Новини

ВЪЛЧЕДРЪМ – столицата на житницата Златия

Георги Сотиров Бързо и лесно в летните жеги се пътува до община Вълчедръм. Няма движение по пътищата. Обяснението е просто – хората са в отпуска или на полето. В Златията в тези дни е жътва. Могъщи комбайни и друга тежка механизация е навлязла дълбоко в селскостопанските масиви. Днешният ден на хората по тези земи, както метафорично се изразява кметът Барзин, е жито, жито, жито. Иначе селищата в общината по поречието на р. Цибрица са с древна история, доказателство за което са многото археологически паметници от времето на траки и римляни. Крепост на православието в града е внушителният храм „Св. Параскева”, прочут с уникалния си иконостас. Градът е само на около 15 км южно от дунавското пристанище на с. Долни Цибър и трансграничната река. Водата в нея сега е ниска и спокойна, от време на време преминават шлепове. Мнозина от хората в селото са рибари и това е един добър занаят. Нашият екип видя с очите си улова на двама местни люде. Основният поминък, разбира се, е тясно свързан с една от най-плодородните български житници - Златията, разположена на изток между реките Цибрица и Огоста. В първите години на прехода идеите за връщането на земята в реални граници довежда до пълна разруха на селското стопанство. Земите запустяват, но пък кметската администрация успява да съхрани сградния фонд на ТКЗС-то. Днес местните фермери здраво работят, построили са и модерни зърнобази и създават добри работни места. Златията си възвърна старата слава на житница, възпявана през годините и чрез местния фолклор. Да се говори и пише за него от бързите впечатления на една журналистическа командировка е трудна работа. Вълчедръмци с право се гордеят с шарените си облекла и писаните косичници, с красивите си песни, сътворени от тамошното население. В тях се изливат радост и мъка, които са се чували и още се чуват по седенки и сватби, по жътва и над люлките на дечицата. Всяко село има своите песни и хора, обичаи и изпълнители на кавал, дудук, гайда, своите пъстри облекла, легенди и приказки. Затова в дните, когато в Златията се пече хлябът на народа, кметът на общината Иван Барзин и кметът на Долни Цибър Камен Димитров са лаконични: „Не работят тези, които не искат или нямат никаква квалификация. Образованието е решението на нашенските проблеми”. Още за Вълчедръм - в интервюто ни с кмета на общината. Здравейте, г-н кмете! И в тази жега –пак на първа линия? Пече се хлябът на хората и мястото на кмета е при тях. Ние се намираме на Дунава, между общините Козлодуй, Лом, Бойчиновци. Имаме десет села и един град - общинският център Вълчедръм, с население около 9600 души. И сега практически всички са на полето. Имате едно характерно изказване за ролята и мястото на малките общини в обществено-политическия живот на страната? Смятам, че е добре административните единици да бъдат по-големи, на по-обширна територия, за да може да се реализират по-мащабни европейски проекти. Сега тези под 10 хиляди жители имат право да кандидатстват за едни проекти, а над десет - за съвсем други. Да не говорим за общини под 5 хил. жители. За да имат общините равни европейски перспективи по отношение на финансирането, трябва да се обмисли този казус и всички да имат реални възможности да подготвят и печелят необходимите им проекти. Всички селища имат еднакви права под слънцето, но се оказва, че на практика не е така. И това не е справедливо. Моделът го подсказва - МИГ-овете (местни инициативни групи), които се сдружават по определен проблем, решават го, има водещ партньор, а после се разделят. Но трябва различно, държавническо мислене. По този начин ще се намали и администрацията, ще отпаднат разните платени консултанти, защото ако в малката община няма достатъчно подготвени хора, в съседната, с която ще се сдружим, сигурно ще има. Ние, кметовете, сме на изборни длъжности и ако хората, които се явяват на изборите, преценят, че не сме правилните кандидати, просто с едно „Благодаря” ще ни зачеркнат от списъка. И ние ще отидем да ловим