Филип Златанов, председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси:

Ние сме орган по превенцията, а не по наказанието

Комисията не търси незаконно проведен търг, а такъв, при който има свързани лица

 

Филип Златанов e роден на 12 юни 1977 г. в Габрово. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. В периода 2003–2004 г. е сътрудник в адвокатска кантора. Работи като юрисконсулт в Агенцията за вътрешен държавен финансов контрол (2004–2005 г.), в Министерството на отбраната (2005-2008 г.) и в Райфайзенбанк - България (2008-2011 г.). Завършва курсове по хуманитарно право и реакция при кризи в Род Айлънд, САЩ, през 2006 г. и Сан Ремо, Италия, през 2007 г. Избран е от Народното събрание за председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Владее английски, немски и руски език.

  Г-н Златанов, измина една година от създаването на оглавяваната от вас структура. Какво се случи през това време? През този период беше сформиран на квотен принцип съставът на комисията - от Народното събрание, президентската институция и Министерския съвет. Първоначално стартирахме работата си с крайно ограничен брой хора в МС - само членовете на структурата. След месец назначихме и първите експерти. През ноември м.г. се преместихме в наше собствено помещение, т.е. в един коридор, който, макар и малък, ни дава възможност да работим. Първите решения на комисията приехме през август м.г. През изминалата седмица проведохме и юбилейното си 100-но заседание. Нашата работа основно се движи в три посоки. Първата е насочена за приемане на решения за установяване на конфликт на интереси, втората е за превенция. Отговаряме непрекъснато на питания и разясняваме на служителите от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, как да постъпват в конкретни ситуации, за да не си създават проблеми. На трето място провеждаме обучителни семинари по темата. Организирахме седем дискусионни срещи на територията на цялата страна, като обяснихме най-вече на кметовете и общинските съветници, на директори на общински търговски дружества какво представлява конфликтът на интереси. Смея да кажа, че до появата на комисията материята е била много непозната за обществото. В нашата работа разчитаме най-вече на хората и за нас е важно те да разберат с какво се занимаваме и каква е ползата от работата ни. Ние съветваме хората от бизнеса, когато имат съмнение за конфликт на интереси в една поръчка, да питат дали да кандидатстват и каква е възможността да попаднат в нашето полезрение. Комисията не иска да спъва тяхната дейност. Тя е орган за превенция, а не по наказването. Но санкциите, които налагаме, са доста драстични.     Кои са най-често получаваните сигнали за конфликт на интереси? Как се развива темата при общинските власти? Трудно ми е да групирам сигналите в отделни сектори. Местната власт е най-засегната от конфликта на интереси. Това, което на мен ми прави добро впечатление, е, че хората са активни и сигнализират за подобни случаи.     Ще конкретизирате ли? Към днешна дата чакаме решение от Върховния съд по сигнал, който е азбучен по темата. Не става дума за голяма сума пари, но примерът е показателен. В община Берковица кметът е назначил за вътрешен одитор своята снаха. Длъжността й е да следи за целесъобразното харчане на бюджета, който той управлява. Преди седмици установихме конфликт на интереси за кмета на Монтана. Той възстановява с общински средства купуваните от аптеката на съпругата си лекарства. Друг случай е в Стражица. Там общински съветник купува 10 дка общинска земя чрез фирмата на дъщеря си. Той участва при вземането на решение на местния общински съвет за продажбата. На търга участва само един кандидат и това е фирмата на дъщерята на конкретния общински съветник. Комисията има амбицията да разкрива случаи на конфликт на интереси не само на базата на роднински връзки, което в България за съжаление е доста разпространено, но и да открива такива на базата на икономическа зависимост. За пример ще посоча случая в община Челопеч, където няколко общински съветници работят в определена фирма и задаволяват всичките й искания, т.е. за промяна на транспортни схеми, за намаляване на такси и т.н. Това е класически пример за икономическа зависимост, когато едно лице заема поста общински съветник, работи в дадена компания и гласува това, което нареди неговият работодател. По тези случаи ще имаме доста работа. Имаме амбицията да развием и най-малко използвания институт в нашия закон и това е материята за политическата зависимост - когато има двама души - единият примерно е общински съветник, а свързано лице е шефът на регионалната структура. Първият гласува и подкрепя в местния парламент решения, които облагодетелстват партийния му началник. Надявам се в следващите месеци да обхванем и тази област от закона.     