Мартин Кройтнер, ръководител на Международната академия за антикорупция:

Няма патентована рецепта за борба с корупцията

България не е най-корумпираната държава. В политиката много лесно се обещава нещо бързо да се случи, но няма решения с магическа пръчка и затова трябва да се работи върху дългосрочни цели

 

Мартин Кройтнер е ръководител на Международната академия за антикорупция (IACA). Роден е през 1964 година в Австрия. Магистър по право в университета в Инсбрук, Австрия. Преди да поеме поста на ръководител на Международната академия за антикорупция, е работил за Австрийското федерално бюро за вътрешни работи и е бил негов директор повече от 5 години. Той също така е президент на мрежата „Европейски партньори срещу корупцията“ (EPAC/ЕACN), член на Изпълнителния комитет на Международната асоциация на службите за борба с корупцията (IAACA), член на международната група на Интерпол за борба с корупцията (IGEC), член на борда на „Прозрачност без граници“ за Република Австрия, основател на Международното лятно училище за борба с корупцията (IACSS) и член на още редица международни организации за борба с корупцията, консултант на програми на ООН, Съвета на Европа и Световната банка по теми, свързани с противодействието на корупцията.

Г-н Кройтнер, какви са целите и приоритетите на Международната академия за антикорупция? Ние сме една относително млада международна организация, която има 60 членове от цял свят. Целите ни са да подпомагаме практици, хора, които се занимават с превенция на корупцията, от публичния и частния сектор. Много държим да работим интердисциплинарно, за да можем да включим теоретично-практическия модел и всички дисциплини да бъдат сложени в една лодка. Антикорупционните мерки бяха ограничени досега. Недостатък беше, че те оставаха под надзора и вниманието на наказателноправното законодателство, изолирани от етичните, психологичните, социалните и криминологическите аспекти, което ограничаваше властите да се борят срещу корупцията.     Кой може да се обучава в академията и как става постъпването в нея? По принцип всеки може да се обучава. Ние имаме различни програми, някои семинари продължават по 2-3 дни, други по 10. От есента започваме един магистърски курс, насочен основно за практици – без значение дали съдии, прокурори, хора от неправителствения сектор, журналисти или служители, които работят в институциите, в които постъпват оплакванията. Магистърската програма е съставена от 6 модула, които са много интензивни. Защото, от една страна, дават необходимия инструментариум и паралелно с това участниците могат да обменят информация, да обсъждат различни сценарии. А след това дипломата е международно акредитирана.     Нашата страна често получава критики във връзка с корупцията, каква е вашата визия, къде е мястото ни в Европа? И може ли да се каже коя е най-уязвимата сфера? Аз съм много въздържан да се говори общо и да се генерализира около корупцията. Всички имаме задачи в Европа. В западния свят отне много време да се създадат правила. И при нас има корупция, няма разлика във феномена и всички заедно можем да работим, като това се случва със съвместната международна дейност. Ако ме питате кон­к­рет­но, да, вярно е, че в България може би не е достатъчно променено възприятието за корупцията. Важно е обаче да се концентрираме в дългосрочни резултати. В политиката много лесно се обещава нещо бързо да се случи, но няма решения с магическа пръчка. Затова трябва да се работи върху средно- и дългосрочните цели. България не е най-корумпираната държава.   Все пак коя е най-уязвимата сфера в момента? Не може да се оцени грубо изцяло за целия свят. Има индикатори и по тяхното проявление се оценява. Там, където има монополи, където няма балансиращи модели, където властта се концентрира без контрол или разделението на властите не е достатъчно ефективно, където няма гражданско общество и са ограничени гражданската свобода и тази на медиите, там шансовете за корупция са по-големи.     Има ли нови форми, които се появяват? Естествено че се развиват. Последно много неща се появиха – особено в медиите, в технологиите, ето защо съдът на Европейския съюз също наблюдава тези сфери. Не става дума само за корупция и медии, но и за корупция в медиите. Във всички сфери трябва да се дискутира.     Има ли европейска практика и необходимост проблемите на корупцията да се отделят в отделен закон? Има отделни страни, където са въведени закони срещу корупцията, но също така трябва да се отбележи, че корупцията има доста всеобхватно влияние и не може да се обедини всичко в една книжка. Защото ще има наказателен процес, гражданскоправни аспекти, картелни, трудовоправни норми. Това, което е наистина успешно в международен аспект, са подробните международни конвенции, които са изключително полезни на експертно ниво. Мога да ви посоча конвенцията на ООН и двете конвенции на Европейския съвет. Има такива на регионално ниво в Америка или Африка например. Така че инструментите са налични, въпросът е да бъдат приложени.     Има ли рецепта за справяне с корупцията? Може би ще трябва да ви разочаровам. Това е втората най-стара професия, ето защо винаги ще я има, така, както винаги ще има и поведение, което се отклонява от установения социален модел. Трябва да се концентрираме върху реалистичния принцип. Няма готови, патентовани решения - мисля, че човек трябва да е честен, и е важно да се работи върху средносрочни и дългосрочни цели в контекста на международната съвместна работа, за да се стигне до подобрения. Те са възможни в бъдещето, има страни, които се подобриха и стигнаха по-високо ниво. Мога да ви дам пример - в рамките на Арабската пролет бяха отстранени двама диктатори и собствеността на тези тоталитарни ръководители беше отнета буквално за 30 минути. Твърдя, че това трябваше да се случи преди 10 години, но тогава вероятно щеше да трае 30 месеца, защото нямаше да го има международния натиск за промяна. С него се постига подобрение на ситуацията. Още един пример мога да ви дам – в сферата на борбата за човешките права бяха нужни 150 години, докато се стигне до този общ стандарт. Дневният ред на мерките срещу корупцията в международен план е от 10-15 години. Както знаете, Рим не е построен за един ден, трябва да сме търпеливи, да работим постоянно.     Това ли е съветът, който ще дадете на българските институции? Не е моя работа да давам съвет на българските институции, но мисля, че е много важно всички участници в процеса да бъдат включени, както и отговорността да бъде поета от всички. Това, което важи за България, важи за всички останали страни и се постига с обучения, с разделение на властите. Става дума за независима съдебна система, свободни и независими медии и още нещо, което е много важно - за лайтмотива, който се задава отгоре - трябва да има политическа воля, последици и отговорност на най-високо ниво.