риба на Дунава. Не че е лоша тази перспектива, ето и Вашият гост, кметът на с. Долни Цибър, за когото зная, че е пети мандат кмет, ще го потвърди. Не е лоша, разбира се. Лоша работа няма. Но понеже всички се бием в гърдите, че мислим за този народ, нека това на практика и непрекъснато да го доказваме. И на хората от общината, а и на живеещите в целия регион, защото ние все пак сме част от печално известния северозападен край на България. Каква работа можеш да очакваш от администрация на колела в една 2000-на община например, в която хората в 16 ч. вече са на път. Едни живеят в Монтана, други - във Видин, и ти ще искаш тези хора да милеят за града ти. Вятър работа. При нас не е така – общината, социалните грижи, полицията, земеделската служба работят до 18 часа и който и да дойде за някаква административна справка, ще я получи и навреме, и професионално, и с човешко отношение. Златията освен важно орнитологично място, което е включено в мрежата от защитени територии „Натура 2000”, в тези летни дни е с два цвята – на слънчогледа и наситено жълтото на пшеницата. Златията е хранила хората ни векове наред и ще продължава да ни храни. Това е нашето богатство и то е по-скъпо от златото. След Добруджа и Тракия, Златията е третата житница на България. Само нашата община има над 400 000 дка обработваема земя и благодарение на нея хората оцеляха в тежките години на прехода след промените. Вече имаме крупни фермери, които работят по 50 - 60 000 дка, някои и по-малко - според възможностите, и покрай тях се създават много работни места - за животновъди, механизатори, монтьори, селскостопански работници. Говорим за около 300 сериозни производители. Това са хора с ново мислене. И както по пътищата вече рядко виждаме „Трабант”-чета и „Москвич”-и, така на полето вече няма трактори „Болгар” и ЮМЗ. И една от основните битки на кметовете като мен в общини с подчертан селскостопански характер беше в годините на разграбване да съумеем да запазим сградния фонд на ТКЗС. Постройките да се узаконят и по съответния ред да минат за ползване от земеделските кооперации. При нас така и стана. После кооперациите постепенно се замогнаха, дават приличен доход на работещите и рента на собствениците на земи, отдадени под аренда. Нещо повече - те вече построиха и зърнобази, където пшеницата може да се съхранява, докато дойде добра цена, а не както в началото на прехода - прекупвачи изкупуваха житото на безценица направо от комбайните. Радостното е, че тези фермери, сериозни хора между 40 - 50 години, които са си дали живота за тази земя, остават при нея. Техните деца отиват да учат навън, но се връщат да продължат бизнеса. Затова аз особено държа и се грижа и за детските градини, и за основните училища, и за гимназията - саниране, ремонти, реновиране. Всичко, което в нашата община се прави за младото поколение, е с една цел - Златията да не обезлюдява. Тук трябва да обърна внимание и на доброто ни съжителство с ромското население, което в общината е една голяма част. Ако не са децата на ромите, аз ще трябва да затварям и училища, и детски градини, нещо, което никога няма да си позволя. С тези хора живеем задружно. Ето, вие ходихте и до с. Долни Цибър, където 98% са роми, а 100% от малчуганите в градината и основното училище - също. Влязохте в къщите им. Има ли разлика? Няма. Даже в първата, където в жегата ме почерпиха с ледена вода от хладилника, ми показаха фризер-ракла с три отделения, пълни със замразено месо, собствено производство - пилета, зайци, а и риба. Нашите хора вече са с отворени очи и искат децата им да имат образование, да не просят или да ходят по селата немили-недраги. В това село има 56 души роми с висше образование - лекари, инженери, икономисти. Нещата са много сериозни. Ето го и кмета на селото Камен Димитров - с трима сина, двама с висше образование, а третият работи в полицията. В общинската администрация съм назначил 7 - 8 души от този етнос и те се справят много добре със задълженията си. Ние сме направили една работеща система. Въпреки тежката