Георги Сотиров
Венетица, Юрта и Койчовец – това са имената на трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които се обединяват в едно, познато на историците като Баня. През втората половина на ХIХ в. то е наречено Долна баня. Много племена и народи са преминали оттук – римляни и византийци, прабългари и славяни – всички привлечени от природните красоти и богатства, от топлите минерални извори, чистия въздух и мекия климат.
В миналото Долна баня е кръстопътно средище на стар път от Пловдив през Самоков за Ниш и със своите ханове е важна спирка за пренощуване. Официалният празник на община Долна баня е Денят на Възнесение Господне (Спасов ден). Той се отбелязва всяка година на 40-ия ден след Великден.
Празникът на общината е свързан с Възнесенския манастир „Св. Спас”, чиито останки се намират на 4 км от града. Много столетия той е символ на вяра, просвета и закрила за населението.
И нещо любопитно – Долна баня е известна с големия брой гнездящи двойки бели щъркели, като през годините многократно печели призови места в конкурса за селище с най-голяма брой гнезда по програма „Натура 2000”.
През 2012 г. е отличена с приз „Най-зелен град” от МОСВ в Националната кампания „Зелена България” в категорията за градове с над 3 до 10 хил. жители, за намалени емисии на парникови газове и спестена енергия от проекти за енергийна ефективност.
В предварителния разговор за подготовката на това интервю се срещнахме с инж. Петър Трифонов – директор на Дирекция „Регионално развитие и стопанска политика”, и с главния архитект на общината Румен Иванов. Те бяха любезни да ни запознаят с най-съществените неща в Долна баня, които биха представлявали интерес за нашите читатели.
После разговаряхме и с кмета Владимир Джамбазов.
Кметът Владимир Джамбазов: Строителството на водния цикъл е приоритетна грижа на администрацията
Г-н Джамбазов, Долна баня е единственото селище в общината и други населени места в нея няма, с изключение на вилната зона. В инфраструктурно отношение нямате проблеми с пътища до околните села, но за сметка на това през вас преминава много натовареното трасе от Костенец към Боровец и Самоков…
Този път продължава чак до софийския квартал „Горубляне“ и стига до магистралата за Пловдив. Той, разбира се, като част от Републиканската пътна мрежа се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“. Вече преминаха ред съгласувания за рехабилитация на това важно за нашите съграждани трасе и работата предстои. В момента то е в относително прилично състояние, защото ралитата, които периодично се провеждат на Боровец, налагат всяка пролет участъкът да се обновява именно заради състезанията.
Общината няма право да влага средства за ремонти в частта му на нашата територия – от табела до табела 3 км без 15 м, но това се налага, защото по него се движат междуградски автобуси, линейки, бусовете, които снабдяват магазините, и т.н. Не можем да допуснем движението да спре.
Какво е състоянието на улиците в града? Какви са предимствата на Долна баня, които карат хората да купуват парцели и да се заселват при вас?
Улиците са с дължина около 26 км и са в прилично състояние. Кърпим ги и ги поддържаме дотолкова, доколкото ни позволяват средствата за това. Степенуваме дейностите – първо ремонтираме основните улици, които водят към училищата, детските градини и предприятията, за да не си трошат хората сутрин и вечер колите. По тази схема зимата чистим снега.
Трябва да спомена, че при нас традиционно зимите са меки. Не е както при комшиите от Самоков…
Много са природните предимства на Долна баня. Характеристиката на това твърдение е свързана с влиянието на високата Рила планина, разнообразието на релефа и растителността, различните надморски височини около нас (от 800 до 2000 м). Всичко това обуславя един здравословен умереноконтинентален и планински климат. Зимата е мека, пролетта – влажна, лятото – прохладно и приятно, а есента – топла и слънчева. Това наред с минералната вода е една от основните причини софиянци, а и хора от околните градове, да строят масово вили в района.
По своето местонахождение общината попада в резервата Ибър, който е важна част от Националния парк Рила. Това дава възможност за участие в различни проекти, свързани със защитата на редки растителни и животински видове, както и за определяне на нови и приобщаване на стари туристически маршрути.
И малко история – през май 1898 г. няколко млади учители и занаятчии в Долна баня създали читалище. Нарекли го „Рила” – в прослава на св. Иван Рилски и величествената планина, в чието подножие се намира нашето селище…
Съвместявате няколко природни благинки – климат, чистота на въздуха, находища и на топла, и на студена минерална вода.
Имаме наистина два извора. Топлият, с високо съдържание на сяра, е с дебит около 17 л/сек и с температура около 65 градуса. Той е лековит и се радва на особена популярност. Тази вода е подходяща за лечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателния апарат и посттравматични състояния, дихателната и нервната системи, както и такива, като вторични анемии, проблеми с обмяната на веществата и някои други.
