Чивита ди Баньореджо – Италианското градче, където времето е спряло

Прочетена: 58

Светослав Загорски

С наближаването на Великден все повече хора започват да търсят интересни дестинации, свързани с историята, където да прекарат празника. А Италия е сред държавите, в които на всяка крачка има забележителности, свързани с миналото. Много от дестинациите там са прочути и непрекъснато посещавани от туристи, а други са малко известни, но също толкова любопитни и красиви. Ако искате да бъдете на Възкресение Христово на спокойно, но спиращо дъха място, може да заложите на не толкова популярното Чивита ди Баньореджо.

Този малък град е разположен на висок хълм буквално в небесата. Определят го като митичен. В него времето е спряло – Чивита ди Баньореджо почти не се е променил през вековете и до днес носи атмосферата на Средновековието и Ренесанса.

Някога тук е имало два малки града,

единият от които Баньореджо, а другият – Чивита, но днес те са едно цяло. Баньореджо е по-оживената част, която се намира в подножието на хълма, а Чивита – на върха му, като до там се стига само по малка и стръмна пътека. Днес е трудно и рисковано да се живее в Чивита, но въпреки това десет човека са останали верни на традициите на прадедите си и обитават и в момента заредените с очарование къщи. Затова наричат Чивита „умиращият град“. Това е и причината той да е в списъка на фондацията World Monuments Fund за наблюдение на 100 най-застрашени от климата и нерегулирания туризъм обекти от списъка на Световните паметници на културата. Архитектурата на Чивита не се е променяла през вековете най-вече заради изолацията и той е като излязъл от приказка.

Населеното място е основано преди 2500 г. от етруските. Чивита е бил по-голямото селище, докато Баньореджо е функционирал като негов квартал. Разпадът на Чивита започва още през XVI в., когато силно земетресение причинява сериозни щети на улици и сгради. Това принуждава много от местните да напуснат Чивита. Последвалите във времето непрекъснати сеизмични дейности са причинили значителни свлачища. Така в края на XVII в. епископът и общинската власт били принудени да се преместят в Баньореджо, а през XIX в. Чивита била откъсната от останалата територия, защото с времето първият изграден мост, който е бил единствената връзка със света, се е разрушил. На неговото място през 1965 г. е изграден друг от железобетон.
Днес Чивита ди Баньореджо се радва на засилен туристически интерес. В миналото в града се е влизало само пеша, но от известно време е разрешено в определени часове жителите да се придвижват до него и с мотори, и с велосипеди.

В древността в населеното място се е прониквало през пет порти, но днес е останала само една –
„Санта Мария”.

Вратата на Богородица представлява гранитна арка, украсена с два барелефа с изображението на лъв, държащ в лапите си човешка глава, символизиращи въстанието на местните жители против сеньор Моналдески през 1494 г. От портата започва улица Via Santa Maria dila Porta, водеща към площада „Сан Донато”. Това е едно от местата, на които винаги ще откриете хора, защото жителите най-често си определят срещи именно тук. Пространството се отличава със своите етруски колони на възраст хиляди години.

Църквата „Сан Донато”

е разположена на едноименния площад. Тя е в романски стил и е била построена през XIII в. върху основите на древноримски храм. Настоящия си ренесансов вид църквата „Сан Донато” придобива в резултат на реконструкции, направени през 1511 г. и 1524 г. Тук си заслужава да се качите до камбанарията, както и да разгледате олтара и разпятието, които са с уникална майсторска изработка.

Други любопитни обекти в района са Палацо Весковиле, мелницата от XVI век, както и къщата, в която се е родил Свети Бонавентура. Тя е реплика, защото оригиналната отдавна е жертва на свлачищата.

В източната част на града се намират Етруските пещери, които местните жители са успели да превърнат в забележителност, като дори са изградили малък параклис. Наблизо е Градината на Мария – частен обект в Чивита ди Баньореджо, но без входна такса. Той може да бъде посетен само при условие, че собственичката на имота си е у дома. От красивата Градина на Мария се открива гледка към близкия каньон.

Всяка година в градчето се провежда интересно събитие –
Международен фестивал на моторите в киното.

Той е през юни и представя мотоциклети, супербързи коли, самолети и космически кораби от най-различни филмови ленти. Всъщност населеното място е свързано от доста време с киното. През 1954 г. Федерико Фелини снима в Чивита сцени от филма си „Улицата”, в който участват Джулиета Мазина и Антъни Куин. За него италианският режисьор получава първия си „Оскар” в категория „Най-добър чуждестранен филм“. Костюмите, използвани в „Улицата”, могат да се видят в музея на асоциацията „Пиеро Таруфи” в градчето. В Чивита са заснети още кинолентите „Двамата полковници” на Стено през 1962 г. и „Общо въстание” на Луиджи Дзампа.

Ландшафтът около Чивита ди Баньореджо също се счита за забележителност. Градчето отвсякъде е заобиколено от стръмни и оголени хълмове, носещи името
Долината на деретата.

Тя е разположена между езерото Болсена на запад и долината на река Тибър на изток. Скалата, върху която е градчето, е съставена от два пласта, различни по възраст и произход. По-древната е с морски произход и съставлява основната част на скалата, която се поддава най-много на корозията. Горните части пък са се формирали от лава и туф. Долината на деретата е дотолкова пострадала от корозията, че остава напълно оголена и дива и напролет, когато всичко останало наоколо цъфти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.03.2019. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: