Строим три затвора

Новите затвори у нас ще бъдат изградени чрез публично-частно партньорство (ПЧП). Това ста­на ясно по време на пресконференция, на която министърът на правосъдието Диана Ковачева представи приоритетите на министерството и екипа си. „Ще изчакаме приемането на закона за ПЧП. Същевременно ще търсим и финансиране чрез еврофондове. Друга възможност е и Норвежкият механизъм. Вече водим разговори по темата“, обясни правосъдният министър. Най-голям недостиг на места в затворите има в София, Бургас, Варна и Плевен. „В момента се избира между два терена, разположени близо до столицата, за да се построи нов затворнически комплекс“, обясни зам.-министър Пламен Георгиев. Той ще отговаря за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Съдебна охрана”. Имотите са бивши военни поделения, предоставени от Министерството на отбраната. Единият терен е в Суходол, а другият - между селата Яна и Желява. Проектът за затвора е на стойност близо 100 млн. лв. „Намирането на средства е най-трудната част. Имаме уверението, че изграждането на затворите ще е приоритет“, подчерта зам.-министърът. В комплекса ще се изградят болнична част, училище, производствени цехове и други. Вече са избрани терени до Варна и Плевен. Около 70-80 млн. лв. ще е стойността на тези сгради. Те ще побират около 700-800 лишени от свобода. В Бургас вече се изгражда затворническо общежитие от закрит тип. „Важно е да изпълним европейските изисквания в тази област“, добави Диана Ковачева. За Търговския регистър и Агенцията по вписванията в Министерството на правосъдието ще отговаря Деница Вълкова. В нейния ресор е и Съветът по законодателство. Вълкова има шест­найсетгодишен стаж като съдия. Трети зам.-министър ще е Велина Тодорова. Тя ще отговаря за българското гражданство, международните осиновявания и международното сътрудничество. Тодорова е доцент по гражданско право с много сериозен опит в област­та на семейното законодателство. Преди да се съгласи да поеме зам.-министерския пост, тя е директор на Правния институт на Българската академия на науките. „Екипът е млад и ентусиазиран. Стъпваме на здрава основа и ще работим сериозно. Избрала съм в екипа си прокурор, съдия и човек от научните среди“, подчерта Диана Ковачева. „Ще продължим работата си по стратегията за реформа в съдебната система, която беше приета преди година и половина от правителството“, допълни тя. Според нея всяка от институциите трябва да поеме своята отговорност за извършването на реформите. Работата на правосъдното министерство е да следи изпълнението им. Затова е съставена група, в която влизат представители на съда, прокуратурата, Висшия съдебен съвет, Комисията за предотвратяване на конфлик­та на интереси и други. През две седмици в нея се обсъждат и формулират основните постижения в областта. „Смятам, че имам добро партньорство с всичките институции и че те подкрепят усилията на Министерството на правосъдието“, заяви министърът. Според Ковачева фев­руарският междинен доклад на Европейската комисия е заварен. Затова Министерството на правосъдието ще се фокусира върху юлския доклад. Той ще обхване последните пет години. „За нас съдебната реформа минава през промени в законодателната рамка. Има няколко ключови нормативни акта, които ще се изменят в следващите месеци“, обясни Диана Ковачева. Първият, който ще се промени, е Наказателният кодекс. Сегашният е от 1968 г. Според правосъдния министър той е драстично остарял. До края на февруари ще е готов проект за нов. След това ще бъде направена оценка на съответствие­то на разпоредбите на новия Наказателен кодекс с международните и европейските стандарти. Той ще бъде изпратен за становище и от Венецианската комисия. Ще се състои широка дискусия. „Надяваме се до края на годината проектът да бъде внесен в Народното събрание“, допълни Ковачева. Законът за съдебната власт е друг важен момент. Той е един от често променяните нормативни актове. Правосъдният министър очаква да получи от останалите институции предложение по темата. Законът трябва да създаде прозрачни процедури за номинирането и избирането на членовете на следващия Висш съдебен съвет. „Подчертавам, че не говорим за назначаване. Смятам, че е необходимо процедурите да гарантират достатъчна степен на прозрачност и публичност на избора. Наистина професионалисти да влязат и да управляват съдебната система. Съвместно с Народното събрание и гражданските организации това ще се случи.“ Вече е изградена концепция на Административно-наказателния кодекс. Една от задачите на правосъдното министерство е да се укрепи и дирекция „Международни проекти“. „Надяваме се чрез нея да успеем да включим чуждестранни експерти“, завърши Диана Ковачева.  

Чисто нов закон за конфискация

Новите моменти

- Имущественият праг ще е над 250 хил. лв. - Проверката ще е 10 години назад - Не обхваща административните нарушения - Ще се запази Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност До месеци страната ни ще има Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Той няма да бъде внесен от Министерството на правосъдието. Първоначалният проект бе отхвърлен през изминалата година от Народното събрание. „България е поела ангажименти такъв закон да има и ще го има“, подчерта правосъдният министър. Правосъдното министерство вече е предоставило своята концепция на всички институции, но Ковачева не посочи кой ще внесе проекта. Според нея няма вариант да се внесе старият закон, това противоречи на правилника на парламента. Нормативният акт ще следва европейските стандарти. Според министъра в него ще отпаднат административните нарушения. „Той се прави срещу организираната престъпност, а не срещу обикновените граждани“, подчерта Ковачева. Като друг мотив тя посочи, че Комисията за отнемане на имуществото няма необходимия капацитет да проверява и административните нарушения. „Абсолютно важно условие е отнемането на имущество да се извършва от граждански съд. Проверката ще започва с повдигане на обвинение от прокуратурата. Оттам нататък процедурата ще върви в гражданския съд независимо от това има или няма влязла в сила присъда. Това означава, че производството по отнемане на имуществото ще върви паралелно и независимо от каквото и да е производство пред наказателен съд”, каза още министърът. По този начин ще се даде възможност да се запази имуществото и да се наложат обезпечителни мерки. Според правосъдния министър срокът от 25 години назад за проверка, както беше при предишния закон, е дълъг. По този начин се губи предсказуемостта на закона и на правото. „Смятаме, че няма възможност да се отстъпи от срок 10 години назад”, обясни тя. Прагът на имуществото, след който ще започва проверка, трябва да е 250 000 лв. „Философията на нашия закон не е да действа по отношение на всички, а за организираната престъпност, и той е специална мярка”, обясни Диана Ковачева. Тя каза, че 1 млн. лв. е много, и смята, че 250 000 лв. е разумен праг на имуществото, което подлежи на проверка. „Смятам, че трябва да става въпрос не за имущество, придобито от престъпна дейност, а за имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Мисля, че това е най-чистата формулировка. Въпросът е за доказване на законния произход на имуществото“, каза правосъдният министър. Според нея трябва да се запази Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. „Законът ще преследва всички, независимо от позицията, която заемат“, подчерта министър Ковачева.