Свилена Гражданска   27 януари e датата, която президентът Росен Плевнелиев определи за провеждане на първия национален референдум в демократичната история на страната. Въпросът, на който гражданите ще трябва отговорят с „Да” или „Не”, е: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електро- централа?”. Този въпрос бе определен с гласуване от парламента в края на октомври миналата година. 106 депутати подкрепиха тогава решението за провеждане на референдум. Против бяха седем. В гласуването не участваха „Коалиция за България” и ДПС, които оспориха промяната на въпроса. До насрочването на референдума се стигна след инициирана от БСП подписка за референдум по въпроса да се развива ли атомната енергетика в България чрез проекта „Белене”. Над 500 хил. граждани подкрепиха провеждането на референдум. Законът изисква, за да е валидно допитването, в него да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори през 2009 г., когато активността беше много висока - над 60%.  

Никита Христов, енергиен експерт: 6 млрд. лв. Ще влязат в българските фирми

Г-н Христов, необходимо ли е да се развиват нови ядрени мощности у нас? България има нужда от нова ядрена централа в Белене, тъй като е необходимо да увеличим потреблението на електроенергия, ако искаме да увеличим брутния вътрешен продукт и икономиката на страната. Всички развити държави, към които се стремим -  Германия, Франция, Англия, потребяват на глава от населението 50-100% повече електроенергия в сравнение с нас. Ако искаме да приличаме на Сомалия, Албания и Куба, които потребяват изключително по-малко, трябва да се насочим към ограничаване на производството.   Но как ще бъдат присъединени към мрежата новите мощности от АЕЦ „Белене“, без това да доведе до изключване от нея на тецовете и възобновяемите енергийни източници? Бих казал, че ще се случи точно обратното. В момента АЕЦ „Козлодуй“ работи на изкупна цена 4,2 ст., като средната в България е 8 ст. Вместо АЕЦ „Козлодуй“ да реализира печалба от порядъка на 800 млн. лв., разликата се инвестира, за да покрива скъпото производство от възобновяеми енергийни източници и от тецовете. Като изключим държавната „Марица-изток 2“, останалите работят над пазарната цена. Това означава, че АЕЦ осигурява средствата, за да се справят другите източници с положението. Процесът може да продължи и в бъдеще, ако имаме нова атомна централа. Ако тя не е българска, то такава ще бъде непременно построена в Турция, Румъния или другаде в района. Евтин ток винаги ще има, но чуждият ще се предлага на изключително пазарен принцип и ще конкурира ТЕЦ и ВЕИ.   Каква е ползата от построяването на нова атомна централа? Ако изчислим, че АЕЦ „Белене“ работи на пазарна цена, ще се реализира печалба от порядъка на 300 млрд. лв. Ако го прави на по-ниска стойност, ще помага на другите източници на електроенергия. Ще има т.нар. регулирана съвместна дейност на различни производства, които не се конкурират. Освен това инвестицията в новата атомна централа ще е изключително печеливша с възвращаемост 14%. Неотдавна се подписа договорът за строителство на „Южен поток”. Неговата възращаемост е 8% и стойността бе приета за много добра. Наистина е така. Тогава обаче как можем да си обясним, че 14% е лоша и проектът АЕЦ „Белене“ е губещ? Новата атомна централа е печеливша и трябва да се реализира. Да не забравяме и другите ползи. Около 6 млрд. лв., вложени в строителството й, ще дадат работа на българските фирми, което никак не е малко за този момент. Руската страна ще изпълнява главно оборудването. Немската Simens и френската Areva ще предоставят електрическото оборудване и електрониката. Нашият дял ще е основно в строителството. Предвидените средства за експлоатация и ремонт са от порядъка на 30 млрд. лв. Това са заплати, осигуровки, данъци и т.н.  Ще има работа за много хора, вместо държавата да им плаща помощи за безработни.   Обаче според други експерти по-евтино ще струва изграждането на VII блок в АЕЦ „Козлодуй“? По принцип не съм против изграждането му. Въпросът е твърде сложен - дали ще се използва реакторът, който бе предназначен за АЕЦ „Белене“, каква ще е турбината. Нещата не са много ясни. Нямаме основания да твърдим, че този блок ще бъде по-евтин. Да не говорим, че в „Белене” става въпрос за два блока, докато тук за един, т.е. половината мощност. В една атомна централа има сгради и системи, които са общи за два блока. Обаче когато се изгражда един, те отново са необходими. Ако приемем, че АЕЦ „Белене“ струва 100%, то само VII блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще струва 60% от сумата. Не виждам как ще излезе по-евтин, като се има предвид, че и мощността ще е наполовина. Европейската пътна карта за съкращаване на въглеродните емисии е друг аргумент. Европа си е поставила амбициозната цел до 2050 г. енергетиката да не освобождава абсолютно никакви въглеродни емисии. За изпълнението й има директиви за стимулирането на възобновяемите енергийни източници, които работят при антипазарни условия, ЕС препоръчва да се строят и атомни централи. Оттук се предвижда нарастване на производството на атомна енергия в Европа. Можем да бъдем част от това, тъй като някои страни са против атомната енергетиката, и да вземем този дял от ЕС, който се дава за нея. Тя се стимулира от Брюксел. Всички тецове трябва да се снабдят с инсталации за улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид, което означа драстично оскъпяване на тока около 2 пъти. Това означава, че е необходимо да има евтин източник на енергия като АЕЦ „Белене“, защото по този начин цената на тока ще е поносима. Тя неминуемо ще расте заради екологичната политика на ЕС. В Англия пътната карта вече е залегнала в програмните документи. До 2050 г. страната си е поставила цел да построи нови реактори, така че производството на ток от тях да стане 33% от общото.   Каква ще е цената на тока от АЕЦ „Белене“?  Тя ще бъде точно толкова, колкото е цената на тока от АЕЦ „Козлодуй“. Двете централи са напълно съпоставими по стойност на произвеждания продукт. При средна изкупна цена от 8 ст. се вижда какъв е финансовият потенциал. Инвестицията в централата ще се изплати до 12 години. Получава се чиста печалба от 2 млрд. лв. веднага с въвеждането в експлоатация според икономическия анализ на HSBC. Колкото и да изглежда голяма инвестицията за нейното изграждане, тя ще се изплати за малко повече от едно десетилетие.

