Сен Мало – някогашното корсарско пристанище на Франция

Прочетена: 47

Светослав Загорски

Атлантическото крайбрежие във Франция e любимо място за почитатели на автентичната морска архитектура, останала още от Средновековието. Сен Мало е изпълнен с много паметници от тези времена и със старините си улички, сгради, укрепления и плажове ежегодно привлича милиони туристи. Той се намира в провинция Бретан – Северозападна Франция.

В далечното минало Сен Мало е бил типично корсарско пристанище и затова е известен като пиратския град. С част от парите, плячкосани от кораби, тук са се строили големи и красиви каменни къщи. Други корсари били отдадени на страстта си към пътешествията и влагали заграбеното в проучвания на Фолкландските острови.

Интересен исторически факт е, че чрез легендарния мореплавател от Сен Мало Жак Картие е започнала колонизацията на Канада. Една от забележителностите в града е къщата „Картие”, която

Жак построява през XVII в.

Първото селище в района е

основано през XI в. на съседния остров Алет от монаха Мало,

който е проповядвал християнството. Два века по-късно набезите на франките карат населението да се прехвърли на съседния Сен Мало. Той е свързан с континента със специално изграден път и след това са издигнати високи укрепления, които защитавали столетия жителите на новия град.

През XVII – XIX в., когато процъфтява търговията с Индия, Китай, Африка и Америка, Сен Мало е бил известен като пазар за роби. Въпреки неприятния спомен днес градът носи романтично чувство със запазения си вид от XV век. Той обаче не е напълно автентичен, защото близо 80% от къщите са били разрушени през Втората световна война и впоследствие са възстановени камък

по камък в оригиналния си вид.

Съвременният архитектурен облик

на града се оформя през XVIII в., когато е извършена мащабна реконструкция на стените и сградите в старата и новата част. Тя е изпълнена под надзора на инженер Гаранго по проект на известния архитект Вобан. След обновяването остава малка част от средновековната крепостна конструкция – така наречената малка стена от XII век.

Цялата красота на Сен Мало е съсредоточена в Стария град, ограден с високите крепостни стени. Укрепленията разкриват красиви гледки към океана и сушата, а разходката по старите павирани улички между къщите от XVII – XVIII в., изградени от богати собственици на кораби, допълват невероятното изживяване на това място. Дължината на стената около старата вътрешна част на града е 1754 м. На един от бастионите на крепостта се издига паметник на легендарния корсар Робер Сюркуф. Статуята напомня за приключенския филм „Тигърът на седемте морета“.

В Стария град се влиза през две красиви порти – едната е

„Св. Венсан“, която от древни времена служи като главен вход.

От едната страна е украсена с бретонския герб и мотото „Смъртта е по-добра от срам“, а от другата – с герба на Сен Мало и градския девиз „Винаги предано отдаден“.

Втората е Старата порта, която е била главна през Средновековието, както и част от тогавашните кули и укрепления. В по-късни времена тя е била украсена с централна камбанария с часовник. Днес над нея има скулптура на Дева Мария, която гледа към града.

Към Сен Мало води още една врата – „Св. Тома“. Намира се в близост до кея и пясъчния плаж. За да се стигне до крепостта от брега, е необходимо да се спусне мост. В близост до портата е запазен механизмът, с който е спускан. Портата е възстановена през първата половина на XVIII в.

Най-красивите сгради в Стария град са съсредоточени на
площад „Шатобриан“.

Между тях е Къщата с кулата на херцогиня Ан. Именно по нейна заповед през XV в. в съседство е издигнат замък, който остава непокътнат от бомбардировките. Той има две големи кули, построени през втората половина на XV в. В него се помещава Градският музей. Има и постоянна колекция от восъчни фигури.

Освен замъка са се съхранили и няколко дървени постройки, сред които Арката Реколе на ул. „Виш Рампар“ и Дом номер 5, наподобяващ корабна кърма. На палуба прилича и къщата на поета романтик Шатобриан.

На площад „Фред Ламен“ се издига катедралата „Сен Венсан”, чието строителство завършва през 1160 г. Тя е засегната сериозно през Втората световна война, но е изцяло реставрирана с гранитни блокове.

Сред забележителностите на Сен Мало са и трите бастиона. Първият от тях е Сейнт Луис, чието изграждане започва през XVIII в. В периода на Френската революция той е място за екзекуции.

Бастионът на Св. Филип

има различна структура от тази на Сейнт Луис – ъглова форма. Поради това гарнизонът успявал да изпълни няколко функции едновременно – от юг е защитавал входа на града и пристанището, а от запад – пазел от набезите на вражески кораби. Третият бастион е Холандският, където бездомни хора са търсили убежище през нощта.

Част от защитния вал на Сен Мало е кулата Бидуан, която е издигната през 1691 г. на скалист нос. Там е имало склад за барут. Мощната структура, чиято височина е 23 м и ширина 12 м, е свързана с основните укрепления на града. От върха й се разкрива зашеметяваща гледка към околностите.

Другата кула, която е символ на Сен Мало, е Солидор. Тя е част от бившите укрепления на средновековния град, а сега е музей на корабоплаването.
На крайбрежен остров се намира крепостта Гранд Би, която е истински непревземаема, тъй като е свързана с наземния път, който остава под водата всеки ден в продължение на 6 часа, докато трае приливът.

Друга известна крепост е Националният форт. Построен е в края на 1680 г. от инженер Гаранго. На територията й има оръдия и останки от различни кораби, които са се опитвали да я превземат.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.07.2019. Категория Лайф. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: