Законът

Николай Алдимиров: Прането на пари осигурява финансов ресурс за корупцията

Центърът ще бъде партньор и коректив на държавната политика за борба с това опасно за икономиката явление

Ренета Николова Г-н Алдимиров, вече е факт една нова организация - Център за превенция и противодействие на изпирането на пари. Кажете ни нещо повече за нея.

Организацията е с нестопанска цел. Създадохме я в началото на тази година. Желанието ни е да осъществяваме различни действия и мероприятия, свързани с превенцията и противодействието на изпирането на пари. Нашата идея е да се стремим да бъдем и партньор, и коректив на правителствената политика в тази област, както и да подпомагаме обществения и частния сектор в борбата му с това явление.

Центърът освен Управителен съвет има и т. нар. Консултативен борд. В него сме включили експерти и общественици с богат опит в сфери, които имат допирни точки до целите ни. Ще се стремим наистина да имаме много широк експертен съвет, имайки предвид, че сме първата такава организация в България. Центърът е организиран в четири направления. Направление „Инициативи и проекти”, което ще се занимава с организирането на различни кръгли маси, конференции, с кандидатстване по различни проекти. Направление „Сертифициране и обучение“, което имаме намерение да бъде своеобразен център за обучение и квалификация, там ще се обучават специалисти от различни държавни, частни, академични структури. Направление „Сътрудничество, комуникация и информация” ще осъществява сътрудничеството на центъра с различни държавни, частни, национални и международни институции, както и ще се грижи за информационната политика. И последното направление е „Административно обслужване“, което ще се занимава с всички административни дейности.

Какво налага създаването на такава организация в този момент?

Широката общественост е запозната само донякъде с отрицателните последици от изпирането на пари върху  икономиката на страната, и то не само в национален, а и в световен мащаб. Изпирането на пари може да отклони ресурси към различни сектори, да изкриви реалната икономическа картина, да се отрази на различните банкови и финансови институции, което от своя страна да повлияе на икономическото развитие на страната. Изпирането на пари подпомага създаването на различни криминални престъпни групировки и в частност подпомага до голяма степен корупцията, която знаем какъв бич може да бъде за обществото като цяло. Именно поради тези причини в световен мащаб се разработват различни политики от различни институции, имащи за цел борбата с това явление. По данни на МВФ в света годишно изпираните пари са между 2 и 5% от световния брутен вътрешен продукт. По информация на българската финансово-разузнавателна служба за 2011 г. към правоохранителните органи и прокуратурата са подадени сигнали за изпиране на пари на стойност близо 800 млн. евро. Можете да си представите за нашата икономика в годишен аспект какво означава това и какви са мащабите на съмненията за мръсни пари, които се вливат в икономиката.

Може ли да кажете нещо повече за самото явление изпиране на пари и какви са най-честите, установени до този момент, начини за пране на пари?

Изпирането на пари е явление малко познато на обществото. Но това е и една от целите на центъра - да запознае хората с него и с начините да му се противодейства. В последните години сме свидетели на все по-сложни и изтънчени схеми. Наред с вече съществуващите като банкови преводи, смърфинг, различни кешови разплащания все повече започват да се прилагат и нови, както казах, все по-сложни схеми чрез електронни разплащания, интернет банкиране, различни кредитни и други електронни карти.

Все по-сложни стават и самите банкови преводи, те се осъществяват през много и различни локации, много често през офшорни зони или през територии, които не спазват политиките за превенцията на изпирането на пари, и това изключително много усложнява самия процес. Смятам, че една такава неправителствена организация, която да подпомага и методически, и по други възможни начини правоохранителните органи в страната, ще бъде от голяма полза за цялото   общество и за икономиката ни.

А какви са основните сфери, в които се извършва прането на пари - недвижими имоти, спорт...

Естествено инвестициите в недвижими имоти са много бърз и лесен начин за изпиране на пари.Смятам, че пазарът на недвижими имоти беше изкривен и от ефекта пране на пари, защото, когато в един сектор се влагат мръсни пари, цените се надуват и после този балон се пука... Изливането на мръсни капитали в този сектор е част от причините за проблемите. Хотелиерството и футболът също са привлекателни за изпиране на пари както в национален, така и в световен мащаб.

Когато това явление проникне дълбоко в банковата и финансовата сфера, това може да има пагубни последици за икономиката на страната.

Това е една доста сложна материя и в България не са много хората, които са капацитети. Ще търсите ли експертна помощ от чужбина? САЩ например доста са напреднали в това отношение, има и други държави с много по-голям опит от България.

Действително страните от Западна Европа и Съединените щати са с големи традиции в борбата с изпирането на пари. Разбира се, че ще търсим такава подкрепа и помощ от международните партньори - финансова и експертна. При организирането на различни семинари можем да каним и лектори.

Самият екип на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари е съставен от експерти, основно от икономисти и юристи, които имат много богат практически опит, познават в дълбочина материята. Голяма част от тях са преминали през различни държавни и частни институции. Смятам, че екипът е много добър, имаме уговорки и с различни специалисти, изявени юристи, които да ни подпомогнат, като изнасят различни лекции и презентации. Прането на пари е международен проблем и в много редки случаи е затворено само в границите на една страна. Обикновено то се осъществява чрез различни многоходови комбинации, транзакции, в които са замесени две или няколко държави. Така че това не е само национален проблем и смятам, че помощта от партньорите ще бъде желана и от тях.

Такава организация в България до момента няма, това също е важно да се подчертае.

Да, така е. Има неправителствени организации, които са правили по един или друг начин различни проучвания и изследвания на проблема, но организация, която да е изключително и само занимаваща се с превенцията и противодействието на изпирането на пари преди създаването на центъра, не е имало.

Какви са стъпките оттук нататък, вероятно след тази изя­ва във в. „Строител“ предстои едно по-широко популяризиране на организацията? И накъде ще бъдат насочени първите цели?

Идеята е наистина да популяризираме нашата дейност, целите, които си поставяме. На първо място, смятаме да обединим усилията на експертите, на обществеността и на различните институции в борбата с това явление. Другото е чрез организиране на различни обучения да повишаваме квалификацията на субектите, участващи в процеса на превенция на изпирането на пари. Смятаме да провеждаме и курсове за сертифициране на експерти по превенция и противодействие на изпирането на пари.

Ще предлагаме и законодателни инициативи, които смятаме, че биха били актуални. Имаме идея да подпишем меморандуми за сътрудничество с различни държавни и частни организации, които имат интереси в същата сфера.

Вече сте се заявили пред голяма част от посланиците като структура...

Да, изпратихме писма до различни международни партньори, до посолствата на различни държави в България, с които представихме центъра.