Законът

Ще продължим да даваме предложения за промени, гарантиращи правната сигурност

Наскоро беше разкрита поредната престъпна група, занимаваща се с имотни измами. Задържани бяха софийски адвокат и издирван „бизнесмен“ от Дупница. Прокуратурата смята, че адвокатът е ръководител на групата, която намирала стари хора или данни за вече починали и с фалшиви документи - удостоверения за наследници, смъртни актове и др., се прехвърляли имоти или се теглели пари от сметки. В един от случаите сделката по „прехвърляне“ на жилището не е била изповядана при нотариус. Клиентите, които трябвало да купят имота, се усъмнили и се обадили в полицията. Това е поредната група за имотни измами у нас, като за разлика отпреди, когато обект на фалшифициране най-често бяха документите за самоличност, сега в 90 процента от случаите измамниците ползват неистински удостоверения за наследници. Нотариалната камара на Република България през миналата година излезе с предложения как този проблем може да бъде решен със законодателни промени. За съжаление обаче те не стигнаха до пленарна зала. За коментар потърсихме председателя на Камарата Димитър Танев


Г-н Танев, във връзка с поредната разбита престъпна група, която се занимава с измами с недвижими имоти, стана ясно, че отново са използвани фалшиви удостоверения за наследници. Нотариалната камара имаше предложения за това, какво може да се направи, за да бъде стопиран този процес?
Нееднократно е било констатирано, и то не от нотариуси, а от адвокати, криминалисти, прокурори на различни семинари, че фалшивите удостоверения за наследници са втората най-голяма причина за извършване на измами с недвижими имоти. Те са или изцяло неистински документи, или ако са издадени от съответната община, са с невярно съдържание - липсват един или двама наследници. В цяла Европа, без изключение, удостоверенията за наследници се издават от съд или от нотариус. Няма такъв прецедент такива документи да се издават от община, това го казвам категорично, тъй като се появиха в публичното пространство мнения, разсъждения на хора не юристи, на хора, които не са запознати с този проблем. Издаването от съда е по-тежката и по-скъпа процедура. Това, което ние предложихме, и то беше съвместна идея на Камарата и на г-жа Маргарита Иванова от служба ГРАО на МРРБ, бе удостоверенията да се издават от нотариус. И това удостоверяване на наследството да се обявява, да има публична известност, когато едно лице почине, кои лица го наследяват. Имаше проект за изменение на Закона за гражданска регистрация, но той така и не стигна до гласуване, не стигна, мисля, че изобщо и до правна комисия. Искам да подчертая един важен нюанс. Нотариусът по проекта трябваше да издава удостоверение за наследници само когато наследството отиваше в роднини по съребрена линия, а в масовите случаи, когато има наследяване по права линия между деца, внуци, родители, нотариусът нямаше да издава удостоверение за наследници, а това щеше да остане пак в общините. Само при големите наследявания с много наследници нотариусът щеше да издава този документ и се предвиждаше да го вписва незабавно, като го заведе в информационната система на Камарата, която е законна информационна система, за разлика например от имотния регистър. Това означаваше, че всеки държавен или общински орган можеше да направи веднага безплатна и незабавна справка в реално време, за да види, едно лице след като е починало, кои са наследниците му. Това беше една възможност да се предотвратят такъв тип злоупотреби. Така биха се улеснили и данъчните органи, когато се издирват данъчно задължени лица, както и различни съдебни, наказателни, граждански производства, когато се издирват наследници. Мнение за това дали тази система беше целесъоб-разна, или не трябваше да дават не хора, които не са виждали през живота си удостоверение за наследници, а специализирани правни работници, които боравят с тази материя. Но така или иначе този текст не се прие и ето виждате, че след като има пропуск в закона, хората са се опитали да направят измама.
Имам една книга от 1940 г. от проф. Добри Минков, който казва: „Слабостта на нашето право  по отношение на вписванията е, че все още има вписвания само на актове между живи, а когато лицата починат, когато има наследствено правоприемство имуществото остава скрито.” Ето сега, 60-70 години по-късно, то пак си остава скрито. Според мен мнението дали трябва да се издава от нотариус и съответно да се обявява актът за наследяване, трябва да го кажат хора специалисти, а не хора, които изобщо нямат представа за какво става въпрос.

Спомням си, че имаше дебат, още когато това предложение излезе в общественото пространство. Някои депутати обясняваха как това щяло много да оскъпи тези актове, че нотариусите се ръководят от финансов интерес за една такава промяна.
Вижте, това са финансови постъпления, но става въпрос за такси, които едва ли щяха да бъдат повече от 4-5 лева на наследник, при една голяма група наследници. И всеки, който се занимава с материята - адвокат или друг специализиран юрист, знае, че такси в рамките на 50-100 лева на група от 10-20 човека за издаване на акта за наследяване не са големи разходи, а ефектът от това, което щяхме да направим, щеше да бъде много голям като една действително споропрепятстваща процедура. Истината е това, което не стигна до публичното пространство, а именно, че на много колеги не им се издаваха удостоверения за наследници. Те в крайна сметка са си прави. Знаят, че това отнема много време, голяма отговорност е за нотариуса. Той трябва да извършва ред справки на представените му доказателства за автентичност, за съдържание. Дори само квоти да определиш при един голям брой наследници (аз съм стигал и до хилядни и до десетохилядни) си е голям труд, което по нашата тарифа не е оценен справедливо. Но идеята е, че това трябваше да стане, тъй като навсякъде в Европа практиката е такава. Дори това не е основната причина, а фактът, че това е единствената възможност да се обявява незабавно наследственото правоприемство и да не се стига до съд.

Ние вече сме член на Европейския съюз, така че е възможна хипотезата, и то все по-често ще се случва, когато ще има наследявания на хора, които са в чужбина. Има ли някакъв общ европейски режим на вписване на тези удостоверения за наследници?

Подготвя се единен регламент за наследяване, който ще унифицира съответните документи в съответната държава, която е член на Европейския съюз. Ние по принцип сме готови, тъй като по отношение на завещанията имаме информационна система. Те са въведени 12 години назад и ние извършваме действията по тях, като обявяване, оттегляне на завещание, издаване на преписи. Тази наша информационна система сме готови да я свържем с европейската мрежа за завещания. Така че справката в недалечно бъдеще, като се отиде при нотариус, ще включва не само информацията дали едно лице е оставило завещание в България, а дали изобщо на територията на цяла Европа е оставило завещание. Но завещанието все пак е частен случай. Огромната част от хората не оставят завещание и именно тук беше необходимо да се въведе такава публичност на наследяването.

Голяма част от предложенията на Нотариалната камара, които бяха свързани с ограничаване на имотните измами, през миналата година намериха своя законодателен израз. Ще се опитате ли през новата година да предложите и тази промяна?
Няма да спираме да даваме предложения и непрекъснато ще атакуваме съответните институции с предложения за промени, свързани със спиране на имотните измами и гарантиране на правната сигурност. България има четири сезона. Пазарът на недвижими имоти поне доскоро беше най-голямата индустрия в страната и ние като нотариуси искаме да създадем сигурност. Втори случай като този в Банско, където хората протестираха пред посолството в Лондон, ще възпрепятства инвестиции от средния европейски гражданин. Ние искаме да създадем обратното. Такава гаранция, такава защита на правото на собственост, че България да бъде търсена страна не само от гледна точка на климата, на природата, но и от гледна точка на защита на правата на собственост, да бъде благоприятна и привлекателна за инвестиции страна.