Росица Георгиева Ренета Николова „Вашата страна постигна напредък по отношение на правосъдната реформа по време на второто правителство на премиера Бойко Борисов. Но не само законите, а и ежедневното им прилагане трябва да бъдат променени, за да разберат хората, че те работят.“ Това заяви в откриващата си реч д-р Петер Колб, заместник на Негово Превъзходителство Детлеф Лингеман, посланик на Федерална република Германия в Република България. Д-р Колб бе специален гост на Българо-немския семинар „Компетентността на нотариуса и правната сигурност на вписванията в Търговския регистър”, който бе организиран от Нотариалната камара на РБ. Зам.-посланик Колб подчерта, че близо 5 хил. немски фирми развиват дейност в България, което създава работни места, и затова е важно в бъдеще добрите отношения между двете страни да продължат да се задълбочават. Във встъпителното си изказване председателят на Нотариалната камара на Република България Димитър Танев припомни, че сътрудничеството между Българския и Немския нотариат датира от 2003 г. През годините са проведени редица срещи между нотариалните камари на двете държави. Танев подчерта, че българските нотариуси трябва да транспонират наученото от немските си колеги в най-съществената, делнична част от своята дейност. „Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение!“ цитира Гьоте председателят на българската нотариална камара. Той не пропусна да отбележи и успешните промени в Търговския закон по немски образец срещу т.нар кражби на фирми, внесени от бившия министър на правосъдието, а сега вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева. „Прозрачните обществени структури са изключително важни за търговския обмен. Само когато достоверната информация е налична, договорите могат да бъдат сключвани сигурно с отделните участници. Колко важна е сигурността на тези обществени структури, стана ясно през последните години във връзка с редица публикувани в медиите случаи за интензивно участие на чужди пощенски кутии за прикриване на търговски и финансови сделки. Всъщност действията на нотариуса са довели до разкриване на редица такива случаи. Т.е. без надеждни регистри, без вярна информация не може да се извършва сигурен търговски обмен. Без достоверна констатация е трудно да се съхранят публичните интереси”, каза от своя страна Рихард Бок, зам.-председател на Нотариалната камара на Федерална република Германия. Той припомни пред участниците, че в Европейския съюз от години действа директива, според която документите, свързани с фирмите - за регистриране, за увеличаване на капитала, за обявяване на несъстоятелност и други, трябва да се публикуват в специални регистри. Целта на това действие е удостоверяване на истинността на информацията за капиталовите дружества, която се подава. Според документа, действащ в ЕС, във всички държави членки, където учредяването на едно дружество не подлежи на административен контрол, трябва в устава и учредителните договори да се разпише начинът, по който се правят промени, например в капитала. Тази функция в Германия, а вече и в България, се извършва от нотариусите. Ролята им в процедурата по регистриране на едно търговско дружество дава превантивен контрол на съдържанието в устава, на вписването в регистъра, както и че то е извършено законосъобразно. В същото време трябва да има възможност и за електронно подаване на необходимата документация. Електронният оборот на документация между нотариусите и дружествата осигурява сигурност, защото нотариусите още в самото начало могат да проверят данните, да ги подготвят и да ги предадат към регистъра в компактен вариант. Рихард Бок беше категоричен, че в Германия регистрите са изключително достоверни и всички партньори на една фирма могат да разчитат на информацията от тях. Например, Имотният регистър се позовава на данните, записани в Търговския регистър. Ако обаче информацията в един регистър не е вярна, това се отразява на истинността на всички останали документи. Тогава се налага провеждането на изключително много на брой и скъпи проверки. Във форума взеха участие и изп. директор на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова, деканът на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Сашо Пенов и други. Нотариус Йенс Борман, председател на Нотариалната камара на Федерална република Германия, направи преглед на ситуацията в страната му. Той постави акцент върху факта, че е много важно да е известно кой представлява едно търговско дружество, кой стои зад регистрацията му. Според него трябва да се извършва контрол по отношение на преместването на фирмите между различни държави – трябва да има яснота кой е директор, откъде идва, с какво се занимава. В Германия има скептицизъм по отношение на това кое право се използва за различните дружества, а в ЕС съществува доста свободен избор. „На нас ни е нужно фирмите да се регистрират в реалната икономика, да имат активност. Това е начин за предотвратяване на изтичането на дружествата към офшорните зони”, допълни Рихард Бок. Той беше категоричен, че използването на подобни зони за регистриране на фирми е начин за избягване на данъци и ощетяване на икономиките на страните. „Това може да се предотврати, ако се изиска дружествата да се регистрират в държавата, където имат минимална икономическа активност”. Според него е изключително важно да има определени бариери срещу изтичането на фирми към зони с ниски данъци. „Вие в България изграждате една изключително прозрачна система с контрол, който се извършва от нотариусите. В състояние сте да гарантирате, че наистина дружествата са легално учредени. Важната информация относно тези фирми може да бъде проверена в съответните регистри. В дигиталния свят трябва да продължавате да изграждате контрол, който да е свързан с идентичността на лицата и легитимността на извършените транзакции. Тези функции могат да се изпълняват от нотариусите”, каза още Бок. Джули Франкастел, ръководител на офиса на Нотариалната камара на Федерална република Германия в Брюксел, и нотариус Кристиан Шол представиха на семинара доклади за компетентността на немския нотариус при удостоверявания на обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър, за т.нар. пълномощни за подкрепа и други добри практики. На конференцията беше показан и сравнителен анализ на законодателството в редица европейски страни, което предвижда т.нар. предохранително производство – пълномощно, в което да бъде предвидено, че всеки, който счита, че трябва да бъдат защитени имуществените и облигационните му интереси, в случай че изпадне в недееспособност, може да посочи лице, което да защитава и упражнява неговите граждански права. Нотариалната камара ще инициира промени, свързани с превенция и предот­вратяване на имотните измами, насочени срещу хората от третата възраст и недееспособните лица.