Другият минерален извор в местността Бялата вода е на 2,5 км югозападно от града, с дебит 1 л/сек и температура 26 градуса. Водата там се характеризира като хипотермална, слабоминерализирана, сулфатно-натриева, без санитарно-микробиологични признаци на замърсявания. Има устойчив физикохимичен състав и се използва за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика, както и за трапезни цели. Тази вода се бутилира и се предлага на пазара.
Близка до темата на вашия въпрос е и реконструкцията на Римската баня в града, която е архитектурен паметник на културата. Този проект е реализиран, а изпълнението му е финансирано по Програмата за развитие на селските райони с 302 210 лв. Идеята е Римската баня да се превърне в атрактивен туристически обект, който да привлича посетители със своята експозиция (фотоси, аудио и видео материали) за историята и традициите при използването на минералната вода.
Пътят от минералните води, климата и въздуха до развитието на туризма не е много далече. Вие сте на средата на известната туристическа дестинация от Костенец през Долна баня до Боровец и тази от Самоков до Сапарева баня…
Структуроопределящи направления в развитието на общината са туризмът, селското стопанство и промишлеността. Ще добавя и още нещо, което е съпътстваща дейност, свързана с нашите традиции, които имат своето място и в привличането на гости. Твърдя, че в Долна баня се отглеждат най-вкусните ягоди и малини и това може да стане запазената марка на града наред с минералните води. Потенциалът за развитие на различните видове туризъм е голям и амбицията ни е да го превърнем в индустрия и важен поминък за нашите съграждани.
Тук само ще допълня, че по ОПРР извършихме регионален маркетинг на туристическата дестинация Самоков – Долна баня – Сапарева баня, за която вече стана дума. Специфичните му цели са насочени към подкрепа за развитието на маршрута, който има значителен потенциал да популяризира природното, културното и историческото наследство. Специално внимание се обръща на насърчаване предлагането, намаляване сезонността и увеличаване заетостта на легловата база в региона, както и преодоляване икономическата диверсификация на територията чрез използване на иновативни, съвременни средства и техники за достигане до нови пазарни сегменти.
С други думи, целта е да привлечем инвеститори, да изградим СПА центрове с използване на лековитата вода, да популяризираме екотуризма. Подобни идеи имаме и ще се опитаме да ги реализираме чрез Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. Искаме да подобрим взаимодействието си със съседите по отношение използването и управлението на минералната вода. Постигането на тази цел ще се осъществи чрез съвместни усилия и ефективно сътрудничество между всички партньори в проекта (общините Долна баня и Нишка баня и Лесотехническия университет). От друга страна обаче, имаме проблеми с обикновената питейна вода, защото 60-километровата мрежа на водопровода е стара, с етернитови тръби и често аварира. Като куриоз само ще спомена, че при реконструкцията на площада на града при едни по-дълбоки изкопи открихме манесманов водопровод, строен през… 1918 г., с напълно запазени тръби!
Да, само че нашата държава през 1956 – 1958 г. изгражда димитровградския завод „Вулкан“, с чиито азбестоциментови тръби бяха осигурени системите за основното водоснабдяване в страната. Така за 20 – 30 години България получи порядъчна мрежа, без обаче да спазва през годините едно правило: на 10 км нов водопровод подмяна на 10 км стар, защото се е знаело за качеството на тръбите…
Това исторически е напълно вярно. Както и че поради различни причини не се случи реализацията на изработения преди години проект за водния цикъл на града и на вилната зона. Става дума за цялостна подмяна на тръбите и изграждането на ПСОВ. Град, който се развива като курорт, не трябва да бъде на септични ями, защото минералните води не са под девет планини в десета…
Проектът чака финансиране. Мястото на пречиствателната станция беше избрано в долната част на града, както и трасетата на колекторите, които щяха да обхванат отпадъчните води от всяка къща. Дали ще тръгне строителството на водния цикъл, към днешна дата не мога да кажа.
Да коментирате работата на общината по реализацията на други проекти с европейско финансиране…
В инфраструктурно отношение основно бе изграждането на моста на р. Марица, свързващ Долна баня със с. Пчелин, унищожен при наводнението през 2005 г. По ОПРР изпълнихме проект „Повишаване на качеството на образованието в Долна баня чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност”. Извършихме саниране на сградите, подмяна на дограмата, на отоплителните инсталации и монтиране на слънчеви колектори на детската градина и СОУ „Неофит Рилски”. За предпазване на общинския център от наводнения почистихме речното корито на р. Бистрица и изградихме защитни съоръжения и системи за укрепване на бреговете в района на вливането на р. Бистрица в р. Марица.
