Законът

Промените в ЗУТ: В търсене на баланса между частния и обществения интерес

  Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които трябва да се сложи край на безразборното застрояване, скоро няма да влязат в действие. Това поне показва дебатът по законопроекта между двете четения в парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление. Предложените промени са десетки, а някои от тях предизвикаха дискусии и обвинения в лобизъм. Обсъждането на законопроекта в комисията най-вероятно ще продължи и след лятната ваканция, като плановете на управляващите са ЗУТ да бъде одобрен от правителството до края на годината. Законът е един от най-важните за строителния бранш. Той беше първият, за който бившият министър на регионалното развитие и благоустройството и настоящ президент Росен Плевнелиев събра широка работна група, в която влязоха представители на всички организации, имащи отношение към него. Застрояването на парче ще продължи Благородната идея на правителството да сложи край на застрояването на парче обаче засега среща съпротивата на депутати от различни парламентарни групи. За да спре безразборното строителство, правителството предложи всички общини да си направят общи устройствени планове (ОУП), като се забрани до приемането им да гласуват нови подробни устройствени планове (ПУП). Освен това всички ПУП, които не отговарят на предвижданията в общия, да бъдат променени и съобразени с него. Изключение правят терени, за които има издадено строително разрешително. Причината за тази промяна в ЗУТ беше, че над 70% от общините все още нямат приети ОУП. С изменението Министерството на регионалното развитие и благоустройството искаше да принуди местните власти най-после да ги изготвят и приемат. Логиката е, че общият план дава рамката за това къде и какво ще се строи - паркове, жилищни квартали, търговски центрове, стадиони и т. н., а подробните уреждат конкретните детайли за части от територията на ОУП. Парламентарната комисия реши да промени текста, като даде възможност общите устройствени планове на общините задължително да се съобразяват с вече разрешените за разработване подробни планове. Предложението дойде от депутата от БСП Димчо Михалевски и беше подкрепено от народните представители от ГЕРБ. Аргументът им беше, че общият план може да се окаже неизгоден за частния интерес на граждани и фирми. В предложението на Михалевски е записано, че ПУП може да се променят с приемането на общия, ако това е в обществен или екологичен интерес. Промяна може да има и ако ОУП предвижда публични сгради като детски градини и училища, които липсват в подробния. В тези случаи собствениците, ощетени от общия план, ще бъдат компенсирани. Поредна отсрочка за кметовете Досега всички общини трябваше да имат влезли в сила ОУП, но това така и не се случва вече близо 20 години. Проблемът с изработването им е, че местните власти, особено в малките общини, нямат средства за това. Средно един план за малка община струва около 100-200 хил. лв. по оценка на архитекти, докато на голяма може да достигне и до 2-3 млн. лв. заедно с публичните обсъждания. За да се реши проблемът с липсата на средства, се предлага да се създаде специален държавен фонд, който ще отпуска пари от бюджета за изработването на общите устройствени планове на общините в затруднено финансово състояние. Предвижда се в шестмесечен срок след влизането в сила на промените в ЗУТ кметовете да бъдат задължени да възложат изготвянето на общия устройствен план за своето населено място. Ако градоначалник не изпълни задължението си по закон, ще бъде глобен с 10 000 лв., предлагат от управляващата партия. Крайният срок за приемането на новите общи планове от местната власт пък ще бъде 1 януари 2016 г. Заведенията по курортите Заведенията в курортите да нямат право да изнасят маси по тротоари, улици, пешеходни алеи и в зелените площи. Тази промяна в ЗУТ предлага депутатът от ГЕРБ Емил Димитров. На две поредни заседания парламентарната комисия по регионална политика обаче отложи нейното приемане, след като прозвучаха обвинения в защита на частни интереси. Самият Димитров не присъства на заседанията и не е посочил мотиви за исканата промяна. Според председателя на комисията по регионална политика Любен Татарски (ГЕРБ) целта на предложението на Димитров е преместваемите обекти в големите курорти да се поставят при специален ред и точно разписани условия. Ограничението ще важи само за курортите