Камарата трябва да остане единна

Г-н Глосов, какво бихте отличили като най-важно от свършеното от Софийското областно представителство, кои бяха най-тежките проблеми и въпроси, с които се сблъскахте и решавахте през тази година?
Основното, което постигна ОП-София през 2009 г., е запазването на своята цялост, работихме за единството на Камарата, за добрите колегиални отношения и добрата комуникация между фирмите. Проблемът с членския състав в София и страната е сериозен. Много фирми спряха работа. Те отпаднаха като членове на Камарата, отпаднаха и от Регистъра. Това ясно говори, че те са прекратили дейността си. Всички знаем обективните причини за това. Икономическата криза засегна най-тежко строителния бранш. Това е отрасъл, който първи бива засегнат от такава криза, но и който първи започва своя растеж. Браншът е показателен за началото и края на кризата. Така беше и през 1996 г. Сега, разбира се, не може да се говори за растежа от периода 2004-2008 г., но сме оптимисти, че може да си върнем част от обема, който се изпълняваше. Говорим за около 60%.
Друго положително, което ОП-София постигна, е, че започнахме преговори с монополистите ЧЕЗ и „Софийска вода”. Вече имаме действителен диалог с тях, макар че все още не можем да се похвалим с големи резултати. Причините са свързани главно със собствеността на ВиК съоръженията и експлоатацията им. Съоръженията са собственост на съответните общини, а експлоатацията е на концесионера. Има случаи, в които от „Софийска вода” връщат по няколко пъти проекти, които са вкарани за съгласуване. Всеки път с различни забележки. Всеки път се плащат нови такси от възложителите, текат нови срокове и така минава цяла година. Другото експлоатационно дружество, с което имаме проблеми, е ЧЕЗ. Това не се случва само с ЧЕЗ, но по принцип с електроразпределителните предприятия. Проблемът е свързан с изкупуването на съоръженията. Забавянето с години на изкупуването им води до тежко финансово положение на строителите и инвеститорите. Предстои сериозна работа и занапред, не само като ОП, но и цялата Камара трябва да обърне внимание на този проблем и той да бъде една от основните насоки в работата на новото ръководство.
Като успех в работата на ОП-София за изминалия период може да отчетем започнатия диалог с правителството за възстановяване на средствата, които държавата дължи на строителите. Към софийските фирми са най-големите задължения на държавата. Диалогът вече дава резултати. Изплатени са част от задълженията. С личната намеса на премиера някои министерства свършиха работа. Други обаче - не. Нямаме нищо положително при разговорите с Министерството на труда и социалната политика. Няма платен нито лев. Има проблеми и с Министерството на отбраната.
Важен аспект в работата на ОП-София е и целенасочената и постоянна работа по повишаване квалификацията и обучението на нашите членове във всички направления. Предстои семинар в Несебър, като тема са европейските програми. Насоката е практическа - как фирмите могат да участват по-успешно при усвояването на средствата от ЕС, как да изготвят по-добре проектите си.

Мислили ли сте в някаква насока за ползване на консултанти, тъй като подготвянето на тези проекти никак не е лесно? Министър Плевнелиев съобщи в интервю за нашия вестник новината, че в актуализацията на бюджета са предвидени за първи път 10 милиона лева само за подготовка на проекти.
Това е целта на семинара в Несебър. Ще насочим хората към начина, по който да търсят добри консултанти. Знаем, че в близките години парите в строителството ще идват предимно от европейските проекти. Трябва да имаме готовност да ги усвоим по максимално честен и прозрачен начин. Проблемът сега, колкото и странно да звучи, е в липсата на проекти. В Германия например има подготвени проекти за години напред.

Какви са най-важните предстоящи задачи пред ОП-София и Камарата на строителите? Как ще се работи в условията на криза, на безработица?
Целта на КСБ и ОП-София е подпомагане на съответните министерства, които имат отпуснати пари по европейските програми, в подготовката на проекти. Те са за селските райони - канализационни системи, пречиствателни станции, по транспортна инфраструктура. В областта на екологията това са сметищата. Има много направления, в които КСБ може да се включи чрез своите експерти.

Как ще си сътрудничите с общините?
По-малките областни представителства работят много добре с местните власти и нямат никакъв проблем, но в столицата ние така и не успяхме да осъществим необходимия диалог с общината. Няколко пъти сме изпращали писма, но нямаме отговор, за съжаление. Там, където има диалог, работата върви.
За София това е проблем, който предстои да разрешаваме.

Софийското ОП като че ли винаги е работило за обединяване на всичките представителства по общи каузи. Така ли ще бъде и занапред?
Присъщо за някои представители на различни области е да създават някаква конфронтация между София и останалата част от страната. Това е абсолютно ненужно и безсмислено. Мисля, че ние сме диалогични с всички областни представителства, на всички наши мероприятия ги каним и те идват. Колегите от ОП-та от Северна България бяха с нас на срещата с Румънската камара на строителите. Присъстваха и представители на бранша от Плевен и от Силистра. Сега се надяваме, че колегите от Бургас и Варна ще дойдат в Несебър. Потвърдили са участие.

Работихте активно по предложенията за различни законодателни промени. Ще продължите ли в тази посока? Очакват се промени в ЗУТ, ЗОП е проблемен и непрекъснато се коментира. Има много работа в тази посока.
През изминалия период проведохме много срещи с представители на законодателната и изпълнителната власт и изложихме нашите предложения за промени в ЗДДС, ЗОП и ЗУТ. Аз участвах в такава среща с икономическата комисия в 41-вото НС. Идеите ни за промени в ЗОП бяха представени от председателя на КСБ г-н Симеон Пешов. Там постигнахме резултат, нашите предложения бяха приети и те намериха място в проекта, изготвен от представители на икономическата комисия. Тази седмица стана ясно, че парламентът е приел на първо четене три законопроекта за промени в ЗОП, сред тях и този включващ препоръките на КСБ. Каквото и да се реши в пленарна зала, ние ще продължим активната си политика в тази сфера.

Ще продължи ли работата по отношение на това да се подкрепят фирмите, които отговарят на всички изисквания, а фирмите, които не спазват правилата, да бъдат разобличавани?
Има такива случаи. Непрекъснато се цитират. Имаме разбиране от Дирекцията за национален строителен контрол. Те излязоха с писмо, което беше по въпрос, зададен от Камарата. Отнасяше се до участието на фирми като подизпълнители, без да са вписани в Регистъра. Така че от документална гледна точка нямаме проблеми. Проблемите са чисто субективни – в допускането на такива фирми да конкурират вписаните в Регистъра. Явно е, че фирма, която не е вписана в ЦПРС, си позволява нелоялна конкуренция, а това е предпоставка за участие в сивия сектор.

Очевидно ще има доста предизвикателства. Предстои и доста работа.
Така е, надявам се през следващите години Камарата да бъде единна. Предстои общо съб-рание, ще се избират нови ръководни органи. Следващият УС трябва да продължи успешната политика, която се е водила до момента.