Регистърът ще се ползва и от държавни органи като МВР и Прокуратурата, на които без такава централизирана база данни Камарата много трудно би могла да предостави информация. Заради Закона за защита на личните данни се предвижда регистърът да не е публичен, т.е. фирмите и хората да не се притесняват, че имената им ще могат да се видят в интернет. Достъп до информацията ще има всеки съдебен изпълнител в страната и той ще може да издава справка от регистъра на лице, което е поискало такава за самото него.
Според статистиката на КЧСИ най-голям процент от делата са на търговци, т.е. на бизнеса. Те са близо 30% от общата бройка. На следващо място са делата на банките - около 27 процента. Следват делата на гражданите, които са около 65 хил.
Въпреки прогнозите за излизане от кризата, изпълнителните дела все повече се увеличават. Според Георги Дичев все по-често фирми и граждани осъждат държавата и общините. За съжаление не съществува законова регламентация частните съдебни изпълнители да събират вземания от държавата, когато тя е некоректен длъжник. За в. „Строител” Дичев коментира този проблем.

Георги Дичев: Проблемът е много дразнещ за хората

Това е стара болка още на съдия-изпълнителите отпреди години, защото при нас много често идват хора, които са осъдили държавата - дали министерство, или някой друг държавен орган, и не си получават изпълнение на съдебното решение и няма сила, която да принуди съответния ръководител на това държавно учреждение да изпълни съдебното решение. В такива ситуации очевидно е необходимо принудително изпъл-нение. За съжаление законът го забранява. С една промяна в ГПК преди години се въведе забрана за изпълнение срещу държавни учреждения. Същото се случи и по отношение на общините. Този текст е атакуван от омбудсмана в Конституционния съд и все още няма решение, но проблемът е много дразнещ за хората, защото, от една страна, държавата е привилегирована, тя винаги е първа, и когато съберем една сума от който и да било длъжник, плащаме първо на държавата. Тоест кредиторът, въпреки че се е борил дълго време, няма да получи дължимото, ще продължи да чака. А от друга страна, ако държавата е длъжник, тя не е коректна, което според нас и не само според нас, според хората, това вече е доста несправедливо и неправилно. С колкото и колеги да говоря от западноевропейски държави за този проблем, те не могат да разберат въпроса. За тях е немислимо държавен орган да дължи пари на когото и да било. Особено пък ако е осъден. В България все още се случва и затова може би трябва да се мисли поне за някакъв вариант на решение, който съществува в други държави. Например за някакъв изчаквателен срок - няколко месеца, в който, ако държавният орган не плати, се пристъпва към принудително изпълнение, а не така, както е в момента - ако няма пари за тази година, за догодина. Особено в ситуация на криза всеки гражданин или бизнес е жизненоважно да си получи сумите. Не можеш да кажеш: „Ела догодина“, това е абсурдно. По същия начин гражданинът може да каже на държавата: „Елате догодина да ви платя, в момента нещо не съм добре.” Не е правилно.