Новини

МИРКОВО - красивата перла на Средногорието

Кметът Цветанка Йотина: Ще кандидатстваме за подмяна на ВиК мрежата

Георги Сотиров Тук, в Средногорието, красивата природа не е само дар Божи. Тя е и грижа на хората за нейното опазване, и отговорност на големите промишлени предприятия, и ежедневие от работата на кметската администрация… Самият общински център се намира между Стара планина и Средна гора, с удобни и бързи транспортни връзки със столицата и c Пирдоп и Златица. Историческите факти показват, че Мирково е съществувало и по време на Второто българско царство, а следи от първите заселници по тези места – траките, са открити при разкопките под Денина плоча. Старо тракийско селище, превърнато в крепост, е имало на Яламовото тепе. Има останки и от времето на Средновековието. Родолюбиви българи около 1830 г. създават в Цариград „Мирковски вакъф” за подпомагане на мирковчани в странство и за набиране на средства за развитие на родното село. Така през 1834 г. е построена църквата „Св. Димитрий”, а трийсет години по-късно – и сградата на училището. Закътаната котловина между двете планини е предпоставка тук да има планински хижи, защитени местности и туристически пътеки, които способстват за развитие на туризма. Над живописната околност доминира златното кубе на параклиса „Св. Равноапостоли Константин и Елена”, а църквата „Въведение Богородично” в с. Смолско, построена през 1859 г., е обявена за паметник на културата. Но историята има и днешни измерения и те са свързани с уникалния паметник на Апостола на свободата. „За мен Левски е иконата на България и той трябва да е навсякъде и в душите ни”, декларира Цветанка Йотина, кметът на община Мирково, с която се срещаме отново само няколко дни след настъпването на 2015 г.   Кметът Цветанка Йотина: Ще кандидатстваме за подмяна на ВиК мрежата Г-жо Йотина, получихте приза за Кмет на годината, отстоявал по най-добър начин принципите си за развитието на общината. Вашият eкип винаги е добре дошъл в Мирково. Разбира се, хубавото е, че друга институция осен хората дава оценка за моята работа. За вашите читатели ще се опитам да направя равносметка на това, което направихме през изминалата 2014 г. Нека уважаваните от мен представители на строителния бранш да кажат дали това е добре… Защото строителните дейности в общината бяха приоритет в работата ни през годината. Реализирахме много европейски проекти, които са преди всичко по Програмата за развитие на селските райони. Горда съм от това, че на нашата територия се изграждат инфраструктурни обекти не само в общинския център, но имаме осъществени и в някои от съставните села. Започнахме подмяна на водопроводната система на с. Бенковски. По Мярка 321 по ПРСР там на 100% ще сменим остарялата водопроводна мрежа. В с. Буново направихме нови тротоари и реновирахме 6,5 км общинска пътна мрежа. Извън регулацията ще изградим и отводнителните канавки, което за едно планинско село е много важно. В Буново за всички проекти, свързани с инфраструктурата, получихме европейско финансиране за 2,7 млн. лв. Сами разбирате, че за да станат факт тези средства, общинската администрация е разработила съответните проекти, кандидатствала е с тях пред Управляващия орган, където по достойнство са оценили тяхното качество. Предстоящо е оправянето на основния път, който преминава през с. Смолско. Там проектът за рехабилитация е на стойност 1,5 млн. лв. Да се върнем в общинския център… Добре. Тук с един спечелен проект успяхме да асфалтираме всички улици – общо 12,5 км, като, разбира се, преди това под тях подновихме остарялата водопроводна мрежа. За около 2 млн. лв. монтирахме бордюрите и тротоарите, решихме проблема с осветлението и т.н. Важно за нас като община беше и откриването на Етнографски център на открито в местността Бърдо, където ежегодно провеждаме събора си. Това място е прекрасно. Миналата година бях един от гостите. Да, затова искам да използвам уважаваната трибуна на в. „Строител” да приканя вашите читатели, хората, които обичат да посещават различни красиви места в България, да преоткрият за себе си и за своето семейство планините около Мирково. А през първата събота на май, както е по традиция, да заповядат на нашия грандиозен събор, където се срещат роднини и приятели, пие се бяло вино, изстудено в близките потоци, въртят се чевермета, пушат скари и въобще става един голям празник, който се помни. Ще завърша тази