Комисията за защита от дискриминация даде началото на кампанията „Достъпна България”

Росица Георгиева Ренета Николова Комисията за защита от дискриминация (КЗД) обяви началото на кампания под наслов „Достъпна България“, чиято цел е да се осигури масова достъпна среда за хората с увреждания. „Кампанията стартира в Международния ден на хората с увреждания - 3 декември, и ще остане отворена до достигане на поставените цели. Подкрепа за "Достъпна България“ вече са заявили председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, президентът Румен Радев, а сред медийните партньори на инициативата е и вестник „Строител“, заяви на специална пресконференция в БТА председателят на КЗД доц. д-р Ана Джумалиева. В събитието се включиха и Баки Хюсеинов, зам.-председател на КЗД, членовете на КЗД Златина Дукова, Петър Кичашки, Наско Атанасов и Орлин Колев. Доц. Джумалиева заяви, че не само отделните ведомства трябва да работят по проблема за изграждане на достъпна среда, а е необходим национален консенсус, така че всеки човек да алармира за наличието на проблем. Тя обясни, че това ще бъде една изключително позитивна кампания, чиято цел не е да се обвиняваме като общество защо средата в момента не е достъпна, а съвместно да търсим решения. В рамките на следващата година ще бъдат обследвани обществени сгради, бюра по труда и дирекции „Социално подпомагане“ в страната, банки, офиси на доставчици на комунални услуги, частни и редица други обекти за наличие на достъпност. Тя заяви още, че се обмисля възможността да се подготвят сертификати за работодатели, които не осъществяват дискриминация на работното място, както и стикери с логото на КЗД на техните сгради, които са достъпни за хората с увреждания. „Докато Берлинската стена падна през 89-а година на миналия век, за хората с увреждания все още не е“, обяви Петър Кичашки, член на КЗД. „В България по данни на Националния статистически институт с призната трайно намалена работоспособност или със степен на увреждане са около 500 000 души, от които 10 000 са деца. Значителна част от проблемите на тези хора са свързани с недостъпната архитектурна среда. Считаме, че решаването на този проблем е национална задача. Комисията за защита от дискриминация ще бъде „гръбнакът“ на тази инициатива, но сама тя няма да успее да реши всичко. Затова чрез медиите и с подкрепата на институции и публични фигури се надяваме да доведем кампанията до успешен завършек“, каза още Ана Джумалиева. Тя благодари специално за подкрепата на в. „Строител“ и подчерта ,че разчита на КСБ с експертния си капацитет да бъде важен партньор на кампанията. Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на КЗД: Благодаря на в. „Строител“ за подкрепата в тази инициатива Ние поставяме началото на кампанията „Достъпна България”, защото като институция КЗД е ангажирана с въпросите на хората с увреждания. Съгласно Закона за защита от дискриминация един от признаците, по които ние се произнасяме по жалби и сигнали и постановяваме решения, е именно признак „увреждане”. Недостъпната архитектурна среда също е форма на дискриминация. КЗД активно участва и е включена във ведомствена работна група към Министерството на труда и социалната политика. Освен това със заповед на кмета на Столичната община Комисията е включена със свои представители в изработването на план-стратегия за достъп до архитектурна среда в столицата. Ние работим по тези въпроси, но те са от компетентността на много институции и поради тази причина казваме, че вратата е отворена. Ще се радваме да имаме много партньори, с които да се опитаме заедно да извървим този път - да направим България едно по-достъпно място за хората с увреждания. Всички се раждат свободни и равни по достойнство и права, не е някаква прищявка на хората с увреждания да съществуват и да се придвижват нормално, да се интегрират адекватно в нашата среда и общество. И понеже искаме да кажем, че в България има и добри новини и трябва позитивно да подходим към тези съществени проблеми, ние ще се опитаме в началото да поощрим всички работодатели, за които имаме информация, че са осигурили достъпна архитектурна среда. Ще ги проверим и като изготвим специален стикер, ще го поставим на сградите, които са достъпни. Той ще бъде с логото на КЗД и ще показва, че това е достъпна архитектурна среда. Т.е. това е начинът, по който ние искаме да подходим положително, за да покажем, че има институции, че има работодатели, организации, изпълнили тези изисквания, които са вменени по закон. Ние говорим за всички хора, които имат увреждане и които всъщност не могат нормално да ползват инфраструктурата и архитектурната градска среда. Това не е само придвижването по тротоарите. Това е възможността свободно да имат достъп до различни институции, да ползват техните услуги. До различни театри, кина или други обществени заведения, хранителни вериги или магазини, т.е. осигуряването на нормална архитектурна достъпна среда. Хората с увреждания са като всички нас, т.е. имат същите нужди, същите потребности, същите права да ползват благата на нашето общество. Доволни сме, че вестник „Строител” е с нас в тази кампания. Ние имаме ентусиазма, имаме желанието, показваме нормативната уредба и можем там да сме полезни, но познаването на архитектурната среда изисква специфични знания и умения. Т.е. ние ще търсим партньори във всички сфери и тук е моментът да благодаря на в. „Строител”, че е наш партньор в инициативата и да посоча, че ще поискаме среща с КСБ, на чийто експертен потенциал разчитаме изключително много за успешното провеждане на кампанията. Баки Хюсеинов, зам.-председател на КЗД: Апелирам всички да се включат в този процес Целта на кампанията на КЗД е да накара всички държавни институции, министерства, хора, които са в публичната сфера, да могат да осигурят достъпност на хората с увреждания, защото никой не е застрахован от такова нещо и всеки може да допринесе по някакъв начин. Законодателно България стои много добре по отношение на нормативната уредба. Има добри закони, но трябва да има ефективност от тях. Въпросът за осигуряване на достъпността на хората с увреждания е много важен в България. Апелирам всички – институции, министерства, областни управители, местни власти, кметове, гражданските организации – да се включат в този процес, за да може да решаваме въпросите на хората с увреждания. Така те ще могат да участват в икономиката на държавата, брутния вътрешен продукт и всички в XXI век ще живеем един нормален, социално-културен живот.