Грюер – Швейцарската наслада

Прочетена: 53

Светослав Загорски

Грюер не е само марка превъзходно сирене, но и име на едно от най-красивите швейцарски градчета в подножието на Алпите. Населеното място е разположено високо на неголям хълм, заобиколен от живописни предалпийски пасища, пълни с крави с дрънкащи чанове. Прилича поразително на пейзаж като от красива пощенска картичка. Селището е разположено на около 100 м над нивото на р. Заане.

Едно от преданията посочва легендарния лидер на вандалите Грюериус за основател на Грюер. Той дошъл от север в търсене на плодородна земя. Заповядал да се построи крепост на днешното място – така се появил замъкът на Грюер. Според легендата, когато сградата била завършена, от небето се спуснал бял жерав и кацнал на рамото на Грюериус. Той го приел за добра поличба и птицата се превърнала в символ и герб на града.

Историята сочи, че Грюер е основан през XI век от Петер II Савойски и се е съхранил зад крепостните си стени от XV век. През 1244 г. Грюер, заедно с графството Грейерц, се превръща в територия, подчинена на савойските графове, но запазва известни свободи и се радва на благополучие благодарение на развитата си търговия и селско стопанство. През 1552 г. граф Михаел, последният от династията Фон Грейерц, банкрутира и отстъпва земите си на кредиторите си – Берн и Фрибург. Градчето става подчинено на фрибургския кастелан, а след XVIII век е главно селище на едноименната префектура.

Грюер дължи известността на сиренето си.

Неговото производството започва през 1113 г. по времето на първите графове от династията Фон Грейерц. Използването на името започва от 1602 г., когато управниците на град Фрибург подаряват на френския пратеник 14 пити от това сирене.

Във фабриката може да се участва в дегустация и да се научат някои от тайните на вековната рецепта. В мандрата е възможно да се наблюдава на живо и производственият процес.

Навсякъде в заведенията на Грюер се сервират фондюта с това прекрасно сирене. Хапката хляб може да се топне в черешова ракия, преди да се сложи в съда. Към ястието е подходящо да се пие сухо бяло вино, малка чаша черешова ракия или лек черен чай.

Грюер има само една главна улица, която е калдъръмена и се нарича „Пазарна“. По нея са разположени множество красиви готически и ренесансови къщи, всяка една от които е превърната в защитен национален паметник. Между тях се отличава

Къщата на Шаламала от 1531 г.,

която носи името на един прочут шут от двора на граф Пиер IV от XIV век. Той предсказал: „Един ден Мечката на Берн ще изяде Жерава в котела на Фрибург”. Думите му се сбъдват, когато през XVI век Берн и Фрибург си поделят земите на графството Грейерц. В края на живота си Шаламала станал богат човек.

По средата на градчето се намира и така наречената Голгота. Зданието от 1705 г. носи това име заради скулптурната група на разпятието, разположена под навеса на главния вход. В средните векове тук се е помещавала стражата на града, а през XVII век сградата е служила за склад на сол.

В Грюер е запазена по-голямата част от крепостната стена. В една от кулите й през 1480 г. граф Лудвиг помества параклиса „Йоан Кръстител“. Запазена е и четириъгълната кула от XII век, наречена „Червената брада“. В нея са били екзекутирани осъдените на смърт. Преди това били изгаряни брадите на осъдените като последна подготовка преди смъртта. Оттам идва и названието. В същата кула са били сечени и пари по времето на граф Михаел – 1552 г.

Най-голямата забележителност е
едноименният замък.

До здравата порта на внушителния замък Грюер се стига по улица „Пазарна“. Крепостта е проектирана в типичната за савойския стил четвъртита форма. Сред забележителностите са „Залата на Бургундия“, „Залата на Коро“, „Залата на Фюре“ и „Рицарската зала“. Разходката из замъка ни показва живота на фрибургските префекти в периода, когато е бил тяхна резиденция. Могат да се видят безценна мебелировка от XVIII век, безчет ловни трофеи на фамилиите Бови и Баланд, които са били негови собственици за близо век. Този замък е пълен с картини с швейцарски пейзажи, рицарски доспехи и много други забележителности. От двора му се разкрива неописуема гледка към долината на р. Заане.

Сегашният му вид се е съхранил от 1270 – 1280 г. От XI до XVI в. в него са живели 19 графа от династията Фон Грейерц до банкрута на последния от рода. През 1849 г. той преминава в ръцете на Жан-Франсоа Бови от Женева, който го реставрира и превръща в обител на художници, между които известния френски импресионист Камий Коро. Замъкът пази ревниво спомена за него в

„Залата на Коро“.

Стените й са облицовани с ламперия в стил рококо. Върху тази ламперия в периода 1850 – 1865 г. Коро рисува 4 овални медальона, които ясно говорят за афинитета на художника към природата.

Има и зали с готически интериор, с елементи от Ренесанса, каквато е спалнята на Хубавата Люси. Според легендата Люси е била момиче от бедно семейство, но граф Йохан II фон Грейерц се влюбил в нея и й отредил стая в замъка непосредствено до неговата.

В крепостта също така е поместен музеят с внушителната колекция от необикновени творби на швейцарския сюрреалист – художник, скулптор и сценограф Ханс Рудолф Гигер. Той е носител на наградата „Оскар” за визуални ефекти за новаторския научнофантастичен филм на ужасите на Ридли Скот „Пришълецът” от 1979 г.

Извън замъка и Стария град Грюер предлага на своите посетители обиколка с миниатюрен туристически влак между града и мандрата La Maison du Gruyere в село Принжи в подножието на хълма. До една друга забележителност в района – „Мезон Кайе“, отвежда друг влак – шоколадовият. Това е забележителност, която задължително трябва да бъде посетена. Музеят е кръстен на един от пионерите в производството на шоколад през XIX век. В „Мезон Кайе“ ще се запознаете с целия процес – от какаовите зърна до производството на изключителни шоколади, а кулминацията е дегустационната зала.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.01.2019. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: