Камен Михов, председател на Асоциацията на прокурорите:

Новият НК не може да реши всички проблеми в системата

За промените трябва да се мисли комплексно и в перспектива

 

Камен Михов е роден на 17 януари 1966 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1991 г. Работил е като адвокат до 1996 г. От март 1996 г. е прокурор в Районна прокуратура - Петрич. От септември 1996 г. е районен прокурор на Районна прокуратура - Благоевград. От 2001 г. е прокурор в Софийската апелативна прокуратура. От 2004 г. е прокурор във Върховната касационна прокуратура. От 2006 г. е завеждащ отдел „Международно правно сътрудничество” във Върховната касационна прокуратура. Член е на Асоциацията на прокурорите в България от 1997 г. През периода 2001-2007 г. е член на управителния съвет на асоциацията. От 2007 г. е председател на Асоциацията на прокурорите в България.

    Г-н Михов, каква е позицията на Асоциацията на прокурорите по отношение на проекта за нов наказателен кодекс? Проектът за нов Наказателен кодекс (НК) се разделя на две части - едната е обща, другата - особена. Първата беше обявена за обсъждане още в началото на 2011 г. и ние подготвихме становище, което е в подкрепа на законопроекта. Дотолкова, доколкото смятаме, че технически е издържан. Преди не повече от месец ни поискаха становище по особената част на проекта. По нея работи същата група. Предвиждат се различни изменения в конкретни, както и някои по-различни приложения на основни текстове. Но не искам да навлизам в детайли, защото работим в момента. Това е много отговорна работа и се надявам проектът да е само част от цялостното обсъждане, предвидено от Министерството на правосъдието (МП). И част от дискусията, която тепърва започва. Ние сме доволни, че сме включени в процеса, подкрепяме усилията да се направят промени по отношение на наказателноправната политика, но смятаме, че не е достатъчно да се приеме нов НК, който даже не е чак толкова различен от сега работещия. За да се промени ефективността на системата, по наше мнение НК трябва да е част от няколко мерки в посока на засилване на наказателното правосъдие на държавата по отношение на престъпността. Така че в резюме - подкрепяме Министерството на правосъдието, радва ни това, че се търси широко обществено обсъждане. Разчитаме, че този процес ще продължи, надяваме се в скоро време да НЕ се приеме нов НК, очакваме по-дълго да сме в дискусионния етап, защото смятаме, че наказателноправната реформа следва да е комплексна, да се базира не само на законодателни промени, но и на други мерки, насочени към по-висока ефективност. Надявам се до средата на май вече да имаме подготвено становище, което да достигне до всички, включително и до медиите. Отнасяме се критично към конкретни нови решения в НК, други приемаме безрезервно, но има един парадокс, който трябва да се реши. Обвиняват ни, че сме най-много прокурори на глава от населението в световен мащаб и със сигурност е така в Европа, а същевременно сме прекалено натоварени. Знаем какво е положението в Районната прокуратура, в Софийската градска да не говоря... прокурорите са затрупани от работа.     Какъв е изходът от тази ситуация? Смятам, че с наша помощ, с помощта на неправителствените организации, на професионалисти, на експерти може да бъде изработен такъв НК, на базата на който прокуратурата да може да започне да работи по-ефективно, да се освободи ресурс, който да се насочи към по-тежките дела, за да не се стига до оправдателни присъди или поне да са по-малко. Трябва да се хвърли усилие и да се подкрепи следственият апарат. Трябва да се направи сериозен анализ и изследване и да се стигне до факторите, които определят неефективността на цялата съдебна система. За да не се занимават съдии от Върховния съд с дела за кражба за 10 лева. Факт е и друго - че има толкова много дела, които ние образуваме, събираме доказателства, след което се прекратяват поради малозначителност или по някакви други причини.  

продължава...