Срещате ли трудности с местните комисии, които могат да са обвързани с общинските власти? На първо място законът за създаването на нашата структура постигна последователна и централизирана политика. Внесе яснота в разбирането за конфликт на интереси в България. До април 2011 г. различните местни комисии не можеха да бъдат изцяло независими от общинските съвети или пък тези към Народното събрание, или Висшия съдебен съвет. Сами разбирате, че например ако в община Благоевград има сигнал срещу градоначалника, местните депутати няма да са безпристрастни към случая. В местните комисии членуват не само юристи, което също е слабост. След април 2011 г. се постигна ново разбиране по материята. Местните комисии вече не установяват конфликт. Към настоящия момент слабост е, че ние нямаме изрична разпоредба, с която да ги принуждаваме да ни пращат доказателства за сигнали. Нашата работа се бави и се надявам с бъдещо изменение в закона, каквато беше и препоръката в мониторинговия доклад на ЕК, да заложим изрична разпоредба за сроковете. Когато някой не спазва определеното му време, да бъде глобяван от нас.   Споменахте мониторинговия доклад по механизма за проверка и сътрудничество. Каква е оценката от Брюксел за вашата работа? Не считам, че България се държи като ученик, който изпълнява критериите на Европа само за да му пишат шест, а трябва да работим за собствената си държава. В тази връзка смятам, че докладът за комисията е насърчителен. Той не е безкритичен, което ни дава допълнителен стимул да вървим в правилната посока.     Болезнена тема за строителите са обществените поръчки. Получавате ли чести сигнали за конфликт на интереси при обществените поръчки? Имаме много информация за провеждане на процедури за обществени поръчки, включително и за усвояване на еврофондовете. Там става дума за харчене на бюджетни средства, което е най-болезнената тема за обществото. Най-честите случаи са свързани лица при обществените поръчки - кмет и неговата съпруга, общински съветник и брат му. Много е важно да се отбележи, че ние не търсим незаконно проведена процедура, т.е. тези случаи са от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията. Не разследваме за незаконно усвоени средства. Ние следим кметът, когато подписва обществена поръчка с фирма на свързано лице, той да се оттегли, за да може обществото да има доверие във властта, че тя работи обективно и безпристрастно.     По закон комисията може и да се самосезира. Сторихте ли го вече? Започваме да набираме скорост. В началото получихме доста сигнали, които надхвърлиха нашите очаквания, тъй като разполагаме с малко експерти. През последните два месеца има повишена активност при самосезирането. До момента работим по 15-20 подобни случая. Правим промяна в правилника на работата как точно да се случва този процес. Много разчитаме на журналистите за подобни данни. С разширяването на капацитета на структурата се надявам тази дейност да се разшири.     Споменахте за промени в нормативната уредба. Какво още трябва да се измени? Законодателят е направил възможното да има подобен закон още през 2009 г. Откакто започнахме да работим като национален орган, по него ние виждаме редица слабости. Най-важният проблем, който липсва, е неясното разграничение между корупцията и конфликта на интереси. На законово равнище трябва да се разпише, че комисията не търси непременно незаконна облага или пари под масата, а възможността за повлияване. Искаме да осигурим независимост на държавната служба, за да не може да се говори в малките населени места, че кметът държи цялата власт, защото сестра му е секретар на общината, а брат му държи мандрата примерно. Вторият сериозен проблем е навременното представяне на доказателствата. Третият е да се обърне сериозно внимание на икономическата и политическата зависимост. Трябва да преценим дали в закона трябва да сложим изрични разпоредби или не. Срокът за работа по сигнал е два месеца, т.е. той е прекалено къс, защото, когато се търси конфликт на интереси при дадена обществена поръчка, документите, които ни трябват, са страшно много, те се събират от различни органи. Може би ще се наложи да удължим периода за работа на комисията. В момента, след като комисията установи конфликт на интереси, председателят издава постановление, с което се определя санкцията. За да влезе решението в сила след двуинстанционен съдебен контрол, минава около една година. След това се издава наказателното постановление, което също подлежи на оспорване на две съдебни инстанции. Идеята е тези две процедури по обжалване на решението на комисията и наказателното постановление на председателя да бъдат обединени в една. С решението си комисията да може едновременно да установява конфликт, но и да налага съответната санкция. По този начин ще се повиши нивото на защита на проверяваното лице. То ще може да адресира жалба до Върховния съд, който да преценява както дали е налице конфликт на интереси, така и наложените санкции. По-същественото е, че по този начин ще се съкрати време. Няма смисъл комисията да налага санкции, ако те не са бързи и навременни. Това е посочено изрично в мониторинговия доклад. Все пак, за да има ефект от дадена дейност, трябва санкциите да се налагат в един предвидим период от време. В настоящия момент актовете на органа се обжалват на четири съдебни инстанции, което считам, че е твърде дълъг период.