Истанбул – Градът на милионите лалета

Прочетена: 65

Десислава Бакърджиева

Ако искате почивката Ви да бъде незабравима, да изпитате различни емоции и да не спирате да се удивлявате, то трябва да посетите Истанбул. Уникалният турски мегаполис е многопластов – той има различни лица, събира всевъзможни култури, в него се преплитат историята и модерният свят, и неслучайно е една от най-предпочитаните туристически дестинации. Разположен е на два континента – Европа и Азия, разделени от протока Босфора, свързващ Мраморно и Черно море. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия. Истанбул е бил столица на четири велики империи и попаднете ли веднъж в него, може да сте сигурни, че няма да е за последен път, защото времето никога не стига, за да се потопите във вълшебната му история и да достигнете до всяка интересна частица от мегаполиса.

Някои смятат, че Истанбул е едно от най-романтичните места, други го наричат Града на милионите лалета, а за някои е известен като Перлата на Ориента. Всеки го възприема по свой начин и независимо от това какви чувства му носи, има едно общо разбиране, че той е красив както през деня, така и през нощта. В него животът кипи дори и в малките часове – тълпите от туристи не спират, особено около приказно осветения исторически център, където се намира
известният площад „Султан Ахмет“.

На него величествено се издига „Султан Ахмет“ джамия, по-популярна сред туристите като Синята джамия заради порцелановите й плочки по вътрешните стени, които са в синьо и зелено. Тя е първата в Османската империя, която има 6 минарета. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмет I между 1609 и 1616 г. Диагоналът на централния купол е 23,5 м, а височината му е 43 м. Зданието е с цели 260 прозореца, а размерът на помещението в молитвената зала е 64 x 72 м. Само на няколко крачки от нея са разположени три елемента от някогашния хиподрум на Константинопол, където по време на Античността са организирани надбягвания с коне и колесници. Строителството му е започнато от римския император Септимий Север през 203 г. По-късно император Константин го разширява и украсява по подобие на Циркус Максимус в Рим. Съоръжението е било с внушителни размери – 400 м дължина и 120 м ширина, с 40 реда седалки за зрителите, които достигали 100 000 души. Днес за тези славни надпревари напомнят Египетският обелиск, Змиевидната колона и Колоната на Константин.
Обелискът е най-древният паметник в Истанбул. По заповед на византийския император Теодосий I е пренесен през 390 г. от Египетския храм на Аполон. Изработен е от розов асуански гранит, тежи около 300 т, висок е 20 м (бил е 32,5 м, но при транспортирането най-горната му част се отчупва). По него са изписани йероглифи, славещи героизма на фараон Тутмос, а в най-горната му част са изобразени бог Амон Ра и фараонът, хванати за ръце. Змиевидната колона е пренесена на хиподрума през 326 г. по заповед на император Константин Велики от храма на Аполон в Делфи (Гърция). Първоначално се е състояла от три преплетени една в друга глави на змии и от грамаден златен котел с диаметър 2 м.

Колоната на Константин е построена от каменни блокове по заповед на император Константин VII в памет на дядо му Василий I. Първоначалната й височина била 32 м и била покрита с позлатени бронзови листове, откъснати и претопени от кръстоносците по време на 4-тия поход (1204 г.). Сега тя е 21 м.

Фонтанът на Вилхелм II е друг интересен монумент на площад „Султан Ахмет“, построен през 1898 г. от немския император Вилхелм II след негово пътешествие в Изтока. Връщайки се в родината си, той го изгражда по свой проект и го изпраща като подарък на Истанбул.

Синята джамия не е единствената внушителна сграда на това място – точно срещу нея се издига
църквата „Света София“,

пред която през про­лет­та разцъфва най-големият килим от лалета в света, „изтъкан“ от близо 570 хил. стръка във всевъзможни цветове и шарки. Първоначално храмът, построен през 360 г., бил християнска катедрала, по-късно една от главните джамии на Константинопол, а днес е музей. Църквата е разрушавана два пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е изградена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващото за времето си инженерно постижение е смятано за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха. Съвсем близо до „Света София“ се намира друга любопитна забележителност – водохранилището Йеребатан. Това е най-голямото и добре запазено покрито съоръжение за питейна вода от този тип в Истанбул, напомнящо на палат, поради което често е наричано Потъналия дворец. Дълго е 140 м, широко – 70 м, и има 336 колони с височина 9 м, подредени в 12 редици, като разстоянието между тях е 4,80 м. Капацитетът на Йеребатан е 100 000 куб. м вода. Във водохранилището има три колони, които се отличават от другите. Едната е наречена Колоната на плача. Тя носи това име поради два факта – от нея капе непрекъснато вода и е издигната в чест на всички загинали слуги, градили съоръжението. Другите две колони са интересни с това, че основите им представляват глави на Горгона Медуза, но едната гледа надолу, а другата настрани.

Недалеч от Йеребатан е разположен султанският дворец Топкапъ сарай, който е бил главна резиденция по време на Османската империя. Представлява ансамбъл от много сгради, разпръснати в 4 двора, обградени от крепостни стени, дълги 5 км. Издигането на сарая е поръчано от султан Мехмед Завоевателя през 1459 г. и завършено през 1465 г. Дворецът е пълен с примери на османската архитектура и култура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения. До него е Гюлхан парк, който в миналото е бил част от градините на Топкапъ. През 1856 г. султан Абдул Месид I решава да премести двора в нов комплекс – Долмабахче сарай, който е построен по европейски образец.

Дворецът е великолепен във всяко едно отношение. В него има 285 стаи, 6 хамама и 68 бани. Залите и по-малките помещения са величествени и излъчват стил, блясък и лукс. Таваните са пищно украсени със злато, а мебелите – изискани и много добре подредени. В него са вложени 14 т злато и 40 т сребро и големи количества кристал. Забележително е и техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си – газово осветление, течаща вода, централно отопление и асансьор. В един от салоните се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, закупен по времето на кралица Виктория от Англия и превозен на части с кораби.

Долмабахче сарай е изграден в близост до площад „Таксим“ – съвременния център на Истанбул. Това е отправната точка, от която тръгва прочутият старинен трамвай „Носталгия“. За да усетите напълно духа на модерния мегаполис, задължително трябва да посетите и

небостъргача „Сапфир“,

който е първата екологична сграда на Турция и най-високата в страната със своите 238 м. В него се помещава мол с магазини на известни марки, като по-голямата му част е жилищна. Най-забележителното място, разбира се, е последният 55 етаж, който предлага 360-градусова гледка от тераса, а до нея има 4D кинозала, в която зрителите могат да гледат SkyRIDE и да изживеят полет с хеликоптер над Истанбул.

В този невероятен мегаполис има още много обекти, които си заслужава да се видят, като кулата „Галата“ и едноименния мост, парка на лалетата „Емирган“, желязната църква „Свети Стефан“, Археологическия музей, Капалъ чарши, Египетския пазар, огромните аквариуми, Принцовите острови… Градът е необятен и трябва да се връщаш отново и отново, за да го опознаеш напълно, но всеки път едно от задължителните неща е пътуването с корабче по Босфора.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.05.2019. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: