Законът

Законодателството е висш юридически пилотаж, не е за всеки

Г-н Корнезов, на 1 септември започва есенната парламентарна сесия. Кои закони ще бъдат сред приоритетите в работата на Народното събрание, с какво ще започнете?
Разбира се, с бюджет 2011, и като казвам това, имам предвид около десетина данъчни закона. Трябва ясно да заявя, че аз съм против увеличаване на данъците, но от друга страна пък, събираемостта намалява, виждате - тежко е положението и в БАН, и в образованието, и в здравеопазването, включително и за съжаление в Софийския университет, защото всичко това в края на краищата се финансира от бюджета.
Вторият проблем, който трябва да решим през този сезон, е избирателният кодекс. Той е почти готов, но има доста спорни неща. Създаването на избирателен кодекс означава, че ние събираме няколкото закона - за избори на парламент, на президент, на местни органи на властта в един кодекс по едни и същи или близки правила за избор. Тук веднага се поставя един проблем – той е основно политически - гласуването в чужбина, и сами разбирате, че винаги ще има „за” и „против”. Поставя се и въп-росът за електронното гласуване. Няма ли обаче да създадем при нашите условия възможности за по-големи фалшификации? Кои са гаранциите всъщност? Не отричам, че при досегашните избори чрез така нареченото купуване на гласове и манипулации има изкривяване на реалността на общественото мнение. Чуват се мнения и гласуването да стане задължително, защото активността намалява и много често е под 50%, дори някои се избират с около 20-30%. Няма представителност на органа. Впрочем задължително е гласуването в Австрия, така е в Гърция и в редица други държави, Австралия гласува по този начин - така че не е нещо необичайно. Но трябва веднага да кажем, а който не отиде да гласува, какво ще го правим? Трябва да го санкционираме, това пък е другата крайност. Така че доста са проблемите, но ако започнем още в края на септември, до края на годината бихме могли, с разум, разбира се, и с опита, който натрупахме двайсет години с тези избори, да приемем един избирателен кодекс, който да даде възможност на българските граждани да проявяват и по-голяма активност и чрез тази активност да избират и по-качествени хора както в парламента, така и в общинските и във всички органи, които в края на краищата са избираеми. Очевидно няма по-демократичен начин. За хубаво или за лошо, както казва Чърчил: „Демокрацията не е идеалната система, но по-добра от нея няма измислена.”

В последния си доклад ЕК разкритикува нормативната база за провеждане на обществени поръчки в България, премиерът даде срок за изработване на нов ЗОП. Да го чакаме ли в рамките на тази сесия?
Да, чета в пресата за ЗОП, но в края на краищата няма внесен в НС законопроект. Как да коментирам един закон, който го няма, как да коментирам една книга, която не е написана и не съм я прочел. Да, има проблеми със закона за обществените поръчки, много пъти се затлачват, злоумишлено се обжалват, за да се разтакава процедурата, но от друга страна, може ли без съдебен контрол? Мисля, че трябва да се намери центърът, да се намери най-рационалното и целесъобразното разрешение. За съжаление не искам тук да критикувам мнозинство, опозиция и т.н., но до този момент в парламента ние нямаме законодателната програма примерно за есенната сесия. Все пак за това, което ме питате - нека да се ориентирам точно какви закони ще приемаме, за да ви отговоря. За избирателния кодекс казах, защото мина през правна комисия, работни групи и т.н. Ще има и промени в Наказателнопроцесуалния кодекс и в закона за съдебната власт. Тук се поставя един много сериозен въпрос, той е и политически, и юридически - за т.нар. извънреден съд.

Имате предвид специализирания съд?
Аз го наричам извънреден, а не специализиран, защото си е извънреден, така както е написан проекта, това не е съд, а трибунал. Впрочем и самият министър на правосъдието Маргарита Попова не е вносител на законопроекта и се дистанцира от него, защото тя, като прокурор, като юрист, вижда опасностите, които крие такъв извънреден съд.