Владимир Уручев, евродепутат от ЕНП: Нека има нови ядрени мощности, но в АЕЦ „Козлодуй“

Г-н Уручев, като член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Европейския парламент как виждате развитието на ядрената енергетика у нас? България определено има нужда от ядрена енергетика. Това се налага от специфичните особености на страната. Като природен ресурс притежаваме само лигнитните въглища в Маришкия басейн, които са голямата опора на българската енергетика. Вторият ни стълб на развитие е ядрената енергия. Тя за съжаление през последните години загуби половината от мощностите си със спирането на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“. Очевидно е, че за да задържим пропорциите на енергийния микс в България, е необходимо да се изградят нови ядрени мощности в страната, даващи предвидимост за цената на електроенергията. Не трябва да забравяме, че за въглищата влиза в сила добавка за емисиите на въглероден диоксид и тя ще повиши стойността им. Категоричен съм, че трябва да се изградят нови ядрени мощности, но те трябва да са разположени в АЕЦ „Козлодуй“. Стойността на инвестицията за всеки обект определя цената на крайния продукт – в случая на електроенергията. Тя ще е по-скъпа от тази, произвеждана в съществуващите блокове. При това в пъти. Това е генерален проблем за ядрената енергетика в света, свързан с новите технологии. Например във Финландия, където се изгражда централа последно поколение с европейски реактор, заради стойността й се наложи не финландското, а френското правителство да даде гаранции върху заемите на компаниите, които я строят.   Спорът във връзка с референдума е АЕЦ „Белене“ или VII и евентуално VIII блок в АЕЦ „Козлодуй“. Въпросът е сложен. Преплетени са много фактори. Трябва да се отговори на въпроса „Кога ще ни е необходима нова централа?“. Днес, утре, след пет или петнайсет години е отговорът? В момента имаме достатъчно мощности. Ако през следващата година, както трябваше да се случи, беше влязла в експлоатация АЕЦ „Белене“, то тя щеше да измести други източници на енергия. Сигурно тези от комплекс „Марица-изток“ или възобновяеми. Ясно е, че топлинните централи са стари, вероятно ще бъдат изведени от експлоатация и ще се наложи да се заместят с нови. Но за всичко трябва да има срок.   В началото обявихте, че ще гласувате с „да“ на референдума, но откакто премиерът Бойко Борисов повтори три пъти позицията си - „не“, вече сте против. Въпросът на референдума предполага изграждане на нова ядрена централа, а не на нов блок. АЕЦ „Козлодуй“ е съществуваща и депутатите от ГЕРБ сме за строежа на VII блок и развитието на тази енергетика. Ние бяхме тези, които спряха проекта за АЕЦ „Белене“. Най-важната причина за това беше липсата на инвеститор. Поради сключените споразумения имаше големи разходи по производството на оборудването. В един момент щяхме да се окажем в ситуация да платим цялата техника, без да имаме инвеститор, който да изгради централата.   Но откъде тогава ще дойдат парите за финансиране на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“? За реализацията на такива големи проекти съществува възможността за проектно финансиране. Условието е да се стартира с него. За VII блок това беше направено. Предстоят първоначалните проучвания и утвърждаване на площадката за строителство. Едва тогава държавата ще трябва да вземе окончателното решение за търсенето на инвеститор за този проект. Очевидно е, че без чуждестранна инвестиция той няма как да се реализира. Хубаво е, че АЕЦ „Козлодуй“ може да си позволи първоначално да финансира дъщерната компания за реализацията на новата мощност. Въпросът е дали държавата ще участва и как ще стане това. Смятам, че заради изградената инфраструктура, която е много съществена част от цялата инвестиция за нова ядрена централа, страната е осигурила своето участие. Още е рано да се каже какви дялове ще бъдат предвидени - дали ще са на България, на АЕЦ „Козлодуй“ или на други държавни предприятия. В „Козлодуй” ще се изгражда само същинската част на новата ядрена мощност, а цялата друга инфраструктура е готова, трябва само да се модернизира и приспособи към новите блокове.   За какъв период би се осъществил проектът в „Козлодуй”?  В рамките на тази година трябва да приключат двете основни проучвания - предпроектните и геоложките. Докладите от тях ще дадат възможност да се обоснове необходимостта от тези мощности, как те ще се включат в енергийния микс на държавата. Ще се създаде представа какво ще е социалното и икономическото отражение. Решението от Министерския съвет ще определи какво ще се случи с проекта. Надявам се през тази година това решение да бъде гласувано. Следващата голяма стъпка е докладът за въздействие на околната среда и по-точно към неговото подновяване с участието на Румъния. За този процес ще е необходимо повече време и се надявам да приключи през 2015 г. След това стъпките са избор на технологии, на инвеститор, разработването на технически проект, одобряването му и определянето на изпълнител. До началото на строителството са необходими още три години. На референдума ще гласувам с „не“ поради съображенията, които вече изложих.