Веселин Вучков, зам.-министър на вътрешните работи:

Очаквам евродокладът да звучи положително

Длъжници сме на гражданското общество за реформата в тайните служби

    Г-н зам.-министър, във вторник следващата седмица предстои един своеобразен отчет на работата на МВР за периода 2009-2012 г. в НС пред депутатите. Каква е равносметката, какво ще кажете на народните представители? Ще се опитаме да представим обективно това, което се е случило във вътрешното министерство. Нормално е един екип, когато поеме ръководство, да си начертае приоритети и планове. Това го направихме, то съвпадна с правителствената и предизборната програма, нормално е три години след поемане на управлението да видим какво е изпълнено, какво не е изпълнено. За да може да се направи повече от това, което е обещано, защото човек, когато поема управлението, забелязва и някои скрити проблеми. Всъщност няколко са големите неща, които се случиха във вътрешното министерство през последните три години. Само да напомня по-важните от тях - беше закрито цяло едно министерство на извънредните ситуации, чиито функции бяха поети от вътрешното министерство. От 1 януари 2011 г. „Пожарна безопасност“ и „Гражданската защита“ бяха обединени в една структура и мисля, че поредицата от бедствия, а и аварии, които сполетяха България в последните две години, доказа, че тази интегрирана структура работи много по-добре под шапката на новата Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението”. Освен това направихме реформа по отношение на разследване на престъпленията в България, променихме няколко закона – НК, НПК, Закона за МВР, обучихме състав така, че в момента около 6000 български полицаи извършват процесуално-следствени действия по НПК за разлика от положението преди три години, когато заварихме 2000 дознатели с правомощия да вършат това. Мисля, че и цифрите, които следим внимателно през последните две години, показват, че има подобрение в работата на разследващите полицаи. Това са данни, които могат да се вземат от прокуратурата. Главният прокурор специално го подчерта онзи ден при отчета на прокуратурата пред правната комисия в парламента. Върнати от прокуратурата за доразследване от разследващите полицаи са 7000 по-малко досъдебни производства, сравнено 2011 с 2010 г. Освен това приключилите производства извън законовия срок са с близо 3000 по-малко. Това са обективни факти, които показват, че полицията започва, макар и трудно, постепенно да събира по-качествени доказателства. Най-сериозни аргументи в тази посока са, че в България над 97 % от присъдите са осъдителни, и, разбира се, това, което се случи на 1 юли т.г. Преди няколко дни влязоха в сила последните промени в Закона за МВР. Които също поставят няколко акцента.     Какви са тези акценти? Те най-общо са три. Първата промяна е, че създаваме Главна дирекция „Национална полиция”, която интегрира две досегашни главни дирекции в МВР – национална и охранителна полиция. Това означава, че двете основни функции на новата структура ще продължат да бъдат разследването на престъпленията и охраната на обществения ред. Но целим постигането на оптимизация на ръководене на административен персонал. Ще бъдат съкратени много ръководни звена, а и доста административни структури, а от друга страна, ще засилим възможностите на редовите полицаи да извършват охрана на обществения ред и да разследват престъпление по правилата на НПК. През седмицата беше открита и сградата на новата дирекция. Вторият акцент беше много дълго дискутиран, за което дължим благодарност и на прокуратурата, и на омбудсмана, на Българския хелзинкски комитет и на други НПО. Въведохме един стандарт, който беше абсолютно задължителен за България по отношение употребата на оръжие от полицейските органи, т.нар. стандарт „абсолютна необходимост“ според Европейската конвенция за правата на човека. Той най-общо се свежда до това, че се забранява на полицейски органи да използват животозастрашаваща сила, когато става дума за ненасилствено деяние с някои изключения. Това беше изискване с оглед на повече от 35 спечелени дела срещу България в Страсбург и бяхме длъжни да подходим с респект към тези решения. Защото досега над 15 години различни правителства неглижираха този проблем, разсъждавайки, че са временно на поста. Смятам, че постигнахме много хубав баланс, - от една страна, да не притъпим в никакъв случай полицейската активност, от друга, все пак употребата на оръжие, техническа сила и помощни средства да бъде в рамките на едни установени европейски стандарти. И третия малък акцент, който само ще отбележа - даваме възможност на българската дирекция АФКОС, чиято основна мисия е координацията на борбата с измамите с еврофондове, да извършва т.нар. административни разследвания. Т.е. даваме възможност на тази дирекция да има повече правомощия по подобие на своите началници от ОЛАФ.     През юли се очаква с особен интерес не само от българските институции, а и от българските граждани да излезе един общ оценителен евро доклад за напредъка на България в сферата на сигурността и на вътрешния ред, какви са вашите очаквания за доклада? Ще бъде ли оценено всичко това, което вие току-що споменахте, че е направено? За мен винаги е било много трудно да коментирам доклади, които просто трябва да се приемат като знак на сътрудничество, а не на критика. Аз съм сигурен, че те ще оценят това, което е направено във вътрешното министерство през последните три години, изобщо в сектор „Сигурност“, защото с тях комуникираме почти всеки месец, а и лично в разговори най-малко веднъж на 6 месеца, за да представим това, което сме направили като реформа на полицията. Аз все пак очаквам този доклад да звучи положително, защото е елемент на сътрудничество, както казах, не на критика. А пък и това, което е направено в сферата на борбата с престъпността, а пък бих казал и в реформата на съдебната система, все пак трябва да получи своята достойна оценка от страна на Брюксел.   Да разбирам, че очаквате позитивен доклад? Да, очаквам доклад, който да звучи положително.     Какво предстои оттук нататък? Какви промени ще бъдат направени в сектор „Сигурност” и има ли нещо, за което МВР все още е длъжник на обществото? Ако става дума за реформи, които бяхме начертали преди 3 години, мога да кажа, че това, което беше планирано в МВР законодателно и организационно, е изпълнено на 100%. Но ако има сфера, по отношение на която да се чувстваме длъжници на гражданското общество - това е реформата на т.нар. тайни служби. Това излиза малко извън компетентността ми на зам.-министър, но сме ангажирани към този процес и сме го обещали преди три години на българските граждани. В момента работи една доста качествена и разнородна междуведомствена група. Аз мисля, че имаме исторически шанс в края на тази година да изработим много сериозни и качествени закони за НРС, за НСО, и служба „Военна информация”, ако разбира се, се прецени, че ще има отделно военно разузнаване. Трябва да поставим тези тайни служби под един сериозен парламентарен контрол, защото в момента той е доста рехав, ако мога да се изразя така, и да ги подчиним на интересите на гражданите, както е във всички европейски страни. Мисля, че и самите служители на тези важни институции ще бъдат много по-сигурни и доволни, ако тяхната дейност се регламентира от една стабилна законова база, вместо както е в момента въз основа на подзаконови нормативни актове, голяма част от които архаични, и най-важното е, без да съществува действителен парламентарен контрол.     Т.е. има нагласа и готовност до края на годината България да има закони за спецслужбите? Да, със сигурност те ще бъдат разработени до края на годината и силно се надявам да е достатъчно парламентарното време до следващия юли, така че те да станат факт и в „Държавен вестник“.