Моника Панайотова, председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове:
Ще имаме закон за европейските средства
Няма да се изгражда единна агенция, която да управлява всички оперативни програми
Моника Панайотова е родена през 1983 г. в София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения” от Университета по национално и световно стопанство и магистърска по „Международни икономически отношения” със специализация „Управление на международни проекти”. До 2008 г. е директор на дирекция „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Има специализации в областта на външните отношения. От 14 юли 2009 г. е депутат в 41-вото народно събрание, а година по-късно става председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Владее френски, английски и испански език.
Г-жо Панайотова, кои са приоритетите в работата на комисията, която оглавявате?
От една страна, приоритетите на комисията са европейските въпроси, а от друга - конторлът върху европейските средства. По първата насока следваме решения на датското председателство на ЕС. Приоритетите на Копенхаген залягат в становищата ни по отношение на новите правомощия след Лисабонския договор за принципа на субсидиарност или за неформалния политически диалог с Европейската комисия. На последното заседание приехме становище във връзка с новия пакет от мерки на Брюксел за безработицата. Поставили сме акцент върху младежката заетост.
Създаден е план за развитие за 2012 г., чийто акцент е върху новата инициатива „Работа за младите хора в България”. Чрез нея целим максимално да усвоим средствата по ОП „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР), като осигуряваме възможност за първа работа на хора до 29 години и за повече стажове. Надявам се да създадем условия за по-добра кооперация между бизнеса и образованието чрез мярката за актуализиране на плановете на висшите учебни заведения.
Препоръките, които сме дали, са насочени към адекватното използване и пренасочване на средствата от Европейския социален фонд. Смятаме, че в следващата многогодишна финансова рамка 2014-2020 отново трябва да се постави акцент върху младите хора. До този момент има известен парадокс, защото самите мерки в стратегията „Европа 2020” касаят младежите, а не са засягани в рамките на дебата. Същевременно трябва да се оптимизира използването на хоризонталните програми като „Еразмус”, „Леонардо да Винчи” и други.
На последното заседание на комисията имахме изслушване на Министерството на труда и социалната политика за ОПРЧР - усвояването на средства се движи с правилен ритъм. Същевременно информираността на бенефициентите не е достатъчна. Все още има необходимост за укрепване капацитета на хората, които работят в бюрата по труда. Те имат прекия контакт с потенциалните бенефициенти и трябва максимално да промоцират възможностите, които предоставя програмата.
Втората препоръка, която отправихме към Брюксел, е за стимулиране на младежкото предприемачество. Поставихме акцент върху фондовете за рисковия капитал. Посочили сме пример с ОП „Конкурентоспособност”, която има механизми за финансов инженеринг.
Третият ни приоритет е провеждането на необходимите реформи. Смятаме, че трябва да се наблегне не само на висшето, но и на средното образование.
Извън образованието и младежката заетост кои са другите приоритети на датското председателство?
През тази година се отбелязва двадесетият юбилей на единния вътрешен пазар. Европейската криза иска европейско решение, всяка страна поотделно няма как да се справи с проблема. Не може да бъде единен и интегриран вътрешният пазар, да се използва целият негов потенциал, ако в определени държави все още съществуват рестрикции за движение на работна сила. Знаете, че за България и Румъния има такива ограничения в 9 страни - членки на ЕС. Те ще отпаднат в края на 2013 г. Но при положение, че ЕК е установила ефекта на свободното движение на работна сила, няма видими причини да съществуват подобни рестрикции. Втората ни препоръка е свързана с инвестициите в Югоизточна Европа. Да се насочи вниманието на старите страни членки, че е по-възможно да печелят, когато инвестират в региона, отколкото извън рамките на съюза. За тях това е по-изгодно от гледна точка на заплащане и квалификация. Те оставят своя капитал в общността и икономики като нашата, които имат какво още да наваксат и могат да ускорят темповете. Тази взаимосвързаност трябва да се оценява и да се използва адекватно.
През последните седмици в комисията изслушвате управляващите органи на редица европейски програми. Ще успеем ли да договорим и усвоим планираните евросредства?
Продължаваме регулярно да провеждаме изслушване на отделните ръководители на оперативните програми. Към този момент имаме договорени близо 70% от евросредствата, като са усвоени над 20%. Тази година ще е времето на договарянето - за да бъде минимален рискът от загуби на средства, трябва максимално да договаряме. От комисията препоръчваме отсега да се мисли за следващия програмен период. Трябва да се направят междинни оценки на всички оперативни програми, които да включват постигнатото досега и дали има нужда средствата да се пренасочат към области, за които има по-голям интерес.
На всеки шест месеца комисията излиза с доклад за евросредствата. Искаме да се фокусираме върху наблюдението на ефекта от усвояването. Част от въпросите ни са конкретни - как съответните оперативни програми влияят на гражданите, т. е. брой построена модерна инфраструктура, обновени училища, обучени млади хора и т.н.
Какви са основните трудности в работата по оперативните програми?
За съжаление все още административният капацитет стои на дневен ред. Има значително подобрение през последните месеци, защото вече няма толкова голямо текучество на кадри в сферата на управлението на проекти. Имаше идея за създаване на единна агенция, която да управлява всички оперативни програми. Запазвайки сегашната структура и след 2014 г., даваме възможност за работа там, където все още съществуват проблеми, вместо повторно изграждане, което неминуемо ще доведе до нови дефекти. Надявам се административният капацитет с времето да отшумява като препъникамък пред усвояването.
Другият проблем са възможностите, които имат самите бенефициенти. Те също имат необходимост от укрепване на административния капацитет. Пред тях съществува предизвикателство за осигуряване на необходимото съфинансиране. Управляващите органи обмислят възможности за финансов инженеринг или за по-нисколихвени кредити. Въпросът е, че времето за усвояване на средства ни притиска. Имахме забавяне в началото на оперативния период. Надявам се скоро по всички европейски програми да има електронно подаване на проекти.
На този етап Министерският съвет готви концепция за закон за европейските средства и до края на годината трябва да бъде приет един добър проект.
Какво ще залегне в този нормативен акт?
В бъдещия закон основно ще бъде разписан мениджмънтът на оперативните програми. В момента има огромен брой постановления и подзаконови нормативни актове, които касаят евросредствата. Идеята е те да се съберат в един законопроект и да има ясно разписани правила за управляващите органи и за бенефициентите. Той тепърва предстои да бъде дискутиран с всички заинтересовани страни. Със сигурност ще има изменения на проекта, който в момента се изготвя. В него ще бъдат максимално стандартизирани и прозрачни процедурите по еврофондовете.
Моника Панайотова е родена през 1983 г. в София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения” от Университета по национално и световно стопанство и магистърска по „Международни икономически отношения” със специализация „Управление на международни проекти”. До 2008 г. е директор на дирекция „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Има специализации в областта на външните отношения. От 14 юли 2009 г. е депутат в 41-вото народно събрание, а година по-късно става председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Владее френски, английски и испански език.
