Новини

БАТАНОВЦИ – на запад от столицата

Кметът Радослав Банчев: През септември стартират строително-монтажни работи върху 29 км ВиК инфраструктура

Георги Сотиров Батановци е малък град в Западна България, на 37 км от столицата, в подножието на планината Голо бърдо. Северно от градчето се простира Граовското поле. Развиваната през XX в. тежка химическа промишленост все още личи по покривите на къщите. Селището има средновековен произход. Първите писмени сведения за него се срещат в османските данъчни регистри от XV в., където се споменава под същото име – Батанофча, Софийски санджак. В официален документ от 1721 г. Батановци се посочва като място, което дава дервенджии – хора, охраняващи пътища и проходи. Информации се срещат и в източници, свързани с представителния за времето си Батановски манастир „Успение Богородично”. Той се намира северно от града, в подножието на Голо бърдо. Точната дата и година на построяването му не са ясни, но ценни сведения за неговия отколешен живот дават два книжовни паметника, изписани в същия манастир – миней (църковна книга) за св. Петка, св. Пантелеймон и св. Йоан Рилски от 1563 г. и едно четириевангелие от 1565 г., което се съхранява в Националния църковен историко-археологичен музей в София. Този факт говори, че манастирът е бил важно книжовно и просветено средище. Според преданията обителта е била разорена от османлиите през първата половина на XVIII в. Манастирът е възстановен върху руините на стария храм през 1870 г. с построяването на днешната църква „Св. Спас”. По същото време към него е открито и килийно училище, което на по-късен етап (1882 г.) прераства в светско. На Възнесение Господне църквата отбеляза своя храмов празник. Това е историята. За днешния ден на града четете в интервюто с кмета на Батановци Радослав Банчев. Кметът Радослав Банчев: През септември стартират строително-монтажни работи върху 29 км ВиК инфраструктура Г-н Банчев, живели сте по време на „циментовата” слава на града. Червените керемиди на къщите тук все още са сиво-бели. Какво се случва сега с производс­твото? Наблюденията са точни за съжаление. И това пряко кореспондира със старата слава на Батановци, което носеше името Темелково до 1990 г., и неговия циментов завод „Васил Коларов”. След демократичните промени затвориха производството, машините бяха нарязани за скрап и най-якият цимент, който се произвеждаше по нашите географски ширини, отиде в небитието. Големите строежи през социализма – мостове, заводски комини, жилищни панели и прочие, са направени с наш цимент. Нещо повече – имахме голям износ за съседна Югославия заради строителството на язовири и каскади там. На влизане в града, отляво, се виждат и кариерите на огромния баир, откъдето се е превозвала суровината. Да, и неслучайно заводът е бил проектиран и построен в Батановци. Суровината е неизчерпаема. Сега на неговата територия работят малки цехове за производство на теракол, дограма, там е известното предприятие не само за нашия край „Колбасо” – наложила се вече търговска марка, и др. Как бихте описали региона? Красив зелен край – хубав и приятен за живеене, близо до Перник и София, със свое „циментено” минало, но и със свое зелено настояще и бъдеще. Жителите ни са към 2600 души, като през лятото значително се увеличават – докъм 3300. Имаме и нови заселници, предимно софиянци, които купиха къщи тук. Затварянето на циментовия завод доведе след себе си и значително подобряване на околната среда. Появиха се нови растителни видове. В Струма, която извира над Перник, от Витоша, се върна мряната, която е индикатор за чистотата на водата. Преди, когато градът се казваше Темелково и циментовият завод работеше, населението по тези земи достигна 5 хил. души. Прехраната си изкарваха около 2 хил. души, включително и от нашата махала Черна гора. Любопитно е, че официалният ден на града се чества на 17 септември, когато е Вяра, Надежда и Любов, и тогава празнуваме паралелно със столичани. И още нещо – с кола до нас се пътува бързо и леко. Но се гордеем, че сме основна гара на жп линията София през Благоевград за Гърция. При нас спират всички пътнически и бързи влакове, т.е. съгражданите ни могат да търсят препитание и на север, и на юг. Какъв е днешният поминък на Вашите съграждани? Голямата пробойна дойде със затварянето на циментовия завод, когато изведнъж отпаднаха 2000 работни места. Но граовското племе е жилаво и не се предава на трудностите. Хората намериха препитание и твърдя, че в България има работа за всеки, стига да е с ум в главата и да не го мързи. Близостта ни до Перник и София е от особено значение. Голяма част от хората станаха строители и се устроиха във фирмите в съседните градове. Много от младите, които работеха с големите камиони на кариерата, ги смениха с тежката механизация, която строи пътищата, и т.