Белинзона – Вратата към Алпите

Прочетена: 63

Светослав Загорски

Алпите са привлекателна дестинация не само през зимата. Те са живописни и през летния сезон и неслучайно привличат много туристи и през топлите месеци. Планината е приютила прекрасни градчета като швейцарския Белинзона, известен със средновековните си замъци. Той е популярен и като Вратата към Алпите и Града на дворците.

Изключително красивият Белинзона, който е столица на кантон Тичино, е разположен сред приказната долина около река Тичино. Местоположението му е стратегическо, защото при него се пресичат три прохода – Сен Готард, Сан Бернардино и Кюкмание. Преминаването с автомобил през дългия тунел на Сен Готард е истинско преживяване. Същото важи и за Сан Бернардино, който се изкачва почти отвесно в Алпите, като гледката от превала му е страхотна, особено тази към прекрасните езерца във формата на чаша за мартини.

Макар и в Швейцария, Белинзона с тесните си криволичещи улички и площади по-скоро прилича на типичен италиански град. Всичко в него напомня за специфичната атмосфера на

Ломбардия. Все пак

Белинзона има и характерен швейцарски силует,

който се забелязва отдалече. В подхода към града могат да се видят изключително добре запазени крепости. Тези обекти са пример за края на средновековната отбранителна архитектура.
Населеното място има интересна история. Първите данни за Белинзона датират от времето на неолита, а в хрониките се появява през 590 г., когато там се установяват римляните. По времето на император Август е изграден Кастелгранде – първият от трите замъка на Белинзона, които сега са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Впоследствие започва строежът на укрепления, стени и кули, които обикалят града и най-вече пазят подстъпите към Северна Италия. Това се случва при управлението на Диоклециан и Константин. Всички императори са разбирали важността да имат контрол над трите прохода.

И трите замъка – Монтебело, Кастелгранде и Сасо Корбаро, са построени върху стръмни хълмове с отвесни стени почти на границата между Италия и Швейцария. В миналото Белинзона е бил владение на херцозите на Милано, но през XVI в. те са били заставени да прехвърлят града на трите швейцарски кантона Ури, Швиц и Нидвалден, които враждували помежду си и това довело до разделение. Всеки кантон взел замък – Кастелгранде станал собственост на Ури, Нидвалден взел Сасо Корбаро, а Швиц получил Монтебело.

Масивните кули на Кастелгранде

се извисяват високо в центъра на града. Строежът му започва през IV в., когато римляните изграждат малък форт. Последователно е разширяван от остготите, византийците, лангобардите, франките и управителите на Милано. Всички тези подобрения са го направили внушителен.

Комплексът придобива завършен вид след намесата на архитект Галфети Аврелио, който добавя красивата пътека, водеща до „Пиаца дел Соле“. За отличителни черти на замъка се смятат

Бялата кула от XIII в. и Черната кула от XIV в.

Замъкът Монтебело

датира от XIII в. Той също непрекъснато е разширяван и обновяван, като получава завършения си вид през XV в., но малко след това е изоставен. След като е реставриран, се превръща в една от основните атракции на Белинзона.

На височина от 462 м над морското равнище на върха на скала се издига
Сасо Корбаро.

Построен е през XV в. само за шест месеца и се свързва с Кастелгранде, намиращ се в противоположния край на долината, с път с дължина около 700 м, ограден от мощни стени. Първо през 1478 г. е построена североизточната кула. По късно се добавят стените и югозападната кула. През период XV – XVII в. замъкът на няколко пъти е опожаряван и след 1900 г. е изоставен.

Днес в него се помещава малък музей, който представя историята на замъка. Особен интерес предизвиква залата Emma Poglia, която е изцяло облицована с орехово дърво, а на стените се виждат гербовете на семейството, притежавало някога двореца.

И трите замъка пазят спомените от отминалите времена, с което привличат много туристи, но безспорно най-красивата част на Белинзона е
Старият град.

В него могат да се видят непроменени къщи на богати търговци от различни векове, каменни порти, балкони от ковано желязо и характерните красиви метални табели на ресторантчета и хотели. Всеки четвъртък в Стария град има и живописен селски пазар, а през октомври се провежда Панаир на сиренето.

Сърцето на града е прелестният площад „Пиаца Нозето“, на който се намира и сградата на кметството, построена през 1924 г. Вътрешните й лоджии са украсени със стенописи с исторически сюжети.

На съседния „Пиаца Колегиата“ са разположени аристократични къщи от XVIII в. На този площад е и църквата „Св. Стефан и св. Петър“ с характерните си ренесансови и барокови елементи. А само на няколко минути от центъра се издига най-красивият храм в града „Санта Мария деле Грация“ от XV в. Типичната францисканска църква е известна с фреските си от XVI в., изрисувани над преградата между кораба и подиума за хората. Те изобразяват разпъването на Христос на кръста и още 15 сцени от неговия живот.

Сред интересните обекти е градската художествена галерия, която се помещава в прочутата Вила с кедрите. Там има колекции на художници от XIX и XX в.

Любопитен за посещение е и язовирът на река Тичино, който предпазва града от наводнения. Приятен за разходка е и мостът над реката, издигнат от гранит и състоящ се от 14 арки.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.07.2019. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: