Емил Христов  

Нотариус Катранджиев, кое беше най-важното, което успяхте да свършите от встъп­ването ви в длъжност като председател досега?

Отговорът на този въпрос ме затруднява, защото председателят е един от членовете на Съвета на нотариусите – „пръв сред равни“. Да, определено има специфични права и задължения, но те следва да се разглеждат изцяло свързани с дейността и решенията на органа, както и на Общото събрание. Казвам това, защото съм убеден, че всеки от членовете на Нотариалната камара (НК) не само теоретично може да бъде избран на тази длъжност и би следвало да изпълнява задълженията си като такъв. В чисто организационен план мисля, че настоящият съвет се справя добре. Две трети от членовете му са нови лица. В началото имаше неудобство, свързано с конституирането му. Поради независещи от нас обстоятелства първото си заседание новоизбраният съвет проведе два месеца след като бе избран. Срок, достатъчно дълъг, за да се натрупат много въпроси и проблеми. Първите няколко заседания протичаха повече от един работен ден. В същото време дискутирахме и в намален състав, но това не попречи на работата, напротив – мобилизира колегите. Считам, че конституирането, организирането и функционирането на оперативния орган на НК е само по себе си най-важното, което съумяхме с общи усилия да свършим през изтеклата година. Усилията на съвета не трябва да разглеждат като самоцел, те спомагат за постигане на общи задачи. И наистина, ако следва да спомена за най-важното, което свършихме, смятам, че това е провеждането на конкурс за помощник-нотариуси по заместване. След своевременното съгласуване на изработената заедно с Министерството на правосъдието наредба за провеждане на конкурс и проявеното разбиране от страна на министъра в края на миналата година бе проведен и самият избор.

Как ще коментирате обявената от правителството идея за отпадане на нотариалното удостоверяване на договорите за прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства?

В изминалите месеци имахме възможност многократно да изразим позицията на НК по този въпрос. Веднага след обявяването на идеята за премахване на нотариалното удостоверяване на сделките с МПС съветът излезе със становище. В него, позовавайки се на една дългогодишна и работеща практика, ние аргументирано заявихме, че тази мярка е прибързана и необмислена. Касае се за трайно установена процедура и въпросът има много страни. Аргументът, че само в България имало такова нотариално удостоверяване, е несъстоятелен, защото в другите страни също има прехвърляне на собствеността, макар това да става по друг ред, и също се заплащат такси. Зададохме и няколко въпроса – кой ще върши тази работа и кой ще опазва правата и интересите на страните безпристрастно, с носене на пълна имуществена отговорност. Нотариусът има изключителната отговорност и задължение да бъде съветник на гражданите, които са му се доверили.

В момента действащите колеги в страната са 613, които работят в 108 населени места. За сравнение – броят на областните поделения на „Пътна полиция” е 28. Едва ли при това съотношение и организираност ще се получи намаляване на административната тежест, каквото предвижда предложената мярка. Няма подготвена администрация, в която да има достатъчно компетентни служители, които да изследват наследяването, представителната власт, семейните имуществени отношения и т.н. Тук е мястото да спомена, че от пролетта на миналата година НК проведе редица инициативи в тази насока. Съвместно с нотариуси от Турция обсъждахме как можем да облекчим процеса. В тази насока колегите от южната ни съседка имат изключително полезен опит. Изградили са информационна система, свързана с общинските и държавните служби. Чрез нея в реално време проследяват задълженията на страните по сделката и ако има такива при сключването на договора, част от продажната цена се пренасочва за тяхното погасяване. Освен това доработват информационна система, в която нотариусите да препращат автоматично дан­ните до съответната общинска администрация и службата по регистрация след подписването на контракт. За купувача остава задължението да отиде до съответната институция и да получи новите си контролни номера. Като чиста фактология ще спомена, че турските колеги са прехвърлили собствеността на 4 милиона МПС за предходната година. Считам, че една подобна положителна практика може да бъде използвана и успешно приложена и в България.

Нотариалната камара у нас разполага с подобна информационна система, която е в състояние да бъде свързана с администрацията и използвана уместно. Нужни са незначителни нормативни изменения.

В края на миналата година се проведоха поредните oткрити нотариални дни. Кои бяха основните теми, които се коментираха?

За пети път организирахме подобни срещи в почти всички по-големи градове на страната. Това е една изключително полезна и благородна инициатива, която ще продължим и занапред. Мотото, под което се провеждат, е „Моят нотариус – моят доверен съветник”. Консултациите са анонимни и безплатни и са достъпни за всички граждани. Общият профил на ползващите тази услуга са възрастни хора, които основно се интересуват от наследствени и имуществени въпроси, завещания, делби на имоти и др. Направи впечатление, че сред посетителите на последните открити дни имаше и доста младежи, които определено се интересуваха най-вече от въпросите на семейното право.

