Законът

Страхът от специализиран съд е страх от промяна на статуквото

Г-жо Тонева, готова е и неотдавна бе представена в Народното събрание стратегия за продължаване на съдебната реформа. Какъв е вашият коментар на документа? Действително имаше едно доста сериозно обсъждане на този водещ документ за бъдещото развитие на съдебната система у нас. Аз лично приветствам силно изработването на стратегията, защото тя дава ясна перспектива за необходимостта от продължаване на реформите и начертава основните приоритети, които стоят пред съдебната система. Те бяха добре обосновани от министър Попова и обсъдени от значим кръг от юридическото съсловие в страната. Това, което на мен най-много ми допада в документа, е първо, че той е наистина всеобхватен. Обърнат е не само навътре към съдебната система като отделен организъм, но е възприел виждането, че за да се постигне една действително ефикасна, добре действаща и справяща се с предизвикателствата на новото време съдебна система, тя трябва да започне своето изграждане още от студентската скамейка, да не кажа още от средното училище. Втората положителна характеристика на стратегията е това, че тя има един дългосрочен план, т.е. предвижда развитието на системата не от днес за утре, въпреки че,  разбира се, включва и наболелите проблеми, но тя дава перспективата за развитието, която е от порядъка на пет, десет, а защо не и двайсет години напред във времето. Това ни дава надеждата, че най-сетне промените ще вървят с приемственост, няма да бъдат накъсани на парче, законодателни промени или някакви частични структурни реформи, а ще има обща визия за това каква трябва да стане системата, за да бъде действително ефикасно функционираща. И третото, което беше много положително според мен, е това, че обсъждането на този документ започна в самото начало, преди още да е приет и да е придобил каквато и да е степен на задължителност по отношение на органите, които трябва да я реализират. Именно това даде възможност да се направят и конкретни предложения за отделни постъпки, които трябва да се предприемат в реформата и в начините, по които те да се реализират. Това беше също положителен момент. Какво е най-важното и приоритетното, което трябва да се промени в съдебната система? Приоритетни може би са задачите, свързани с отговор на критиките, които се отправят към българската държава, и в частност към българската съдебна система от Европейската комисия с нейните периодични доклади по механизма за сътрудничество и оценка. Знаем, че предстои поредният годишен доклад, предстои мисията на експертите от ЕК в началото на юни и това, което ние отново ще трябва да отчетем пред тях, е какво сме направили като последица от препоръките, които са ни дадени в предходния доклад. И в тази връзка смятам, че макар и да е елемент от стратегията, която беше официално представена от Министерството на правосъдието, дебатът за създаването на специализирани звена в съдебната система се състоя малко по-рано, но той не е изпреварващ, а просто отговаря на конкретната нужда на времето. Защото той действително е част от стратегията, която предвижда дебати за създаване на различни специализирани звена, в областта на търговското правораздаване, по несъстоятелност, за престъпления, извършени от непълнолетни, така както вече има създадени специализирани съдилища - административните. Така или иначе, тази концепция за развитие на съдебната система в посока специализиране на правораздавателните звена е част от световната тенденция за модернизация на съдебната система. Това, че дебатът за създаване на специализиран наказателен съд се състоя малко по-рано във времето, е тъкмо отговор на предстоящите нужди на обществото и на държавата като реакция на това какво ние правим, за да се преборим с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта. Мисля, че тази тема е както част от стратегията, така и неин приоритет в момента. Как си обяснявате страха от създаването на специализирани съд и прокуратура? Такива структури са доказали своята ефикасност в редица европейски страни - Испания, Италия, Словакия. Нямам друго обяснение освен страха от промяна на статуквото. Не мога да си обясня такава голяма доза страх от нещо, което не е конкретизирано. В крайна сметка ние все още не разполагаме с конкретни текстове, които да ни посочат как точно ще бъде структурирано това специализирано звено, и аз искам веднага да подчертая, че акцентът се поставя върху специализирания наказателен съд, но се пропуска, че се говори за концепция за изграждане изцяло на специализирани звена на съдебната система, като се започне от органите на досъдебното производство. Целта е да бъдат създадени такива звена за разследване, които да работят професионално, добре организирано, като продължение, като надграждане, като институционализиране на вече създадените съвместни екипи в прокуратурата заедно с МВР и ДАНС, които безспорно отчитат добри резултати от момента на създаването си. Предаването им към специализирана прокуратура, която да оглавява това разследване, да го контролира по най-добрия начин, ще преодолее този проблем с досъдебното производство, за който се говори напоследък преимуществено. Така че страховете от „нероден Петко", ако можем така да го наречем, са малко пресилени според мен и те се дължат точно на липсата на конкретика на идеята, която беше поднесена от председателите на парламентарните комисии по правни въпроси и по вътрешна сигурност. Но в това, което беше предложено, аз не съзирам никакъв елемент на извънредност, което мен лично и като бивш съдия ми дава гаранция, че този съд няма да бъде това чудовище, за което витаят страховете в обществото в момента. Един от най-важните въпроси е как ще бъдат избирани хората в този съд и прокуратура, дали ще има критерии и достатъчни гаранции, че там ще бъдат избрани честни и морални личности? Това е вторият момент, който може да превърне едно такова звено на съдебната система в извънредна структура и такъв е примерът, който се даваше с Народния съд, който е правораздавал след 1944 г. Знаем, че там са били назначавани хора без юридическо образование и задачите, които са били поставени пред тях, са били от съвсем друг характер, правораздавали са по извънредно законодателство, което не е от общите принципи на наказателното правораздаване. В настоя- щия случай освен че тези специализирани структури ще бъдат уредени в Закон за съдебната власт и ще правораздават по правилата на НПК, те ще прилагат общото наказателно законодателство, т.е. регламентираните в Наказателния кодекс престъпления и кадрите, които ще работят в тези структури, ще бъдат същите тези магистрати, които работят и в момента в съдебната система. Те ще бъдат избирани по общите правила на Закона за съдебната власт от Висшия съдебен съвет чрез конкурс, по начин, който е регламентиран към настоящия момент. Как точно ще бъдат подбрани, зависи вече от кадровия орган на съдебната система, именно от Висшия съдебен съвет, и мисля, че след като имаме доверие той да избира и да назначава кадрите във всички сега действащи структури на съдебната система, можем да му имаме доверие, че ще направи такъв добър подбор и за съдиите и прокурорите от специализираните звена по същия начин. Всъщност специализацията е нещо много важно, странно е, че някои хора се опитват да я направят мръсна дума. Специализацията е нещо изключително полезно, защото тя дава по-голяма степен на професионализъм на магистратите, както и на всички специалисти в която и да е сфера на образованието, на науката, на обществената дейност. Няма спор, че специализирането повишава професионализма и дава по-голяма гаранция за ефикасно упражняване на професията. Като последица това ще доведе и до бързина, което безспорно, макар и не приоритет, има важно значение и за обществото, и за държавата като цяло. Кога във времето мислите, че е реалистично да се извърши реформата и да имаме специализирани звена на съдебната власт? Доколкото чисто технологичното време за изготвяне на проектите за изменение и допълнение на законите за съдебната власт и НПК не би отнело много дълъг период, аз лично смятам, че при наличие на добра воля и при сформиране на една добре и експедитивно работеща експертна група това би могло да се случи в много кратко време, защото действително измененията, които трябва да се направят, не са толкова съществени. Оттам насетне всичко е в ръцете на политиците, на депутатите, на изпълнителната власт. Първо начинът, по който ще бъде организирано обсъждането в парламента, приемането на тези закони и оттам насетне чисто организационно и финансово организиране от страна на правителството. Като цяло мисля, че е реалистично да се говори за започване функционирането на тези специализирани структури в началото на следващата година.