Мартин Славчев В София се проведе международна конференция на тема „Европейски практики и възможности за противодействие на корупцията“. Форумът бе под патронажа на президента Румен Радев. Целта на събитието бе да се представи опитът на различни страни в борбата с корупцията, както и антикорупционните модели в Европа. Участие в него взеха утвърдени експерти от различни държави, както и вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Атанас Темелков, зам.-омбудсманът доц. д-р Диана Ковачева и др. „Фактът, че виждам толкова много представители на държавните институции, на неправителствени организации, на политическите партии, общественици и публицисти, ясно показва, че в България е налице едно от условията за ефективно противодействие на корупцията, а това е липсата на примирение и на безразличие“, заяви президентът Румен Радев при откриването на конференцията. Според него, когато искаме да се борим с дадено негативно обществено явление, много важно е да имаме ясна дефиниция за него, за факторите, които го генерират, и за вредите, които нанася на обществото. „Специално за България обаче корупцията има и друго специфично негативно влияние, защото тя се превръща все повече в основна спирачка за реализация на стратегически за страната цели, сред които е развитието на съвременна конкурентоспособна икономика и пълноценна европейска интеграция“, каза Румен Радев. В изказването си държавният глава подчерта необходимостта от всеобхватни мерки за противодействие на това негативно явление у нас и призова за законодателни инициативи, фокусирани върху разкриването, пресичането и разследването на корупционните схеми в реално време и за наказателно преследване на отговорните лица. „Благодаря за възможността да участвам в международна конференция по тема, по която съм изкушена и работя в последните 15 години. Ще представя нетипична, но много съвременна и все по-често дискутирана в международен план гледна точка към корупцията, която показва, че тя е комплексно и многоаспектно явление. То се отразява върху всички форми на обществения живот. Може да се каже със сигурност, че тя създава благоприятна среда за нарушаването на правата на човека и много често ги засягат пряко и тежко. Тази теза е подкрепена от Съвета по правата на човека към ООН“, заяви зам.-омбудсманът доц. д-р Диана Ковачева. Според нея един от важните въпроси в контекста на противодействие на корупцията е за нейното наказване. Докато за защита на правата на човека съществуват регионални съдебни органи и универсални правозащитни такива, към които жертвите могат да се обърнат, при корупционните престъпления въпросът не стои така. Това налага необходимостта от търсене на международни механизми за преодоляване на безнаказаността. „В момента протича процес на обсъждане на идеята за създаване на международен антикорупционен съд. Евентуалната му реализация е в ръцете на световните лидери“, заяви Ковачева. „Основен източник на корупционен риск са възможностите за директен контакт между администрацията и гражданите, неизчистените процеси и процедури, липсата на прозрачност и проследимост на дейността на администрацията“, заяви председателят на ДАЕУ Атанас Темелков. „Мудна и тромава са дългогодишни етикети на администрацията в България - непрозрачната, непредсказуема и безотчетна среда поражда условия за разгръщане на корупционни практики. Този проблем не може да се реши с магическа пръчка и за ден, а с последователни усилия за намаляване на бюрокрацията за гражданите и за бизнеса и с ограничаване на директния човешки контакт чрез средствата на електронното управление“, посочи той. „И в момента хората могат да спестят значителна част от взаимодействието си с институциите, без да е необходимо да ги посещават на място. Едва около 5 - 6% от потребителите обаче се възползват от тези възможности. Вече бяха премахнати и редица удостоверителни услуги, които администрациите не изискват от гражданите и от бизнеса“, обясни той и допълни, че промяна на модела на финансиране на електронното управление, както и изменение на над 250 нормативни документа, които все още изискват мокър печат и подпис върху хартиен носител, са сред приоритетите в работата на ДАЕУ. Според Темелков ще бъдат променени също координацията и контролните механизми в областта на електронното управление, като се предвижда въвеждане на институцията главен информационен мениджър на е-управлението. „Всеки гражданин ще може да проверява данните, съхранявани за него в държавни регистри, и да контролира тяхната актуалност. ДАЕУ вече разполага и с решение за защита на личните данни, а от началото на юни гражданите могат да използват публична електронна административна услуга, която им позволява достъп по е-път до здравното им досие“, допълни Атанас Темелков. „Държавната агенция за е-управление разработи и предстои въвеждането на основен работен процес на електронните услуги за гражданите и за бизнеса. Това означава, че процесите, които стоят зад всяка е- административна услуга, ще бъдат еднотипни за всяка институция, като всички системи ще бъдат осигурявани от едни и същи централизирани модули за услуги от т.нар. 4-то ниво“, поясни той. По думите му до ноември 2018 г. всички администрации ще обменят документи помежду си изцяло по електронен път. „До момента от 560 структури над 320 вече имат такава възможност“, обяви още председателят на ДАЕУ. „Над 200 сигнала са постъпили в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“, каза председателят на структурата Пламен Георгиев, която работи от началото на годината. Той информира, че към момента има внесени искове за отнемане на незаконно придобито имущество за над 3 млрд. лв. Георгиев отбеляза още, че ако КПКОНПИ не получава обществена подкрепа, органът няма как да бъде ефективен, и подчерта, че корупцията е явление, с което трябва да се бори цялото общество. Той изтъкна, че резултатите досега не са били задоволителни, което е довело до създаването на новото звено. Председателят на комисията коментира и необходимостта от превенция на корупцията и отбеляза, че част от успеха за борбата с нея е промяната на мисленето. Георгиев припомни, че е лансирана идея за въвеждане на антикорупционно образование в училищата.