При „вечни“ гаранционни срокове в офертите – подробна обосновка
Народните представители отхвърлиха предложението, което предвиждаше в обществена поръчка за строителство да имат право да участват само фирми, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). Документ, удостоверяващ такова вписване, ще се изисква обаче при подписването на договора. Това са част от промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които депутатите приеха на второ четене. Обществените поръчки за услуги ще се възлагат за период до пет години, решиха още те. Срокът може да бъде удължен до 10 години по изключение при услугите за предоставяне на банкови кредити за финансиране на инвестиционни проекти или на проекти и програми на ЕС. Беше прието още процедурите по закона да не се прилагат за обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, възлагани на органи или структури на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).
Новото в ЗОП е, че когато някой от кандидатите предложи гаранционен срок, който е необосновано дълъг и се различава с повече от 30% от средната стойност на посочения в останалите оферти, това ще бъде основание комисията да изисква подробно писмено обяснение от съответния участник. Когато обосновката не се основава на обективни обстоятелства, това ще бъде основание за отстраняване. По този начин се преодолява една празнота в законодателството. Подобен механизъм съществуваше и до момента, но само при разминаване в цената, а сега ще се иска обосновка и при други елементи над 30% от средната стойност на останалите предложения - в гаранционния срок, в срока за изпълнение и др.
По отношение на участието в тръжните комисии на външни експерти остават в сила действащите разпоредби, т.е. задължително трябва да бъде включен външен експерт. Нормата е допълнена с изискването, че комисията трябва да бъде съставена от нечетен брой членове, които да са най-малко петима.
Разширяват се задълженията на Агенцията по обществени поръчки (АОП). Ще бъдат проверявани всички процедури за строителство, финансирани с европейски средства над 9,5 млн. лв., както и тези за доставки и услуги, финансирани с европейски средства над 1 млн. лв. Досега имаше още едно условие при поръчките за доставки и услуги, а именно - възложителят да е имал нарушения през последните две години. Двете условия трябваше да съществуват кумулативно, което вече няма да се изисква, а проверката ще се прави във всички случаи. В ЗОП вече има нова глава 11а, посветена на случаите, в които е сезирана Европейската комисия с жалба срещу процедура на български възложител. Предвидени са задължения за АОП, свързани с изготвяне на позицията на страната ни. Друга промяна предвижда, че вече няма да се изисква подаването на декларации от всички прокуристи, а само от тези, които отговарят за България. Това е особено важно в случаите, когато в процедурата участват големи мултинационални компании с много прокуристи.
Възложителят на обществената поръчка няма право да сключи договор преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересуваните. Той ще сключва договор в едномесечен срок след влизане в сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди изтичането на 14-дневния срок. По изключение договор ще може да бъде сключен преди изтичане на 14-дневния срок, когато: изпълнителят е определен в резултат от процедура на договаряне без обявление и има само един поканен участник; определеният за изпълнител е единственият заинтересуван участник и няма заинтересувани кандидати; договорът се сключва въз основа на рамково споразумение с един участник.
Промените в ЗОП ще влязат в сила три дни след обнародването им в „Държавен вестник”.
Миглена Павлова, изпълнителен директор на АОП
Регистрацията в ЦПРС - задължителна при сключването на договора
Във връзка с предложението да се изисква удостоверение за вписване в Централния професионален регистър на строителите още при подаването на офертите мога да кажа, че Европейската директива го определя като дискриминационно - коментира за в. „Строител” Миглена Павлова, изпълнителен директор на АОП. - Ако у нас има открита процедура за строителство и кандидатства чужда фирма от страна - членка на ЕС, която докаже, че има удостоверение, еквивалентно на нашата регистрация, то тя следва да бъде допусната до участие и нейната оферта трябва да бъде разгледана. Ако тя спечели обаче, поради факта, че ще строи в България, ще трябва да се регистрира в ЦПРС. Идеята е, че ако тя не бъде избрана, няма да има смисъл да се вписва в този регистър. Важно е да кажа обаче, че такова удостоверение ще се изисква към момента на сключване на договора.
Относно допусканите от възложителите дискриминационни условия трябва да кажа, че в нашия закон съществува принципна забрана. Невъзможно е в един нормативен акт да бъдат обхванати всички такива изисквания предвид изключително широкия спектър на обществените поръч-ки. Няма как в закона да се предвиди какво да се изисква и какви да са критериите за всяка конкретна поръчка, отговорност на възложителя е да прецени това. Всяка процедура трябва да се разглежда сама за себе си. Механизмът на противодействие според мен в тези случаи е обжалването.
Като цяло мога да кажа, че промените, които бяха приети, ще доведат до подобряване и усъвършенстване на правната рамка. Има поредица от мерки, насочени към облекчаване както на бизнеса, така и на възложителите. Например възможността за допълване на офертите с документите за подбор е много добра, защото по този начин вече няма да се отстраняват оферти на формални основания.
Най-важните промени в ЗОП са свързани с обжалването. Когато има жалба срещу решението за избор на изпълнител, а то е крайният акт на всяка процедура, изпълнението ще спира автоматично. Т.е. възложителят не може да сключи договор, докато компетентните органи не се произнесат по спора. А колкото до предишните етапи на процедурата, решенията на възложителя също могат да се обжалват и тогава процедурата няма да се спира автоматично. Може да бъде поискана временна мярка „спиране”, но няма да е необходимо внасянето на паричен депозит. Смятам, че това е уместно и ще е от полза за бизнеса, особено в условия на криза. По този начин системата на обжалване ще се усъвършенства и ще стане по-ефективна.
Приемането на тези промени не означава, че ние спираме дотук. Ще продъл-жаваме да работим, да изследваме практиката и да даваме нови предложения за усъвършенстване на процедурите. Нещо повече, има нова Европейска директива за обществените поръчки, възлагани в областта на отбраната, която беше приета миналата година и която трябва да въведем до август 2011 г. Т.е. приключихме с едни промени, но ни чака още много работа.
Красимир Димитров,
експерт към парламентарната комисия по правни въпроси
Ще се подготви изцяло нов ЗОП
Има идея да се приеме изцяло нов закон. Срокът ни е едногодишен, според Европейската директива, и е добре да се създаде работна група, която да направи концепцията за него, тъй като многото промени и наслагвания затрудняват неговото прилагане в този му вид. Приетите сега изменения са важни, но те ще имат временно действие.
Във връзка с последиците при нарушения на процедурите, едната възможност е договорите да се обявят за недействителни, а другата - да се наложат санкции. За мен много важно беше да бъде посочен видът на недействителността на договорите, което е юридическо понятие. Тя беше определена като относителна недействителност, т.е. сключеният договор е действителен, но не може да бъде противопоставен на определени лица, които могат да подадат жалба в предвиден от закона срок. Тогава, ако съдът установи нарушения, ще го обяви за недействителен спрямо тях. Намирам, че това е едно от най-големите постижения по отношение на договорите за изпълнение на обществени поръчки.