Орвието – Бисер в дълбините на Умбрия

Прочетена: 36

Светослав Загорски

Орвието – бисерът на регион Умбрия, е град в италианската провинция Терни. Сгушен е в долина, точно където се вливат реките Киани и Палия. Старинната му част се намира върху плато, изградено от вулканична пепел. Местоположението е едно от предимствата на Орвието. Само на 96 км южно от него се намира столицата на Италия – Рим.

Историята на Орвието започва през Етруската ера. Днес в Археологическия музей в града може да се разгледа експозиция с етруски артефакти, които са открити в непосредствена близост до него. Градът бива анексиран от Рим през III век пр.Хр. заради стратегическото си местоположение. След разпадането на Римската империя от отбранителен той се превръща в религиозен център.

Извън Рим само в Орвието и Витербо биват издигати папски дворци. Днес те са сред основните туристически атракции в града. През 1227 г. папа Григорий IX налага училището по теология в Орвието, което е едно от първите в Европа, а заедно с него издига и първия папски дворец. През 1263 г. Урбан IV започва строежа на втори дворец на институцията, която представлява, и освещава новата доминиканска църква в Орвието.

Папа Николай IV избира града за седалище на курията през 1291 г. – 1292 г. Неговият наследник – папа Бонифаций VIII, построява третия и последен палацо папале –
„Палацо Солиано”.

Той поставя свои статуи на главните градски порти, което води до силни критики от страна на враговете му. Бенедикт XI е последният папа, който живее в Орвието.
Градът се превръща в един от най-големите културни центрове на своето време, когато Тома Аквински започва да преподава там. След това обаче той бива призован в Рим през 1265 г., за да служи като папски богослов и като регентски учител на новоизбрания папа Климент IV.

Днес Орвието е съхранил богатото си историческо минало и забележителна архитектура. В Стария град са запазени множество средновековни готически сгради от XII и XIII век. Всички могат да се видят от извисяващата се Torre del Morro – 47-метрова часовникова кула, разположена в центъра. До Стария град може да се стигне и с фуникуляр, нещо нормално за много от населените места в Италия.

Това, което прави Орвието различно и привлича хиляди туристи, са уникалните подземни тунели, свързани в една обща мрежа, както и
прословутият Артезиански кладенец.

Подземният град разполага с повече от 1200 тунела, галерии, кладенци, стълби, кариери, изби, коридори, цистерни, стаи с многобройни малки квадратни ниши за гълъби. Издълбани дълбоко във вулканичната скала, тайните тунели са отворени за разглеждане само чрез обиколки с водач. Те започват от центъра и стигат далеч извън градските стени. Артезианският кладенец е построен от инженера и архитект Антонио да Сангало Млади в периода 1527 – 1537 г. по поръчение на папа Климент VII, който се скрива в Орвието след разграбването на Рим през 1527 г., тъй като се опасявал, че наличните източници на вода няма да са достатъчни при дълга обсада. Дълбочината на кладенеца е 53 м, а диаметърът при основата му е 13,4 м. За слизане до водата са направени две независими стълбища, изсечени в скалата спираловидно едно над друго по стените на кладенеца, за да не се пресичат пътищата на слизащите и качващите се. Стълбищата се състоят от 248 стъпала всяко и са осветени чрез 70 прозореца.

Местната дуомо също е голяма забележителност на града. Катедралата, носеща името
„Санта Мария Асунта“,

е малка католическа базилика. Папа Николай IV благославя полагането на основния й камък през 1290 г. Проектът е дело на Арнолфо ди Камбио, архитект и скулптор от Флоренция.

Строителството е възложено на монаха Фра Бевиняте от Перуджа. През 1310 г. главен архитект става Лоренцо Майтани от Сиена, който построява пред катедралата разкошна главна фасада в готически стил, украсена с мозаечни композиции и скулптури. Интериорът също е впечатляващ. В „Капела дел Корпорале” в катедралата се съхранява главната светиня на храма – покровът с капки кръв от Болсена. Тя се пази в специален реликварий, изработен през 1337 – 1338 г. На стените на капелата са изпълнени фрески със сюжети от живота на Дева Мария, завършващи със сцената „Коронацията на Дева Мария в небесата“. Вътре в катедралата се намира параклисът на Сан Бризйо, където са най-ценните фрески. Създадени са през 1447 г. от големите художници на Ранния ренесанс Фра Анджелико и Беноцо Гоцоли. Там е и шедьовърът на Лука Синьорели – „Последен съд“.

Друг забележителен храм е „Сан Джиовенале“. Построен е през 1004 г. Това е най-старата църква в Орвието. Забележителна е заради множеството фрески от XIII век.

Прекрасна е и
крепостта „Алборнос”

в подножието на Стария град. Тя е изградена по заповед на испанския кардинал, носещ същото име. Проектирана е от военния инженер Уголино ди Монтемарт. Строежът започва през 1359 г. Целта му е да осигури на църквата сигурно място в града и да позволи на кардинала и неговите капитани да постигнат военни победи.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.05.2019. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.