община и голямата безработица такива неща, където ги показват по телевизиите, при нас не са възможни. Защото първо трябва да създадеш условия, а после да изискваш да се спазват законите. Ще припомня, че в далечната 2001 г. първата програма за приобщаване на ромското население стартира с 11 пилотни проекта и обхвана 888 души в цялата страна. При нас направихме така, че назначихме поне по един работещ от семейство и престъпността рязко спадна. Хората спазват правилата, болшинството плащат ток и вода и другите разходи и затова аз заставам зад тези люде. И те зад мен. Защото грижите ни са общи. За да завършим тази тема, трябва да се съгласим, че без образование промени в бита на ромите не може да има. Затова разкажете накратко и за грижите на администрацията за образователната инфраструктура. Споделям това, което казвате. Няма нито едно училище, нито една детска градина на територията на общината за тези 16 години, откакто съм кмет на Вълчедръм, в което да не е направен необходимият строителен ремонт. Същото се отнася и за читалищата. В момента с европейско финансиране обновяваме 4 сгради, а точно от днес започваме работа по читалището в Долни Цибър. Това са средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Сигурно обърнахте внимание на нашата църква „Св. Параскева“. Тя е умалено копие на храма „Александър Невски“ в София. С други думи, това, което е могло да се направи по отношение на социалните домове, на храмовете, на инфраструктурата, е и онова нещо, което обединява хората. И затова сме постигнали немалко. Да се спрете и на проблемите с водоснабдяването на населението. В града, в селата. Винаги съм твърдял, че първо трябва да решим проблемите на подземната инфраструктура, а след това да ремонтираме и оправяме отгоре пътищата и улиците. Основната беда идва от етернитовите водопроводи, които са стари и непрекъснато дефектират, а в последно време и учените критикуват свойствата на етернита. Но в периода на активно строителство - преди около 50 години, с етернита решихме водоснабдяването на цялата страна и това няма как да не се признае. Но сега е друго време, други са строителните материали и технологиите. Затова като сменим водопровода, ще асфалтираме и улиците. Вие сам видяхте няколко от тях. И водопровод, и канализация, и другите комуникации са под земята, а асфалтът е като слънце, което няма как да стане с всичките ни улици. Такъв трябва да бъде начинът на работа, битката и на следващите кметове. Да се махне канцерогенният етернит, да се направят тротоарите и постепенно да се асфалтират улиците. За водния цикъл. Имаме проект, който струва 1 млн.лв., но паднахме под 10 хиляди жители и работата спря. Имаме големи надежди по време на програмния период до 2020 г., от който обаче две години вече изминават и ние нищо не правим. Въпросът с водния цикъл е сложен за нашия регион, защото той неминуемо ще увеличи таксата за пренос и пречистване на водата. Но такава е истината. На 80% от населението тоалетните са на двора, а 20% нямат бани в домовете си. Затова твърдя, че в нашата община от интеграция имат нужда и българи, и роми. В общината къщите са на един етаж. Като „Едноетажна Америка”, шедьовъра, резултат от тримесечното пътуване на Илф и Петров в САЩ през 1935 година. Защо им са на нашенци три-четири етажа? Сега те искат да имат баня, вътрешна тоалетна, осветление. И най-малкото - отделна стая, където децата да могат да си учат уроците. Пак ще дам за пример хората на Камен. Тези, които не могат да си намерят платена работа при нас, стават гурбетчии - в Италия, Испания, Гърция, Германия. Много от тях се прехранват като строители. Печелят добре. Не са мързеливи. И когато се върнат, с припечеленото почват да оправят къщите си. И гледат да привнесат нещо от тези страни. Я райграс, я някаква ограда, пътека и т.