Законът

България - предпоследна по корупция в ЕС


България е сред трите най-корумпирани страни в Европейския съюз с индекс 3,6. Това показа изследване на международната организация Transparency International, чиято корупционна скала е от 0 - за най-проядена от корупция страна, до 10, числото за чиста среда. След нас са гърците с индекс на корупция 3,5. Румъния пък ни изпреварва с 3,7 пункта. Индекс от 3 пункта се смята за критичен минимум, нашият е две десети по-нисък от 2009 г.
Проучването за 2010 г. обхваща 178 държави, сред които се нареждаме на 73-то място.
Според класацията Дания, Нова Зеландия и Сингапур са най-некорумпираните страни в света с индекс 9,3. След тях се нарежда Финландия с 9,2 пункта. В дъното на класацията пък са Афганистан и Мианмар с индекс 1,4, а последна е Сомалия с индекс 1,1. В световната класация страната ни заема 73-то място.
Отличник сред държавите от бившия Източен блок, сега членки на ЕС, е Словения. Преди България по показания на корупционния индекс са Чехия, Словакия и Полша. Нито една от тях обаче, с изключение на Полша, не подобрява индекса си през 2010-а спрямо 2009 г. Ако към групата се прибавят прибалтийските страни, то като безспорен лидер тук изпъква Естония, класираща се в близост до нивата на Франция, Германия и Великобритания. Едно от обясненията за доброто представяне е електронното правителство в страната. Турция изпреварва повечето балкански страни с индекс 4,4 пункта. 16 държави от ЕС пък отчитат спад в корупционния си индекс.
Страната ни участва в класацията от 1998 г. и оттогава не е постигала индекс 5, който се смята за средно ниво. „Това показва процес на стагнация за антикорупционни усилия”, заяви Диана Ковачева, изпълнителен директор на българския клон „Прозрачност без граници”. Най-доб-рите си стойности България отчита през 2007 и 2008 г.
(4-4,1 пункта). Това според политолога Огнян Минчев се дължи на положителните очаквания и нагласи на международните експерти и бизнес от предстоящото членство на България в ЕС. Според него сегашното намаляване на индекса е индикатор за известно разочарование на бизнеса и експертите, както и в българската общественост, за потенциала на сегашното правителство да осъществи последователна институционална реформа.