тема от нашия разговор с особената гордост от изминалия програмен период и специално от 2014 г. с това, че в горния край на селото започнахме строителството на голям спортен комплекс. Вие сам видяхте мащабите. Имаше песимисти по отношение на тази наша идея, защото хората са свикнали някак си да живеят с това, което е даденост около тях, и новото сякаш ги стряска. Така беше и тук. Но когато могъщата строителна техника навлезе в обекта, и най-големите отрицатели на новото видяха, че общинската програма за развитие е реално и добре премислено дело. Странно е, разбира се, че когато нещо ново започва да се прави, скептиците са повече от оптимистите, но тези разсъждения не са работа на кмета, а по-скоро на изследователите на душевността на българина. Строителството на стадиона върви с невероятни темпове - днес е изкопът, утре - кофражът и арматурата, вдругиден се налива плочата и така от ден на ден под невярващите очи на нашите хора 50% от грубия строеж са готови. Стойността на целия проект е за 5,5 млн. лв. европейско финансиране. На територията на спортния комплекс ще има различни игрища – две за волейбол, за баскетбол, тенис на корт и футбол на малки вратички. Ще имаме голям футболен стадион с 1200 седящи места на трибуните. В покритата зала ще има място за фитнес, за шах, за рехабилитация, масаж, изгражда се и плувен басейн 12,5 на 25 м. И всичко това се случва в една малка средногорска община, която след завършване на тези наши начинания ще се превърне в оазис на спорта, отдиха и туризма. Не мога да не попитам, г-жо Йотина, как тази зала ще стане рентабилна за общината. Вашите спортни клубове сами няма да могат да я натоварят напълно? Да, закономерен въпрос. Ако не можем да осигурим издръжката, значи сме надскочили боя си. Но сме провели сериозни разговори със СК „Левски” от София и те ще използват нашия комплекс за своите тренировки. Вие знаете, че до 5 години от такива съоръжения не може да се печели, но е важно на първо време да осигурим издръжката и поддържането на комплекса, т.е. ще открием и нови работни места, което за една малка община е много важно. През годините ние неколкократно сме се срещали с вас, с администрацията ви, с хората от Мирково, Буново, Смолско, Каменица, Бенковски и твърдя, че районът стана привлекателно място за живеене. Общината се състои от 5 села и 6 махали, някои доста навътре в планината. Не е лесно да се живее в малките населени места, защото там всичко е по-трудно, особено зимата. Но искам да уверя вашите читатели, че администрацията прави всичко необходимо хората да усетят, че не са сами. Разбирам, че на 100% не можем да изпълним всичко, което се очаква от нас, но пътищата са добри, няма проблеми с линейките, с продоволствието, с водопровода и електричеството, т.е. обичайният минимум за живеене е осигурен. Ето, създадохме и социална кухня. Тя се грижи за прехраната на всички желаещи, независимо дали живеят в равнината или в планината. Издръжката на един човек е към 40 лв. на месец и за тези пари той получава в дома си първо, второ и трето, независимо дали живее в Каменица или в Бенковски – села в планината. Това е важно, защото към 107 човека ползват услугите на кухнята и получават топла, питателна и вкусна храна. Това са основно възрастни хора и сами не могат… С едно бусче разкарваме тази храна и хората всеки ден го очакват с нетърпение пред портите си. Това е емоция, която трудно би могла да се разбере от човек, който не живее тук. И още нещо. Имаме и малки махали с по 100-тина души и понеже не искаме те да са откъснати от света по отношение на транспорта, общинският съвет гласува допълнителни средства да може фирмата превозвач да прави необходимите курсове и хората ни да имат връзка с Мирково и с центъра на Средногорието - Пирдоп. Там са съсредоточени съд, прокуратура, полиция, болница. Освен това - пак като наша грижа - стана и създаването на пенсионерски клубове в селата, където възрастните хора се събират, обменят мисли, пият кафе, отбелязват своите тържества. Можете ли да си представите, че на тези сбирки се събират по 30 - 40 души от стотината постоянно живеещи там. Местен парламент… Хората обсъждат проблемите си, притесняват се от свлачищата, които се породиха от големите дъждове през миналата година. Искат среща с администрацията, ние се отзоваваме. С други думи, съвместната работа и с малките населени места върви добре. Тези хора са научени да се