Чествахте и 15 години от създаването на съвременния Български нотариат. В този ред на мисли какво е бъдещето на камарата? Кои бяха труднос­тите, с които се сблъскахте, и какви очаквания имате?

През октомври 2013 г. Българският нотариат стана на 15 години. От създаването досега доказахме, че сме гарант за гражданската стабилност и сме в услуга на обществото.

Целият месец премина с поредица от инициативи, чрез които беше отбелязан своеобразният юбилей. На Националната кръгла маса под наслов „Българският съвременен нотариат – 15 години гарант на гражданската стабилност” присъстваха председателят на Международния нотариат Жан-Пол Декор, Андре Михелсен – председател на Белгийския нотариат, и Рихард Бок – зам.-председател на Германския нотариат, участваха български и чуждестранни експерти и представители на заинтересованите организации и институции – Президентството, Народното събрание, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съдии от върховните съдилища, видни преподаватели от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, Сдружение „Недвижими имоти”, адвокати и др.

Сред дискутираните теми бяха нормативната регламентация на паркоместата, прилагането на Регламент № 650/04.07.2012 г. на Европейския парламент и Съвета на ЕС относно наследствените правоотношения с международен елемент и реда за издаване на удостоверения за наследници, промените в Закона за кадастъра и имотния регистър и мястото на нотариуса в оптимизирането на процеса по издаване на скици.

В зала 6 на НДК се проведе тържественото събрание, с което официално се отбеляза 15-годишнината на съвременния Български нотариат и Денят на нотариуса. Вечерта се проведе благотворителният бал, на който присъстваха и много гости, както и представители на медиите. По време на вечерята беше обявено и името на студент от ЮФ на Софийския университет, на когото НК предостави едногодишна стипендия.

През всичките тези петнадесет години ние, българските нотариуси, работихме усърдно и постигнахме признанието на обществото. Усилията ни бяха възнаградени и в не едно изказване на държавници, политици и видни магистрати многократно бе споменавано, че нотариалната реформа е най-успешната реформа в юридическата сфера. Това е плод на успешното и ползотворното сътрудничество на Нотариалната камара с Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Съюза на юристите в България, Международния съюз на нотариатите, Съвета на нотариатите от Европейския съюз и други правителствени и неправителствени органи и организации, наши приятели и съмишленици.

Ние сме подчинени на закона и следва да полагаме усилия за непрекъснато подобряване на стандартите и да бъдем истински гарант на правния мир. Това само по себе си изисква добро познаване на законите, тяхното точно прилагане и не на последно място развитие, което да гарантира правата и интересите на гражданите. Нашето общество има нужда от правна сигурност. Смятам, че с извършеното дотук доказахме и оправдахме с висок професионализъм гласуваното ни доверие.

Необходими ли са още нормативни промени, за да се ограничат още повече имотните измами?

На 31 октомври 2008 г. Съюзът на юристите проведе национална конференция „Имотни измами – проблеми и противодейстие”. На нея бе приета декларация и бяха набелязани редица мерки за законови изменения с цел противодействие на този тип нарушения. Вследствие на което и основно чрез направените конкретни предложения от страна на камарата беше осигурен достъп на нотариусите до националната база данни „Население” и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи. Промяна бе въведена и при удостоверяването и архивирането на пълномощни служещи за сделки. Към НК бе създадена единна информационна система за пълномощни за разпореждане с недвижими имоти и единна информационна система за нотариалните и саморъчните завещания от 1998 г. досега. Въведено бе ограничаване на плащанията в брой. Всички тези промени определено дадоха резултат за предотвратяване на имотните измами. Към настоящия момент отчитаме, че това, което Нотариалната камара предложи и бе променено, е напълно достатъчно. Фактът, че имотните измами драстично намаляха, е показателен. Това бе постигнато благодарение на положените общи усилия от страна на СЮБ, Нотариалната камара, Министерството на правосъдието, МВР и др. Винаги може да се направи и още нещо. Например осигуряване на контролиран или опосредстван достъп до регистрите на Агенцията по вписванията, регламентиране създаване на документ-извлечение от титулите за собственост, заместващ нотариалния акт, който да се представя в случаи извън вещноправните сделки, ограничаване кръга на лицата, които могат да бъдат пълномощници по вещноправни сделки с недвижими имоти, и др.

