Юристи съдят МС заради ликвидираното официално издание „Нормативни актове”

Евтини на брашното, скъпи на триците. Горе-долу това ще се получи, ако Върховният административен съд не отмени постановлението на Министерския съвет, с което преди десет месеца е закрита една ключова правителствена структура – редакция „Нормативни актове”.
На 9 септември 2009 г. в интернет страницата на правителството е публикувана „блага вест” - одобрен е новият устройствен правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Някак мимоходом в съобщението се казва, че с цел съкращаване на разходите и оптимизиране на работата редакцията „Нормативни актове” – като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, е закрита. Причината е, че според авторите на правилника „редакция „Нормативни актове” публикува актовете на хартиен носител, но това публикуване няма правно значение и последици, различни от публикуването им в което и да е друго издание”.
Две седмици по-късно – на 23 септември, на бял свят се появява и Постановление №229 на Министерския съвет. С него правителството узаконява ликвидирането на редакция „Нормативни актове” (специално в тази си част постановлението влиза в сила от 1 януари 2010 г.) и си образува… още един „юридически” проблем: за по-малко от месец във Върховния административен съд постъпват десетина жалби, с които се иска едно и също нещо: възстановяване на официалното издание „Нормативни актове”. Ако жалбоподателите спадаха към категорията на дежурните общественици с будна гражданска съвест, за които не е важно срещу какво точно са ги накарали да протестират, човек да махне с ръка и да забрави. В случая обаче става дума за нещо много по-сериозно, защото ликвидираната редакция „Нормативни актове” не просто „публикува актовете на хартиен носител”, а поддържа „единственото официално издание на Народното събрание и Министерския съвет, в което е систематизирано действащото законодателство на Република България”.
Едно е ключовото понятие в тази дефиниция - „единственото официално издание…”. И тъкмо то „нарежда” сред жалбоподателите най-сериозните правни организации: Съюза на юристите в България, Висшия адвокатски съвет, Националния съюз на юрисконсултите и Софийската адвокатска колегия. Точно заради сериозността на проблема ръководството на Върховния административен съд реши да не избързва с решаването на проблема. В края на миналата година всички жалби срещу Постановление №229 на Министерския съвет са обединени в едно „мегадело” - №14 326/2009. А на последното (засега) заседание, проведено преди около месец, съдебният състав разпореди на заинтересованите страни, конституирани по делото, до 2 юли да депозират писмените си становища по казуса.
Аргументите, с които жалбоподателите искат от ВАС да реабилитира редакция „Нормативни актове” и да възстанови издаването на справочника, могат да бъдат разпределени в три условни категории: процедурни, професионални и правозащитни.
По процедурата
Според Съюза на юристите в България статутът на редакция „Нормативни актове” и издаването на сборника като официално издание на Народното събрание и Министерския съвет са определени чрез акт на Народното събрание - решение на Бюрото на Великото народно събрание от 15 май 1991 г. Съгласно това решение в редакционната колегия има двама представители на Народното събрание. „Считаме, че Министерският съвет не е компетентен – без изричен предхождащ акт на НС – да закрие редакцията, да прекрати съвместното официално издание и да преустанови участието в редакционната колегия на двама представители на НС. Последвалите обжалваното постановление писма на председателя на Народното събрание, първо - не могат да санират този порок. И второ – те са извън едноличната компетентност на председателя на НС”, се казва в становището на Съюза на юристите в България (СЮБ).
Освен това постанов-лението на Министерския съвет, с което се закрива редакция „Нормативни актове”, е издадено в нарушение на Закона за административните актове.
„Формално става дума за структурна промяна в МС, но по същество със закриването на редакцията е преустановено и издаването на сборника. Така е заобиколена процедурата по съгласуване на подзаконовия нормативен акт”, категорични са представителите на СЮБ по делото.
Според тях процедурата е нарушена в още две посоки: липсва доклад за необходимостта от приемането точно на такова постановление, липсва и финансова обосновка на начинанието „ликвидиране на редакция „Нормативни актове и едноименното издание”. И това никак не е случайно. От икономическата експертиза по делото, която дори и с половин уста не е оспорена от представителите на Министерския съвет, е видно, че редакция „Нормативни актове” на практика се е самоиздържала. А 90% от бюджетната инжекция (за 2009 г. тя е 80 000 лв.) са отивали за безплатните абонаменти, които редакция „Нормативни” актове” е била задължена да осигурява за нуждите на правителството, министерствата, областните и общинските администрации.
