КРИВОДОЛ – плодородните земи на Северозапада

Георги Сотиров Древна е историята на този красив град в Северозападна България. Интересен е с миналото си, поучителен с настоящето, което днес хората свързват с работа на кмета Петър Данчев. През периода на медно-каменната епоха (5000 – 4000 г. пр.н.е.) в земите на Западна България се зараждат и развиват две оригинални и последователни по време халколитни култури – култура Градешница и култура Криводол. По тези земи живеят най-ранните човешки общества. Хората вече имали уседнал живот, занимавали се със земеделие и опитомявали някои животни. От ловец и събирач на диворастящи плодове праисторическият човек се превръща в усърден земеделец и скотовъдец, поставя началото на домашните занаяти, строи удобни жилища, прави първите си стъпки в изкуството. Затова всеки иска да посети историческия музей в града, който съдържа експонати от етнокултурите Градешница и Криводол, намерени при разкопки в землището на села от общината, и етнографската сбирка, съдържаща образци на бита и културата на местните жители. „Историята е началото. Аз се боря за днешния ден на хората”, твърди кметът Данчев. Кметът Петър Данчев: Имаме изградена подземна инфраструктура, остава ПСОВ Г-н Данчев, как бихте характеризирал с няколко думи Вашата община? С няколко думи е трудно, но ще се опитам. Общината ни е богата на полезни изкопаеми - глина, каолин, минерални води с температура до 100 градуса. Направените през 70-те години на м.в. изследвания на минералните извори ме накараха да се върна в града и да направя опит тези природни богатства да се социализират в полза на хората. И няма да се откажа от това си намерение, докато то не стане факт. Извършените в миналото сондажи не са били конкретно насочени към търсене на минерална вода, а са съпътстващи при проучванията за нефт и газ. Единствено находището в с. Галатин е с перспективни възможности и на дневен ред е задачата минералната вода да се отведе чак до Бо­тев­град. Другите ни сондажи само са каптирани. Моята задача на кмет, който гледа на подземните ни богатства и като бизнесмен, е да вземем готовия опит от други страни - минералните води се използват за благото на населението и естествено - на общината. Това мнение се споделя и в МРРБ. И министър Лиляна Павлова смята, че минералните води трябва да станат собственост на общините, за да могат те приоритетно да развиват секторите, свързани с тях – балнеология, бутилиране и търгуване, СПА и различни форми на медицински туризъм. Ще дам пример с нашия стадион. Ако на 40 м от него открием топъл минерален извор, той ще може да се използва в няколко направления – ще отоплява оранжериите, остатъчната топлина ще се ползва от стадиона и спортистите. Пътят на Северозапада е път към корените. Да произвеждаме селскостопанска продукция, използвайки наличната минерална вода, да я преработваме и с нея да се наложим на пазара – това са нашите цели. Ако направим добри местни тържища, които да осигуряват изкупуването на продукцията, хората от чужбина ще се върнат. Те и там не са министри. Пак са на полето. Само че работят по 18 часа на ден. От Враца насам по третокласния път до Криводол няма улична маркировка. Сигурно така е от десетилетия. Но влезе ли се в чертите на града, на шофьорите им „светва” пред очите - нов асфалт, изрядни тротоари и бордюри, осветление. Ако говорим за вътрешната мрежа, тя беше подобрена благодарение на европейски проект по ОП „Регионално развитие“. Говоря за основните улици. Останалото вероятно ще стане с реализацията на Общинския план за развитие до 2020 г.? Най-същественото е, че заедно с колегите от Монтана - Златко Живков, и Мездра - Иван Аспарухов, който сега е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, успяхме да се преборим да си върнем тържищата и пазарите. А в новия програмен период е заложено именно главното - изграждане и създаване на преработвателни предприятия. Всеки има право на труд, но в нашата страна това право е криво. Представяте ли си - от 10 хил. население 2100 души от общината са гастарбайтери - основно строители и сезонни селскостопански труженици. Не мога да го преглътна. При това не защото в