Д-р Николай Алдимиров: Предстои приемането на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари

Ренета Николова Д-р Алдимиров, в края на миналата година излезе от печат Вашата книга „Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки”. Бихте ли разказали какво провокира написването й и какво съдържа тя? Поводът за написването на книгата беше, че в българската икономическа теория и практика въпросите, свързани с изпирането на пари, все още са слабо разработени. Липсват големи изследвания относно управлението на риска в банковата система. Разбира се, опитът, който натрупах в публичния и частния сектор, също бе сред мотивите ми. Всички знаем какви са негативните макроикономически последици от изпирането на пари и до какво може да доведе това в една финансова или банкова система, особено когато не са създадени добри механизми за превенцията. Специалистите и експертите в тази област имат нужда от тази книга, както и от други разработки. Тенденциите в новите техники на изпирането на пари стават все по-силни, а криминалният свят и престъпниците в повечето случаи са с крачка преди нас. Опитваме се да разработим техники за превенция и да им противодействаме. Убеден съм, че всяка една разработка в тази област би била изключително полезна – както за специалистите в частния сектор, така и в държавния апарат. Книгата се състои от три части. В първата се спирам на процеса на изпирането на пари – представям различни понятия и терминология, етапите и фазите му. Втората глава е по-важна, защото фокусът се премества към самата банкова система – установяването на бизнес отношенията с клиентите, различните техники на изпирането на пари, функциите и задачите, които имат различните служби на финансовите институции. Това е от ключово значение, но се неглижира, като се работи по едни шаблони. Категорично неправилен вариант особено когато става въпрос за изключително сложни схеми за изпирането на пари. Лично за мен най-интересна е третата част. В нея на базата на модел на търговска банка се разработва и предлага един нов, актуален и съвременен модел за превенция на изпирането на пари. Въвеждат се аналитични инструменти, които да подпомогнат процеса и да го направят максимално ефикасен, включително и чрез изчисляването на коефициент на ефективност на отделните модели на изпиране на пари във финансовия сектор. Общо взето, това е книгата. Смятам, че тя ще бъде полезна на специалистите от практиката и не само. Освен това е написана така, че всеки, който реши да се занимае с този проблем, може да намери нещо любопитно. Надявам се книгата да намери един добър отзвук в обществеността. Както казахте, престъпният свят непрекъснато се развива, в момента какво най-често се използва като практика за пране на пари? Тук трябва да разделим нещата. Винаги нагласата на обществото е била, че тази практика е свързана с корупцията. Ако се каже корупция, тя върви ръка за ръка с изпирането на пари – единият процес не може без другия. Корупцията обаче е един от факторите. Това, което напоследък генерира най-много „мръсни” пари, са фишинг, електронните и интернет измамите и всякакви операции с криптовалути. Нещо, което все още не е регулирано на финансовия пазар, с което се предоставят изключително много възможности на криминалните елементи да въвеждат в легалната икономика незаконно придобитите средства. Не бива да се подценяват и престъпленията като наркотрафик, трафик на хора, но в момента най-актуални са точно тези онлайн измами, социалното инженерство и всичко, свързано с електронната търговия. На тях трябва да се обърне особено внимание. Кой е най-важният елемент за превенцията на прането на пари? Превенцията е най-важна, за да сме преди процесите, но е много трудно да се изгради един ефективен модел. Причината е, че това е процес, който е изключително сложен и има трансграничен характер. Той не се случва само в една страна и не може да наблегнем само на нея и да намерим решение. Най-важното за превенцията са обученията и сътрудничеството между различните звена, които са част от процеса за противодействие на изпирането на пари, включително в публичния и в частния сектор. Противодействието на прането на пари е въпрос, който е важен не само за България. Той се поставя и на европейско, и на световно ниво. У нас има проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари. Какво се променя? Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари е приет на първо четене, предстои разглеждането му на второ четене от Народното събрание. Това е изцяло нов нормативен акт, който ще отмени досега действащия такъв. Приемането му се налага заради настъпилите съществени промени. Новият закон ще е много по-мащабен от сега действащия. Само за сравнение – настоящият нормативен документ се състои от 24 члена, а новият, поне това са намеренията на вносителя - от 125 члена, които са приети на първо четене. Може да си представите какъв е мащабът. Отново се дефинира понятието изпиране на пари, определя се кръгът от задължени субекти по смисъла на закона. Основната цел е да се приведе в съответствие българското законодателство с Четвъртата директива на Европейския съюз (ЕС) срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, както и с международните стандарти в борбата с прането на пари, финансирането на тероризъм и разпространението на оръжията за масово унищожаване на Financial Action Task Force (FATF). Законът дефинира много по-подробно различните мерки, начините за превенция, определя и различния подход, по който се извършва самата комплексна проверка, както и необходимите документи и информацията, насочваща се към правоохранителните органи от финансовата система. За мен това ще бъде един добър норматив, който се е опитал да обхване процеса от всичките му страни и да транспонира по най-добрия начин европейското и световното законодателство, политики и практики. Надявам се да бъде приет най-скоро. Какво въвежда Четвъртата директива на ЕС? Четвъртата директива разширява кръга на Politically exposed person (PEPs) - политически изявените лица, както и самите мерки, които се въвеждат по идентификация на клиентите, механизмите, които ще се прилагат вътре в самата система за превенция на изпирането на пари. Много по-обхватна е по отношение на процеса на превенция. Вие сте председател на УС на неправителствената организация Център за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП). Какви са основните задачи, които си поставяте за предстоящата година? Както споменах вече, за да имаме превенция, трябва да има обучения. Този въпрос се поставя изключително сериозно както от международните партньори, така и от страна на регулатора. Именно затова ЦППИП смята да започне кампания за обучения на задължените лица, която да подпомогне дейността им по превенцията на изпирането на пари, на корупцията и финансовите престъпления. Центърът като неправителствена организация се стреми да бъде партньор и да подпомага не само частния, но и публичния сектор в борбата с тези явления. Смятаме да стартираме обученията с банковия сектор предвид огромния обем средства, които минават през него. Имаме запитвания не само от страна на банковите институции, интерес проявяват и останалите задължени лица, които смятаме да подпомогнем. От гледна точка на изпирането на пари останалите задължени лица много често се неглижират, тъй като през тях минават по-малки финансови потоци. Смята се, че банковият сектор генерира повече възможности за пране на пари. Но, работейки в условията на изцяло нов закон, е много важно да подпомогнем дейността както на банковия сектор, така и на останалите категории задължени лица. Това ще бъде нещото, върху което ще се съсредоточим през тази година. Има и различни проекти, които ще изпълняваме, но ЦППИП ще бъде най-полезен в обученията.