Законът

Глоби и контрол спасяват от грешки процедурите по обществените поръчки

Според Агенцията за държавна финансова инспекция всеки втори търг е с нарушения

  Нарушенията в обществените поръчки могат да бъдат намалени единствено с фактори, които дисциплинират възложителите на тръжни процедури. Това заяви специално за в. „Строител“ министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. По думите му мерките са предварителният контрол и системата за финансови корекции. Както „Строител“ писа, сборната статистика на приключилите финансови инспекции за първото и второто тримесечие на годината на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) установи, че всяка втора тръжна процедура е в нарушение и областта на обществените поръчки е високорискова. Общо проверените държавни и общински ведомства за първата половина на 2012 г. са 219. Проверките обхващат обществените поръчки, проведени в периода от 2005 до 2011 г. Според министър Дончев това, че вече огромната част от тръжната документация се проверява предварително от Агенцията за обществени поръчки, намалява неимоверно възможността за дефекти в процедурите. „Другият дългосрочен дисциплиниращ фактор са финансовите корекции. Те действат по системата: правиш грешка - плащаш. При дефект в процедурата част от финансирането или цялото, ако нарушението е тежко, се възстановява на съответното министерство, а не на Брюксел“, обясни още министърът по управление на средствата от ЕС. Според него финансовите корекции не само позволяват да се пази системата чиста, но и имат изключително силна превантивна функция. „Санкционираните веднъж, обикновено не грешат втори път. Глобите за 50-60 млн. лв. на фона на 4 млрд. лв. плащания не са много, но ефектът е изключително силен“, аргументира тезата си той. По думите му тези два дисциплиниращи фактора е редно да се въведат и по отношение на бюджетното финансиране.   Промените в закона   Същевременно промените в Закона за държавната финансова инспекция през 2011 г., които задължиха структурата да предоставя своите доклади на всеки три месеца, дават вече положителен резултат. Действащата до юли 2011 г. нормативна уредба не даваше възможност на АДФИ по своя инициатива да определи обектите на контрол в областта на обществените поръчки. Тя възлагаше финансови инспекции само по постъпили сигнали и искания. През 2011 г. се извършиха законодателни промени, с които се въведе възможността АДФИ да проверява тръжни процедури въз основа на годишен план, изготвен след анализ и оценка на рискови фактори. Целта е превенцията и намаляването на риска от безконтролно разходване на публичните финанси, както и постигането на дисциплиниращ ефект върху възложителите на обществени поръчки.   Обобщението на АДФИ   Обобщението на двата доклада на АДФИ за първото и второто тримесечие на 2012 г. показва, че основните нарушители при търговете са общините и държавните ведомства, като тенденцията, посочена в доклада на агенцията за миналата година, продължава. За дванадесетте месеца на 2011 г. финансовите инспекции констатират 2458 нарушения при 821 процедури за обществени поръчки на стойност 1,1 млрд. лв. Това са 60% от общо проверените през годината 1368 търга на стойност 1,5 млрд. лв. Установени са и 358 случая на обща стойност над 228 млн. лв., при които не са проведени съответните процедури за обществени поръчки при наличие на основанията за това. Най-много непроведени процедури са установени в общини - 167 случая, и в търговски дружества с държавно участие в капитала - 72. За непровежданите търгове са уведомени органите на прокуратурата.   Най-големите нарушения   Пред Народното събрание министърът на финансите Симеон Дянков заяви, че държавните ведомства и общините редовно заобикалят Закона за обществените поръчки, като възлагат договори за стотици милиони левове без търгове. Според него най-голямата процедура в нарушение на ЗОП, която обаче не е проведена, е на Националната електрическа компания ЕАД. Тя е на стойност 198 млн. лв. Анализът на АДФИ посочва, че „Холдинг БДЖ” за периода 2007-2009 г. е възложил директно без обществени процедури договори за 66 млн. лв. НКЖИ за същия период има 3 непроведени търга на обща стойност 18 млн. лв. Според изнесените от министъра на финансите данни възложените договори със заобикаляне на закона са на стойност 339 млн. лв.   Изходът: типови договори и прозрачност   Припомняме, че от Камарата на строителите в България настояват за въвеждане на типови договори за различните видове строежи. По този начин ще се намалят дискриминационните условия в търговете, които водят до обжалване на почти всяка процедура. Това от своя страна отлага стартирането на строителството на обектите с около година-година и половина. КСБ заедно с немската строителна камара поиска и максимално съкращаване на сроковете от подаване на офертите до отварянето им, както и публикуването на офертите в интернет.  

Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара:

Най-често се заобикаля конкурсното начало в търговете

Необходим е по-голям превантивен контрол при търговете. Трябва да се увеличат правата на Агенцията по обществените поръчки, за да разкриват в по-голяма степен нередностите при тръжните процедури. Според нас много често се заобикаля конкурсното начало в търговете. Намират се доводи да се организира обществена поръчка без наличието на конкуренция. Има заложени такива възможности в Закона за обществените поръчки, но те би трябвало да се прилагат само по изключение. За жалост обаче при нас те се използват доста често. По този начин се игнорира ЗОП. Нарушения наблюдаваме в различните етапи на търга - от формиране на техническото задание, което насочва към определени изпълнители, после при оценката на предложенията и контрола на изпълнение. Много често печели най-ниската ценова оферта, която не е в състояние да изпълни поръчката на предложената стойност. Започва да се търси възможност да се увеличат средствата или се влагат некачествени материали. Тези процеси са предпоставка за корупция. Нарушенията няма как да ги спрем без по-осезателен контрол. В момента само се констатира, че повечето от обществените поръчки имат нередности, а след това няма реални последици. Трябва да се прилагат по-строги санкции за длъжностните лица. Сегашните наказания явно не са достатъчни, щом заобикаляйки правилата, се печели повече от нарушението на обществената поръчка. Това, за което БСК постоянно настоява, е в комисиите по оценка на търговете да участват представителите на браншовите организации, дори и без право на глас. Въпросът е да излезе информация към гилдиите за случващото се по обществената поръчка, за параметрите на различните оферти, за да има прозрачност и сигурност. Агенцията по обществените поръчки да упражнява засилен контрол върху формирането на техническите задания, по този начин те още в началото да не са насочени към определен изпълнител. Не желаем в търг на даден възложител да участват свързани с него лица. Примерно държавно ведомство организира тръжна процедура и един от кандидатите е 100% държавна фирма. Явно е, че възложителят няма да е безпристрастен към участието на своята компания. Сегашният ЗОП позволява подобни случаи. Това според нас е източник на корупция и на конфликт на интереси.