Инж. Любен Татарски: Контактите и обменът на информация между КСБ и комисията се засилиха

Свилена Гражданска Инж. Татарски, като председател на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление как определяте изтичащата година? Изминаващата 2012 г. бе наистина натоварена и трудна по отношение на работата и дейността на комисията. През тези месеци бяха разгледани и гласувани няколко основни закона. През втората половина на годината след лятната ваканция постоянно имахме извънредни заседания. Освен че бе интензивна, 2012 г. бе и ползотворна, защото почти всички законопроекти, които бяха насочени към нас, вече са гласувани и са вкарани в пленарната зала. Кои са основните нормативни актове, които разгледахте? Единият от тях е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Той е изключително труден, обемен и многостранен нормативен акт. Следващият бе Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Той касае всички въпроси, свързани не само с устройството, но и с разпореждането с общинската и държавната собственост по Черноморието и строителството в тези зони. Тези два закона минаха на второ четене през комисията. ЗУТ бе окончателно приет от народните представители и влезе в сила през ноември. Надявам се ЗУЧК да се приеме в началото на новата година. Друг много важен закон, който мина на първо и на второ гласуване през комисията, е този за водите. Той предизвика интерес с частта, отнасяща се до ВиК сектора. С изменението се правят съществени, бих казал, и доста радикални и необходими промени. Ако мине окончателно в пленарната зала във вида, в който сме го приели в комисията, наистина ще предстои сериозна работа по неговото прилагане поне в следващите две години, за да станат реалност измененията. Те са по отношение на собствеността, управлението на инфраструктурата и на целия ВиК сектор, перспективите за развитие и използване на всички налични ресурси. Целта, която си поставяме с този закон, е по-добро качество на услугата, която се предоставя на населението, и по-ефективно използване на водните ресурси. Бихте ли казали нещо повече за предвижданите промени в закона? Запази се разпределението на управлението по сектори. То остава както досега - към министерствата на земеделието и храните, на регионалното развитие и благоустройството, и на околната среда и водите. Предлагаме разпределяне на собствеността на два вида - общинска и държавна, но само публична. Сега тя се притежава и от търговски дружества. Това ще бъде преустановено, което е първата съществена промяна. Втората е, че се определят 28 обособени територии в рамките на административните области. В тях се предвижда да действа един оператор, който ще бъде определен след нелека и не много кратка процедура. Очаква се до половин година да влезе в сила наредба, която ще регламентира условията към водните оператори. След това всички такива дружества трябва да се приведат към съответните изисквания. В рамките на половин година те трябва да се лицензират, ако искат да продължат да предоставят услуга на населението. Това означава, че в продължение на две години след влизане в сила на закона ще продължи процесът на осъществяване на промените. Чак тогава тези оператори ще могат да започнат да действат на обособената територия. Другото съществено изменение е за т. нар. вод­ни асоциации, които ще бъдат създадени по силата на Закона за водите. Те вече няма да са сдружения с нестопанска цел, както беше досега. В тях ще участват общините - те ще избират оператора, който ще действа в съответната територия. Той може да бъде само един или консорциум от няколко, които имат лиценз за областта. Дадена е и възможност чрез отдаване на концесия на дейността да се привлече и друг ВиК оператор, който да инвестира и средства в мрежата. Искам да подчертая, че минимумът за поддържане на мрежите в добро състояние е около 13 млрд. лв. По-малко от половината средства можем да очакваме от Оперативна програма „Околна среда“. С приходите на дружествата не можем да покрием необходимите разходи за минимално поддържане на мрежата. Така че е нужно привличането на друг ресурс. Общините ще получат от държавните ВиК дружества собствеността на територията на населените места и довеждащите съоръжения, които се отнасят само за една местна власт. Те ще бъдат прехвърлени безвъзмездно. Не се предвижда обратният процес, т.