н. Стараят се да подобрят бита си, на себе си и на семейството. И аз се гордея с тези хора - и българи, и роми, които са отишли на гурбет, спечелили са пари с труда и уменията си и са видели и научили нещо полезно, имат хъса и настроението да го приложат тук, в домовете си. Едноетажният Вълчедръм е с къщите на нашите деди. Те така са градили. И е разбираемо, че сега жилищното строителство е слабо застъпено. Няма как, трудно е при нас, перспективите пред Северозапада не са много ясни и хората предпочитат да стегнат максимално старите бащини или дядови къщи. Това е истината. Иначе, както е приказката „българинът, като се види в пари, или вдига триката къща, или се развежда”. Нашите хора са прагматични, близо до корените си. Няколко думи за финансовото положение на общината? Благодарение на земята ни общината се справя нелошо. Не се лишаваме от улично осветление, от сметосъбиране, от снегопочистване, от различни социални услуги за хората. А зимата? Никога не съм допускал повече от 10 часа да не са проходими пътищата към селата. Имаме достатъчно техника, момчетата винаги са в готовност да палнат двигателите. Общината ни е сред малкото в страната, закупили всякаква механизирана и високопроходима техника. Имаме и противопожарна кола с доброволческо ядро от 10 човека, които винаги са в бойна готовност, когато възникне някаква сложна ситуация - и пожари, и някакви други бедствия. Затова ние с Камен и с другите кметове от селата през годините не лепяхме предизборни плакати, а само обявявахме на хората, че ще се кандидатираме на изборите. И те да преценят, че ако сме се борили и работили здраво за тяхното добро, на семействата им, на децата им - да гласуват. Ако ли не – да хващаме въдиците, но да се поздравяваме, когато се видим. Доста слънчеви дни имате в общината и сигурно енергийната ефективност се радва на добро отношение? Ще дам само два примера. Единият е с ремонта на една детска градина, където разходите чувствително намаляха. Другият пример е свързан със смяната на осветителните тела по улиците. И тук ефектът е осезаем. Независимо че през първия ми мандат заварих 10 светещи лампи, а сега са над 300. Това е само част от реализираните проекти, които ни дават самочувствие и на управленци. Защото от такива проекти сега имаме над 1 млн. собствени средства, с които да променя към по-добро облика на цялата община. Това са пари от данъци и от аренда на общинска земя, нали? Да, и събирането на тези средства е благодарение на добрата работа на кметската администрация. Не мога да премълча, че съм горд с хората, които работят в общината. И затова много ми допадна една мисъл на пловдивския кмет Иван Тотев: „Това, което другите обещават, аз вече съм го направил.” Впечатлява и чистотата в града. Това е така, защото ние разчитаме на съгражданите си. Както пазят, както почистват ангажираните с това хора, така и ще живеем. Общинското предприятие по чистотата стриктно спазва графика и в града, и в селата, извозва сметта и прочие. И не философства като наетите фирми. Сигурно ще попитате и за инвестициите и затова ще ви изпреваря. Очакваме вложения, свързани със земята. Другото са приказки и непознаване на проблемите в региона. Продукцията трябва да се преработва в наши цехове. Новопостроените грамадни зърнени силози са първите лястовици в това направление. Затова очакваме и средства от новия програмен период. И препоръчвам на кандидатите за финансиране да бъдат максимално коректни. Защото те освен себе си представляват и държавата. Да попитам и за благоустройствените мероприятия в общината. Аз знам как по-рано изглеждаше площадът на града и днес правя разликата. Красив ни стана площадът, наистина. Но търсим начини да оправяме и селата. Валираме крайните улици, изкърпваме основните. Но пак искам да повторя - първо под земята, после - отгоре. Както и направихме няколко улици перпендикулярни на главната, които вие сигурно сте видели на влизане в града. Но е факт, че пропуснахме и много години, тогава, когато правехме политика вместо улици и водопроводи и не създавахме поминък на хората. Ще използвам трибуната на вашия вестник, който всеки петък е на бюрото ми, да пожелая на нашите съграждани мъдрост, добро здраве и повече работни места. С всичко останало те ще се справят!