Д-р Константин Тренчев: Има основания да атакуваме решението за данък върху лихвите в съда

Ренета Николова Съпротивата срещу въвеждането на данък върху лихвите от банкови депозити ще бъде значително по-сериозна, отколкото смята вицепремиерът Симеон Дянков. Началото бе сложено още с изявлението на президента Росен Плевнелиев, че трябва да има много сериозен обществен дебат, на който да бъдат изложени допълнителни аргументи в полза на новия налог. Успоредно с дебата обаче монго е вероятно борбата за данъка да се премести в кулоарите на Темида. Синдикатите обмислят да оспорят в съда въвеждането на данъка върху лихвите по депозитите, съобщи лидерът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев. Според него тристранният диалог предвижда всички важни бъдещи решения на правителството, каквото е и това за бюджета, да се обсъждат със синдикатите, а това решение е взето без диалог. Ако това не бъде направено, съответното решение може да се атакува пред Върховния административен съд. Д-р Тренчев, КТ „Подкрепа” излезе с декларация по повод отсъствието на социален диалог за въвеждането на данък върху лихвите от влоговете на гражданите. Какви са вашите съображения? Когато има нарушен закон, имаме право да се обърнем за санкции към ВАС, но нека обясня за какво става дума. Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) е орган, определен със закон. Той е легитимен, функционира от съвсем скоро и в него участват два синдиката и четири граждански организации. В Кодекса на труда са разписани неговите права и задължения. Там недвусмислено пише, че всички закони и решения, които касаят жизненото равнище на хората и осигурителните им отношения се гледат в НСТС. Държавният бюджет е изключително важен, задължително минава през тъй наречената съгласувателна процедура и ние го получаваме няколко дни преди заседанието на съвета. И тази година получихме проектобюджета, анализирахме го и отидохме на заседанието на 9 октомври. Но там не е ставало и дума за закона, с който ще се облагат лихвите върху депозитите. Още повече че вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който внася предложението за новия данък в Министерския съвет, е председател на НСТС. Не беше обсъден и проектозаконът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. Буквално на следващия ден за всеобща изненада, не само наша, а предполагам и на цялото общество, се оказа, че в МС е внесен и приет проектобюджет, в който е заложена идеята за данъка, разработена като закон, ако не се лъжа, в 48 страници. Това идва да покаже, че ни бяха спестени неща, които впоследствие предизвикаха критиките на обществото. Процедурата беше нарушена. Искам да уточня, че ние не можем да спрем предложение, представено пред съвета, можем само да изразим отрицателно мнение. Питали са ни, ние сме казали „не“ - хубаво, минава за сведение и продължава нататък. Но в този случай има сбъркана процедура. Питането не е направено и това вече ни дава основание да мислим за евентуалното атакуване във Върховния административен съд на актовете на Министерския съвет от 10 октомври, с които са приети данъкът върху лихвите и проектозаконът за бюджета на НЗОК, защото не са изпълнени задължителните изисквания на Кодекса на труда за предварителен социален диалог. Веднага давам пример от миналото, когато премиер стана Симеон Сакскобургготски и решиха да вдигнат цените на тока с 10%. Това не мина през Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото може би изобщо не знаеха процедурите. Не е изключение да не знаят какви са законите тези, които трябва да ги упражняват. Дадохме ги в съда и отменихме решението. По времето на Масларова няколко пъти отменяхме решения на МС пак по тази процедура. На нас не ни се иска да се занимаваме със съдилища, но ни принуждават да реагираме по начина, който ни е останал. Впрочем говорил съм с депутати от ГЕРБ - те също научиха от медиите, банките научиха от медиите, цялото общество научи от медиите за обмисляния данък. Явно това е в стила на вицепремиера Симеон Дянков, защото същото стана и с увеличаването на възрастта за пенсиониране. Тогава дори решението беше минало в Министерския съвет, отиде за гласуване в Народното събрание и тогава се търсеше форма и начин да направи промяна, да се вдигне с 4 месеца възрастта за пенсиониране. Това говори за стил, който е всичко друго, но не и сериозен, не и такъв, какъвто следва да се очаква от най-консервативната институция, наречена Министерство на финансите. Извън това, че е нарушена законовата процедура, каква е позицията ви по отношение на въвеждането на подобен данък, който ще удари най-вече спестяванията на средната класа? Аргументът „по този начин взимаме парите на богатите, взимайки и малко от бедните“ не отговаря на истината. Първо, богатите разполагат с толкова възможности, че те ще направят всичко необходимо да загубят малко, ако може и нищо да не загубят. Второ, парите са в банки не защото хората имат кой знае колко, а защото там засега е най-сигурното място да ги държат. Те се страхуват да ги инвестират в каквото и да е. Трето – постоянно се изтъква, че така било в Европа. Само че с това се приключва аргумента, а не се влиза в дълбочина. Да, има подобна мярка на много места в Европа. Например в Ирландия, която доскоро ни даваха като удачен пример, но сега спряха да сочат за такъв. Там лихвите върху депозитите се облагат с 30%, а не с 10%. Само че облагането започва от 18 хиляди евро нагоре. А на семеен депозит - от 36 хиляди евро. Т.е. най-бедните слоеве, които имат, както казваме ние, бели пари за черни дни, не се облагат. Вижда се, че парите в държавата драматично не достигат, и се търси начин да се намерят. Това е желанието на вицепремиера, защото обеща пари за пенсии, а няма откъде да ги осигури. И е решил да се спре на варианта с лихвите върху спестяванията, дори обмисля и някои други - да се обложат пенсиите, доходите от фондовата борса, въвеждане на данък върху транзакциите. Това са неща, които трябва първо внимателно да се обсъдят в обществото и да има последователност и предвидимост в действията. Каква е вашата обща оценка за бюджет 2013? Това е бюджет на оцеляването. Предвидените увеличения дори и не компенсират изоставането през всички тези години. Истината е в следното - пари могат да се направят от работеща икономика. Една все повече затваряща се в себе си икономика с масови фалити и увеличаваща се безработица няма откъде да генерира пари и затова пак се търсят форма и начин да се вземат от хората. Това не е спасение дори ако приемем, че ще позакрепим нещата за кратко. Още през 2010 г. и ние, и работодателите официално предложихме какви мерки да се вземат, за да може икономиката да тръгне. Почти нищо от предложенията не се направи. И защо тогава ни събират изобщо? Когато законът структурира орган като НСТС, натоварен със съдържание и отговорности, би следвало той да се използва рационално. Забележете, ние не сме политически партии, които да гледат как да направят подсечки на управляващите, за да седнат на тяхното място. Нас това не ни интересува. Ние просто искаме държавата да върви добре, икономиката да върви добре. Не се ли случва това, всички ще закъсаме, а най-накрая и политиците.