И накрая – в случая с ликвидирането на редакция „Нормативни актове” е нарушен и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
„Постановление на МС №229/2009 е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като създава права и задължения, които засягат законните права и интереси на неопределен кръг физически и юридически лица, ползващи изданието – се казва в становището на Националния съюз на юрисконсултите. Министерският съвет е нарушил разпоредбите на чл. 66 и следващите от АПК, които задължават органа, който ще издава акта, да оповести публично намерението си и да даде възможност на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаването на този акт.”
За честта на пагона
Из становището на Националния съюз на юрисконсултите, депозирано във ВАС на 2 юли 2010 г.: „Изданието „Нормативни актове” е средство за труд, за осъществяване на юридическата професия, и в частност – на юрисконсултите. Без меродавен текст на законите и останалите нормативни актове не може да се дават правни консултации, нито да се осъществява процесуално представителство пред съд. Издавайки пълните актуални текстове на действащите нормативни актове, държавата изпълнява нормативно регламентираното си задължение в чл. 48 от Конституцията: да осигурява условия на гражданите за професионална реализация. Със закриването на редакция „Нормативни актове” се нарушава правото на труд на юристите, включително и на юрисконсултите, тъй като официалните пълни текстове на действащото законодателство са средство за осъществяване на техните професионални задължения…”
Съюз на съдиите в България: „Със спирането на сборник „Нормативни актове” се накърняват конституционните права на част от българските граждани, регламентирани в чл. 48, ал. 1 от Конституцията, като същите се лишават от специализирана правна информация.
Постановлението е издадено и в нарушение на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Съгласно цитираните разпоредби МС е задължен да ръководи вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите; да осигурява обществения ред и националната сигурност; да осъществява общото ръководство на администрацията и въоръжените сили.
Именно в нарушение на тези си задължения МС преустановява издаването на сборника, който е единственото официално издание на действащите нормативни актове, по което могат да работят както самият Министерски съвет, така и другите администрации, на които то се предоставя безплатно. То е и единственият източник на хартиен носител, който може да се ползва и от останалите държавни и общински органи, които го заплащат...”
Човек, това звучи… никак
Не по-малко сериозни са и правозащитните аргументи на жалбоподателите.
С преустановяване на изданието Министерският съвет нарушава основния правен принцип и основното задължение на всеки правен субект – да не вреди никому. В случая са увредени непоправимо интересите на всички платени и безплатни абонати на изданието „Нормативни актове”, защото неговото прекратяване превръща 22-та тома – обновявани от 32 години насам – в куп ненужна хартия. Без каквато и да е обществена нужда Министерският съвет нанася имуществени вреди, изразяващи се в обезсмислянето на сборника. Нанася и неимуществени вреди: лишава от възможността да ползват сборника всички онези лица, които нямат достъп до електронни носители и които по никакъв друг начин не могат да се доберат до необходимата им правна информация.
Атакуваното пред ВАС постановление нарушава забраната за дискриминация, основана на имущество, прогласена в чл. 14 от Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Дискриминират се по имуществен признак онези юристи (в т.ч. и юрисконсулти) и експерти, които или не разполагат с компютър и интернет връзка, или не могат да отделят достатъчно средства за платен достъп до електронните правни и справочни портали.
Постановлението за закриване на редакция „Нормативни актове” нарушава и чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенцияза защита на човешките права и основните свободи от 20 март 1952 г. Разпоредбата е озаглавена „Защита на собствеността” и регламентира правото на всяко физическо или юридическо лице да се ползва мирно от своята собственост. В случая – от 22-ата тома на „Нормативни актове”, които съдържат над 16 000 страници. Със закриването на редакцията актуализирането на нормативните актове също спира, което води до невъзможност за използването им по предназначение – като източник на действащото законодателство.
А знакът за равенство, който ликвидаторите на редакция „Нормативни актове” поставят между публикуването на даден нормативен акт в официално издание на държавната власт и в обикновена частна медия (каквито са интернет порталите с правна насоченост), може и трябва да бъде коментиран само с един много… социалистически виц. „Попитали Радио Ереван каква е разликата между демокрацията и демократическия централизъм? След едногодишно мълчание Радио Ереван отговорило: Ами… каквато е разликата между стола и електрическия стол!”
Оттук нататък последната дума принадлежи на Върховния административен съд.