е. общинска към държавна собственост. Да се върнем на ЗУТ. Приехте изменения, които готвите още от средата на 2009 г. Какви са очакваните резултати? Промените засягат различни аспекти от строително-инвестиционния процес. В устройственото планиране заложихме конкретни срокове за изготвяне на устройствени планове, включително и на Националната концепция за пространствено развитие. За изготвянето на подробните устройствени планове на общините заложихме конкретни ангажименти и санкции към кметовете. Не изключваме от всичко това общите устройствени планове, които са основен препъникамък за развитието на местните власти и регионите, тъй като без тях не може. Бих искал да допълня със задоволство, че в закона за бюджета за следващата година са предвидени 1 млн. лв. за разработването на ПУП-ове.Средствата чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъдат дадени на местните власти. Другата важна част от закона бе за незаконното строителство, чийто контрол се разделя на две. От първа до трета категория инфраструктура остава ангажимент на Дирекцията за национален строителен контрол, а от четвърта до шеста стават отговорност на общините. Увеличи се срокът за търпимост на обектите, които са изградени по стария закон за териториално селищно устройство, който действаше до 2001 г. и които отговарят на изискванията на тогавашните планове. По този начин няма да се налага те да бъдат събаряни по сигнал и от друга страна, няма да се из­иск­ват всички необходими документи за узаконяването им. Извършихме още много поправки в различни текстове на закона, които предизвикаха сериозна дискусия, като например тези за остъкляването на балконите. Бе внесено предложение на депутата Емил Радев, изготвено съвместно с Нотариалната камара, Камарата на строителите в България и други организации, във връзка с паркоместата. Какво се случи с него? В края на краищата то не бе прието във вида, който се предлагаше, защото се оказа, че не може паркоместата да бъдат дефинирани като само­стоятелни обекти. Идеята беше да не се променя предназначението им. Впоследствие тя отпадна като възможност. Приехме решение паркоместата да бъдат обект на разпоредителни сделки, т.е. да могат да се прехвърлят. Има много други промени, които се направиха в ЗУТ. Предстои в началото на новата сесия във вашата комисия да влезе Законът за кадастъра и имотния регистър. Имаше предложение от двама народни представители от мнозинството за предоставяне на концесия на кадастъра у нас. Срещу него имаше възражения от страна на браншовите организации. Той наистина предизвика сериозно безпокойство сред геодезистите. Искам да ги успокоя, че поправката, внесена между първо и второ четене, за отдаване на концесия е оттеглена. Няма да бъде разглеждана, т.е. Агенцията по геодезия, картография и кадастър ще продължи да отговаря за изготвяне на кадастралните планове и карти. Този закон ще бъде окончателно одобрен през януари. Той също е изключително важен по отношение на собствеността, границите и устройството на територията. Как според вас протече 2012 г. за местните власти? Тя беше изключително силна за общините, най-вече по отношение изпълнението на проекти по различните европейски програми. Местните власти като че ли набраха скорост и придобиха самочувствие, капацитет и опит да ръководят обекти на висока стойност. Вече са видими резултатите. В почти всяка община има реализирани проекти. Остава рискът от възможните финансови корекции. За мен това е заплахата през следващите една-две години, когато започне отчитането на проектите. Като цяло обаче местните власти според държавния бюджет, който приехме, ще дишат малко по-леко през 2013 г. За първи път за последните четири години имат значително увеличение на средствата, които получават от държавата. Парите за общините са завишени с 16 млн. лв. между първо и второ четене на проектобюджета, т.е. ще получат 1,941 млрд. лв. В пред­ход­ния бюджет за общините са били предвидени 1,843 млрд. лв. Тези средства никога не биха могли да бъдат достатъчни, тъй като общините имат много разходи, нужди и задължения, които трябва да покрият. Увеличението е естествено предвид инфлацията и завишаването на разходите като цяло, но все пак в бюджета за 2013 г. личи по-различно отношение на държавата към местните власти, което не се изразява само в общата субсидия за държавните дейности, изпълнявани от общините, но и при средствата за изграждане, рехабилитация и зимна поддръжка на общинските пътища, които също са увеличени. От 14 млн. лв. те вече са 19 млн. лв., т.