За съжаление ограничаването на възможностите за извършване на имотни измами пренасочи вниманието на хората с престъпни намерения към друг вид престъпления и в днешно време забелязваме тенденция на бум при така наречените кражби на фирми. Нещо, за което Нотариалната камара алармира обществото преди 3 – 4 години и не само алармира, но и направи предложения в тази насока. Като пример ще посоча идеята протоколите от проведените общи събрания на търговските дружества да бъдат нотариално удостоверявани и архивирани при нас. Договорите за продажба на дружествени дялове и прехвърляне на фирми да бъдат регистрирани в единната информационна система на НК, до която достъп да имат длъжностните лица по регистрацията. Там в реално време може да се провери и установи дали един договор е удостоверен, или не от колеги. Необходимо е достъпът до Търговския регистър и съдържащите се в него данни да бъде контролиран и опосредстван. За жалост тези идеи не бяха възприети и днес сме свидетели на увеличаване броя на измамите. Считаме, че решаването на този проблем не търпи отлагане. Следва незабавно да бъдат предприети законодателни мерки.

Вие имахте предложения и за регламентацията на паркоместата.

Как ще бъде уреден статутът им, е въпрос на законодателна воля и техника. Законодателят трябва да даде отговор на въпроса, дали паркомястото може да бъде предмет на самостоятелно съществуване, или не. Няма да разкрия нищо ново, като споделя, че има множество изразени мнения по въпроса с паркоместата. В редица публикации е повдигнат въпросът за възникване на нов обект в резултат от развитието на строителството и правото на собственост, но липсва понятие и правна регламентация в българското законодателство. Налице е остра необходимост от регулиране на обективно възникналите обществени отношения, свързани с паркоместата. Поради тези причини основната тема на Националната кръгла маса, проведена от НК, бе именно статутът на паркоместата. На този форум бяха поставени редица въпроси. Паркоместата („място за паркиране”) са ли самостоятелен обект на собственост, или прилежаща част от жилищата, или са приложими и двата режима? Реални части от земята ли са те, или самостоятелен обект в съоръжение? Има ли неразривна връзка в съществуването на сградата и паркинга с паркоместата – като погине постройката, погиват ли и паркоместата? Кой може да придобива право на собственост върху местата за паркиране – собственици на самостоятелни обекти в сградата или такива, които не притежават такива? Какво може да се предложи като решение за досега съставените и вписани актове за покупко-продажба с предмет паркомясто?

Това са само част от поставените въпроси, които нямат еднозначен отговор. Нотариалната камара, обобщавайки всичко това, излезе със становище, че паркомястото следва да бъде уредено като самостоятелен обект на право на собственост. Преди две седмици становището бе предоставено на председателя на Комисията по инвестиционно проектиране към Народното събрание. В резултат на това се създаде работна група, в която депутати и експерти ще обсъждат темата. Законодателното решаване на този въпрос би довело до повишаване на правната сигурност при сделките с паркоместата.

Разкажете ни за общата ви идея с Камарата на частните съдебни изпълнители за създаване на регистър на запорираното имущество.

Изненадвате ме с този въпрос. Това е една идея, която обсъдихме с Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) преди около два месеца. Много е рано да бъде коментирана, но принципно ще ви запозная с нея. Днес всеки от нас може да закупи автомобил, да изповяда сделката при нотариус и чак когато отиде в КАТ, за да го регистрира, да разбере, че върху него има запор. Идеята ни е да бъде допълнена единната информационна система на НК чрез изграждане на модул, на който да бъдат отбелязвани наложените възбрани върху МПС. Също така разисквахме и възможността да ни бъде предоставен достъп до масивите на КАТ, където в момента се съхранява тази информация. За пример ще дам как в момента се извършват справките. Нужно е да бъде отправено писмено искане лично от собственика на МПС или от частен съдебен изпълнител. След което се получава отговор в тридневен срок. Друг проблем идва и от факта, че всеки регионален КАТ има своя система за регистрация и помежду им няма свързаност. Парадоксалното е, че не съществува единен такъв регистър. Всичко това все още е само една идея, реализирането на която ще доведе до спестяване на много усилия, време и средства на гражданите.

Нова вълна измами с помощ­та на електронен подпис залива страната, как ще коментирате тази тенденция?

Заради появата на този вид престъпление ние проведохме редица семинари и кръгли маси, на които сме канили и наши колеги от Германия. Алармирали сме министъра на правосъдието, бях­ме първите, които съобщихме за възникването на проблема преди няколко  години. С приемането на електронния подпис се появиха редица проблеми, които за съжаление не бяха премислени. Лично направих справка в една от фирмите, които предлагат тази услуга, и видях, че достъпът до информация там не се контролира. Трябва да има точно определени правила как да се издава този вид подпис. Много е важно и отношението на обществото към проблема. Кражбата на фирми, имоти и коли с помощта на фалшификация е едно от престъпленията у нас, които се доказват най-трудно. В същото време те оставят на улицата хиляди българи, измамени само за минути. Въпреки усилията на властите документните престъпления се разкриват най-трудно.

