В разгара на лятото от Министерството на финансите предлагат промени в данъчните закони

    Фактурите на хартиен и електронен носител да се третират равнопоставено независимо от избора на данъчно задълженото лице. Предвижда се и задължение за гарантирана автентичност, цялост и четливост на финансовите документи. Това са част от промените, които предлагат от Министерството на финансите, в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Със заключителните разпоредби на законопроекта се изменят и Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата и известието към нея да се осигуряват чрез какъвто и да е контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа. Сигурността на електронните документи може да бъде гарантирана и чрез използване на технологии като електронен обмен на данни (ЕОД) и усъвършенствани електронни подписи. Предлаганите промени са във връзка с изискванията на Директива 2010/45/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Същевременно се определят условията и правилата за фактуриране на данъка върху добавената стойност, за да се посочи държавата членка, чиито правила за фактуриране се прилагат. Предлагат се изменения по отношение на някои изисквания относно информацията, която да се предоставя във финансовите документи, за да се постигне по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните и националните доставки, както и електронно фактуриране. Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са с цел хармонизиране на българското законодателство с изискванията на европейските директиви. Подкупът няма да се счита за разход Средствата за подкуп няма да се признават за разходно перо на фирмите. Това е записано в нова разпоредба за обществено обсъждане на електронния портал за обществени консултации на Министерския съвет. Предложението е свързано със задължение на България като държава - страна по Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, да приведе законодателството си в съответствие с разпоредбите на структурата. Разпоредбата ще се въведе чрез заключителните разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с промяната в ЗКПО. Същевременно данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 хил. лв., няма да правят авансови вноски за корпоративен данък. Съгласно сега действащата нормативна база това правило важи за продажби до 200 хил. лв. Авансовите вноски за корпоративния данък ще са на тримесечие С промените се въвежда задължение лицата, формирали печалба за предходната година, но чиито нетни приходи не превишават 1 млн. лв., да правят тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, а не месечни, какъвто е досегашният ред. Предлага се също данъкът върху разходите да стане годишен и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, докато сега той е месечен. Данъкът върху приходите на бюджетните предприятия да стане годишен, е записано още в законопроекта. Разплащането по него също да се извършва еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно. Промените в ЗДДС са свързани основно с намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите чрез редуциране на разходите за изпълнение на данъчните задължения. Значително се облекчава режимът на деклариране и внасяне на корпоративни такси и данъци върху доходите на физическите лица, включително и за авансовите вноски. Предложенията за промени ще доведат и до намаляване на разходите за администриране на данъците от НАП.