радват на малките неща. Там все още е съхранен онзи средногорски дух на планинеца, който е отстоявал правото си на живот под слънцето и в труд, и в бран, и в празник. Географски шанс е, че в района на Средногорието са съсредоточени могъщи медодобивни комплекси. Голяма част от жителите в региона работят там и имат добри доходи. Тези предприятия плащат концесионна такса към държавата и към общината. Освен това те са и големи дарители. Имаме много добри взаимоотношения, каквато и помощ да сме поискали, не ни е отказвано. Обикновено искаме тежка техника за зимното поддържане на Мирково и Бенковски, което е голямо перо в общинския бюджет. В този смисъл решаващият исторически избор на вашия регион е свързан с делото на най-големия български революционер Васил Левски, чиито паметник сякаш изведнъж се появява на един от завоите на шосето, но човек остава запленен от него… Наистина имахме основание да изградим мемориалния комплекс, защото Васил Левски е създавал в нашия регион своите революционни комитети, и затова признателното население помогна да изградим този паметен знак от дейността на Апостола на свободата. Определено трябва да се каже, че историческите традиции в нашата община се предават от поколение на поколение. Например църквите. Гордост за хората от Мирково е храмът „Св. Димитрий“. В Смолско е църквата „Въведение Богородично”. По инициатива на жителите на Буново и с моята лична подкрепа ремонтирахме покрива на тяхната стара църква, която е строена някъде през 1840 г. На площада над кметството има един много различен паметник… Да, това е особената гордост на Мирково - паметникът на първата българска кредитна земеделска кооперация, създадена през 1890 г. от Тодор Йончев и Тодор Влайков – известния писател, който е родом от нашия край. Ежегодно през май в Пирдоп се провеждат Влайковите дни. Това е културният месец на региона, а Тодор Йончев е бил учител. И тези учени мъже са преценили, че Мирково е най-подходящото средище за първото земеделско кредитно дружество в България. Независимо че хората живеят добре, те и напускат общината? Ами миграцията е неизбежен процес. Хората не се примиряват с 200 – 500 лв. заплата. Те знаят, че колкото повече и по-качествено работят, колкото повече са образовани и квалифицирани, толкова по-добре ще бъдат материално. И затова всеки търси за себе си и за семейството си по-добро място за живеене. За някои това е община Мирково, за други – не, което е разбираемо. Младите са длъжни да търсят щастието си. От програмния период 2014 – 2020 измина една „празна” година. Какви са европейските средства, които вашата община очаква да получи? Вероятно проектите са отдавна изготвени? Искам да бъда честна. Чакам с нетърпение този програмен период да се „отвори”, защото ние сме готови със седем проекта и те особено сериозно се отнасят към строителния бранш. Някои от тях са вече и с разрешително за строеж. Основно те пак са свързани с инфраструктурата, защото за мен това е най-важното. Аз искам хората да пият чиста и вкусна вода, да имат изрядна канализационна система, да не си чупят колите по разбити пътища и да водят децата си в отоплени, чисти и светли детски градини и училища. Това е най-важ­ното, което една общинска администрация трябва да осигури за хората. Защото вече искаме и да надграждаме, да развиваме и да печелим от туризъм, да можем в събота или неделя да излезем на риболов, да имаме бърз интернет и други връзки със света, т.е. в един момент трябва да стане така, че животът в село да не се различава по никакъв начин от този в града, с изключение само на това, което е в наша полза – прекрасен въздух, без замърсявания, тишина и спокойствие, чиста вода. Имаме готов проект за селата Каменица и Буново за подмяна на водопроводната мрежа. Подготвили сме и предложението за изграждане на музей в Мирково. По Програмата за енергийна ефективност ще санираме някои общински сгради. Имаме и готов проект за ПСОВ, но такова съоръжение за мен все още е на втори план. Хората засега се справят със септичните ями и щадят природата. Защото тук нямаме промишлени замърсители и самопречистващата сила на природата е достатъчна. Затова и степенувам приоритетите си. Преди дни направихме първа коп­ка за рехабилитацията на водопроводна мрежа - трети етап, в общинския център, с което ще завършим на 100% подмяната на водопроводната мрежа в Мирково. Това пак става с европейски пари за 3,5 млн. лв.