  Доколкото ви разбирам обаче, новият проект за НК няма да даде решение на този проблем. Така ли е? Не може един закон да промени системата. Не са и такива целите на този проект, няма да има революционна промяна в наказателното правораздаване в насока ефективност. Това, което е подготвено, няма да върви в тази посока към момента. Вижте, НК е един от най-важните закони в една държава. Той не може да цели и само на него да се разчита да решава проблемите на ефективността на съдебната система. Има много други елементи - законът за съдебната власт, уредбата, структурирането на съдебната система, правомощията на прокуратурата. Пак казвам, аз не мога да дам точното име на проблема, но ние като асоциация бихме дали своя принос в рамките на експертните ни възможности да помогнем да се ориентираме къде е камъчето, което убива, и дали е само камъче, дали е само едно. Защото имаме примера на новия НПК, който приехме преди няколко години. Той не промени нищо. Префасонира определени институти, създаде нови, махна някои от старите, но в крайна сметка нищо не промени. Макар че е малко пресилено да се твърди, че престъпността е много голяма в България. Много държа да кажа нещо, което е изключително важно - има 2 милиона души в затворите в Америка. Ако ние прилагахме същия режим към нашата престъпност, в затворите щяха да са по мое изчисление около 70 хиляди души. Няма как да стане. Ние нямаме толкова престъпници. А и престъпността не е най-големият проблем на България. Имаме ограничен контингент хора, които рано или късно получават възмездие, работим ефективно и само в някои случаи, по отношение на някои дела, търпим критики и нямаме успехи. Но няма правна система в света, която да работи при 100% ефективност.     Не смятате ли, че това, което се предвижва в новия проект - криминализиране на още нови дейности, да речем, като плащането на осигуровки от работодателите, е малко пресилено? Въпросът на криминализирането и декриминализирането на определени деяния е много сложен. Това е въпрос, който трябва да го решават професорите, повярвайте ми. Ние сме практици, ние решаваме дела, ние прилагаме закона. Но не можем да криминализираме всички негативни социални явления. Не можем да разчитаме само на наказателноправната санкция като превенция срещу противоправни действия от администрация, от отделни хора, от фирми, от мениджъри и т. н. Същевременно обаче трябва да търсим наистина тези трайни явления, които имат негативен обществен резултат, и за тях да се определи санкция. Но пак казвам, проблемът на една правна система е да има неотменимост на наказателната санкция - повече в тази насока трябва да хвърлим усилия. На нас ни трябват генерални, революционни решения. Лошото е, че винаги сме стигнали до работа в рамките на един мандат, надявам се, че в този случай МП ще има възможност в по-дълъг период от време да налага една наказателна политика. Имаше няколко стратегии за наказателна политика и за реформа в съдебната власт. Надявам се, че сега ще има приемственост, ще се мисли революционно, ще се мисли комплексно и в перспектива. Ще ви дам този пример, макар че не ви тласкам към въпроса за промяната на статута на ВСС.     Всички, които сме се занимавали с материята обаче, знаем как беше преди, когато ВСС не беше постоянно действащ. Сега идеята е отново да се върнем към стария модел. Това беше хрумване. Но не може да експериментираме в една система, каквато е съдебната, където действат сложни процеси и сложни взаимодействия, не можем да правим експериментално промени заради нещо, което не ни харесва. Не ни харесват сега хората от ВСС, защото те решават проблемите не така, както ние си представяхме, че трябва да бъдат решени, дайте да променим нещата и да очакваме, че нови хора ще влязат и те ще свършат работата. Аз смятам, че професорите и доцентите, които са ни учили, трябва да го кажат. Ние да видим как ще изглежда, да им помогнем със становища на базата на практика и съответно да влезе в НС, такъв проект, който ще реши проблемите. Ние не сме законо­творци, ясно е, че в крайна сметка законът ще го приемат хората в НС. Не може в една млада демокрация, каквато е нашата, да се опитваш да промениш системата, отделяйки съда в една камара на ВСС. Прокуратурата да излиза навън. Да се опитваш да я изтласкваш, да я вадиш, да показваш, че тя не е част от съдебната система, при положение че това е конституционно установено. Без да си сигурен какъв ще е крайният резултат и какво ще се случи, ако един ден прокуратурата бъде обезличена, бъде извадена от съдебната власт, дали това ще е най-доброто за България. Какво се цели, някой направил ли е анализ какъв ще е крайният резултат, дали ще има по-ефективно правораздаване.     Да говорим тогава за вашата позиция по закона за съдебната власт, това, което е важно, приоритетно в момента. Много се радвам, че МП започна реформата и се опитва да намери начин да се разреши проблемът, който е много належащ. Предстои да изтече мандатът на ВСС и избиране на нов. Единствените възможни мерки бяха да се намери решение за кадровия подбор на хората във ВСС. Аз приемам, че се постъпи много разумно, много навременно и категорично. Асоциацията изразява подкрепа на действията на МП. Казвам това, защото се получи приятно за нас съвпадение - предложените промени в закона за съдебната власт категорично следват нашите предложения в становището, което сме изразили публично и пред министерството. Т. е. ВСС да си остане постоянно действащ орган, защото не е изчерпан капацитетът му, да не се разделя на две отделни звена, защото резултатът ще бъде един - затваряне на съдийската гилдия, изолиране на прокурорската. Никой няма нужда от това. Аз държа да отбележа нещо, което е изключително важно, ние сме го изразили в нашето становище - не е тайна, че досега всички висши съдебни съвети са били доминирани от съдии. Но и още нещо - ние подкрепяме неправителствените организации, включително и Съюза на съдиите, в това, че трябва да продължи реформата. Т. е. бихме призовали МП да не спре дотук и знаем, че те не искат да спират дотук. Трябва да се мисли за още много неща и да се осигури независимостта и идентитетът на ВСС. Вътре да влязат силни, свободни, качествени хора, които мислят, живеят и се борят за правосъдието, които могат да формират свободна воля, да не са конюнктурно обременени, да не са потиснати, да бъдат независими. Да не се поддават на влияние.     В становището, което трябва да предадете сега за НК, ще има ли предложение от страна на прокуратурата какво трябва да се промени, или само коментар? Да говорим от името на прокуратурата, в никакъв случай. Тъй като прокуратурата със сигурност ще има становище. Известно ми е, че колеги работят върху това, искано е становище на всички, които имат капацитета да дадат такова, и това е официално. Работната група, в която участва асоциацията, е един обществен съвет, където се обсъждат законопроектите. Освен това съществува и работна група на ниво институции. Пак казвам, изключително добра е тази практика на МП да се чуят всички нива, всички, които практикуват, да се чуят различни мнения. И със сигурност ще подготвим такова становище.     Какви конкретни предложения ще има в него? Ще има конкретни предложения на асоциацията, аз още отсега ви казвам, смятаме да изразим становище, че трябва проектът да се доработи и затова е нужно повече време. И според мен това за всеки юрист, който се занимава с наказателно право, е ясно. Т. е. ние няма да открием топлата вода.