е. с около 35%. Средствата за изграждане и обновяване на общински пътища са със 17% повече - 50 млн. лв. при 42,5 млн. лв. в предходния бюджет. Желая да подчертая, че тази дейност на общините се подпомага и с европейски пари. Очакваме повишение на собствените приходи на местните власти, което спрямо миналата година е отново ръст от около 5%. Повишени са и средствата за образование с 6%, тези за култура и социална дейност - с 10%. Колкото и да са парите, те никога няма да им стигнат, тъй като непрекъснато чрез закони им възлагаме нови и нови задължения, изискващи допълнително финансиране. Местните власти трябва да се научат по-ефективно да използват своите ресурси. Въпреки обещанието на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за подпомагане на общините, които са финансово отговорни и дисциплинирани, засега това не се случи. Надявам се те да бъдат подпомогнати в рамките на следващата година със средствата, които са в резерва. Научиха ли се общините да работят по европрограми? Изразихте безпокойство за налагане на финансови корекции. В повечето случаи - да. Аргумент в подкрепа на тезата ми е, че се увеличиха средствата, които са договорени и разплатени към тях. Имаме значителен напредък, и то качествен. Не се притеснявам от това, че няма да успеем да усвоим средствата по европейските програми, а по-скоро за отчитането на проектите. Ако има допуснати грешки, ще бъдат налагани финансови корекции. За мен това ще е основен проблем. Само за ОП „Регионално развитие“ над 90% са договорените средства, разплатените са над 30 на сто, което означава, че процентът е значителен. Определено може да се каже, че общините добре работят по европейските програми и ефективно използват средствата от тях. В момента се съгласуват нови промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждат да се върне таксата при обжалване. Какво мислите за това? Подкрепям всички промени, които могат да облекчат търговете. Много проекти се провалят заради това непрекъснато и безотговорно обжалване на процедурите. Аз съм и за опростяване на самия процес на възлагане на обществени поръчки, на засилване на контрола от страна на Агенцията по обществените поръчки и на ресорните институции. Трябва да се въведат типизирани условия при тръжните процедури, за да не се измислят всевъзможни ограничителни параметри и критерии, които дискриминират един или друг участък. Наскоро президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху Закона за насърчаване на инвестициите. В пленарната зала вие призовавахте за промени, които не бяха приети. Какво очаквате оттук нататък? Необходим е наистина широк диалог, в който да участват инвеститори, изпълнители, специализирани органи и общини. В нормативния акт въвеждаме за първи път клас В за общински инвестиции. Нужно е да разпишем в него такива текстове, които да са работещи. Не може да поставяме по-високи ограничения, отколкото в редица значително по-развити от нас държави в Западна Европа, Канада и САЩ. Инвеститорите не тропат на вратата ни. Удовлетворен съм от ветото на президента. Надявам се след разширения дебат по тези въпроси да приемем един закон, който наистина да привлече свеж капитал у нас, като гарантира националната сигурност. Как виждате развитието на строителния бранш през следващата година? Строителството ще бъде отново насочено основно към реализацията на инфраструктурните обекти по различните европейски програми - по ОПРР, ПРСР, ОПОС, свързани с енергийната ефективност, с подобряване на градската среда, с ВиК сектора. Очаквам значителен ръст на строителството през следващата година. Според мен всичко, което ще се случва у нас, ще бъде пречупено през призмата на предстоящите избори и политическия ефект от онова, което се прави в парламента и извън него. Най-вероятно ще има изкривяване на реалната картина заради парламентарния вот. След последния ни разговор в началото на есенната сесия как протича работата ви с Камарата на строителите в България ? През последните месеци и контактите и обменът на информация между браншовата организация и комисията се засилиха. Получаваме повече предложения и становища за изменения на редица законопроекти. Поради това бих казал, че в положителна насока се развива процесът на взаимодействие. Какво ще пожелаете на строителите за 2013 година? Желая им да са здрави, за да работят повече и да постигнат повече, да имат още обекти и успехи, от които всички ние се нуждаем.