Новини

БАНИТЕ – приказният оазис на Средните Родопи

Кметът Райчо Данаилов: Предстои ни изграждане на ПСОВ

Георги Сотиров Община Баните е скътана дълбоко в Родопа планина. Бурен и многовековен живот има този край. Много са историческите феномени, които правят региона предпочитана туристическа дестинация. Археолозите откриват останки на живот далеч назад във времето, изучават основите на християнски църкви, които вероятно са били разрушени през XVII в. Десетметрови водопади, римски мостове, причудливи меандри на реките, богато видово биоразнообразие - това прави днес Баните новата притегателна точка за посетители от страната и чужбина. И с основание – през последната година само в селата на общината за благоустройствени дейности са направени инвестиции за 5 078 928 лв. Предвидени са пари и за многофункционалния спортен комплекс в общинския център. Разбира се, и наименованието на селото никак не е случайно. Балнеолечебният курорт, разположен край р. Малка Арда, само на 65 км източно от Смолян, е с умереноконтинентален климат със средиземноморско влияние, което позволява целогодишни балнеопроцедури и високо ефективно балнео- и климатолечение. Минералната вода е хипертермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева и силициева, леко флуорна и с добри питейни качества. Има открит басейн с нея и голям балнеологичен комплекс. Повече – в интервюто с кмета Райчо Данаилов. Кметът Райчо Данаилов: Предстои ни изграждане на ПСОВ Г-н Данаилов, заварих Ви на площада пред кметството да разговаряте с хората. Успявате ли да разрешите проблемите на всекиго? В характера ми основното е да решавам проблеми – и на общината, и на хората. Това е моето кредо, което изпълнявам неотменно по време на трите ми кметски мандата. Когато при мен идва съгражданин с проблем, той с пълно основание очаква моето съдействие, ако молбата му е законна. И ако начаса не мога да му помогна, вечерта съм болен. Истински… Защото всичко вземам много присърце. Историята ми е много обикновена – след печеливш частен бизнес (внос на метали от Украйна и на руда за МК „Кремиковци”) няколко души от Баните дойдоха в офиса ми в Пловдив и ме помолиха да се върна да помагам за развитието на общината. Размислите бяха тежки. Защото се предполагаше да направя обратен завой в живота си. Е, напра­- вих го. И от 2003 г. до сега работя за каузата Баните да стане по-хубаво, по-уредено, модерно и предпочитано място за живеене. В Смолянска област сте единствен кмет с три мандата. Ще се кандидатирате ли есента за четвърти? Отговорът е еднозначен – няма да се кандидатирам за четвърти мандат. Причините са няколко, като основната е свързана с годините. Твърдото ми разбиране е, че трябва да се даде път на младите хора. Но ще се кандидатирам за общински съветник. В последните години обаче отговаряте за 20 населени места. Как се справяте с това предизвикателство? Никак не е просто да отговаряш с делата си за 20 населени места, пръснати дълбоко в Родопите. И понеже този въпрос ми е присърце, не мога да не си припомня една любопитна среща с покойния проф. Георги Петканов (министър на вътрешните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски 2001 – 2004 г. – б.а.), с когото водихме разговор по негова инициатива да направим общинския център град. Аз отказах и се мотивирах: „В следващите години Програмата за развитие на селските райони ще бъде голям донор за развитието на общини като нашата.” И се оказах прав. Ако бяхме станали град, със сегашното население нямаше да имаме възможности за европейско финансиране по никоя от мерките на програмата. На втора среща след време професорът призна правотата ми. Но оттогава изтече доста вода и може би е дошло време Баните да станат малък общински град. Налице са и доста битови предпоставки – канализация, водопровод, улици и пътища до селата. Всичко в общинския център предполага да се направят постъпки Баните да стане новият град на Родопите. Денивелацията е сложна заради разположението на Баните. Въпреки това сте изградили канализация. Ще говорим за общинския център и за съседното с. Оряховец. Само тази година построихме 6 км канализация в Баните, която обхваща къщите именно по баирите. Имаме проектна готовност за изграждане и на ПСОВ, но това скъпо съоръжение ще стане факт през новия програмен период. Сега ползваме мобилна станция само в с. Оряховец. В изминалия програмен период по ОП „Регионално развитие“ изпълнихме дейности за около 800 хил. лв. главно в областта на енергийната ефективност – за образователната инфраструктура. Понеже говорим за европейско финансиране, искам да споделя за прохождането ни в това отношение още по време на първия ми мандат. По програма ФАР заедно със съседите от Гърция кандидатствахме с различни проекти, но нещата не се случваха. Стъпихме на педалите – ежедневно, настойчиво екипът ни търсеше и разработваше проекти. Напразно! По едно време дори загубихме надежда. Но всяка работа се отплаща, за да можем днес да кажем, че с европейско финансиране сме участвали и работили по близо 40 проекта. Няма оперативна програма, по която да не сме кандидатствали и съответно спечелили финансиране. За една малка община това е показателно за капацитета и желанието за реализация на служителите в администрацията. Ние сме от първите местни власти, които направиха възможно общуването с бизнеса по електронен път чрез ОП „Административен капацитет”. От София или откъдето и да поискате можете да платите данъците си към нас. Сега това не е новост, но преди 10-ина години беше бяла лястовичка. Построихме сградата на информационния център с достъп за трудноподвижни и възрастни хора и обслужването става на едно гише. Пести се времето на гражданите, а и на администрацията. Разкажете за работата на местната инициативна група (МИГ) „Преспа”. Тя е съставена от представители на три общини – нашата, Чепеларе и Лъки, които обединяват усилията си за добруването на хората. През новия програмен период (до 2020 г.) идеите им ще станат хит за региона на планината. 