Свилена Гражданска
42-рото народно събрание се формира след оспорвано политическо състезание, което се отрази и на неговата работа, и предначерта и бързия му край. След година и 2 месеца на 6 август ще е последното му заседание, след което ще бъде разпуснато и ще бъде назначен служебен кабинет.
Парламентът започна с очаквания за промяна в антимонополното законодателство, намаляване на бюрократичната тежест за бизнеса, за преодоляване на различията между регионите и засилване на социалната роля на държавата и други. Сред приоритетните нормативни актове бе Законът за обществените поръчки. Текстовете за промяна бяха внесени в края на август. Те бяха изработени от екип към Министерския съвет начело с вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева. Целта бе да се отговори на многобройните критики от Европейската комисия, от българското общество, както и от редица бизнес организации, че средствата в публичния сектор, разпределяни чрез търговете, се разходват на тъмно, че едни и същи фирми печелят процедурите в страната и почти никой няма достъп до тях, ако не се е договорил предварително с възложителя. Промените бяха подготвени на базата на редица становища от страна на браншови организации и институции. Между първо и второ четене на ЗИД на ЗОП постъпиха близо 250 предложения от народни представители. Основната част от измененията имаше за цел осветляване процеса на провеждане на обществени поръчки от обявяването на процедурите през офертата и класирането на участниците до разплащането на средствата по нея. Бяха приети редица промени, които да улеснят участието на компаниите. Тежестта по организиране и провеждане на процедурата бе изместена от кандидатите към възложителите. Досега последните имаха комфорт в това отношение. Приеха се текстове, които да гарантират публичност и прозрачност на търговете.
Разшири се обхватът
на ин хаус поръчките
Вътрешното възлагане съществуваше и в предишния ЗОП. С последните промени обаче беше разширен обсегът на действие на видовете работи, които могат да се извършват чрез него. Камарата на строителите в България и работодателски организации бяха против изменението. Според Хамид Хамид, зам.-председател на парламентарната Комисия по правни въпроси, ин хаусът е насочен към защита на държавните и общинските предприятия. За следващия кабинет остана задачата да бъде изготвена методика за определяне на цените при вътрешното възлагане.
По-кратка забрана за строителството по Черноморието
Черноморските общини вече могат сами да определят какъв е периодът на забрана за строителство по време на летния сезон. Решението трябва да вземат всяка година до 1 март. Това приеха народните представители в Закона за устройство на Черноморско крайбрежие. Те разрешиха зона „А” извън територията на морските плажове да е с плътност на застрояване до 20% с височина до 7,5 м. Останалата площ ще e нужно да се озелени, като минимум от половината да е с дървесни видове.
Изменения и при
кадастъра
В последните седмици на 42-рия парламент бяха приети промени в Закона за кадастъра и имотния регистър. С тях се разширява възможността самите общини, когато преценят и има реални инвестиционни намерения за тяхната територия и собствени приходи, да изготвят кадастър. Облекчават се всички ползватели на услуги да получават онлайн информация – дали има кадастрални карти, регистри за съответната територия и т.н. Всички заинтересовани лица вече ще бъдат информирани своевременно след всяка промяна в даден имот, предвижда още законът. Същевременно се дава възможност нотариусите да издават скици дистанционно.
След 5 октомври
Предстои да се види дали бъдещите депутати ще внесат отново промените в Закона за устройство на територията, които бяха подготвени от Министерския съвет на Пламен Орешарски и вече приети от парламентарната Комисия по инвестиционно проектиране. Те касаят намаляване регулаторната тежест в областта на инвестиционното проектиране и строителството. Включени са редица мерки за усъвършенстване и оптимизиране на процедурите и съкращаване на сроковете, свързани със строителството и въвеждането в експлоатация на строежите. Установяват се единни стандарти, като например издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, което по досегашния ред е било определяно чрез наредби на общинските съвети за всяка местна власт.
Инж. Борислав Гуцанов, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление: Изменихме концепцията за Черноморското крайбрежие
Работата на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление бе активна и задълбочена, тъй като се направиха определени промени в закони, които имаха ключово значение за развитие на сектор „Строителство“. Основен сред тях бе Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), тъй като ако той не беше променен, нещата щяха да придобият драматичен характер в областта на летния туризъм. Мога да го определя като ключов, тъй като нормативният акт има влияние върху хиляди работни места. С него променихме концепцията за Черноморското крайбрежие.
Жалко, че не ни достигна времето за определени законопроекти, които действително можеха да имат сериозно въздействие върху развитието на строителството. Сред тях са измененията в Закона за устройство на територията.
Инж. Емил Костадинов, председател на Комисията по инвестиционно проектиране: Надявам се строителната законодателна реформа да се случи
Успяхме да приемем дълго чакани съдържателни промени в Закона за кадастъра и Имотния регистър (ЗКИР). Измененията дадоха възможност за реална работа по Имотния регистър. Същевременно бяха осигурени 10 млн. лв. от държавния бюджет за изработването на кадастрални карти и за общи устройствени планове, без които общините трудно кандидатстват за европейски средства. За съжаление, не успяхме да приемем окончателно промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те бяха одобрени на първо четене във водещата Комисия по инвестиционно проектиране, но не ни достигна парламентарно време. С тях също значително се облекчават процедурите в сектора. Преодоляват се много от административните и финансовите режими и тежести.
През последната година имахме много добър диалог с Министерството на инвестиционното проектиране и браншовите организации – Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на инженерите по геодезия. Техни представители участваха и в разработването и оптимизирането на текстовете на ЗКИР и ЗУТ. Бих искал да подчертая дейността на експертите на КСБ за разработването на един пакет от закони в сектора – закон за устройството на територията и регионалното развитие, закон за градоустройството и закон за строителството. Ние планирахме те да бъдат внесени за обсъждане в 42-рото народно събрание. За съжаление отново парламентарното време не достигна. Надявам се следващото Народно събрание да приеме тези нормативни актове, които да заменят ЗУТ, защото той е безнадеждно остарял и в него има заложени пороци и слабости още със създаването му.
За сектор „Строителство“ е важно, че през този мандат в републиканския бюджет отделихме чрез Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ 500 млн. лв. за проекти на общините и ведомствата за изграждане на инфраструктура, сгради и съоръжения.