Притесненията на полицаите са, че този вид измами вадят на дневен ред големи пробиви в нормативната уредба. В Търговския регистър излизат всички данни за фирмите, активите и пасивите, оборотите, годишните данъчни декларации. Необходимо е само да се направи фалшив печат на нотариус и чрез подаване на документи за промяна в Агенцията по вписванията с електронен подпис да се извърши самата измама. За да се избегне този проблем, сделките трябва да се вписват в Информационна система „Единство”. Така нотариусите ще носят отговорността за прехвърлянията и с вписването ще потвърждават, че именно те са изповядали сделката, а не става дума за измама. Самият аз от началото на годината два пъти бях сезиран за фалшив мой печат. Но в момента няма как да предприема действия, за да се защитя. Според мен данните, които се заявяват, би следвало да бъдат проверявани от служителите в Търговския регистър и Агенцията по вписванията. Този контрол трябва да се извършва след една взаимна връзка между нотариусите и Агенцията по вписванията.

Как работите с Камарата на строителите в България?

През последните години на няколко пъти сме работили съвместно с КСБ. Обсъждали сме в различни формати промени в нормативните актове, като Закона за устройство на територията, Закона за кадастъра и имотния регистър и др. Срещнахме разбиране и подкрепа от страна на Камарата по поставените проблеми, свързани с регулиране режима на паркоместата, предоставяне на отдалечен достъп на нотариусите до масивите на АГКК и др. Надяваме се и за в бъдеще да работим заедно.

Законът за публично-частното партньорство ще бъде отменен

Законът за публично-частно партньорство, който е в сила от 1 януари 2013 г., ще бъде отменен. Един от аргументите това да се случи е, че не са осъществени значителни ПЧП проекти. Това се посочва в документа, публикуван на сайта на Министерския съвет за обществени консултации www.strategy.bg.

Сега действащият закон има и други недостатъци, които попречиха на развитието на този тип партньорство. Сред тях е недостатъчно подробно разработената подзаконова рамка, която не позволява практическото осъществяване на ПЧП проектите. Отчита се, че не са предвидени достатъчно стимули за инициатива от страна на бизнеса, както и липсата на регистър и публичност на целия процес.

Според мотивите за отмяна в действащия закон е възприет ограничителен  подход, като изрично са посочени дейностите, в които може да се реализират ПЧП проекти - обекти на техническата инфраструктура (паркинги, гаражи, системи за наблюдение, сигурност и  улично осветление); на социалната (здравеопазване, образование, култура, спорт, отдих и туризъм, социално подпомагане); паркове и градини.

В документа, публикуван за обществено обсъждане, се посочва още,  че европейските нормативни актове от значение за ПЧП се съдържат в две директиви и регламент от 2013 г. С тях за първи път се дава възможност такива проекти да бъдат финансирани и чрез фондовете на ЕС. Новите европейски разпоредби ще спомогнат за значително развитие на този тип партньорство у нас.  

Eлектронното гласуване отпадна от новия Изборен кодекс

Предложенията за въвеждане на задължителен вот и възможността българите в чужбина да гласуват електронно бяха отхвърлени от проекта на нов Изборен кодекс при окончателното му гласуване от депутатите в пленарната зала. „Освен в Естония, във всички други европейски държави експериментът с е-гласуването е завършил с ясния резултат, че софтуерът не гарантира защитата на избирателите“, заяви Мая Манолова, зам.-председател на Народното събрание.

Депутатите спориха и по темата за уседналост на гласоподавателите. В момента законът не допуска хора, които не са живели през последните 6 месеца в даденото населено място, да упражняват своя глас за кметове и общински съветници. Това положение е залегнало и в проекта, внесен от Мая Манолова (КБ). От ДПС заявиха, че не искат да премахнат думата „живели“, но според тях законодателят трябва да запише какво значение влага в нея. В крайна сметка текстът, предложен от Коалиция за България, бе одобрен. Същевременно бе прието българските граждани, които живеят извън Европейския съюз, да влизат в забранителните списъци за гласуване на евровота и за местните избори.

Списъкът на заличените лица ще се изготвя от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие.

При второто четене на закона мнозинството върна предишното положение районните кметове да бъдат избирани, а не назначавани. Същевременно организационно-техническата подготовка и обезпечаване на изборите, включително с техника и консумативи, ще се осъществяват от Министерския съвет, както и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии. Разходите по подготовката и провеждането на вота ще са за сметка на държавния бюджет.

Според кодекса министърът на външните работи и българските посланици трябва да публикуват на електронната страница на МВнР и на дипломатическите ни представителства условията и реда за образуване на секциите извън страната. Ръководителите на мисии зад граница ще оказват организационно-техническо съдействие на кандидатите при провеждането на срещи с гласоподаватели.

До редакционното приключване на броя гласуването на новият Изборен кодекс не бе завършило.