Законът

Одисеята с паркоместата продължава. Ще има ли край?

Въпросът с паркоместата продължава да предизвиква полемика. Тези дни стана ясно, че депутати от ГЕРБ са се заели да обмислят как да бъде регламентиран нормативно този проблем. Те предупредиха, че продажбата на паркоместа е незаконосъобразна. Терминът „паркомясто” не съществува в законодателството ни, затова не може да бъде продавано, коментира народният представител Емил Радев. Той обясни, че нито една агенция или строител не продава място за паркиране. Вариантите били два – или се продава право на ползване на част от терена, обособено като паркомясто с граници, или се продават идеални части от терена или подземния паркинг, но без ясно обособено право на собственост върху съответното място.
По въпроса за паркоместата от доста време работят много активно председателите на Нотариалната и Строителната камара. Още през септември 2010 г. Димитър Танев и инж. Светослав Глосов организираха среща, на която бяха поканени доайените по вещно право проф. Владимир Петров и проф. Георги Боянов. След общи усилия беше изготвено предложение, което очерта възможната визия за промени в законодателството.
Според нотариус Танев промени в Закона за устройство на територията могат да решат проблема. Какви точно да бъдат те и каква е неговата визия – вижте в интервюто по-долу с нотариус № 1.


Димитър Танев – председател  на Нотариалната камара в България:

Искаме да насърчим законово

строителството на големи паркинги


Господин Танев, вие отдавна работите по въпроса за статута на паркоместата, който не е законово регламентиран. Какво всъщност е реалното състояние? Съществуват ли незаконосъобразни паркоместа?
Сигурно съществуват незаконосъобразни паркоместа. В нашето законодателство паркомясто или място за гариране не съществува като отделна недвижима вещ в закона за собствеността. Мястото за гариране е едно очертание на терена или е в помещенията за паркоместа, в подземните гаражи, където човек може да паркира.

От какво произтича правото да се паркира и да се гарира на това
място?

Това право произтича от идеалните части, които човек притежава - от самия подземен паркинг или от идеалните части от терена. Трябва да се знае, че има стотици хиляди паркоместа, изповядани като сделки, с нотариални актове, със сключени договори от държавата и общините, присъдени са и съдебни решения. Няма проблем, когато те са свързани с тези идеални части от правото на собственост върху терена или подземния паркинг.

Кога тогава има проблем?
Проблем има единствено, когато върху терен се продава паркомясто, без да има идеални части от него. Тогава правото на ползване не се крепи на нищо. Още през септември миналата година Нотариалната камара съвместно с Камарата на строителите, с председателя й г-н Глосов извикахме доайените по вещно право проф. Владимир Петров и Георги Боянов. Заедно изготвихме възможната визия за промяна на Закона за устройство на територията, която да се впише с цялото законодателство дотук и внесохме предложение за уреждане на правния статут на паркоместата.

Но като обект този статут не е ли уреден?
Да, в одобрените инвестиционни проекти правният статут е уреден като обект, но не и като вещ, не е уреден като отделно право. Затова го внесохме в правната комисия в регионалното министерство. Надявам се, че ще послужи като основа за създаване на текстове.

Как конкретно предлагате да бъде регламентиран статутът на паркоместата?
На тази среща миналия септември съображенията ни за промени в Закона за собствеността бяха да се защитят интересите на хората, притежаващи документи. Идеята беше да се уреди паркомястото като недвижима вещ - неговият статут изрично да поясни това. А такава възможност има, защото този закон изрично сочи, че недвижими вещи освен сградите и постройките са и всичко друго, което е трайно прикрепено към земята. И тогава, когато е налице строеж в рамките на одобрен инвестиционен проект, може да се смята, че има недвижима вещ и съответно човек може да притежава тази вещ, като паркомясто.

А когато директно се стъпва на терена, т.е. няма никакъв строеж, какво предлагате?
Тогава ние предлагаме да се уреди паркомястото като личен сервитут, а не като поземлен личен сервитут. Личните сервитути са съществували в нашето право преди 9 септември 1944 г. - чл. 191 от ЗИСС (отменен). Поземленият сервитут е свързан винаги с право на собственост върху съседен имот, а при личния няма условие да притежаваш собственост върху имота. Уреждането на паркомястото като сервитут ще даде възможност то да бъде предмет на наследяване, предмет на сделки, на ипотеки и т.н. Има лични сервитути. Те не са прецедент за нашето право - напротив, когато става въпрос за уреждане на големи корпоративни интереси, те съществуват в Закона за електронните съобщения, Закона за енергетиката, Закона за горите, Закона за опазване на селскостопанското имущество и др. Давам ви пример в Закона за енергетиката – енергийното предприятие, без да е необходимо да бъде собственик на имот, има сервитут върху ползването на част от поземлен имот, прилежаща към енергиен обект. Титулярът на сервитута има и право на преминаване през определен поземлен имот. Подобен такъв личен сервитут за паркомясто предлагаме и ние да бъде уреден.

А как е решен въпросът в други страни? Има ли информация как се процедира там?
Навсякъде са уредени като отделни обекти. Ние сме провеждали семинари с участието на преподаватели от Франция, от Германия и за тези две страни мога категорично да кажа, че там паркоместата са уредени като отделни обекти. Това може да стане и при нас. Не са необходими съществени промени в закона, просто правната комисия трябва да се занимае с това.

Да разбирам ли, че това трябва да стане с една промяна в Закона за устройство на територията?
Да, точно в този закон. Като искам да подчертая, че за продадените стотици хиляди паркоместа няма никаква опасност, когато правото да ползваш паркомясто произтича от притежаваните от теб идеални части от помещението за паркиране. Било то под земята или над земята. Когато не се крепи на такава съсобственост, тогава има проблеми. Чисто хипотетично, когато се продават паркоместа, примерно в едно помещение за паркиране, би трябвало да се сключи договор за разпределение правото на ползване между отделните притежатели на идеални части от него.

А ако не се сключи такъв договор?
Тогава има чисто теоретична опасност повече от 50% от собствениците на идеални части да решат да пренаредят местата, т.е. евентуално да не паркираш на това място, а на друго. За което обаче законът за собствеността изисква мнозинство - повече от половината съсобственици на общата вещ. Това нещо може да стане трудно.

Имате ли при вас сигнали, че нотариуси са отказвали да сключват сделки за паркоместа?
Възможно е нотариуси да отказват. Но това е за паркоместа, които не се крепят от притежавани идеални части от земя или от помещение за паркиране. Тогава действително паркомястото е едно нищо. То е само наименование. И точно за да бъдат уредени тези случаи, предлагаме законодателните промени. Те биха могли да насърчат строителството на големи паркинги, примерно на много етажи, на големи площи, биха отделили правото на собственост на самата сграда или помещението от правото на ползване на мястото за гариране. Например за един паркинг на десет етажа не е необходимо да си съсобственик на помещението, на цялата тази сграда, би могъл да имаш примерно личен сервитут, едно определено паркомясто, което на практика си е вечно. Това засягат нашите предложения - да се уреди в бъдеще възможността да притежаваш паркомясто, без да имаш идеални части от сграда или от терен.