Северозапада няма работа. Има земя, тя може да се напоява, тя е чиста от пестициди, може да се развие и биоземеделие. Наши хора през годните научиха половината Европа на градинарство, овощарство и земеделие, а сега българите аргатуват. Как се грижите за благоустрояването на 15-те села и общинския център, в който живеят 3500 души? Четири са големите села, а останалите са под 500 души население и са най-потърпевши от отношението на държавата към тях. Не отговарят на условията, които са поставили от ЕС за финансиране. През новия програмен период обаче не е така. Ситуацията се промени, както и погледът на обществото към северозападната част на страната. Имаме право на повече проекти и възможности при класиранията именно заради приоритетите за нашия регион. Предвиждате ли ремонти в хубавите села на общината. Обновяване на техните центрове, осветление, паркове и площадки? Ще започна пак с инфраструктурата, защото ако тя е калпава, и да правя градинки, няма кой и как да стигне до тях. В 15-те села на общината по време на мандата ремонтирахме 17 моста, които бяха в окаяно състояние. Хората разбраха, че администрацията предприе това и като превенция на наводненията, които ни сполетяха. Затова извършваме и корекции на реките, които преминават през нашите села. Направи ми впечатление корекцията на реката в самия град – солидна конструкция, строена с перспектива за десетилетия напред. Вярно. Само ще вметна, че природните дадености на територията на общината са изключително разнообразни и включват реките Ботуня, Въртешница (Лева) и Рибиня. Иначе строителството е разделено на три лота. Досега сме завършили два от тях, като именно втория сте видели - този, който предпазва стадиона ни. Третият предстои, за него имаме готов проект и след изграждането му ще можем категорично да заявим, че р. Лева няма повече да притеснява хората и при най-обилните валежи. А на нашия стадион играе „Ботев” - Криводол, на който бях президент. На един четвъртфинал дори победихме „Славия” - София. Имаме добри професионални отношения с „Лудогорец” - Разград, с чието ръководство сме водили разговори да разкрием с тяхно съдействие спортна детско-юношеска школа на Северозапада. Ако това стане, в което не се съмнявам, ние - като географски център на региона Видин – Плевен - София, ще бъдем особено щастливи. Намерението е в нашата база да живеят 42 деца от школата, които да учат в Криводол, да тренират на нашия стадион и да се готвят за големия футбол. Идеите на братя Домусчиеви винаги са имали реално покритие в живота и това личи от бизнеса, който правят. Нямаме претенции, че развитието на детско-юношеския футбол ще става от името на „Лудогорец”. Важното е, че ще е в Криводол, с деца от Северозапада, а това е и голямата ни мечта. Няколко думи за други проекти, свързани с оперативните програми? Ще започна с училището в с. Ракево. За него спечелихме проект по ПРСР и с финансиране по програмата внедрихме мерки за енергийна ефективност. В с. Краводер се принудихме да открием средно училище. С около 300 хил. лв., които отпусна МОН, го реновирахме, като подменихме инсталации, дограма и всичко необходимо, за да се чувстват децата добре. Вие сам видяхте и гимназията ни - със солиден ремонт направихме така, че сградата да не отстъпва по комфорт на което и да е столично училище например. Единствен проблем остана школото в с. Лесура, за което сме подготвили проект и чакаме финансиране. Не изоставяме и читалищата - основната движеща сила на културата по селата. За шестте детски градини също могат да се кажат добри думи, защото родителите на малчуганите няма от какво да се оплакват. Или по-скоро има, ако погледнем нещата от друг ъгъл. Споменах, че 2100 нашенци си изкарват хляба с работа в чужбина. Затова ежедневно, повтарям - ежедневно, в главата ми се въртят идеи (някои вече се осъществяват) за развитие на бизнес, който да накара тези хора да се върнат при родителите, при къщите си, а някои и при децата си, които сега отглеждат бабите. Няма да издам някаква държавна тайна, ако кажа, че според мен политиката и на социалното, и на образователното министерство по отношение на нашия край - а и не само на него - е тотално сгрешена. Не може на училището за едно дете да се дават 1560 лв., а то да не идва в часовете. Учителите да му треперят, да му пишат зорлем тройка, защото, ако напусне, пада и щатът на възпитателя. Присъствал съм на открити уроци и не е за разправяне. Община Криводол се намира между два областни града. Предимство или недостатък е това? Основното е първо да развием добра пътна връзка. Сега трасето ни до Монтана е отлично, а до Враца сам го видяхте. Но ако се върнем назад в историята, то нещата са много различни. Преди да е имало Монтана, преди да е имало Враца, е имало селище Тафтиомозис. Край с. Градешница е открита глинена плоча с писмени знаци – образец на първата писменост в Европа. На територията на общината са съхранени уникални исторически паметници - римска вила „Рустика” и античен мавзолей край с. Урвене, останки от римски крепости край селата Осен, Краводер, Галатин и др. В пещерите край с. Ботуня, уникални със своите разнообразие и съвършенство, има неизследвани обиталища на първобитния човек от края на палеолитната епоха - 40 000 г. пр.н.е. А от по-ново време - мемориалният комплекс „Септемврийци" в местността Томин мост, където е завършило Септемврийското въстание. Много впрочем са фактите, с които хората на община Криводол с право се гордеят. През 1910 - 1913 г. се изгражда жп линия, свързваща столицата с Дунавския край, и Криводол става естествен транспортен, културен и търговски център. Бях един от протестиращите, когато се заговори за редукция на гарите по трасето София - Видин. Имаме села, чиито 100-на жители работят във Враца и освен конкретния влак нямат друг превоз до там. Спрат ли го, автоматично ще се увеличи цената на автобусните билети. А толкова години железниците са имали социална функция. Да се върнем към днешния ден. Как стои въпросът с водопровода и канализацията? Преди няколко години започна изграждането на канализационната мрежа на общинския център. Имаме проект за ПСОВ за 15 млн. лв., като сме втори по приоритет от всички кандидатстващи. Това е така, защото сме сред четирите общини в страната, започнали това строителство отзад-напред. Първо сме направили канализационните трасета, а после ще изградим пречиствателното съоръжение. Това говори много на ВиК специалистите. Сега колекторите се използват от населението, техните тръби са вкарани в системата. През годините на места тя се е запушвала или е давала отклонения. Запълни ли се, след като няма къде да се оттича, все някъде ще избие. Живеем под заплахата на една екологична бомба. Затова настоявам за изграждането на станцията, като за предпазване от реката на това място е предвидена и допълнителна дига. За канализационна мрежа в селата засега не говорим, защото строителството не е рентабилно предвид броя на хората и релефа на местността. Изграждаме питеен водопровод за с. Краводер. А в Криводол го подменихме, преди да асфалтираме основните улици. Питейната вода идва главно от яз. „Среченска бара”, но имаме и други източници. Предстои да направим още един дълбок сондаж – за резерва при засушаванията. На реките Ботуня и Лева имате построени ВЕЦ-ове. Да, това строителство стартира преди шест години. В една от централите общината има дялово участие. Есента сме на избори. Имате ли самочувствието на успял управленец? Ще ви отговоря по различен начин. За новия програмен период имаме подготвени 15 проекта, включително и по програмата за трансгранично сътрудничество. Ако реализираме дори само пет от тях - това ще преобрази общината. Можем да реновираме улици, като сменим и подземната инфраструктура, да обновим площадите на селата, да направим енергоспестяващо осветление в населените места, да монтираме видео наблюдение съвместно с КАТ. Дали ще се явя на избори? Ако не се явя, значи да предам съгражданите и общите ни идеи. Разплащаме се коректно със строителите, връщаме редовно заеми от предишното управление. Оптимист съм с построеното през изминаващия мандат. Накрая, за което често ме питат: „Какво е общото между бизнеса и кметуването?“ И в двата случая трябва да накараш парите да работят. Да уважаваш стотинките, за да имаш и левове. Не може да имаш 100 лв., а да харчиш 120.