н. Споменах, че произвеждаме теракол – някои отвориха магазини за строителна техника, механизация и железария. С други думи, оцеляват. И добре се грижат за семействата си. Дори помагат на кметската администрация при разни чествания, празници на града и др. С много добри контакти сме и с местна фирма, която произвежда хранителни смески за животните. С ТИР-ове докарват селскостопанска продукция, преработват я, търгуват из страната и изнасят за Гърция. И при тях работят доста хора от региона. Животът зависи и от такива прозаични неща, като качеството на питейната вода. Над вас е планината Голо бърдо – ниска и обезлесена, а и от най-високия й връх Ветрушка (1158 м) не се спускат големи планински потоци. Големи – не, но старите помнят, че някога чистата изворна вода от тази планина е била запазена марка на региона. Населението се е увеличило и затова в западния край на Витоша построиха яз. „Студена”. Той е изграден през периода 1953 – 1955 г. върху част от землището на с. Витошко, което е заличено през 1953 г. Язовирът е основен източник за водоснабдяване на градовете Перник, Батановци и селата от региона. Поради това той е забранен за риболов и се охранява. Разбира се, лошото е, че градският ни водопровод е в плачевно състояние, тръбите са стари, етернитови, на места с пукнати и в тях влизат отпадъци. Водата достига по високите махали, но е с неприятен мирис. Слава богу, новото ръководство на община Перник и народните представители от района поеха ангажимент да решим, иначе невъзможния за град като нашия, проблем с канализацията и с питейния водопровод. Тежките строителни работи ще бъдат в две от нашите махали. Градът има канализационна система с ПСОВ и в този смисъл водите на Струма след Батановци са чисти. Но не е работа в XXI в. да разчитаме на септичните ями. Там винаги могат да възникнат проблеми – при големи дъждове например, и да не могат да поемат обемите. Досещате се какво следва. Имам твърдото уверение на общинското ръководство в Перник, че строителството ще започне през септември. Става дума за дейности върху 29 км улици в града. Ще създадем неудобства на живеещите по тези места, но без разкопаване няма как да се мине. Имаме и един проблемен квартал – „Трънска махала”. Той е с тесни улички, землището му все още не е планирано, има голяма денивелация, оттам минава и река, но проектантите и строителите са преодолявали къде-къде по-сложни терени. Така че не се тревожа за инженерното решение. Какви други ремонти предстоят по улиците? Редовно след зимата изкърпваме кварталните улици. Тази година изцяло рехабилитирахме две. От 22 юли стартира строителството и на други две, под които има канализационни и водопроводни тръби. Те са приоритет, понеже не са преасфалтирани повече от 20 години. Ще валираме някои други, ще подсушим на места, ще монтираме допълнително улично осветление в махалите. Независимо че в някои от тях живеят малко хора, повечето възрастни, трябва да мислим и за тях. Победителите в обществените поръчки за ремонт на улиците вече са ясни и сега се изготвят графиците за поетапната работа на строителите. Веднага ни направи впечатление новата сграда на детската градина. Чисто нова е. Пернишкото земетресение на 22 май 2012 г. засегна и нашия град, въпреки че основно интересът на медиите и на обществеността беше съсредоточена върху селата под Витоша. Първият и най-силен трус беше с епицентър на границата на землищата на селата Мещица и Витановци, на 5 км северозападно от центъра на Перник. В региона пострадаха над 18 хил. жилища. Нашата детска градина стана негодна за обитаване и решихме да я съборим. На нейно място построихме този приказен детски дом – по-голям, по-хубав и по-здрав. Направихме и солидно укрепване на училището. Тук проектантите и строителите реагираха много бързо. И сега виждате – допълнителни колони, пояси и трегери. В процес сме на провеждането на обществена поръчка за саниране. Не мога да не изразя моята и на нашите съграждани благодарност към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която дойде лично да се запознае с проблемите и след нейното разпореждане възстановително-строителните работи значително се ускориха. Изграждането на детската градина беше извършено с целево финансиране от държавата. И сега стотината деца в нашия град се отглеждат при възможно най-добри условия в четири групи. Ще отбележа, че след известен застой на ражданията по време на кризата сега семействата добре се грижат за наследниците си и те от година на година стават все повече. През града минава р. Струма. Успява ли администрацията да извършва превенция на наводненията? Да, чистенето на коритата на реките и деретата е от особените грижи на кмета. При кв. „Средорек“ се срещат р. Струма и р. Конска и там е невралгичното ни място. Но разширихме и почистихме коритото при устието и сега буйните води на Конска спокойно се вливат. Имаме проект да укрепим на три места дигите на Струма в нашето землище. Навлизаме в предизборен период. Ще имат ли основание хората да гласуват отново за Вас? Имам самочувствие и гледам хората право в очите. Приоритетите в кметската програма са изпълнени или са в процес на изпълнение. И това може да се види от хората. Пример е предстоящото изграждане на канализационната мрежа в града, както и детската градина, училището, новите индустриални и жилищни. Батановци в зелено, рибата в реката, изградени пътища – всичко това стана по време на мандата ми. Наскоро успяхме да продадем и голям общински имот с идеята инвеститорът да построи предприятие за пелети и да осигури заетост на хора от 10 къщи. Освен това сме отворени за инвеститори от малкия и средния бизнес, които искат да направят малки цехове, да произвеждат, да търгуват и да осигуряват заетост. Град като нашия без развиваща се икономика трудно ще задържи хората си, които с едно око гледат към съседните Перник и София. Накрая искам да кажа, че предстои и първа копка на голям християнски храм в парка, който е на влизане в Батановци. Това е още едно поле за работа на строителните фирми.