Кой го внесе?
Народни представители се подписаха, без да го четат. Ще ме извиняват. Той не мина през Министерския съвет, нито през Министерството на правосъдието. Като кажем специализиран, за какво е специализиран?

За борба с организираната престъпност.
Кое е организираната престъпност? Знаете ли, че там пише, че се съдят министри, съдят се депутати, съдии, хора с имунитет, значи правим какво? Да осъдим тези, които са от бившето правителство, понеже срещу всички министри има образувано производство, не е ли така? Извинявайте, че може би малко се поразпалих, защото съм много навътре в темата. Казвам на вносителите, добре, дайте проекта на Венецианската комисия*, тя е на Съвета на Европа, в нея са най-видните европейски юристи. Ние също имаме представител там. Нека да огледат текстовете, защото според мен прескачаме принципите на европейското и на демократичното право. И вносителите дадоха заден ход, дано дадат още малко назад.

Стана ясно, че се подготвя и нов закон, който ще промени работата на комисията „Кушлев“ за отнемането на незаконно придобитото и богатите ще трябва да доказват имотите си. Какъв е този закон? Вие знаете ли за него?
Такъв проект беше разработен от Министерството на правосъдието преди около 9 месеца. Всъщност един нов закон във връзка с отнемането на имуществото. Имаше много възражения, но лично аз съм поддръжник на този законопроект.

Как се нарича той?
Закон за отнемане на имуществото, придобито по незаконен начин.

Ние нали имаме такъв? Това нов ли е?
Нов. Всъщност той се базира на старата глава трета от Закона за гражданското производство, но понеже Венецианската комисия не даде благоприятен отзвук, сега той се преработва. Не е внесен в парламента. Не искам да се изтъквам, но аз бях против закона „Кушлев”. Гласувах против него, изказвах се многократно, защото той е удар във въздуха. Първоначалният проект се изроди и стана едно нищо накрая. Действително, трябва нов закон, и ние трябва да стъпим върху практиката на съдилищата, а това е много богата практика в тази насока от 1973 г., когато влезе в сила Законът за собствеността на гражданите, там има специална глава III, когато има незаконни доходи, когато имуществото неколкократно надхвърля доходите на семейството, но всичко това трябва да се доказва. Дано Министерството на правосъдието привлече експерти, все пак има върховни съдии и такива, които сме работили в тази материя, гледали сме не едно, а десетки дела в тази насока, можем да им бъдем полезни с практиката си.

Прочетох, че се подготвя и нов закон за Сметната палата.
Няма внесен такъв.

Може би се пише?
Не знам кой точно го пише, на тук, извинявайте, има и тарикатлък малко. Значи законодателната инициатива е на Министерския съвет и на всеки народен представител. Някои от министрите, вместо да минава даден законопроект през Министерския съвет, защото има някаква несъгласуваност или противоречие между самите министри, между различни министерства или интереси и т.н., намират някой депутат, той се подписва и внасят проекта от името на депутата, пък той хал хабер си няма от това, което се внася. Не се правят закони така, не се законодателства така. И затова примерно в този парламент, пак казвам, без да обвинявам някого, един закон приемаме, след това го променяме 4-5 пъти за една година. Това означава слаба законодателна техника. Не знаеш какво приемаш, след като го приемаш и след два месеца почваш да го променяш. Законодателството е висш юридически пилотаж. Не е за всеки.  Изисква се много труд и работа, познание и информация.



*Европейската комисия за демокрация чрез правото е консултативен орган към Съвета на Европа. Създадена е през 1990 година. Седалището й е във Венеция и по тази причина получава прозвището си Венецианска комисия. Комисията заседава четири пъти годишно, като сесиите се провеждат във Венеция.
Пълноправни членове на Венецианската комисия са 57 държави, сред които са и държави извън Европейския съюз и не членуват в Съвета на Европа. Комисията има и асоциирани членове.