От 1 март влизат в сила част от последните промени в ЗОП

Десислава Бакърджиева От 1 март влизат в сила част от промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), приети със Закон за изменение и допълнение на ЗОП, обнародван на 18.10.2018 г., като една част от новите текстове влязоха в сила още същия ден. Основната цел на поредните промени е поетапно въвеждане на единна електронна платформа, с която страната ни постепенно ще премине към провеждане на търговете изцяло по електронен път. С времето платформата ще обхване целия процес, включително и разплащането с електронни фактури. Тя ще е задължителна за всички възложители, като е допусната възможност само централните органи да използват свои платформи, които трябва да са свързани с националната. Измененията, касаещи задължително прилагане на националната електронна платформа за обществени поръчки, ще са в сила от 1.11.2019 г., а от 1.01.2021 г. ще се обезпечи прилагане на всички функционалности на системата. Разпоредбите, които влизат в сила от 1.03.2019 г., са свързани със стойностните прагове, делегиране на правомощия, сключване и изменение на договор, срока за събиране на оферти, контрола и др. Стойностните прагове за прилагане на процедури по ЗОП са завишени, като това е свързано с увеличение на европейските прагове от 1.01.2018 г. Процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от ЗОП следва да се прилагат от секторни и от публични възложители, които възлагат строителство над 10 000 000 лв. Този праг е завишен двойно спрямо досега действащия, който беше 5 000 000 лв. Публичните възложители са задължени да прилагат посочените процедури по-горе, когато възлагат доставки и услуги на стойност над 280 000 лв. без ДДС, като тук прагът се увеличава спрямо досегашна стойност от 264 033 лв. без ДДС. За секторните възложители този праг става 860 000 лв. без ДДС. Съществено завишаване има и при прага за възлагане на услуги по Приложение №2 към ЗОП, като публичните и секторните възложители ще са длъжни да прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от ЗОП, когато възлагат такъв тип услуги на стойност съответно над 1 000 000 лв. без ДДС за публичните и над 1 500 000 лв. без ДДС за секторните възложители. Нов момент е и въвеждането на пазарните консултации и проучвания като принцип при изчисляване на прогнозната стойност на търга, за което КСБ настояваше. По предложение на Камарата на строителите в България са приети и промени, свързани с възможностите за замяна или включване на нов подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Уредени са и случаите на възможна смяна на партньор в обединение – изпълнител на поръчката, когато то не е юридическо лице. По отношение на делегирането на правомощия е въведена нова възможност за възложител, който е първостепенен разпоредител с бюджет, да възлага обществени поръчки за нуждите на неговите разпоредители с бюджет от по-ниска степен, независимо че те са самостоятелни възложители. Важни промени са направени в посока гарантиране и повишаване на публичността и прозрачността в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките. Регламентирано е задължение за възложителите да публикуват в Регистъра на обществените поръчки информация за всички допълнителни споразумения към договорите. На оповестяване в профила на купувача подлежат и договорите за подизпълнение. С новата разпоредба на чл. 65, ал. 2 от ЗОП се пояснява приложното поле на ресурса на трети лица, като е допълнено, че когато участникът се позовава за доказване на опита си на трети лица, същите следва да участват в изпълнението на поръчката. Прецизирани са правомощията на изпълнителния директор на АОП и видовете контрол, които осъществява Агенцията. Прецизирана е и разпоредбата за ползване на външни експерти относно проверката на техническите спецификации и методиката. Всички нови текстове в ЗОП могат да се видят на официалния сайт на Държавен вестник, както и на сайта на в. „Строител“.