Законът

И фирми могат да защитават правата си в Общия съд в Люксембург

Проф. д-р Снежана Начева е дългогодишен преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” (1975-2010), а от 1992 г. и досега и в ЮФ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. От 1975 г. е асистент, от 1985 г. – доцент, а от 2004 г. – професор. Чела е и чете лекции по Конституционно право и по Организация на правозащитните институции. Специализирала е в университети в Полша – в гр. Лодз, Краков и Варшава, във Франция – Монпелие и Париж, както и в Московския държавен университет „Ломоносов”. Има над 80 публикации, от които 7 в чужбина. Била е експерт към Комисията за подготовка на проект за Конституция на VII ВНС (1990-1991), председател на Съюза на юристите в България (1990-1995), както и конституционен съдия (2008-2009).
През периода 1990-1995 г. Начева е заместник-председател на Международната асоциация на юристите демократи (МАЮД), регистрирана в Брюксел, а в периода 1994-2000 г. – член на Изпълнителното бюро на Европейската асоциация за защита на правата на гражданите и на основните им свободи, регистрирана в Дюселдорф, каквато е и понастоящем от 2009 г.
По повод на 16 април – Деня на Конституцията и професионалния празник на юриста, по предложение на правителството, президентът на Република България удостои проф. д-р Снежана Начева с орден „Св. св. Кирил и Методий” – огърлие, за особените й заслуги за науката и юридическото образование (Указ №76, обн., ДВ, бр. 32/2011 г.).
Цялостната професионална и обществена дейност на проф. д-р Начева е значим принос за укрепване на демократичните институции в България и защита на правата на човека, коментират от правителството.
Проф. Начева бе член на Комисията за избор на български съдия в Общия съд в Люксембург, която проведе конкурса през април 2011 г.




Професор Начева, приключи работата на Комисията за избор на кандидатура на българския съдия в Общия съд в Люксембург. Вие бяхте член на тази комисия. Как работи комисията и доволна ли сте от резултата?

Фактът, че има нормативен акт – постановление на Министерския съвет за тази предварителна по отношение на предвидената от европейското право процедура, говори, че е проявена допълнителна грижа във връзка с подбора на колеги, които в качеството си на бъдещи съдии от Съда на ЕС ще бъдат и лицата на българската юрисдикция и
юриспруденция на европейско ниво. Комисията на свой ред се постара и изработи два регламента с правила, които да бъдат в услуга на организацията и провеждането на този конкурс.
Що се отнася до изискуемите условия, на които трябва да отговарят кандидатите, те са определени от Договора за функциониране на ЕС, в случая – от чл. 254, ал. 2, във връзка с което Комитетът по чл. 255 от същия договор дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функции на съдии преди правителствата на държавите членки да ги назначат за такива.
Имах удоволствието да изслушам двама кандидати – Марияна Кънчева и Димитър Стефанов, които достигнаха до събеседване с членове на комисията след издържан елиминаторен изпит по френски език – работния език на съда на ЕС.
По същество събеседването не беше изпит, а колегиален разговор по въпросите на европейското право – както материалноправни, така и процесуалноправни. Интелектът, мотивацията и професионалната подготовка на двамата кандидати определиха личната ми удовлетвореност от изложеното като становище и съответна аргументация на всеки от тях.
Удовлетворена съм,че комисията свърши своята работа качествено и в срок, праветелството се съобрази с нейното становище  и като резултат България издигна кандидатурата на Мариана Кънчева за съдия в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург.

Когато говорим за европейски съд, в съзнанието на гражданите най-популярен е Съдът в Страсбург, който се занимава с правата на човека, а Съдът в Люксембург е малко по-неизвестен, той е малко по-встрани. Всъщност какви дела разглежда този съд, какви са неговите компетенции и защо е важен за България?

Съдът на ЕС, т.е. Съдът в Люксембург, съществено се различава както от Съда по правата на човека в Страсбург, така и от националните съдилища на държавите членки и трудно може да се отъждестви изцяло с някои от тях.
Както е известно, Съдът в Страсбург е съд на Съвета на Европа, в който членуват 47 държави. Той прилага Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и протоколите към нея и така осигурява наднационалния юридически стандарт – уредените в Конвенцията права и свободи, както и еднаквата практика от приложението му от 47-те държави членки, всяка от които може да бъде осъждана за нарушение на тези права и свободи по искане на засегнато физическо лице или лица или на друга държава членка.
Съдът на ЕС, обединяващ 27 държави членки, които прилагат правото на съюза, осигурява спазването на това право при тълкуването и прилагането на договорите (чл. 19 от Договора за ЕС). Самото понятие „Съд на ЕС” е сборно, родово понятие. То включва три съдилища или три нива на този съд: Съда, Общия съд и специализирани съдилища, засега представени чрез Съда на публичната служба. Нашият конкурс бе за съдия в Общия съд, където мястото на българския съдия – един от 27-те съдии в него, е овакантено. В Съда – първия по време и значение съд, български съдия е Александър Арабаджиев.
В изпълнение на основното си предназначение – осигуряване спазването на правото на ЕС при тълкуването и прилагането на договорите, Съдът на ЕС има и своята специфична компетентност.
От една страна, той съвместява и осъществява функции на Конституционен съд – когато се произнася преюдициално относно тълкуване на договорите или валидността и тълкуването на актове на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС (чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). С това той моделира практиката по приложението на правото на ЕС от съдилищата на всичките 27 държави членки, допринасяйки за уеднаквяване на тази практика.
От друга страна, той действа и като своеобразен административен съд
(чл. 263 от същия договор), когато осъществява съдебен контрол относно законосъобразността на законодателните актове на институции, които имат право да ги създават, както и на актове на органи на институциите, на служби и на агенции. Ако искът е обоснован, Съдът на ЕС може да обяви атакувания акт за недействителен (чл. 264 от ДФЕС). Този съд може да обяви и бездействието на такива правни субекти за противоречащи на договорите, ако това бъде установено (чл. 265 от ДФЕС). Това е съд, който може да се произнася и за обезщетение, и за вреди (чл. 268 от ДФЕС). Съществено е правомощието му да се произнесе, когато бъде сезиран в случаи, в които държава членка не е изпълнила задължение, което произтича за нея от договорите (чл. 260 от ДФЕС). И всичко това – с единствената цел да се осигури спазването на правото на ЕС – пряко приложимо право от държавите членки, от институциите, от всички правни субекти по него, и то като първенствуващо по отношение на националното.
Общият съд, чийто съдия евентуално ще бъде спечелилият този конкурс, има свои правомощия както като първоинстанционен съд, чиито актове се обжалват само по правни въпроси пред Съда, както и като втора инстанция – по отношение актовете на Специализирания съд.

Хора или фирми могат ли да се обръщат към Общия съд?

Това е изключително интересен въпрос със значими последици за всеки. Съдът в Люксембург, след влизане на Лисабонския договор в сила, е с по-отворени врати и осигурява по-голям достъп на частноправните субекти – физическите и юридическите лица, до правосъдие пред съда на ЕС чрез преки искове и жалби или чрез встъпване в образувано вече производство по въпроси, подсъдни на този съд и по някои спорове, изрично възложени му с договорите.
Юридически коректно е да търсим отговор на
въпроса кога физически или юридически лица са активно процесуално легитимирани субекти, кога могат да подават съответен иск или жалба пред този съд? Това са например случаите на жалба за отмяна на акт на институция на ЕС или органи, служба или агенции на ЕС (чл. 263 и чл. 269 от ДФЕС), както и жалби срещу неправилно бездействие на институциите (чл. 265 от ДФЕС), но само ако тези физически или юридически лица са адресати или са пряко засегнати от акта или бездействието. Такива са и исковете за обезщетение за вреди, причинени от институциите (чл. 258 от ДФЕС).
Както се вижда, възможността за преки искове и жалби не се отнася до цялата компетентност на Съда на ЕС или дори до част от нея, когато сезирането се осъществява само от привилегировани субекти – държавите членки или институциите.
Още нещо, спорове между физически и юридически лица, между тях и държава членка, между тях и органи на своята държава или на друга държава членка са недопустими пред Съда на ЕС. Те са от компетентността на техните национални съдилища, чиито актове по приложението на правото на ЕС не са обжалваеми пред този съд. Някои техни последици, в определени случаи, могат да бъдат отстранявани и с участието на Съда на ЕС, но по друг ред.
Възможността за иск от физическо или юридическо лице, предявен пред Съда на ЕС, е предвидена в чл. 19, т. 3, б. „а” от ДФЕС. Условията за това са уредени в ДФЕС – чл. 263, ал. 4, който гласи:
„Всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск съгласно условията, предвидени в ал. 1 и 2, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.”
Като добавим и предвиденото в ал. 5 на същия текст, че актовете за създаване на органи, служби и агенции на ЕС могат да предвиждат специални условия и правила относно исковете, заведени от физически или юридически лица срещу тези органи, предназначени да произвеждат пряко действие спрямо тях, става ясно, че макар и възможно, подаването на искове в този случай е трудно осъществимо. То предполага доказване на интерес, и то по няколко показателя, като условие за допустимост, а в определени случаи може да бъде и ограничено и дори невъзможно, ако актове за създаване на административни звена на ЕС са предвидили това.

Да разбираме ли, че фирми, чиито права са нарушени, също могат да се обръщат към Съда в Люксембург?

Да, абсолютно. Но само ако е нарушено правото на ЕС, ако нарушителят е институция на ЕС, ако ищецът докаже, че отговаря на изискванията за активна процесуална легитимност в производство от компетентността на Съда на ЕС и е спазил условията, включително и сроковете за предявяване на съответния иск.