51% от регистрациите са на НПО и на бизнеса. Тази МИГ ще спомогне за реалната информираност на населението в трите общини – първо се разработва стратегия за развитието на малкия бизнес, после се обсъждат възможностите и идеите на местните власти, стиковат се намеренията и се започва планомерна работа. Това е част от програмата „Лидер”, която се управлява от Министерството на земеделието и храните. 5% от бюджетите на програмите до 2020 г. ще се заделят именно за работата на такива местни сдружения. Какви инициативи да очакваме и в областта на реконструкцията и възстановяването на обекти с културно и историческо значение? „По следите на тракийските богове” е проект по ФАР, който бе реализиран в няколко от населените места в общината. В Босилково са открити остатъци от храм – златни съдове, прибори и няколко кръста. Местността Чукаря представлява обособена, естествено защитена зона, която през късната бронзова епоха (XV – XI в. пр.Хр.) се трансформира в тракийско скално светилище. Тук са открити най-ранните археологически паметници в община Баните – глинени култови идоли, малки съдове и керамични фрагменти. През с. Гълъбово пък построихме екопътека към Дяволския мост, която е дълга около 12 км и преминава през поредица природни забележителности. В югоизточната част на селото можете да видите една от най-старите къщи в Родопския край – тази на Гълъб Латев Илъков. Тя е изградена с каменна зидария, укрепена с т.нар. кьошеци – дървени греди, поставени хоризонтално. Покривът е от плоски камъни – тикли, типичен за родопската къща. В общинския план за развитие през периода до 2020 г. сме заложили още археологически разкопки като елемент от разгръщането на опознавателния туризъм по мярка 313 от ПРСР. В тези две села, както и в общинския център, построихме 3 информационни центъра. Те са компютризирани, с бърза връзка и отвсякъде можете да влезете в сайтовете им и да си изберете маршрут, да намерите необходимата ви информация и т.н. По този начин даваме възможност на нашия евентуален гост – любител историк или археолог, да попадне в света на тракийските богове. Съхранена българщина – това е община Баните. И все пак трудно ще се получи туризъм без развита инфраструк­тура. Напълно споделям. 21-вият век е на удобните комуникации, които включват и пътища към природните и историческите забележителности, горски заслони, указателни табели и чешми например. Забелязали ли сте колко много чешми има край нашите пътища? Да, това е една от отликите на Средните Родопи. Всяко изворче е хванато в дарствена чешма – било за спомен от фамилия или като почит към братя и сестри. Това е родопската вода. Но да продължа за инфраструктурата – в последните години хората забелязаха и засилената работа по общинските пътища. Става дума за 50 км ново строителство. Шосетата са били чакълести, сега са асфалтирани. За нашата малка община това е показателно като грижа за хората и от най-отдалечените села. Тук сме ползвали и бюджетни, и европейски пари, но жителите се интересуват от направеното, а не откъде администрацията е намерила средствата. А по Републиканската пътна мрежа чрез АПИ имаме нови 26 км шосета. Забележете – това са пътища в планината, не в Тракийската равнина. Извършили сме и редица други благоустройствени мероприятия, като изграждане на бордюри и тротоари. И още нещо за работата ни в областта на туризма по ПРСР – имаме документален филм на 5 езика за нашите природни, археологически и исторически забележителности. Да продължим с водата – този път с минералната вода, която е основен елемент от развитието на общината като СПА и балнеоложка дестинация. Стратегията за развитието на общината е разрастването на туризма във всичките му възможни проявления. Той започва с използването именно на минералната вода. Тя е 43 градуса, 8 л/сек. Санаториумът ни е в челните редици сред сродните лечебни заведения в страната. Това определено е и наша гордост. Лятото не може да се намери свободно място – нито в семейните хотели, нито в отделните къщи със стаи под наем. Нашата амбиция е балнеоложкият период за използване на базата и на минералната вода значително да се увеличи. Хората от общината се надяват на допълнителни приходи. Те със заеми или по европейски програми построиха повече от 10 малки хотела, което си е гордост за една малка община като нашата. Големият въпрос, на който жителите отговориха с изграждането на тези скъпи сгради, беше дали общината решава главните проблеми в областта на инфраструктурата. Очевидно преодоляването им даде кураж на предприемчивите. През 2004 г. при започването на първия ми мандат годишно в балнеологичните бази идваха към 3000 души. За миналата година те са над 10 хил. Към изброеното до тук мога да добавя и нови 4 км водопроводна мрежа, с която селата се захранват с питейна вода. Вътрешните водопроводи, които сме изградили, са към 20 км. Любопитно е да коментирате и проекта „Минералните извори – мост между трансграничните региони и култури – Баните и Доксато”. Това е не само любопитно, а много съществено за развитието на пограничните ни райони – нашия и в съседна Гърция. Имаме добро сътрудничество със съседите. Партнираме си по 4 европейски проекта – строим екопътеки, развиваме идеи за опазване на биоразно­образието, разменяме групи в областта на фолклора и спорта. С други думи, живеем заедно. Какво бихте казали в заключение? В заключение само едно изречение: от 2003 до 2014 г. община Баните реализира мащабни инвестиционни проекти за пътища, водопроводи, подпорни стени, ремонти на социални заведения и развитие на спорта и туризма за общо 41 392 299 лв.