Тук искам да спомена и преустройството на един младежки дом, който ще превърнем в център за работа с деца, които растат на улицата. Това звучи красиво, но става дума за една социална политика на общината, свързана с работата с т.нар. проблемни младежи. Искаме да ги обхванем през деня с различни занимания, да ги нахраним и да се опитаме да ги поведем по една различна житейска пътека. Защото сами разбирате, че ако оставим тази рискова група само на произвола на съдбата, то нейният път най-често води до… затвора.
Нека да спомена и старото училище, чието изграждане е започнало през 1879 г. и е първият обществен строеж в селището след Освобождението. Сега сградата е реставрирана и превърната в музей.
На територията на общината функционира и първото частно летище в България.
Да. По надлежния ред то се развива, изграждат се необходимите хангари и помещения. Закупени са нови терени за удължаване на пистата, за да може на нея да кацат и малко по-големи самолети. Идеята е Долна баня да стане изходна база и чрез аеропорта да се осъществяват различни видове туризъм – СПА най-вече, но и бързо придвижване до пистите на Боровец, велопреходи по пресечен терен, занимания с кросови мотори, АТВ-та и др.
И от малката авиация „да кацнем” в общинския център, за да ни запознаете с различните градоустройствени мероприятия, които характеризират днешния ден на града.
В това отношение има какво да се разкаже. Ще започна с петте детски площадки, където са спазени всички изисквания за безопасност на малчуганите. Извършихме основен ремонт на градската баня, защото, независимо че във всеки дом има изграден санитарен възел, хората настояваха да използват по предназначение и минералната вода.
Миналата година празнувахте 40-годишнината на града.
За юбилея основно преустроихме централния градски площад, на който сега се радват нашите 4700 съграждани. Със собствени средства издигнахме оградите на детската градина и училищата. Искам да се спра и на изграждането на спортния комплекс, който е инвестиция за 5,7 млн. лв. В самата спортна палата ще има 17 подобекта – като започнем от фитнес площадката и стигнем до плувния басейн…
Всичко това ще ни направи атрактивни за провеждане на регулярните тренировки на професионалните отбори по различните видове спорт. По-конкретно ще бъдат изградени футболно игрище, трибуни за зрителите, комбинирано спортно игрище, други за тенис и тенис на маса, волейбол и баскетбол, писта за лека атлетика, помощно футболно игрище, детска площадка…
И от спорта отново към туризма, с който започнахме това интервю.
В подножието на Източна Рила, близо до стария Горен друм, се намират останките от старото селище Венетица, 7 тракийски надгробни некропола с 27 могили и 3 самостоятелни надгробни могили. В западна посока около вр. Църквище има руини от две стари крепости. Едната, известна днес като Голямо градище, в миналото е била крепостта Кючук чаир. Заедно с Траянови врата и Самуиловата крепост (над с. Костенец) са били погранични крепости на Първата българска държава. В Голямо градище е имало изграден храм в чест на св. Иван Рилски Чудотворец, а зад Малко градище – женски скит „Св. Петка”. В тази посока са запазени останки от две древни и късноантични селища, части от стар път и надгробни могили. Казвам това неслучайно. Защото ще бъде непростимо, ако цялата тази античност не намери своето проявление в днешния ден и като туристическа атракция. Да погледнем южните ни съседи, гърците. До всеки техен стар камък води туристическа пътека, организират за това обиколки, имат екскурзоводи и прочие…
Вижте само как свещеникът на Долна баня Пламен Димитров представя църквите ни: „Четири са стълбовете, четирима са покровителите на вяра и духовна опора в нашия град; четири са и печатите, запечатили миналото, за да го има настоящето; четири са и светилниците, които ни сгряват и са жалон, на който, ако се уповаваме, ще ни има во веки. Не можем да кажем, че това са паметници, защото паметникът е обелиск, спомен от миналото, а най-удачно е да ги наречем непресъхващи реки на вярата.”
Към това няма какво да добавя, освен да спомена, че храмът „Св. Петка” е възникнал при пренасяне мощите на светицата за Търново. Участващите в шествието пренощували в подножието на планината при крепостта Малко градище. На сутринта на мястото бликнал извор с целебна вода, съществуващ до днес. Около аязмото възникнал женски скит с параклис, където хората търсели изцеление. Има какво да се научи и за Оброчището и храма „Свети великомъченик Георги”, за храма „Успение на Пресвета Богородица”, който е построен преди близо 140 г. и днес е един от най-красивите храмове на Българската православна църква…
