Бяла Слатина – историята не спира своя ход

Георги Сотиров До срещата ни с кмета на община Бяла Слатина инж. Иво Цветков остава малко повече от час. Време достатъчно, след като сме посетили някои от селата – на първо място Бърдарски геран и Търнава, да надникнем и в историческите хроники. А те са забележителни и обрисуват вековни поселения, археологически находки, надгробни могили. Сред тях на Бяла Слатина се пада подобаващо място. Народната памет знае, че селището тръгва от лепкавата кал на селските улици, живее под кирпичените стрехи на бедните си къщи, в тъжния сумрак на газеничето. Затова в нашето интервю по-късно ще стане дума именно за улици, за водопроводи и за още нещо, което характеризира общината – стремеж към развитие. Напред и нагоре, както твърди инж. Цветков. Първият документиран опит за превръщането на Бяла Слатина в град се отнася към 1905 г. Седем години по-късно идва дългоочакваният Указ №293, издаден от Фердинанд I на 27 юни 1914 г., с който Бяла Слатина е обявена за град. Историята, разбира се, пази и други интересни факти. Например това, че с. Бърдарски геран е основано от банатски българи католици, завърнали се от гр. Банат след Освобождението на България през 1878 г. През 1893 г. и по-късно в селото се заселват и 95 немски семейства от румънския град. Ще припомним, че банатските българи са потомци на бунтовниците, които след поражението на Чипровското въстание в края на XVII в. намират спасение в Австро-Унгария. След Освобождението част от тях се връщат в България. Те говорят старинен български диалект, който се нарича павликянски. В Бърдарски геран построили огромна катедрала, в която е служил блажени Евгени Босилков. Тракийските могили в района на с. Търнава още не са проучени, но от намерените досега археологически останки в местността Лековития кладенец се изяснява, че около 800 години преди новата ера тук траките основали свое голямо селище. Историята не спира своя ход. Днешният ден е също така интересен, пълнокръвен и жив, разказва инж. Иво Цветков. Инж. Иво Цветков, кмет на община Бяла Слатина: Устойчивото развитие идва с разгърнатото строителство Инж. Цветков, разкажете в най-общи линии какъв е общинският план за развитие до 2020 г.? В рамките на проекта „Ефективни местни политики – гаранция за устойчиво развитие” по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК) разработихме нашия основен планов документ. До 2020 г. той обвързва предимствата и потенциала за развитие на общината с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане. Голямата идея е по-висок жизнен стандарт на хората и устойчиво развитие. Планът основно е свързан с подобряване на инфраструктурата не само в общинския център, но и в нашите 14 села. Разбира се, разчитаме главно на оперативните програми и най-вече на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Инструментите на европейското финансиране направиха възможно изпълнението на крупни инвестиции в строителството. В изминалия програмен период общината попадаше в граници, където ПРСР беше практически недостъпна, с изключение на ВиК проектите в населени места до 2000 е.ж. Успяхме да се класираме и сега реализираме проекти за водоснабдяване на четири села – Търнак, Галиче, Габаре и Опица. Търнава – едно от най-големите села с население над 2000 души, не успя да получи одобрение за такъв тип обекти по тази програма. Независимо от това почти максимално изпълнихме възможното строителство за подмяна на водопроводните системи в общината. Тук само ще вметна, че програмният продукт „Акстър”, който бе внедрен във всички кметства, улесни работата по събирането на таксите за извършените административни услуги на хората от всички населени места в общината. През програмния период 2007 – 2013 г. реализирахме и „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Бяла Слатина”. Построихме и нашата ПСОВ заедно с доста километри канализация за отпадъчна вода с довеждащ колектор до станцията. Това стана по Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейската общност. Общата стойност на проекта беше 22 848 633 лв. Като инженер по ВиК определям построеното през последните години за кръвоносната система на града под земята – водопровода, тръбите за отпадъчната вода, електро- и други системи. Това са около 10 км подземно строителство в един относително стар град, където изненадите за проектантите и строителите бяха на всяка крачка. Успяхме да районираме града във водопроводната му част, така че една евентуална авария да затвори само малък отрязък от системите, а не половината град. Казано по друг начин, „планови” разкопавания в града вече няма да има и хората най-после ще си отдъхнат – няма прах, няма грохот на тежка техника, но вече има чиста и вкусна вода. Редовно. Няма проблеми и с отпадъчната битова и дъждовна вода – те се отвеждат извън града. С други думи, по отношение на ВиК вече и нашият град е в ХХI в., което беше и моята лична амбиция като кмет на община Бяла Слатина. Впрочем трябва да припомня, че хубавият ни централен площад сериозно пострада при подземното строителство, но успяхме напълно да го възстановим. Инвестициите за създаване на привлекателна и безопасна среда, балансираното развитие на централната градска част, кварталите и селата в общината продължават да са сред ключовите проблеми в работата ни. Одобрен за финансиране е и Общият устройствен план на цялата община. Зелен площад, зелен град… Да, Вашите екипи пътуват постоянно из страната и могат да съпоставят нашия площад с тези в някои други сродни градове. Проведохме и един интересен конкурс на тема „Обичам природата – и аз участвам” от Националната кампания „За чиста околна среда”, след което с два проекта ремонтирахме местата за отдих в селата Търнак и Драшан. В последното село по проект „Екологично и чисто село” с доброволния труд на хората бе оформена красива зона за отдих. Зелен и много приветлив град е Бяла Слатина. Въпрос на организация. Тук не мога да не кажа няколко думи и за съвместната ни работа с кметовете и техните наместници в нашите села. Благодарение на това в отделни години на щат по временната заетост е имало до 900 души. Това е не само социална ангажираност към по-слабите слоеве от населението. Там тези хора придобиваха трудови навици като изпълнители на отделни строителни дейности по благоустройството – тротоари, бордюри, измазване на училищни огради, в областта на екологията като озеленители, общи работници по почистване на коритата на реките и деретата, които са потенциално опасни при едни високи води. Говорейки за зеленото, ще отбележа, че върви и работата по закриване на депото за твърди битови отпадъци. Специфичните дейности там са извършване на техническа и биологическа рекултивация на ползвания терен, изграждане на защитен екран, възстановяване на хумусния слой, затревяване и пълна естетизация на прилежащите към сметището територии. Средствата за това начинание са 1 800 000 лв. Вие сте голяма община и като територия – 14 села не са шега работа. Всеки местен кмет да те дърпа за щяло и нещяло... Е, затова е общинската администрация. В селата основно става дума за проблеми по пътната инфраструктура. Ако шосетата от четвъртокласната мрежа са асфалтирани, не можем да кажем същото за вътрешните селски улици. Те в преобладаващата част са на трошляк, където доста често насипваме и валираме, но това е палиативно. Все пак в тези трудни времена, когато в селата няма полиция, успяхме да ги осветим. Допреди две-три години работеше по някоя и друга лампа, предимно на селския площад. Сега във всяко едно село светят минимум по 100 енергоспестяващи крушки, т.е. можеш да замръкнеш при приятели в единия край на селото и без страх да се прибереш в другия. От друга страна, трябва да се отчита и това, че съществуващата ел. мрежа не е пригодена с пети проводник за автоматично включване и изключване на захранването и това води до допълнителни харчове. В същото време от предишния мандат ми останаха разходите за проектантите, но хората не са виновни, че плащането все се е отлагало във времето. Платихме ги, разбира се. В тези села, а и в общинския център, грижа на администрацията са училищата, детските градини и другите социални завадения. Те са добра възможност за работа на малките строителни фирми... Със строителните фирми, които работят в нашата община, поддържаме професионални отношения. Цялата документация, планове и т.н., които се изискват от кметската администрация, се осигуряват в срок, коректно и делово. По отношение на енергийната ефективност на общинските сгради – това е въпрос от първостепенна важност, защото зимите при нас са доста сурови. Само двете средни училища в селата Галиче и Габаре още не са ремонтирани, но и това предстои. По проекта „Подобряване и модернизиране на образователната инфраструктура” с подкрепата на Фонд ФЛАГ и 5 043 323 лв. европейско и национално финансиране са ремонтирани, реконструирани и обновени 17 обекта. Това са детски градини, училища, детска ясла в 6 населени места в Бяла Слатина и в селата Алтимир, Галиче, Попица, Търнава, Търнак. С приложените мерки значително намалихме разходите за отопление от конвенционални горива и е редуцирано количеството на вредни емисии, отделяни в атмосферата. В унисон с хоризонталните политики на ЕС са одобрени от Управляващия орган на ОП „Регионално развитие” и отоплителни съоръжения на биомаса. Обновената и модернизирана общинска образователна инфраструктура сега се ползва от повече от 2200 деца и ученици. По проект „Красива България” се изпълнява реновирането и на болницата ни – подмяна на покривната конструкция, топлоизолации, вътрешните инсталации. Стойността на инвестицията е 188 337 лв., от които 94 668 лв. са пари на нашата община. Изграждаме и 3 спортни площадки с наш бюджет, а търсим финансиране за построяване на хубава спортна зала в града. Дали скоро ще стане, не се наемам да твърдя. В този ред на мисли трябва да отбележа, че очакваме много и от строително-монтажните дейности по проекта „Енергоспестяваща мярка – слънчеви панели” в Дома за стари хора в с. Попица. Сред изпълнените проекти изключително значими са и тези за строителството на две сгради – центрове за настаняване от семеен тип. Направените разходи по време на СМР са за 1 463 613 лв., като след предаването им на социалните работници осигурихме подходяща и ефективна социална инфраструктура и по-добра жизнена среда за пълноценно израстване и развитие на децата, настанени в специализирани институции. Ние сме и една от първите общини в страната, заявила желание за съвместна работа за подобряване възможностите за ромската общност. Понеже стана дума за саниране, кажете няколко думи и за работата на общината по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Имате ли панелни сгради? Имаме 14 блока, които отговарят на условията на националната програма. Създадени са сдружения на собствениците, те имат договори с банката, провеждат конструктивно и енергийно обследване и вече на дневен ред са търговете за избор на строителни фирми. Общината свърши много коректно своята част от работата по националната програма. През Вашата община преминава и една „палава” река, която в определени периоди създаде доста главоболия на хората по протежението й. Освен строителен инженер Вие сте възпитаник на Академията на МВР със специалност инженер по противопожарна техника и безопасност. Каква превенция от бедствия осъществявате? Палавата река се нарича Скът и е известна с това, че е най-бавно течащата река в България. Извира от Врачанския Балкан и има голям водосбор. В началото на август 2014 г. тя нанесе много щети в Мизия, но бедствието не ни подмина и нас. В Бяла Слатина се наложи да евакуираме около 250 души. Но ние сме голяма община и някак успяхме да излезем от проблема. Имаме техника, дойдоха на помощ към 200 доброволци, присъединиха се и строителни фирми с машините си. Бяха залети над 400 къщи, а се срутиха 4, една от които беше и моята – стара, 300-годишна кирпичена къща. Метър – метър и половина вода и лично видях как на къщата й „се подгънаха краката” и тя рухна. Кризисният щаб тогава организира своевременно снабдяване на бедстващото население от селата Галиче, Попица, Бъркачево, Търнава и Алтимир със стоки от първа необходимост. Затова сега толкова държа на превенцията на тази река и на деретата, които преминават през общината. Знам вече какво е това потоп. Въпреки че по мнението на оторизираните органи това, което се случи през август м.г., е една 200-годишна вълна. Някои твърдят, че на 1000 години това може да стане веднъж, но ние сме длъжни да се подготвим с дигите, с почистването на коритата. Накрая на тази тема не мога да не припомня и жеста на кмета на Смолян Николай Мелемов, който организира безплатен 10-дневен отдих на децата на най-пострадалите от стихията наши съграждани. Да се върнем към днешния ден. Очаква ли Вашата община нови инвестиции? Позволете едно малко встъпление. Общинската администрация успешно приключи проекта „Ефективни местни политики – гаранция за успешно развитие на община Бяла Слатина”. Това стана със 79 хил. лв. европейски средства. С други думи, администрацията е подготвена, тя отчита европейските реалности и работи наистина за днешния ден на хората. За инвестициите. Първо искам да завършим блоковете по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Вярвам, че когато същинската работа започне и строителното скеле обхване панелните сгради, на много други хора ще им „светне” пред очите. Ако има още време, и те ще се опитат да влязат в програмата. По отношение на европейското финансиране – в общината имаме много силен екип, който активно търси програми, по които е възможно кандидатстване за града или за селата. На първо време от Фонд „Солидарност” ще получим средства за възстановяване на водопроводите именно в засегнатите от миналогодишното наводнение квартали. Става въпрос за подмяна на етернитовите тръби и възстановяване на улиците, които също са доста напукани и разрушени. Новият програмен период? От началото на тази година сме разработили и внесли 21 проекта за около 15 млн. лв. за финансиране от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Намеренията ни основно са свързани с дейности в областта на екологията, подобряването на социалната инфраструктура и социално-икономическото развитие на селата. 14 от тези проекти са свързани с реконструкцията и модернизацията на уличното осветление в населените места, като целта е повишаване качеството на живот чрез подобряване на жизнената среда. Всичките ни проекти са в пряка връзка с публичната инвестиционна програма на правителството. Много важно е намерението ни за дренаж, изграждане на диги и почистване на речните корита. Става дума за предстоящо строителство и на подпорна стена за превенция от разливите на р. Скът. Тя е на стойност 1 528 640 лв. и е за участъка от стария мост до съществуващите предпазни диги. Подобно намерение имаме и в с. Галиче на р. Селска бара. Очакваме реализацията и на проекти по Процедурата за подпомагане на малките населени места за изпълнението на благоустройствени дейности, техническа инфраструктура и проекти със социална насоченост. Това се отнася за селата Попица,Търнава и общинския център. И да завършим – един организиран човек като инж. Цветков, който е и строителен инженер, и работи в перспектива, как си представя есента, когато неговите съграждани ще се отправят към урните? Ще призная, че стремежът ми като кмет е бил във всеки един ден от моята работа да мога да гледам хората открито в очите. Същевременно на много съграждани съм отказвал едно или друго, когато то противоречи или на закона, или на моите морални категории. В този смисъл не съм човек на празните обещания. И това се знае от обществеността. Постигнатото трябва да бъде надградено.