с национално значение като Слънчев бряг, Златни пясъци, Дюни, Пампорово и Боровец. Право да изнесат маси на открито да имат само заведенията, които имат собствен имот към обекта, предлага Емил Димитров. Според Татарски предложението на колегата му „не е съвсем възможно и се нуждае от прецизиране”. Той обясни, че от ГЕРБ ще предложат масите, които се изнасят пред заведенията, да се поставят по ясни схеми, за да се знае на колко метра са разположени. И в момента всички преместваеми обекти се поставят по схеми, изготвени от главните архитекти на общините. За масите на открито се плаща тротоарно право на общините, което за курортите са важен приходоизточник. Не е ясно каква е позицията на местната власт по спорната поправка. Бизнесът е разделен на две по направеното предложение от Емил Димитров. Според наематели в Златни пясъци поправката е напълно безсмислена, защото наетите от тях заведения имат прилежащи терени, които те могат да ползват свободно. От мениджмънта на курорта обясниха, че никакви законови промени не биха могли да ги ограничат в отдаването на части от алеите и зелените площи в комплекса, тъй като са собственици на инфраструктурата му. По думите им, ако някой се опита да наложи такова ограничение, то би се оказало противоконституционно. В Слънчев бряг обаче инфраструктурата на комплекса все още е държавна собственост. По тази причина предложената законодателна промяна може да засегне наемателите на заведения в туристическия комплекс. Според търговци в курорта поправка ще направи бизнеса им невъзможен и на практика ще ги принуди да затворят заведенията си. Така кафенетата и ресторантите, разположени в хотелите или приватизирани заедно с прилежащите им терени, ще останат без конкуренцията на множеството по-малки играчи. Точно на обратното мнение обаче е Съюзът на собствениците и хотелиерите в Слънчев бряг. „Това е изключително смислено и важно предложение, като целта е да се премахнат временните и преместваеми обекти, които загрозяват комплекса и пречат за придвижване на туристите“, каза Елена Иванова, председател на съюза. По думите й целта е въобще да отпадне понятието „временен търговски обект” заедно с чл. 56 от ЗУТ. Иванова обясни, че промяната по никакъв начин не засяга заведенията и тротоарното право. Да се забрани и поставянето на озвучителни тела на открито, по улиците, пешеходните алеи и в близост до жилищните сгради, предлагат още депутати от ГЕРБ. В курортите да могат да се поставят само пейки, осветителни тела, кофи за отпадъци и чешми, като това да става след разрешение на главния архитект на общината, искат още те. Паркоместата се узаконяват Проблемът с неясния статут на паркоместата също е на път най-после да бъде решен. В момента те не фигурират в ЗУТ, където има само гаражи. Сега депутатът от ГЕРБ Емил Радев предлага да има определение за паркомясто, като ще бъдат разписани три различни вида - в рамките на строеж (например под земята, под жилищен блок), места с механизирана система (която автоматично паркира автомобила) и такива извън сградите. Първите два вида паркоместа стават недвижими вещи по силата на Закона за собствеността и ще могат да бъдат продавани, дарявани или ипотекирани. Разчертаните парчета асфалт пред домовете ще се ползват като сервитут, без да могат да бъдат придобивани. За тях ще се учредява ограничено вещно право, което ще може да се прехвърля. „За тези паркоместа е по-логично да се обособи вещно право, защото в повечето случаи те са част от един голям парцел, който има свой индентификационен номер”, коментира Емил Радев. „Досега паркоместата нямаха законова уредба. Част от сделките с тях бяха обявявани за нищожни от съда, което поражда правна несигурност”, уточни експертът от Комисията по правни въпроси към парламента Красимир Димитров. Въпреки този хаос мнозина нотариуси изготвят актове за собственост върху паркоместа. Ако някой обаче оспори такава покупко-продажба, съдът обикновено я отменя. Законовите поправки предвиждат заварените сделки с паркоместа, които не са били обявявани до момента за нищожни, да бъдат узаконени по новите правила. Това означава, че всички българи, собственици на такова разграфено парче асфалт, могат да бъдат спокойни за инвестицията си. Предложенията за статута на паркоместата са съгласувани с Нотариалната камара, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Агенцията по вписванията, с професори по вещно право и върховни съдии.   Автор Лилия Христова