Мирослав Еленков
Ренета Николова
Адв. Герон, поводите за това интервю са два. Първият е, че в България вече 10 години има медиация и организация, чийто председател сте вие, която се занимава с темата. Вторият е европейската директива, която задължително трябва да бъде имплементирана в нашето право. Разкажете ни повече.
През декември се навършват 10 години от приемането на Закона за медиацията (ЗМ) и непосредствено след него бе учредена Националната асоциация на медиаторите (НАМ) в България, която следваше да играе роля на камара на медиаторите. В голяма степен организацията успешно се справи с тази задача. В нея членуват практически всички центрове по медиация. Министърът на правосъдието също има своя представител в изпълнителния орган на сдружението. Така се осъществява възможно най-добрата комуникация между медиаторите, техните организации и държавните органи, които отговарят за тях. В същото време се упражнява контрол върху подготовката на специалистите и образователните организации, които подготвят приетия от Министерството на правосъдието (МП) регламент за обучение. За съжаление обаче броят на експертите е по-голям от този на решените спорове чрез медиация. Това е един от сериозните проблеми. Не само за нас, но и за много страни, в които медиацията прохожда. 10 години са както голям, така и доста малък период, за да може да кажем дали сме закъснели, или сме отишли напред.
Другият повод, който вие споменахте, е Директива 11 от 2013 г., която предвижда задължителна медиация специално за потребителските спорове. В тази връзка НАМ предложи на правосъдното ведомство промяна в ЗМ. Хубавото е, че хората научиха какво означава терминът, вече не го бъркат с медитация. От друга страна, все повече съдии и адвокати са убедени в ползата от нея, а тя действително е двустранна. Първо, съдът ще се разтовари от многобройните дела, второ – това е нова култура на отношенията. Когато ти сам решаваш кое е полезно за теб и в крайна сметка запазваш нормалните човешки отношение с другата страна в спора. Затова е важно конфликтите да минават през медиация. И когато се види ефектът й, тогава повече физически и юридически лица ще прибягнат до този метод. За съжаление МП отговори, че в момента са доста ангажирани с други проблеми, а въпросът за директивата е в ръцете на Министерството на икономиката и енергетиката. Надявам се, че след съставянето на новия парламент ще успеем да намерим допирните точки между двете ведомства и ще вървим към създаване на камара на медиаторите по подобие на Нотариалната камара и Камарата на частните съдебни изпълнители, Камарата на строителите.
Вие казахте, че много спорове могат да се решават чрез медиация. Кои са те? Ще посочите ли конкретен пример?
Медиацията е приложима във всички видове спорове. За съжаление по наказателните дела все още нито НК, нито НПК я предвижда като опция. Практически тя отсъства от наказателните дела. Медиацията е особено подходяща при семейни спорове, защото при тях войните в съда са страхотни и най-често жертви са децата. Ако родителите ползват експерт, който ще разкрие къде е големият проблем при тях и по един цивилизован начин ще го реши, децата ще растат в нормална обстановка. Много подходящ е и при делба на наследство. При болшинството от случаите имотът в крайна сметка отива за публична продан. Никой няма интерес от това. Медиацията може да помогне много. До голяма степен обаче това зависи от умението на съдиите да обяснят ползата от нея. Важно е самите те да не подхождат формално към нея. Другото много важно нещо е адвокатите да бъдат обучени. В повечето държави, където е въведена медиацията, първосигналната им реакция е била крайно негативна. Но постепенно с времето адвокатите стават най-големите привърженици на метода. У нас нещата се развиха по същия начин. В момента САС и ВАС организират курсове за медиатори сред адвокатите. Все повече колеги се убеждават, че е по-добре да вземат по-малък хонорар, но да приключват делата по-бързо, отколкото да се влачат години наред по съдилища.
През последните 10 години заслугата на медиите също беше голяма. Ние организирахме в много градове на страната дни на медиацията, различни конференции на тази тема и те бяха много добре отразени.
Отговаря ли на истината разпространеното схващане, че българинът не е склонен да решава споровете си чрез разговори? Той по принцип обича да се съди.
Поставянето под общ знаменател не е правилно. Има различни хора. Това не е масовият случай. Самият факт, че изключително голям брой семейни и имуществени дела приключват със спогодби, показва, че българинът не е толкова твърдоглав, за да чака някой отстрани да му реши спора. Може би има някакъв страх от новата култура – да вземеш нещата в свои ръце и да прецениш кое е изгодно за теб, защото една спогодба при медиацията се диктува преди всичко от интереса на страните, не толкова от законното право. Има много тежки случаи, при които съдебните спорове продължават с години и накрая, като видят безизходицата, хората сами разбират, че спорът трябва да приключи със споразумение, и тук е въпросът, нужно ли е да се хаби толкова ресурс и време.
Може ли да обобщим с няколко думи какви са предимствата на медиацията и защо трябва да я ползваме при решаване на даден спор?
Тя е бърз и евтин способ. По този начин се запазват човешките отношения. Има много случаи, при които могат да се избегнат ненужни разходи и време. Между другото този начин за решаване на спорове съществува от римско време. Позват е много отдавна и в българската правна традиция. Навремето в много случаи главата на семейството е изпълнявал функциите на медиатор. В Пловдив пък търговците са наричали хората, които се занимавали с уреждане на спорове, „ходатаи”.
Какъв е срокът, в който трябва да бъде приета директивата, за която говорихме? Какви промени ще наложи тя?
През 2015 г. В съответните текстове на ГПК ще се наложи въвеждане на изискването, когато се стигне до съд, да се представят доказателства, че спорът е минал през медиация. Някои от противниците казват, че ще има фиктивни доказателства, но в един момент този метод ще стане ефективен. Хората не са толкова неразумни. Смятам, че случаите, при които ще има опит за заобикаляне на това изискване, ще са малко. Медиацията ще е много подходяща за случаи на спор с „Топлофикация” и енергийните дружества, където хората не отричат задълженията си, а търсят разсрочване на плащанията. Това са неща, които спокойно в една медиация могат да се решат.
